№ 13638
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110154921 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от А. П. Тасева- С.а против С. А. С. иск по чл.49,ал.1 СК за
развод, без да е заявена претенция за произнася по въпроса за вината, обективно съединен с
небрачен иск по чл.53 СК-относно фамилното име на съпругата, чл.56 и чл.59 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак на 19.05. 2002г., като от дълго
време връзката им била формална, запазена само заради децата. От брака били родени
децата Алек Стойчев С., роден през 2002г. и Катрин Стойчева С.а, родена през 2007г.
Раздялата на страните датира от м. март 2021г. като съпругата останала да живее в
семейното жилище, а съпругът го напуснал. Предвид изложеното ищцата намира брака си за
дълбоко и непоправимо разстроен и желае прекратяването му. Не желае съдът да се
произнася по въпроса за вината. След развода желае да продължи да носи само
предбрачното си фамилно име -Тасева. Желае да ползва семейното жилище, находящо се в
гр.София, ж.к. Левски Зона Г, бл.32, вх.3, ет.1,ап.192. Желае родителските права над
непълнолетното дете да бъдат присъдени на нея, да се определи издръжка в размер на 350
лева от датата на исковата молба- 23.09.2021г., както и за минал период от време, считано
от 01.04.2021г..
Не претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК като счита,
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да се прекрати. Прави
възражение относно размера на претендираната издръжка. Не претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, , намира от фактическа и правна страна следното:
По делото се установява, че страните са сключили граждански брак на 19.05.2002г. в
гр.София, Столична община, район Красно село, като при сключването му жената е приела
да носи и фамилното име на съпруга си –С.а, добавено към своето фамилно име.
От брака са родени децата Алек Стойчев С., роден през 2002г./пълнолетен/ и Катрин
1
Стойчева С.а, родена през 2007г./непълнолетна/. Ищцата не представя доказателство за
доход , от социалния доклад на АСП ДСП Оборище е видно, че същата получава месечно
възнаграждение в размер на 800 лева.
По делото са ангажирани доказателства за доходите на ответника, от служебна бележка
на л.62 от делото е видно, че същият за период от 01.01.2021г.-01.01.2022г. е получил за
работна заплата- 5720.05 лева, за командировъчни 10200.00 лева и служебен аванс- 14524.95
лева или му е изплатена сума в размер на 30445 лева.
От кредитираните показания на св. Снежана И. Маджова, се установява, че страните
живеят разделени от около като съпругът не живее в семейното жилище.
В изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад от ДСП -
Оборище, е отразено, че детето Катрин се отглежда от майка си, като живеят в собствено на
родителите на последната жилище. Изразено е мнение, че за детето се полагали адекватни
грижи от страна на майката, която задоволява изцяло базисните потребности на детето и му
е осигурила подходящи битови условия.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.Снежана Маджова, които
съдът кредитира като последователни и без противоречиви, по делото се установява, че от
около една година съпрузите са във фактическа раздяла, като съпругът е напуснал
семейното жилище. Следователно съпрузите са в продължителна фактическа раздяла - не
живеят заедно от около една година и през този период от време всеки един от тях е
започнал свой собствен живот, изключвайки изцяло другия съпруг от него. При така
установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и
добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Вярно е, че
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971
г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата е следствие на
взаимно желание на съпрузите, както и липсата на контакти между съпрузите, които са
довели до разрушаване на брачната връзка безвъзвратно, през този период от време бракът
съществува само формално, поради което и като такъв същият следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по въпроса за вината,
поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на брачната
връзка.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
2
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелства-
касае се едно момиче на 15- годишна възраст, и предвид данните по делото, че за детето от
раждането му до момента се е грижила майката, както и че бащата продължително време
отсъства от страната, същият е международен шофьор, съдът намира, че на майката следва
да бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с
предоставянето на родителските права на майката интереса на детето ще бъде максимално
защитен, още повече, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че
последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за
възпитаване на деца. На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с
детето, а именно- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката, на четна година за Коледните и Великденски
празници за времето от 10.00ч. на първия празничен ден до 18.00 ч. на последния; на
нечетна година за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31.12 да 18.00ч. на последния
празничен ден. Детето да се взема и връща от/в дома на майката. Съдът намира, че в
настоящия случай не са налице предпоставки за определяне на защитни мерки за
изпълнение на решението в частта за режима на лични отношения между бащата и детето.
Съдът определя детето Катрин да живее при майка си, която ще упражнява
родителските права, а и не са налице изключителни основания по чл.59, ал.7 СК за
настаняването му при други лица или роднини, или в специализирана институция.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Съобразявайки нуждите на детето - типични за дете на неговата възраст / доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за наличие по -големи от обичайните нужди и
потребности/, както и материалните възможности на ответника - установени по делото,
съдът приема, че във възможностите на бащата, който е работоспособен и е в обективна
възможност да реализира месечни трудови доходи поне в размер над установената за
страната минимална работна заплата / 710 лева/- около 2500 лева, респ. да отделя средства
над собствената си необходима издръжка в размер на по 177.50 лева за издръжката на
детето, то бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето Катрин месечна издръжка в
размер на 300 лева, считано от датата на исковата молба-23.09.2021г., ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на причина за нейното
прекратяване или изменяване, като до пълния предявен размер от 350 лева следва да се
отхвърли като неоснователен. За минал период от време, считано от 01.04.2021г. до
22.09.2021г. бащата следва да плаща издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от
влизане в сила на съдебното решение, като до пълния размер от 350 лева се отхвърля като
неоснователно.
3
Съпругата претендира ползването на семейното жилище след прекратяване на брака.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните-
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните имат
ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно
ползването на семейното жилище (чл.56, ал.1, изр.ІІ СК). Съгласно §1 СК Семейно жилище
по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка по делото се установява, че съпругът е
напуснала жилището, в което е живял със съпругата си, от около една година и заявява, че
не претендира ползването на семейното жилище, като заявява, че желае същото да се ползва
от съпругата.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. По делото е
заявена претенция по чл.53 от СК от жената, за която се установява, че при сключването на
гражданския брак е приела и фамилното име на съпруга си –С.а, добавяйки го към своето
фамилно име. Доколкото запазването на брачната фамилия е субективно право на съпруга,
който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата
в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено, на основание
чл.53 от СК, ищцата след прекратяването на брака да носи само предбрачното си фамилно
име -Тасева.
По разноските: Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Страните не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл.329, ал.1,
изр.ІІ от ГПК, такива не им се присъждат, а платената от ищеца първоначална държавна
такса следва да остане в негова тежест на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК. Предвид
изхода на делото ищецът и ответникът следва да заплатят по сметка на СРС всеки от тях по
25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл.6,
т.2 от тарифата. На ответника следва да бъде възложена и държавната такса върху
определената издръжка на детето в общ размер на 436.00 лева за основаната издръжка и за
минал период от време .
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК ,
сключен на 19.05.2002г. в гр.София, Столична община, район Красно село, между С. А. С.,
ЕГН **********, и А. П. Т. , ЕГН **********, с Акт за граждански брак №284/19.05.2002г.
на гр.София, Столична община, район Красно село, поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК, упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете Катрин Стойчева С.а, ЕГН **********, на майката А.
П. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧИН ОТНОШЕНИЯ на бащата С. А. С., ЕГН
**********, с Катрин Стойчева С.а, ЕГН **********- всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, 30 дни
през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, на четна година
4
за Коледните и Великденски празници за времето от 10.00ч. на първия празничен ден до
18.00 ч. на последния; на нечетна година за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31.12 да
18.00ч. на последния празничен ден. Детето да се взема и връща от/в дома на майката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК детето Катрин Стойчева С.а, ЕГН
**********, да живее при майка си А. П. Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, да заплаща на Катрин Стойчева С.а, ЕГН
**********, със съгласието на нейната майка А. П. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 300.00 (триста) лева, считано от датата на исковата молба-23.09.2021г., до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва при забава за всяка вноска, като отхвърля до пълния претендиран размер от 350.00
лева като неоснователна, както и за времето от 01.04.2021г. до 22.09.2021г. в размер на
200.00/двеста/ лева месечно, като отхвърля до размера от 350 лева като неоснователна,
считано от влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК, след прекратяване на брака жената да
носи само предбрачното си фамилно име –Тасева.
ПРЕДОСТАВЯ на А. П. Т. , ЕГН **********, ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.София, ж.к. Левски Зона Г, бл.32, вх.3, ет.1,ап.192.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК, С. А. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод,
както и сумата в размер на 436.00/четиристотин тридесет и шест/ лева -държавна такса
върху определения размер на издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК, А. П. Т. , ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5