Присъда по ВНОХД №310/2021 на Окръжен съд - Кюстендил
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 17 ноември 2021 г. |
| Съдия: | Надя Спасова Георгиева |
| Дело: | 20211500600310 |
| Тип на делото: | Въззивно наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 14 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е въззивно и е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по протест от Териториално отделение-Дупница към Кюстендилска районна
прокуратура и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец С.П. срещу
първоинстанционната оправдателна присъда по НОХД № 976/2019 г. по описа на Дупнишки
районен съд по повдигнатите обвинения срещу подсъдимия СЛ. Й. Б. за престъпления по чл.325,
ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
С протеста се прави оплакване и се навеждат доводи за неправилно приложение на
материалния закон от ДнРС. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на
осъдителна.
В жалбата се сочи, че отчасти се споделят от пострадалия приетите за установени от
районния съд фактически обстоятелства, но че поради грешни логически изводи, неправилно е
постановена оправдателна присъда и по обвинението за хулиганство, изразило се в обиди, псувни
и замеряне с камъни от подсъдимия на полицейските служители. Развити са пространни
съображения за неправилната преценка на тези действия на подсъдимите като лично отношение
на подсъдимия към полицейските служители, вместо като хулигански действия. Отбелязва се, че
този извод на съда е в противоречие с трайната съдебна практика относно престъплението
хулиганство.
Навеждат се съображения и за неправилност на извода на съда за субективна
несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130,
ал.1 от НК.
Моли се за отмяна на оправдателната присъда и за признаване на подсъдимия за виновен по
обвиненията, за които е оправдан и за уважаване на предявения граждански иск.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за уважаване на протеста и
жалбата, съображенията в която е заявил, че споделя изцяло. Посочил е, че приетите за установени
от районния съд фактически обстоятелства навеждат на престъпление хулиганство и противния
извод е вътрешно противоречив, отчасти неясен и изведен въз основа на факти от друго дело,
което е недопустимо. Отбелязал е и че не са налице основания за приложение на принципа „не два
пъти за едно и също нещо“ по отношение на обвинението за хулиганство, предвид реализираната
административна отговорност на подсъдимия за неизпълнение на полицейско разпореждане. Моли
се за отмяна на оправдателната присъди и постановяване на осъдителна, с налагане на наказание,
ориентирано към средния размер, предвиден за престъплението.
Адв.Б., като повереник на гражданския ищец и частен обвинител П. е пледирал за
уважаване на въззивната жалба, тъй като обвиненията са доказани от гласните доказателствени
средства и писмените доказателства, като изводите на съда за оправдаване по същите са
неправилни.
Защитниците на подсъдимия- адв. Б. и адв.П. са пледирали за потвърждаване на
оправдателната присъда.
Адв.П. е заявил, че протестът и жалбата са неоснователни, тъй като присъдата е правилна.
Посочил е , че приетата за установена от районния съд фактическа обстановка отговоря на
истината. Отбелязал е, че за хулиганските действия на подсъдимия е ангажирана
административната отговорност с наказателно постановление, поради което не може два пъти да
бъде наказан за същото нещо. Твърдял е, че липсва умисъл у подсъдимия за причиняване на
телесни повреди на пострадалия, в какъвто смисъл са и събраните доказателства по време на
въззивното съдебно производство. Молил е за потвърждаване на оправдателната присъда, дори и
поради различна мотивировка.
Адв.Б. също е пледирал за потвърждаване на оправдателната присъда, поради субективна
несъставомерност на обвинението за телесна повреда, ако действителност е причинена такава и
преклудиране на наказателната отговорност за хулиганските действия, за които е обвинен
подсъдимия, поради реализиране на административна отговорност за същите с влязъл в сила акт.
Подсъдимият е дал обяснения, искал е да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на протеста и жалбата, становищата на
страните и събраните доказателство по време на първоинстанционното и второинстанционнното
производства, за да постанови новата си въззивна присъда, прие за установено следното:
По фактическата обстановка:
1
Подсъдимият СЛ. Й. Б. е роден на ************ в гр.Дупница, с постоянна адресна
регистрация в **********************, с настоящ адрес в А., гр.Х. българни, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ в А., неосъждан, с ЕГН **********.
На 10.08.2018 г., за времето от 14.00 ч. до 02.00 часа на 11.08.2018 г., свидетелите С.П. и
В.С. били полицейски автопатрул в гр.Дупница и гр.Бобошево. Били облечени в полицейски
униформи. Към 23.00 часа патрулирали в гр.Бобошево и с полицейския автомобил се насочили
към ресторант „Струма“. Автомобилът управлявал св.С.. Движел го по моста над реката, по стар
път, на който имало паркирани автомобили. Внезапно измежду паркираните автомобилите
изскочил на платното за движение и започнал да пресича пред автомобила им подсъдимия. Св.С.
веднага предприел спиране на автомобила, като успял да преустанови движението му на около
метър от подсъдимия. Последният пресякъл, обърнал се и се изсмял. Продължил към ресторант
„Струма“ и влязъл в него. Св.С. разпознал подсъдимия, който знаел, че е с име С.. Свидетелите
П. и С. решили да проверят причината за пресичането на подсъдимия по този начина и да го
предупредят да не пресича внезапно, както и да извършат проверка на документите на
посетителите в ресторанта. Св.П. влязъл първи и се насочил директно към подсъдимия. Св.С. го
последвал и започнал документна проверка на др.лица, като наблюдавал случващото се между
колегата му и подсъдимия. Св.П. се представил на подсъдимия и поискал личната му карта за
проверка. Подсъдимият отказал да му я даде, станал, побягнал към страничен изход на
ресторанта, излязъл от него и избягал. Св.П. го последвал до черен път зад ресторанта. Св.С. го
посъветвал да не го гони, тъй като ще се върне сам, поради което св.П. преустановил
преследването му. После двамата отново предприели обход на града с патрулния автомобил.
През това време подсъдимият се върнал в ресторанта и заявил на всеослушание, че полицаите не
могат да го хванат, защото те са с бутонки, а той е с маратонки „Найс“. След повторния обход на
града свидетелите П. и С. се върнали в ресторанта. Установили, че подсъдимият е там и се
насочили към него. Като ги видял подсъдимият отново се затичал към изхода, пред който избягал
и предишния път. Напуснал ресторанта и тръгнал направо към коритото на река „Струма“.
Последвал го св.П.. Подсъдимият бързо се движел и псувал св.П.. Блъснал намиращия се в близост
до реката св. К. и скочил в коритото й, в която имало около 20-30 см. вода, камъни и
растителност. За това научили гостите на ресторанта и някой от тях излезли до реката, за да видят,
какво става. Подсъдимият се изправил в средата на реката и останал там. Било тъмно, като
мястото се осветявало от осветлението на ресторанта. Свидетелите П. и С. отишли на моста и
започнали с фенери да осветяват подсъдимия, както и да му нареждат да излезе от реката. Вместо
това подсъдимият започнал да ги псува (на майка). Категорично отказвал да изпълни нареждането
им и да преустанови поведението си. Започнал и да хвърля камъни от реката към моста, на който
били полицаите-свидетелите П. и С., полицейския и др.автомобили. Св.С. преместил полицейския
автомобил, за да не го улучи с камъните подсъдими и да не го увреди. Излезлите от ресторанта
посетители му казвали да спре да псува и хвърля камъни. Подсъдимият отказвал и продължавал
да стои в реката. Някой от приятелите му, с които бил му хвърлил бира, а друг-хавлия. Във водата
подсъдимият престоял около 15-20 минути. Когато му станало студено решил да излиза и се
насочил към металната стълба на помпената станция, намираща се там. Като го видели, че се
насочва към нея, свидетелите П. и С. заобиколили и се скрили до металната врата на помпената
станция, направена от метална мрежа и др. материали. Двамата приклекнали-св.П. до вратата, а
св.С. на около 5 метра до него, до оградата, и зачакали появата на подсъдимия, който чували по
шума, че се качва по стълбата. Вратата била заключена, поради което подсъдимият се качил на нея
и се приготвил да скочи на земята, за да излезе от реката. Непосредствено преди това св.П., който
бил с лице към вратата и полуприклекнал, тъй като се изправял, го извикал да дойде при него.
Подсъдимият се подготвил за скок от вратата, висока около 2 метра, напсувал св.П. с израза „Сега
ти ебах майката“ и скочил върху него с крака, насочени към главата му. В този момент св.П. се
бил почти изправил, отстъпил крачка назад, а за да си предпази лицето вдигнал двете си ръце
нагоре и с тях закрил лицето си. Подсъдимият скочил върху него с краката си и ударил дясната
му длан, след което св.С. го чул (св.П.), че извиквал от болка. После св.П. бил съборен от
подсъдимия на земята и паднал по гръб на нея. Върху него паднал подсъдимият, който започнал
да се опитва да му нанася удари с ръце по лицето, от които св.П. се предпазвал. Веднага при
двамата дошъл св.С., който бил на около 5 метра, когато паднали, хванал ръката на подсъдимия и
му попречил да удари св.П.. Свидетелите задържали подсъдимия, като му поставили белезници,
поради съпротивата му. След това св.П. се оплакал на св.С., че изпитва болка в ръката. Закарали
подсъдимия в РУ на МВР-Дупница, след което бил прегледан в ЦСМП-Дупница и задържан за 24
часа.
На 11.08.2018 г. св.П. бил прегледан от д-р Н.-хирург в МБАЛ „Св.Иван Рилски“, който в
издаденото на същата дата медицинско свидетелство посочил, че обективно констатирал
2
палпаторна болка и оток на дясната длан и множество травматични охлузвания по горните
крайници.
Според изготвената на досъд.п-во, на 30.09.2018 г., от д-р Н. съдебномедицинска
експертиза (л.64-изписан с молив и л.53-изписан с химикал), при инцидента на 10.08.2018 г.
пострадалият С.П. е получил следните травматични увреждания: контузия (натъртване на меки
тъкани, оток и болка) на дланта на дясна ръка и множество охлузвания по кожата на горните
крайници, които са получени от действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са настъпили
по време и начин за които съобщава пострадалия, както и по друг начин. Конкретно за
увреждането на ръката е посочено от в.л., че може да се получи при : 1/удар по ръката при
„скачане на др.лице върху него“, 2/удар на ръката в земната повърхност при последващо падане на
пострадалия, 3/ удар или натиск върху ръката при „последвала борба“ между него и Б. и др.
За второто увреждане „охлузвания по кожата на горните крайници“ в.л. е посочило, че
може да се получи при удари в земната повърхност и одрасквания с нокти при съобщеното
„падане“ и „последваща борба“ и др. В.л. е отбелязало, че липсата на данни за големина, форма,
по- конкретно разположение и др. описания на уврежданията, не позволява по –точно определяне
на механизма на причиняването им и вида на травмиращия предмет. В.л. е категоричен, че
срокът за пълно възстановяване на уврежданията, при благоприятно протичащ възстановителен
процес, е около и до 10-20 дни, като увреждането на ръката е причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
а охлузванията са му причинили болка и страдание.
Според изготвената, на 05.03.2020 г., по време на съдебното следствие допълнителна СМЕ
от в.л.д-р Н., посочените в СМЕ от 30.09.2018 г., травматични увреждания на П., не е изключено
да са получени и по друго време освен около 23.50 часа на 10.08.2018 г., а именно-в период от до
няколко часа преди или след това време. Към посочения механизъм на причиняване на
уврежданията в СМЕ на досъд.п-во, в.л.е посочило, че „ разгледани в съвкупност, тези увреждания
не биха могли да се получат само от един удар с крак в областта на дясната длан на П. ( както е
посочено и в СМЕ от дос.п-во), не биха могли да се получат и само при нанасяне на побой от П. на
Б., за какъвто съобщава подсъдимия-нанасяне на удари от П. с юмруци, ритници и палка ( в този
случай би могло да се получат някакви увреждания-охлузвания, контузии в областта на пръстите и
предкитково- фалангеалните стави на П., но не и по дланта и нагоре по кожата на горните
крайници).
Гореизложената фактическа обстановка е установена от гласните доказателствени
средства-показанията на свидетелите: С.П. ( от 16.12.2019 г., на л.3-5 от НОХД № 976/19 на ДнРС,
заявил, че …….при втория опит да извърши проверка на подсъдимия, той отново избягал, като се насочил
директно към коритото на реката……постоянно му повтарял да спре, но той не спирал да го псува и постоянно му
повтарял, че никога няма да го хване….казал му „Спри“, но той от 5-6 метра скочил в коритото на реката ……
разпоредили му да излезе, но той отказал и започнал да псува и хвърля камъни към тях…..след 15-20 минути
спрял да прави това и видели, че се насочва към металните стълби на измервателната станция и да
излиза…………с колегата му отишли натам, като застанал до вратичката, висока от 2 метра…….не ги видял,
когато започнал да се катери по стълбата….. казал му да дойде, а той целенасочено скочил върху него и му казал
„Сега ти ебах майката“ …..със самото скачане тръгнал с крака, вдигнал двете си ръце, да се предпази,
подсъдимият скочил върху него и го ударил с крака, като го завалил, ….. при боричкането се опитал да го
удари, но вдигнал ръката си и подсъдимият го ударил няколко пъти по нея …….изпитвал силна болка и
ръката му била подута….. дошъл колегата му С. и издърпал подсъдимия от него … по време на тази борба
подсъдимият бил много агресивен, като след това видял, че му е скъсал пагона, тениската и
панталона……..хванали му двете ръце и му поставили белезници……. ), В.С. ( от 16.12.2019 г., на л.5г-
8г), В.В. ( от 16.12.2019 г., на л.8г-9, установил, че видял подсъдимия в реката….в средата на коритото, …. да
хвърля камъни и да замерва полицаите, които го умолявали да излезе, а той не искал; псувал ги и хвърлял камъни
към тях и по колата, която била на моста….мястото било осветено от ресторанта, не много добре, но се
виждало….), Д.К. (от 16.12.2019 г., на л.9, установил, че на 10.08.2018 г. бил в ресторанта в
гр.Бобошево….видял полицай и че Б. рязко тръгнал да бяга и да се изнася през един от входовете……помислил,
че има проблем с тях….. чул Б. да споменава, че полицаите го гонят, но не могат да го хванат …..след 1-2 хората
казали, че е скочил в реката ….всички станали и го видели в средата на реката…. Псувал, чул шум от хвърляне
на камък, сигурно, защото по оградата, горе на моста, се чул удар от камък….патрулката била спряла на
моста….. ), Й.К. ( от 16.12.2019 г., на л.11, установил, че 10.08.2018 г. бил в ресторант „Струма“ в
гр.Бобошево….видял Б. да обикаля и да вика: „Кога ще ме хванат. Те са с кубинки, аз съм целия в „Nike“….след
това полицаите били спрели на моста с колата, тръгнали към заведението, Б. ги видял и избягал. След това видял
Б. с реката, псувал, после чул, че е хвърлял камъни), М.К. ( от 16.12.2019 г., на л.11, заявила, че видяла на
10.08.2018 г. подсъдимия в ресторант „Струма в гр.Бобошево…..чула го да обяснява, че полицаите не могат да
го хванат, защото били с кубинки, а той с маратонки „ Найс“), Р.В. ( л.12г от съд.п-во пред ДнРС, установила, че
за първи път видяла Б. в заведение…после го видяла в реката, псувал на майка, викал и хвърлял камъни по
полицаите, които се държали адекватно….видимо й изглеждал пиян, а и според нея, човек, който не е пиян, не
може да направи това, което направил той ), Я.Б. ( от 12.02.2018 г., на л.86г от съ.п-во пред ДнРС-приятел на
подсъдимия, заявил, че видял в градината на ресторанта подсъдимия да бяга покрай ресторанта, а полицаите да
3
го гонят, …..не видял да влизат в ресторанта, …..заявил е, че не си спомня да е виждал подсъдимия извън
ресторанта или около реката…) , Н. К. ( л.87 от съд.п-во пред ДнРС, видял полицаите на улицата към 00:00
часа в тъмна уличка в близост до ресторанта, на около 40-50 метра от помпената станция, където бил по
физиологична нужда и като се обърнал видял полицаите, заговорил се с тях, които му казали, че са по работа),
д-р Й.Н. (л.112г от съд.п-во пред ДнРС, заявил, че не си спомня за случая и че винаги извършва личен преглед,
когато издава медицинско свидетелство, както и при издаване на предявеното му от съда медицинското
свидетелство, издадено на С.П., приложено на л.25 от ДП), както и от обясненията на подс.С.Б. (л.87г-
88 от съд.п-во пред ДнРС, заявил, че пресякъл неправилно улицата и влязъл в
дискотеката….. после три пъти бягал на полицаите и след третия път влязъл в реката, псувал
полицаите, докато бил в реката, от нея излязъл като скочил през оградата на помпената
станция, видели го полицаите и го хванали и обясненията му, дадени пред КнОС, според
които бягал от полицаите и влязъл в реката, излязъл от нея, като прескочил оградата й),
-писмените доказателства-медицинско свидетелство, характеристика за подсъдимия и
справка за съдимост, както и ГОРЕЦИТИРАНИТЕ експертизи.
КнОС не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени пред ДнРС, според които, не е
хвърлял камъни, докато бил в реката и не е имал съпрокосновение с полицаите по време на
прескачането на оградата. Така приема КнОС, защото обясненията му,според които не е хвърлял
камъни се опровергават по категоричен и несъмнен начин от горецитираните свидетелски
показания, установяващи, че подсъдимият е хвърлял камъни докато бил в реката. КнОС не дава
вяра и на обясненията на подсъдимия, според които не е имал съприкосновение с полицаите при
прескачане на оградата, тъй като те се опровергават от показанията на свидетелите П. и С., които
взаимно се потвърждават и допълват, ясни, категорични, последователни и убедителни са, като се
потвърждават и от мед.с-во и изводите на СМЕ-и на д-р Н., изготвени на досъд. и съд.п-ва. Затова
и КнОС дава вяра на показанията на св.П. и С., според които подсъдимият е скочил от вратата
върху тялото на св.П., съборило го е на земята и е искал да го удари, но е бил възпрян от св.С..
КнОС приема, че травмата на ръката на св.П. е причинена от подсъдимия при скачането му
върху него от вратата, тъй като е възможен механизъм за причиняване на това увреждане, според
СМЕ, а и по време на падането на подсъдимия върху св.П., последният е извикал от болка, според
св.С., което е индиция за получаване на травмата точно в този момент, а не по-късно, по време на
падането на св.П. на земята.
КнОС дава вяра на горецитираните свидетелски показания, както и на останалите заявени
от същите показания пред ДнРС, тъй като са ясни, категорични, незаинтересовани, убедителни,
взаимно се потвърждават и не се опровергават от др. доказателства, установяващи, бягството на
подсъдимия от полицаите, псувните към същите (което и сам подсъдимия признава пред ДнРС, а
пред КнОС отрича) и хвърлянето на камъни от реката от подсъдимия към полицейския автомобил
и полицаите, когато са били до него и в близост.
КнОС дава вяра на показанията на св.П., според които подсъдимият го е псувал, преди да
влезе в реката и след като е излязъл от нея, при прескачането на вратата на помпената станция.
Намира тези показания за достоверни и обективни, тъй като са убедителни, последователни,
отчасти се потвърждават от показанията на останалите свидетели и от обясненията на
подсъдимия, според които е псувал полицаите.
Обясненията на подсъдимия, дадени пред ДнРС, според които бил бит от св.П. и С.
след излизането му от реката, при транспортирането му с полицейския автомобил до РУ на
МВР-Дупница и в самото управление, са неотносими към настоящето обвинение, поради
което КнОС не дължи обсъждането им и не следва да преценява достоверността им.
По правните квалификации:
Действайки по описания по –горе начин, КнОС, за разлика от ДнРС, счита, че
подсъдимият е осъществил основния състав на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като
доколкото деянието му е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред, и по своето съдържание се отличава с
„изключителен цинизъм и дързост“, то следва да се квалифицира като престъпление по
чл.325, ал.2 от НК.
Действайки по описания по-горе начин, подсъдимият е осъществил и обективните и
субективни признаци на престъпление по чл.131, ал.2, т. 3 вр. с чл.130, ал.1 от НК-
причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК на полицейски орган.
4
Относно престъплението по чл.325, ал.2 от НК.
Квалифицирания състав на престъплението „хулиганство“ е регламентиран след
основния състав на престъплението „хулиганство”, описан в чл.325, ал.1 от НК,
определящ го като непристойно поведение, грубо нарушаващо обществения ред и
изразяващо явно неуважение към обществото. Систематичното му място е в гл.Х в
Особената част на НК, озаглавена ” Престъпления против реда и общественото
спокойствие”
Непосредствен обект на защита с това престъпление са редът, установен в страната и
обществото спокойствие, а родов обект на престъплението са обществените отношения
свързани с обезпечаване спокойствието на гражданите и създаване на условия за
нормалното им общуване в обществото.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице, какъвто е и
подсъдимият, тъй като е пълнолетен гражданин и е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да носи отговорност за извършеното.
Предмет на престъплението са свидетелите П. и С., като органи на властта по см.на
чл.93, т.2 от НК, тъй като са служители на МВР, изпълняващи задължения по опазване на
обществения ред.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по основния
състав, чрез действие, изразило се в извършване на непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Подсъдимият е осъществил изп.деяние по основния състав на престъплението, чрез
думи (обидни думи-ругатни, каквито са псувните на майка, чрез израза „ Да ти еба
майката“ или към полицейските служители ) и действия (хвърляне на камъни към
полицейските служители и полицейския автомобил в нощно време)
Непристойните действия са обидни думи- ругатни, в случая псувни и хвърляне на
камъни, вкл. и по посока на полицейските служители и паркираните на моста автомобили,
сред които и полицейския автомобил, по време когато са му нареждали да излезе от реката
и преустанови това си поведение. С тези си действия подсъдимият е осъществил „грубо
нарушение на обществения ред”, тъй като е изразил брутална демонстрация против
установения ред, доколкото съществено е засегнал нормите на нравствеността,
предвиждащи уважение и респект към органите на МВР, като държавни органи, създадени
за опазване на обществения ред. С него той е изразил и явно неуважение към обществото”,
тъй като открито е показал висока степен на неуважение към органите на реда.
Непристойните действия са извършени на публично място-реката в гр.Бобошево,
непосредствено до ресторант с посетители, станали свидетели на поведението му, възмутили
се от същото и станало причина за напускането им на мястото на част от тях.
Предвид на изложеното извършените непристойни действия от подсъдимия КнОС
приема за хулигански.
Хулиганските действия на подсъдимия се отличават и с „изключителен цинизъм“, тъй
като са особено нагли, изразяват тежко оскърбление към органите на власт, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред, каквито са свидетелите-полицейски служители
П. и С. и пренебрежително отношение към реда в обществото. Те се отличават и с
„изключителна дързост“, защото скандализират обществото, изразяват и грубо нахалство
към органите служителите на МВР, упорито не са прекратявани и засягат интересите
на обществото, изискващи наличие на уважение и респект към органите, грижещи се за
реда в обществото и зачитане на правото на гражданите в обществото на спокойствие при
придвижване и посещение на заведения, какъвто е ресторанта.
Хулиганските действия на подсъдимия са съпроводени и със съпротива срещу
5
органите на властта, тъй като въпреки намесата им не са преустановени, не е спрял да
псува, а е започнал и да хвърля камъни.
Престъплението е извършено с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от Нк, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал, че посредством
тях демонстрира явното си неуважение към обществото, чувството си за необвързаност към
спазването на обществените норми на поведение и явното си пренебрежение към тях, както
и че поведението му е изключително дръзко, неуважително, унизително към реда в
държавата и обществото.
По гореизложените съображения, КнОС отмени оправдателната първоинстанционна
присъда за престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и постанови друга
(нова въззивна присъда), с която призна за виновен подсъдимия по част от обвинението за
извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, а именно, -по обвинението, че на посочената
дата и място в диспозитива на въззивната присъдата, е псувал, обиждал и хвърлял камъни по
полицейските служители П. и С., които действия са непристойни, грубо нарушават
обществения реди и изразяват явно неуважение към обществото, като хулиганството е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване
на обществения ред и по своето съдържани се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
По останалата част от обвинението, а именно-за извършване на хулиганство при усл.на
продължавано престъпление по см.на чл.26, ал.1 от НК, за това, че като е изскочил измежду
паркираните автомобили пред движещ се полицейски автомобилен патрул целенасочено, с
цел да предизвика ПТП, че след това избягал и влязъл в намиращия се наблизо ресторант
„Струма“, както и за отказа му да изпълни полицейско разпореждане на св.П. за
представяне на документи за самоличност и за придружаването му до полицейския
автомобил и за осуетяване на полицейска проверка, като бяга и скача в реката и за
неизпълнение на полицейско разпореждане да излезе от реката, КнОС, на осн.чл.304 от
НПК оправда подсъдимия ( както и ДнРС е сторил), тъй като описаните действия не са
хулигански по см.на чл.325, ал.1 и ал.2 от НК, както и поради това, че не са налице
предпоставките по чл.26, ал.1 от НК. Така приема КнОС, защото неправилното пресичане,
отказа да се изпълни полицейско разпореждане и осуетяването на полицейска проверка не
са хулигански действия, а неизпълнение на задължения, предвидени в ЗМВР и ЗДвП,
подлежащи на санкциониране по същите, при наличие на основание за това . Влизането в
ресторанта, само по себе си, е нормално човешко действие и не може да е непристойно или
хулиганско.
По правната квалификация по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Действайки по описания по-горе начин, според КнОС, подсъдимият е осъществил
обективните и субективни признаци на това престъпление.
Обект на престъплението са обществените отношения , които осигуряват
неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността , а предмет на
престъплението е пострадалия св.С.П..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразило се в нанасяне на
удар с крак в дланта на дясната ръка на пострадалия. В резултат на това е причинено
описаното в мед.свидетелство и СМЕ на д-р Н. увреждане- контузия (натъртване на меки
тъкани, оток и болка) на дланта на дясна ръка
Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен
резултат. Причиненото трав.увреждане е извън тези, визирани в чл.128, ал.2 и чл.129,
ал.2 НК, като представляват лека телесна повреда с разстройство на здравето.
Последното е кратковременно, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
6
цялост на тъканите, в случая на дланта на дясната ръка . Увреждането е довело до
болестно състояние без то да е продължително, постоянно, трайнно или временно
опасно за живота. Така приема КнОС предвид и т.15 от ППл на ВС № 3/79 на Пленума
на ВС озагл. „По някои въпроси на съдебната практика относно признаците и различията
на видовете телесни повреди по НК“
Престъплението е резултатно-увреждащо и е довършено.
Налице е квалифицирания състав на престъплението по чл.130, ал.1 от НН, посочен в
чл.131, ал.2, т.3 от НК, тъй като телесната повреда е причинена на полицейски орган,
какъвто е св.П., при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред.
Деецът (подсъдимият) е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
(причиняване на разстройство на здравето) и ги е искал. Подсъдимят е съзнавал, че ритайки и удряйки с
крак пострадалия при падането му върху него от височина може да нарани ръката му или част от тялото ,
в която попадне удара.
Подбудите за извършване на престъплението са причиняване на телесно увреждане, а причините
са нисък –оценъчен критерии на поведение, незачитане на законите в страната и чуждата телесна
неприкосновеност, слаби морално- волеви задръжки.
По изложените съображения въззивният съд призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 НК, след като отмени изцяло
първоинстанционна присъда, на осн.чл.336, ал.1, т.1 НПК.
КнОС не призна подсъдимия за виновен и по обвинението за причиняване от
подсъдимия на пострадалия П. на множество охлузвания по кожата на горните му крайници,
тъй като не е установен по делото по категоричен и безспорен начин механизма на
причиняването им. Възможно е да са получени при съприкосновението между подсъдимия
и св.П. непосредствено след падането на подсъдимия от оградата върху св.П. и събарянето
му на земята, но предвид недостатъчното им описание в медицинската документация, не
може да бъде направен категоричен извод за това. Затова КнОС прие, че следва
подсъдимият да бъде оправдан по тази част от обвинението, поради недоказаността му.
КнОС констатира, след постановяване на присъдата, че е пропуснал с изричен диспозитив да
оправдае подсъдимия по тази част от обвинението или да потвърди оправдателната присъда
в тази й част, който пропуск не може да отстрани, поради липса на правно основание за
това.
По определяне вида и размера на наказанието за престъпленията:
1/ относно престъплението по чл. 325, ал.2 от НК, за което е предвидено наказание до 5 годи
лишаване от свобода .
При определяне вида на наказанието съдът взе предвид посочените в чл.54, ал.1
НК, обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца,
причините за извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи
вината и наказателната отговорност обстоятелства.
Степента на обществената опасност на дееца е ниска, предвид чистото му съдебно , както и
недобри характеристични данни, разкрити чрез начина на извършването му,
Степента на обществената опасност на деянието е относително завишена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, характеристиките на деянието-времето , мястото , начин на
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението и последиците.
Като смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства по отношение на
подсъдимия съдът отчете внезапното решение за извършваето му, трудовата му заетост, младата възраст,
частичното самопризнание
Преценявайки горните обстоятелства и при превес на смекчаващите над отегчаващите
вината и наказателната отговорност обстоятелства, въззивният съд наложи 6 мес. лишаване
от свобода (ЛС), размерът на което е ориентиран към минималния, предвиден за
престъплението.
2/ относно престъплението по чл. 131, ал.2 НК , за което е предвидено наказание от 1 до 5 години
7
лишаване от свобода .
Касае се за индивидуализиране на наказание за престъпление, което не е тежко
При определяне вида на наказанието съдът взе предвид посочените в чл.54, ал.1 НК,
обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините
за извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината и
наказателната отговорност обстоятелства.
Степента на обществената опасност на дееца е ниска, предвид чистото му съдебно, трудова
заетост, както и недобри характеристични данни, разкрити чрез начина на извършването му,
Степента на обществената опасност на деянието е относително завишена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, причинения престъпен резултат и последиците от него за пострадалия.
Предвид гореизложените обстоятелства, КнОС наложи на подсъдимия 1 година ЛС, което е
минималното, предвидено за престъплението
Налице са предпоставките по чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложените наказания и за двете престъпления, поради което КнОС определи изпитателен
срок от по 3 години за всяко от наказанията.
Налице са и предпоставките по чл.23, ал.1 от НК, тъй като двете престъпления са
извършени при условията на реална съвкупност от престъпления, предвид това, че са
осъществени, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Затова съдът
наложи на подсъдимия за общо наказание, най-тежкото от определените за всяко от двете
престъпления, което е 1 година ЛС и отложи изпълнението му на осн.чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила
Такова по вид и размер наказание съдът прие, че е справедливо и е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и дееца и че ще съдейства за постигане на
специалната и генералната превенция на наказанието, като ще въздейства на подсъдимия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а по отношение на останалите
граждани на обществото ще има предупредително-възпиращ ефект.
По предявения граждански иск:
Искът намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Установено е по делото, че подсъдимият е осъществил противоправно деяние и че в
резултат на него гр.ищец П. е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания в резултат на контузията на дланта на дясната му ръка, проявила се в натъртване
на меки тъкани, оток и болка. Вредата е причинена виновно от подсъдимия. Налице е
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе.
Вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането, които следва да бъдат
обезщетени от подсъдимия с паричен еквивалент.
Предвид тези обстоятелства, гражданският иск, предявен срещу подсъдимия от
гр.ищец се явява доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди подлежи на определяне
съобразно принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. И доколкото
справедливостта не е абстрактна величина, размерът на обезщетението следва да се
определи предвид множество конкретни обстоятелства. Като такива съдът отчете вида и
характерът на увреждането, настъпилият вредоносен резултат, времето за възстановяване
(10-20 дни), пълното оздравяване, възрастта на увредения (млада).
Отчитайки горните обстоятелства съдът счете, че сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) е
достатъчна да обезщети справедливо неимуществените вреди, претърпени от гр.ищец.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-
10.08.2018 г. до окончателното изплащане. Искът за разликата до 5 000 лв., поради
8
прекомерната му завишеност, съдът отхвърли, като неоснователен.
Поради признаване на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
въззивният съд го осъди да заплати направените разноски по делото, както следва: 80
лв.-по сметка на РУ на МВР-Дупница, 230 лв.-по сметка на Дупнишки районен съд, в полза
на ВСС и 600 лв.-разноски в полза на гражданския ищец и частен обвинител С.П..
Поради частичното уважаване на гражданския иск, на основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на Кюстендилски окръжен съд сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса 4 % върху уважения размер на предявения граждански иск, но не по-малко
от 50 лв..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове:1/
2/
9