Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 6.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15 709 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът К.М.Б. твърди, че на 21.09.2014 г., около 13.30
ч. на пътя между гр. Ловеч и гр. Троян, управлявал мотоциклет „Хонда“, рег. № ********.
Пред него се движел мотоциклет „Хонда“ рег. № ********, с водач С.И.М., който
загубил управление над превозното средство и удряйки се в крайпътна мантинела
отдясно паднал на платното за движение. Ищецът не успял да предотврати удара и
се блъснал в падналия мотоциклет, след което в крайпътната мантинела и прелетял
над нея извън пътното платно. В резултат на инцидента ищецът получил счупвания
в двата долни крайника. Левият крак имал множество фрактури и се държал на
сухожилията и кожата, бил опериран, а в последствие се скъсил. Десният крак
също бил опериран като се поставила остеосинтеза и гипс, но поради дислокации и
усложнения се наложили нови операции, с поставяне на нови модули. Ищецът бил на
легло седем месеца със силни и постоянни болки, с нужда от чужда помощ, с
ползване на подлога, като раната на левия крак не се затворила в течение на 7
месеца. Понастоящем ищецът ползва инвалидна количка, може да се придвижва с
проходилка, костите му не са зараснали, вероятна е нова операция, установена е
силна атрофия на мускулите на двата крака. Сочи се, че прогнозата за
възстановяване е песимистична и ищецът страда от пълното си обездвижване и
невъзможността да се грижи за съпругата си и малолетното си дете. За
претърпените неимуществени вреди претендира ответникът, при когото твърди, че е
налице валидна застраховка на гражданската отговорност на виновния водач, да му
заплати обезщетение в размер на 100 000 лв., (като част от иск на обща стойност
от 300 000 лв.), ведно със законната лихва от 29.04.2014 г. и разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД твърди, че иска е недопустим,
съответно неоснователен. Твърди, че ищецът не е спазвал дистанция и се е движел
с несъобразена скорост. Оспорва размера и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представена присъда № 41 от 9.12.2015 г.,
на РС Ловеч, по НОХД № 1004/15 г., с която С.И.М. е признава за виновен за
това, че на 21.09.2014 г. при управление на мотоциклет „Хонда“, рег. № ********по
пътя между Ловеч и Троян нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл.
42, ал. 1, т. 2 и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К. М.Б.
– травматично счупване на двете кости на двете подбедрици – престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК. Присъдата е влязла в
сила на 28.12.2015 г.
Свидетелят Ц.С.Н. (също пострадал от процесни инцидент
и предявил съдебно претенция срещу застрахователя), раЗ.азва, че пътували група
от над двадесет моториста към Троян и на раЗ.лона преди Лешница настъпил
инцидента, в района на десен завой, по-голям от прав ъгъл. Свидетелят бил пръв
от групата и в огледалото за обратно виждане видял, че един от мотористите го
изпреварва, но тъй като бил с голяма скорост той се ударил в мантинелата и
паднал пред Н.. Последният не можал да избегне удара, понеже отсреща идвала
кола. Ищецът К. бил зад свидетеля, но Н. не може да каже на каква дистанция.
Свидетелят С.И.М. сочи, че изпреварил двата
мотоциклета и не успял да вземе завой, паднал, препречил пътя им и другите
водачи също паднали. Завоят бил ляв за свидетеля, като той също твърди, че в
насрещното платно имало кола. Според показанията му момчетата нямали никакъв
шанс да заобиколят падналия и можело едИ.твено да минат през него. Изтъкнато е
още, че движението на мотористите е било при обичайната дистанция от около 30
м, че завоят бил много остър, че за предходната поредица от завои имало
ограничение от 60 км/ч.
От приетата САТЕ се установява, че скоростта на
мотоциклета „Хонда“ (управляван от ищеца) в района на ПТП е била от порядъка на
100 км/ч, като при такава скорост опасната зона за спиране е определена на 93
м. Изтъкнато е, че дори дистанцията на мотористите да е била до 33 м,
мотоциклетът на К.Б. не е имал техническа възможност да извърши ефективно
спиране и да предотврати произшествието. Тези изводи на вещото лице не се
променят и в случай, че мотоциклета се е движел с 80 км/ч. Обобщено е, че
причините за настъпването на инцидента са движение на мотоциклетистите със
скорост по-висока от разрешената за конкретния пътен участък, предприетите
непрофесионални действия на водача М. за изпреварване и последващата загуба на
контрол върху мотоциклета и движение на К.Б. на дистанция от предхождащия го
мотоциклет, некореспондираща със скоростта на тяхното придвижване. В о.з. и в
КСМЕ вещото лице е посочило, че за процесния пътен участък разрешената
скоростта е била 80 км/ч.
Приетата СМЕ е установила, че костите и на двете
подбедрици на пострдалия Б. са били счупени, като на лявата фрактурата е била
открита и многофрагментна. Описаните
травми са характеризирани като обичайни при инцидент с мотоциклетист и в случая
са с доказан произход. Движенията на левия крак са били затруднени за половин
година, а на десния – за една година. В болнично заведение пострадалият е бил
опериран за да се извърши отрито наместване на счупените кости на лявата
подбедрица, обработка на раната на подбедрицата, която била 20 см,
стабилизиране на костните фрагменти с външен фиксатор, а на дясната подбедрица
е поставена метална плака със 7 винта и раната е хирургично обработена. На
27.09.2014 г. пациентът е изписан, но на следващия ден отново е приет по нова
клинична пътека за операция на костите на дясната подбедрица. Те са били
фиксирани с интрамедурален пирон, като металната плака е била подменена поради
компрометиране на стабилитета й. Ищецът е изписан на 6.10.2014 г. Лечението в
домашна обстановка е било на строг постелен режим, поради което са му били
осигурени антидекубитален дюшек и възглавница. На 12.11.2014 г. с нова операция
са премахнати долните напречни винтове. На 19.12.2004 г. по оперативен път е
проведена реконструктивна остеотомия, остеопластика със спонгиозна кост, взета
от костите на таза. На 6.02.2015 г. е отстранен интрамедуларния пирон от
зарасналите кости на дясната подбедрица. За времето от 6.03.2015 г. до
13.03.2015 г. пострадалият е провел физикална терапия и рехабилитация на
долните крайници, тъй като е била установена контрактура на ставите на дясната
подбедрица. Въпреки това обаче много от ставите са останали с голям дефицит на движения
е проведено второ рехабилитационно лечение. Поради вида и тежестта на костните
увреждания на двете подбедрици и бавното възстановяване, както и поради
нарушението на движенията и тежката хипотрофия на двата долни крайника е
обусловило издаване на ЕР на ТЕЛК, с което е определена трайно намалена
работоспособност от 100 % за срок от 1 година. И понастоящем лечебния и възстановителен
период на пострадалия продължава. В продължение на 2 години той е изпитвал
болки и страдания, като през първите 7-8 месеца след ПТП и около 4 месеца в
началото на проведената рехабилитация те са били по-интензивни. Извън
посочените периоди ищецът е търпял периодични болки, предимно в левия крак и е
трябвало да ползва седативни и обезболяващи средства. Ищецът е имал нужда от
чужда помощ за всички ежедневни дейности, с оглед обстоятелството, че не е
можел да използва и патерици. При извършения преглед от вещото лице (на
9.09.2016 г.) е установена изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната
подбедрица, където счупените кости са зараснали само частично в задната зона и
ищецът натоварва крака, тъй като стабилитета се дължи на интрамедуларния пирон.
Лявата подбедрица е била все още в
гипсова превръЗ.а, а от откритата фрактура е останал груб козметичен
дефект, който обезобразява крака. Изтъкнато е, че счупените кости на левия крак
все още не са зараснали, тъй като фрактурата е била с многобройни различни по
големина и форма костни фрагменти („взривна“). За този крак също е констатирана
хипотрофия на мускулатурата, като движенията на лявото коляно са в намален обем
с 10 градуса при екстензия, а лявата глезенна става е без движение и в
състояние на остеопороза. Посочено е, че към момента на прегледа на лявата
подбедрица се очертава лъжлива става, псевдоартроза, която ще наложи ново
оперативно лечение за присаждане на кост, взета от таза. Макара и състоянието
на лицето да е стабилизирано, счупените кости и на двете подбедрици не са
зараснали окончателно. Вещото лице е посочило, че лечението ще продължи още
около 6-7 месеца.
Назначената КСМАТЕ е посочила, че при скорост на
мотоциклета „Хонда“ от 60 км/ч, опасната зона за спиране е 41 м, а при скорост
от 80 км/ч – 65 м. И при двете скорости и предвид дистанцията, с която се е
движел мотоциклетиста Б., той не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, съответно конкретните травми са щели да се получат след т.нар.
„изхвърчане“ на тялото. Разяснено е, че при скорост от 60 км/ч естеството на
удара спрямо пострадалия се съизмерява с падане от 5-етажна сграда, а при 80
км/ч – от осем етажна сграда. Изтъкнато е, че при скорост от 60 км/ч и при
внезапен удар в падналия пред ищеца въртящ се и плъзгащ се по платното
мотоциклет тялото на Б. пак е щяло да се отдели от мотоциклета и да падне върху
пътната настилка, като се приземи на една от страните си и се плъзне по нея.
При такъв механизъм на ПТП също могат да бъдат получени тежки костни увреждания
на опорно-двигателния апарат, но най-често в зоната на тазобедрената става,
тазовите кости, колянната става и някои от горните крайници. Допълнително е
посочено, че за вида на уврежданията са от значение още теглото на пострадалия,
неговата екипировка и пр., които обаче не са известни. Ето защо е изтъкнато, че
само хипотетично може да се предполага,
че движението с по-ниска скорост е щяло да осигури по-леки по вид травми, без
ясното относно вид и разположение на същите.
Разпитаната П.К.Б., съпруга на ищеца, сочи, че когато
го видяла в болницата в Плевен той стенел от болка, плачел, треперел, бил
посинял, а кракът му бил целия в кръв. През болничния престой тя била плътно до
него, тъй като той не можел да става и обслужването било за всичко в леглото.
Вкъщи го прибрали с носилка, тъй като бил с блокирани крака. Осем месеца той не
можел да става от леглото, бил на морфин, стенел от болка, не можел да спи по
цели нощи, имал висока температура, бил емоционално нестабилен, постоянно се
потял, викал от болка. След първата година той започнал да се изправя, а към
втората можел да се придвижва с помощни средства. Първоначално бил в инвалидна
количка, а после ползвал проходилка. Свидетелката сочи, че състоянието му сега
не е възстановено, тъй като единият му крак бил откъснат от инцидента, раната
много бавно се затворила и сега още не е зараснала. Той продължавал да пие
хапчета, обезболяващи, понякога бил и на системи. Ищецът коренно се променил,
от жизнен и борбен, той станал депресиран, унил, постоянно казвал, че няма да
се оправи, бил емоционално нестабилен. Когато се качал в кола той бил нащрек.
Свидетелката раЗ.азва, че след всяка от седемте операции той изпитвал силни
болки, които и до ден-днешен налагат да пие болкоуспокояващи и антибиотици.
Посочено е, че Бъчварови имали едно дете, което се родило след инцидента, през
2015 г., а ищецът изпитвал угризения, че не може да се грижи пълноценно за
него, да го води на разходка.
За безспорно е обявено наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед представената влязла в сила присъда на
наказателния съд, следва да се приеме за установено, че водачът С.М. виновно и
противоправно е нарушил правилата за движение, в резултат на което на ищеца К.Б.
е причинена средна телесна повреда. В присъдата е прието, че М. е виновен за
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2 НК, в чийто фактически състав е включена и причинната връзка между
нарушаването на правилата за движение и причиняването на средна телесна повреда
на друго лице. Само на това основание може да се приеме, че в хода на настоящия
процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното
поведението на М. и телесните увреди на ищеца, съставляващи средна телесна
повреда. В пълен обем всички търпени неимуществени вреди се установяват от приетата
по настоящото дело СМЕ и разпита на св. Бъчварова, чиито показания съдът
съобрази в контекста на чл. 172 ГПК и не намери основания да игнорира, тъй като
ги приема за житейски достоверни и последователни.
По отношение на възраженията на ответника за
съпричиняване съдът намира следното:
В САТЕ са посочени основните предпоставки за
настъпване на вредните последици - движение на мотоциклетистите със скорост
по-висока от разрешената за конкретния пътен участък, предприетите
непрофесионални действия на водача М. за изпреварване и движение на К.Б. на
дистанция от предхождащия го мотоциклет, некореспондираща със скоростта на
тяхното придвижване. При така формираните изводи на вещото лице следва да се
съобрази, от една страна, че ищецът е управлявал мотоциклета си с превишена
скорост – експертът е посочил, че разрешената за района скорост е била 80 км/ч
(и това твърдение не е оборено от ответника, въпреки възраженията му), а Б. се
е движел със скорост от порядъка на 100 км/ч. В същото време обаче се
установява, че дори и при движение с разрешената скорост инцидента е щял да
настъпи. Следва да се изтъкне още, че в КСМАТЕ е посочено, че по делото не са
налични достатъчно данни, които са от
значение за преценка дали при движение с по-ниска скорост щяха да настъпят
телесни увреждания на ищеца, в какви
анатомични области и с какъв характер.
Ето защо се налага извода, че едИ.твеното поведение, с което Б. е допринесъл за
процесното ПТП е несъобразяване с изискването да спазва подходяща дистанция с
движещото се пред него превозно средство, която да му подсигури възможност за
адекватна и своевременна реакция в случай на възникнала опасност. Ищецът не се
е съобразил със законоустановеното в чл. 23, ал. 1 ЗДвП правило, а именно - да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. С оглед казаното не може да се приеме за установено по пътя на пълното и главно доказване, че при по-ниска скорост физическите увреждания на
ищеца са щели да бъдат по-леки. Нещо повече, посочено е, че те могат да бъдат в
множество анатомични области – тазобедрена, колене, горни крайници и пр. В този
смисъл, като взема предвид само обстоятелството, че неспазването на подходяща
дистанция от страна на ищеца е допринесло за ПТП, съдът прием, че Б. е
предпоставил с 1/3 вредните последици (което следва да се отчете при формиране
на крайния размер на дължимото обезщетение).
Въз основа на изложените по-горе доводи се установява,
че водачът М. виновно и противоправно е нарушил правилата за движение, с което
е причинил на ищеца две средни телесни повреди, описани в СМЕ, които са му
причинил болки и страдания отразени в сочената експертиза и в събраните гласни
доказателства. Съдът приема, че на ищеца се следва обезщетение в общ размер на
90 000 лв. (над 260 минимални работни заплати към момента на инцидента или
възнаграждението за над 22 години). Тази сума е формирана въз основа на
принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и обичайната практика за подобен вид
дела, при съобразяване на обществено икономическите условия, съдебната практика
и лимита на застрахователя. За определяне на обезщетението съдът взе предвид
активната и млада възраст на пострадалия, вида и тежкият характер на увредите в
двата долни крайника едновременно, наличието на открита и многофрагментна
фрактура, множеството операции, които
е претърпял пострадалия, дългият период
който ищецът е бил на постелен режим, необходимостта от непрекъснато
съдействие от близки за ежедневното обслужване, продължителното време, в което
са използвани помощни средства за придвижване (вкл. понастоящем), усложненията в лечебния период,
засягането и увреждането на стави, съседни на фрактурите (глезенна, колянна), обстоятелството, че зарастването
на костите, респ. лечението и възстановяването все още не са приключили,
предстоящите нови медицИ.ки интервенции, атрофията на мускулатурата,
определената с решение на ТЕЛК трайно установена пълна неработоспособност.
Съдът отчита и тежкото емоционално състояние, в което ищецът се намира,
преживения силен стрес, депресивните емоции, продължаващите прояви на болки,
ежедневен дискомфорт, промяната в начина на живот. Предвид съпричиняването на
ищеца следва да се присъди сумата от 60 000 лв., като за разликата до 100 000
лв. искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищецът, в качеството му на увредено от
ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от него щети
пряко от ответника – застраховател.
Върху определената по-горе сума за обезщетение на
неимуществени вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищецът и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на извършеното ПТП – 21.09.2014 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 38 ЗА на
представителя на ищеца се следват разноски за адвокат в размер на 2330 лв., а
на ищеца – разноски в размер на 180 лв. за вещо лице. Ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 2400 като такса. На ответника се следват
разноски в размер на 222 лв., както и 450 лв. за юрисконсулт на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на К.М.Б., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата
от 60
000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2014
г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 180 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 100 000 лв. (като част от иск на обща стойност от
300 000 лв.) като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адв. А.Г.
хонорар в размер на 2330 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2400 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА К.М.Б. да заплати на ЗК „Л.И.“
АД разноски в размер на 672 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: