№ 4746
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110165017 по описа за 2022 година
„....“ ЕАД е предявило срещу А. С. Х. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на
сумата от 313,63 лева – незаплатени услуги за периода 20.09.2019 г. - 19.12.2019 г. и месечни
и еднократни такси по фактури № 7....../20.10.2019 г., № .2/20.11.2019 г. и № .....9/20.12.2019
г., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено
дължимостта на сумата от 251,80 лева – незаплатени лизингови вноски и с правно
основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от 373,41 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.10.2019 г., за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. и за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г., ведно със законната лихва от
11.02.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2022 г. по ч. гр. д. № 7123/2022 г. на СРС, 82
състав.
Ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от
08.10.2019 г. за мобилен номер ....., Договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. за мобилен
номер .. Договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. за мобилен номер ...... и Договор за
лизинг за мобилно устройство Samsung Galaxy А10 32GB Dual Blue, по силата на който на
ответника била предоставена преференциална цена. Заявява, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си по сключените договори, с оглед на което същите били едностранно
прекратени от ищеца на 13.02.2020 г., за което били издадени фактура № 7....../20.10.2019 г.,
фактура № .2/20.11.2019 г. и фактура № .....9/20.12.2019 г. на обща стойност 313,63 лева.
Като последица от неизпълнението на ответника били начислени и договорни неустойки в
1
размер на 373,41 лева за предсрочното прекратяване на договорите по негова вина, като
наред с това били начислени задължения за вноски за лизинг за периода 20.01.2020 г. -
19.02.2020 г. в размер на 251,80 лева по Договор за лизинг от 08.10.2019 г. за устройство
Samsung Galaxy A10 32GB Dual Blue. Поддържа, че стойността на дължимата неустойка
била определена в съответствие с условията на Спогодбата от 11.01.2018 г. между КЗП и
ищеца. Сочи се, че процесните задължения са обединени във фактура № ........ г. със срок на
плащане – 15 дни от датата на издаването й.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил основателността на исковете. Оспорва процесните
неустойки като нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и поради неравноправност.
Оспорва, че така уговорена клаузата е в противоречие с добрите нрави, поради което и на
това основание се явява нищожна. Оспорва, че дължи и претендираната мораторна лихва.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За установяване на обстоятелството, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения, възниквали по договори за мобилни услуги и договор за
лизинг, по делото са представени Договор за мобилни услуги от 08.10.2019 г., Договор за
мобилни услуги от 13.12.2018 г., Допълнително споразумение от 11.09.2019 г. и Договор за
лизинг от 08.10.2019 г., сключени между ответницата, в качеството на потребител (абонат) и
ищцовото дружество, в качеството на доставчик (оператор). Налага се извод, че през
посочените в исковата молба отчетен период 20.09.2019 г. - 19.12.2019 г. между страните са
съществували валидни облигационно и лизингово правоотношение, по силата на които
ищецът се е задължил да предостави на ответницата при определени ценови условия
далекосъобщителни мобилни услуги и вещи за временно и възмездно ползване.
В договора за лизинг е посочено, че с подписването на договора лизингополучателят
потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики.
Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общи условия на „Й....... България ЕАД (с
предходно наименование „Т.......“ ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от ОУ или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Й.......
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и
т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Теленор има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно Общите условия. По силата на чл. 26 заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. С разпоредбата на чл. 27 плащането се извършва в срока, указан във
2
фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването ѝ.
Ищцовото дружество е издало фактура № 7....../20.10.2019 г. за отчетен период
20.09.2019 г. – 19.10.2019 г. на стойност 113,68 лева (представен е и документ за общо
потребление за мобилен/фиксиран номер .. за отчетен период 20.09.2019 г. – 19.10.2019 г. за
услуги по абонаментен план Тотал+ на стойност 25,41 лева, вноски за лизинг на стойност
12,59 лева, 0,33 лева – текстови съобщения, за мобилен/фиксиран номер ........ за отчетен
период 20.09.2019 г. – 19.10.2019 г. за услуги по абонаментен план Total+ на стойност 21,66
лева и за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 20.09.2019 г. – 19.10.2019
г. за услуги по абонаментен план Total+ на стойност 34,39 лева; фактура № .2/20.11.2019 г. за
отчетен период 20.10.2019 г. – 19.11.2019 г. на стойност 108,88 лева (представен е и
документ за общо потребление за мобилен/фиксиран номер .. за отчетен период 20.10.2019 г.
– 19.11.2019 г. за услуги по абонаментен план Тотал+ на стойност 18,32 лева, вноски за
лизинг на стойност 12,59 лева, 5,49 лева – застраховки, 0,06 лева – разговори към други
мрежи, за мобилен/фиксиран номер ........ за отчетен период 20.10.2019 г. – 19.11.2019 г. за
услуги по абонаментен план Total+ на стойност 24,22 лева и за мобилен/фиксиран номер
********** за отчетен период 20.10.2019 г. – 19.11.2019 г. за услуги по абонаментен план
Total+ на стойност 30,82 лева; фактура № .....9/20.12.2019 г. за отчетен период 20.11.2019 г. –
19.12.2019 г. на стойност 103,04 лева (представен е и документ за общо потребление за
мобилен/фиксиран номер .. за отчетен период 20.11.2019 г. – 19.12.2019 г. за услуги по
абонаментен план Тотал+ на стойност 18,32 лева, вноски за лизинг на стойност 12,59 лева,
5,49 лева – застраховки, за мобилен/фиксиран номер ........ за отчетен период 20.11.2019 г. –
19.12.2019 г. за услуги по абонаментен план Total+ на стойност 21,66 лева и за
мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 20.11.2019 г. – 19.12.2019 г. за
услуги по абонаментен план Total+ на стойност 30,82 лева и фактура № ....... г. за отчетен
период 20.01.2020 г. – 19.02.2020 г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 373,41 лева и вноски за лизинг в размер на 251,80 лева.
Истинността на тези частни документи не е оспорена в съответните за това
процесуални срокове, нито изрично е заявено, че ответникът не е бил абонат на ищеца за
процесните периоди от време и не е ползвал изобщо услугите на този оператор, респективно
не дължи плащане на сумите по тези фактури или ако ги е дължал, те са в друг размер, а не
в посочения от ищеца. Доводи, че абонатът се е възползвал от правото си да оспори
процесните фактури пред оператора, удостоверяващи неговите задължения по договора за
далекосъобщителни услуги и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано
по размер задължението му в резултат на оспорването, няма заявени от ответника.
Издадените фактури действително представляват частни свидетелстващи документи, които
се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява
неизгодни за себе си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на
далекосъобщителни услуги. Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за
издателя факти, които обаче следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не
са оспорени от насрещната страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани по
3
никакъв начин. Ответницата не е ангажирала каквито и да било доказателства, че е изправна
страна по договорите, които да опровергават тези частни свидетелстващи документи, нито
че е прекратил процесните договори.
С оглед издадените фактури и изложеното в експертизите съдът намира за доказано
предоставянето на услуги на ответника на процесните стойности, които не са били
заплатени от ответницата, поради което и предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 342, ал. 1 ТЗ следва да се уважат в пълен размер.
По делото не се установява договорите да са прекратили действието си предсрочно. Не
са представени доказателства за упражняване на правото на оператора да прекрати
едностранно договорите, както е предвидено в чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на мобилния
оператор за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Не се
установява възникналото в полза на ищеца потестативно право да прекрати облигационната
връзка да е упражнено по надлежния ред - преди срока с нарочно изявление, поради което в
патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Поради
изложеното претенцията за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 373,41 лева следва да бъде отхвърлена.
Отделно ответницата чрез особения си представител е навела възражение за
нищожност на неустоечните клаузи поради противоречието им с добрите нрави. Следва да
се посочи, че начисляването на неустойка за предсрочно прекратяване на договора ще
доведе до неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни услуги, доколкото
ищцовото дружество ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, далеч
надхвърлящ престацията по сключените договори, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В случая не е допустимо
намаляване на претендираната неустойка и частично уважаване на претенцията, доколкото
същата не е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а нищожна, като преценката за
недействителността на клаузата се извършва към момента на сключване на договора и в тази
връзка съобразяването на настъпила промяна в облигационните отношения на ищеца с
абонатите след възникване на претендираното неустоечно задължение е недопустимо, респ.
неотносимо към решаването на настоящия правен спор. С оглед изложеното претенцията за
неустойка следва да бъде отхвърлена и на това основание.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете в размер на
716,69 лева от следните сторени разноски: 50 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 840 лева – адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното
производства и 300 лева – депозит за особен представител. Ответницата е била
представлявана от особен представител в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Й....... България ЕАД, ЕИК ....,
срещу А. С. Х., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК, че А. С. Х. дължи на
„Й....... България ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 313,63 лева –
незаплатени услуги за периода 20.09.2019 г. - 19.12.2019 г. и месечни и еднократни такси по
фактури № 7....../20.10.2019 г., № .2/20.11.2019 г. и № .....9/20.12.2019 г., на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 342, ал. 1 ТЗ сумата от 251,80 лева – незаплатени лизингови вноски във
връзка с Договор за мобилни услуги от 08.10.2019 г., Договор за мобилни услуги от
13.12.2018 г. и Договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г., ведно със законната лихва от
11.02.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2022 г. по ч. гр. д. № 7123/2022 г. на СРС, 82
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й....... България ЕАД, ЕИК ...., срещу А. С. Х., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установена
дължимостта на сумата от 373,41 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги от 08.10.2019 г., Договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. и Договор за
мобилни услуги от 13.12.2018 г. по фактура № ....... г.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „Й....... България ЕАД, ЕИК ...., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 716,69 лева – сторени разноски в исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5