Решение по дело №138/2019 на Окръжен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №72

 

гр. Сливен, 03.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА        

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №138 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №74/31.10.2018г. по гр.д.№40/2018г. на Котелски районен съд, с което на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.2 от СК е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д.Д.А. с ЕГН ********** на майката А.И.Л.; определено е местоживеене на детето Д.А. при майката А.Л. на постоянния адрес на майката в ********; определен е режим на лични отношения между малолетното дете Д.Д.А. и неговият баща Д.А.А., както следва: един месец през лятото, когато е ваканцията на детето, който не съвпада с платения отпуск на майката; родителите да редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като в четна година детето бъде на Коледните празници при баща си, а Новогодишните празници – при майка си, а в нечетна година да бъде на Коледните празници при майка си, а при Новогодишните празници при баща си; родителите да редуват помежду си пролетна и зимна ваканции, като в четна година детето да бъде през пролетната ваканция при баща си, а зимната ваканция при майка си, а в нечетна година да бъде зимната ваканция при майка си, а пролетната ваканция при баща си; при пребиваване на детето и майката в РБългария, бащата ще има право да се среща с детето; по отношение на официалните и църковни празници, както и личните празници на детето – рожден ден и имен ден – по договорка между двамата родители; бащата Д.А.А. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв. за малолетното си дете Д.Д.А. на майката А.И.Л., считано от 03.04.2018г., ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законови причини за изменение или прекратяване на издръжката. С Решението на основание чл.127а, ал.2 от СК е разрешено на А.И.Л. да се снабди с паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете Д.Д.А., както и детето да бъде извеждано в чужбина без да е необходимо съгласието на бащата Д.А.А. без ограничение във времето и посоката на пътуването. С решението Д.А.А. е осъден да заплати на А.Л. разноски в размер на 300лв. и държавна такса върху издръжката в размер на 270лв. и 50лв. допълнителна държавна такса.

Въззивната жалба е подадена от ответника по първоначалните искове в първоинстнационното производство Д.А.А., като се обжалва посоченото решение изцяло.

С допълнително решение №91/20.12.2018г. по гр.д.№40/2018г. по описа на РС - Котел е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №74/31.10.2018г. по гр.д.№40/2018г. на КРС, като на стр.11, след първи абзац е допълнено следното: „Отхвърля предявения от Д.А.А. с ЕГН ********** *** иск по чл.127 от СК за предоставянето му на родителските права спрямо малолетното дете Д., роден на ***г.; за определяне на неговото местоживеене; за осъждане на майката А.И.Л. с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка от 150лв. на малолетното дете чрез бащата Д.А.А.“.

Против това допълнително решение е подадена допълнителна въззивна жалба от Д.А.А. чрез пълномощника адв.Т.И. от БАК.

В жалбата си, въззивникът Д.А.А. – ответник в първоинстанционното производство по първоначалните искове по чл.127а, ал.2 и чл.127, ал.2 от СК и съответно ищец по насрещния иск по чл.127, ал.2 от СК, чрез пълномощника си адв. Т.И. ***, посочва, че обжалва Решение №74/31.10.2018г. по гр.д.№40/2018г. на РС - Котел изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано, несъобразено и незащитаващо интересите на детето. Счита, че районният съд е приложил неправилно материалния закон – чл.127а, ал.2 от СК, като е разрешил на майката да извежда малолетното дете в чужбина без ограничение със срок или посока на пътуване. Счита, че това произнасяне е свръх петитум, тъй като видно от исковата молба се цели пътуване на детето до Англия, където пребивава майката. Счита, че това произнасяне на районния съд противоречи на трайната практика на ВКС, че даване на заместващо съгласие без посочен конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето. Цитира подробно съдебната практика в тази насока. Посочва, че по делото останал неизяснен адреса, на който майката пребивава в Англия, както и неустанови условията на живот там. Противоречие имало и относно получавания от майката доход – твърдения от нея и установения с писмени доказателства. Посочва, че на детето му предстои записване в първи клас и не е в негов интерес извеждането му извън страната, тъй като то не говори английски език, а в Англия училищната подготовка започва на 4-годишна възраст и е нA.це опасност то изобщо да не започне училище. Поради това, счита, че решението в тази част – по искането по чл.127а от СК следва да се отмени и иска да се отхвърли.

По отношение на претенцията по чл.127, ал.2 от СК за упражняване на родителските права, счита, че е недопустимо заявяването й с допълнителна искова молба, като към първоначално предявения иск е присъединен един съвсем нов иск, който не е насрещен и не е форма на изменение на иска. Счита, че като се е произнесъл по недопустим иск, районният съд е постановил недопустимо решение в тази част и моли въззивният съд да го обезсили в тази част. Евентуално, ако съда приеме иска за допустим, счита, че е неоснователен, а съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно и в тази част. Посочва, че районният съд се е произнесъл без да събере доказателства относно възможностите и родителския капацитет на бащата, позовавайки се на невъзможността на ДСП – Котел да изготви доклад, без да съобрази, че бащата живее в Бургас и доклада следва да бъде възложен на ДСП – Бургас. Справките за съдимост на бащата и дядото по бащина линия посочва, че не сочат липсата или нA.чието на родителски капацитет на бащата. НA.чното осъждане не го правило лош баща. Свидетелските показания били ценени тенденциозно. Счита, че в интерес на детето е то да бъде отглеждано от баща си в България, да започне нормално училищното си обучение в страната, като той не възразява по време на ваканциите детето да гостува на майката в Англия. В тази насока, във връзка с отхвърления от КРС насрещен иск изразява и подобни съображения в подадената допълнителна въззивна жалба. Въззивникът моли съда по отношение на иска по чл.127 от СК да отмени първоинстанционното решение /в случай, че не го обезсили като недопустимо/, да отмени и обжалваното допълнително решение, с което е отхвърлен неговият насрещен иск и да постанови решение, с което уважи неговата насрещна претенция за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д.. Евентуално във въззивната жалба е направено искане в случай, че въззивният съд намери насрещния иск за неоснователен и правилно постановеното упражняване на родителските права от майката, да промени постановения от районния съд режим на лични отношения между бащата и детето в частта, с която е постановено, че бащата има право да се среща с детето при пребиваването на детето и майката в България, както и по договорка с майката по официални, църковни празнични, именни дни и рождени дни на детето. Счита, че в тази си част режима води до преустановяване на контактите на детето с бащата, което не е в негов интерес.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната и на допълнителната въззивна жалби.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК по делото не е подадена насрещна въззивна жалба.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.267 от ГПК, като е уважил същите.

В с.з., въззивникът Д.А.А., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.Т.И. от БАК, която заявява, че поддържа въззивната жалба само в частта относно определения от районния съд режим на лични отношения, като моли същия да бъде отменен и въззивният съд определи нов, като предвиди и ежемесечни контакти на бащата с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, един месец през лятото и контакти по време на празниците и ученическите ваканции. Заявява, че по отношение на упражняването на родителските права бащата е съгласен същите да се упражняват от майката, местоживеенето на детето да е в гр.Котел и не възразява дължимата издръжка да е в определения от районния съд размер. По отношение на разноските посочва, че с оглед постигнатите с майката договорености, моли същите да останат за страните, така, както са направени пред двете съдебни инстанции, като нямат претенции за разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззиваемата А.И.Л., редовно призована, се явява лично. Изрично заявява, че е съгласна да се отмени определения от районния съд режим на лични отношения на бащата с детето, като се определи нов – така, както го е посочила в с.з. адв.И.. Заявява, че не претендира разноски, нито пред първата, нито пред въззивната инстанция и моли същите да останат за всяка от страните, така, както са ги направили. По отношение на исковата претенция по чл.127а, ал.2 от СК посочва, че са се споразумели извънсъдебно с бащата, като ще уредят помежду си тези въпроси по общо съгласие, поради което прави отказ от исковата си претенция.

С протоколно определение от проведеното на 24.04.2019г. открито съдебно заседание, СлОС на основание чл.233 от ГПК, въз основа на направения отказ от иска, обезсили Решение №74/31.10.2018 г. на Районен съд Котел по гр.д. №40/2018 г. по описа на същия съд в частта, с която е разрешено на основание чл. 127а, ал. 2 от СК на А.И.Л. с ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Д.Д.А. с ЕГН ********** да се снабди с паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете Д.Д.А., както и малолетното дете Д.Д.А. да бъде извеждано от майката A. И.Л. в чужбина, без да е необходимо съгласието на бащата Д.А.А., без ограничение във времето и посоката на пътуване и прекрати производството по гр.д. №40/2018г. на РС – Котел и производството по в.гр.д. №138/2019г. по описа на СлОС, в частта относно исковата претенция по чл. 127а, ал.2 от СК, поради отказ от иска.

Въззивният съд намира въззивната и допълнителната въззивна жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение, в т.ч. постановеното допълнително такова, е вA.дно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

Във връзка с направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на първоинстанционното решение в частта относно произнасянето по иска на ищцата за упражняване на родителските права върху малолетното дете Д. с правно основание чл.127, ал.2 от СК, поради недопустимост на исковата претенция, въззивният съд намира същото за неоснователно. Искът по чл.127, ал.2 от СК, макар и предявен от ищцата с допълнителна искова молба /с първоначалната искова молба е заявена само претенцията по чл.127а от СК/, която безспорно не е насрещна такава, но той не  е недопустим. Напротив, касае уреждане на въпросите, свързани с местоживеенето и упражняването на родителските права върху същото малолетно дете при нA.чието на спор между родителите /заявен с подадената от бащата – ответник насрещна искова молба/ и безспорно свързани с исковете, приети вече за разглеждане в производството по делото, между същите страни. С предявяването на иска по чл.127, ал.2 от СК и от страна на ищцата по първоначалния иск срещу същия ответник се стига на практика до обективно кумулативно съединяване на искове срещу един и същ ответник. Следователно, с разглеждането и произнасянето на първоинстанционния съд по претенцията на ищцата по чл.127, ал.2 от СК, която е допустима, РС – Котел не е постановил недопустим съдебен акт.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:

От изготвения от ДСП – Бургас, по искане на въззивната инстанция, социален доклад относно възможностите и родителския капацитет на бащата Д.А., се установява следното: Родителите на малолетното дете Д., родено на ***г., се разделят 15 дни след раждането му, като от тогава грижите за него се полагат от майката А.Л. ***. Първите три години бащата Д.А. ***, през което време е поддържал известни контакти с детето и му е осигурявал средства за издръжка. През последните 5 години А. се е установил да живее и работи в гр.Бургас, като контактите му с детето са станA. редки, основно по време на пребиваване на бащата в гр.Котел, като са с инцидентен характер – при случайна среща на улицата. Родителите и братът на Д.А. също са се установили да живеят в гр.Бургас и са прекъснA. контактите си с детето Д.. Бащата А. не е ангажиран към възпитанието, обучението и социалната интеграция на детето, поради прекъснатите контакти с него. Последния контакт на бащата с детето е за няколко дни през лятото на 2017г., когато детето е било при него. След този период контактите на детето с бащата били преустановени, както и тези с майката, която не допускала детето да гостува на бащата.

Д.А. има завършено начално образование /завършен пети клас/, определя себе си като самоук музикант на барабани. Работи без регламентирани трудовоправни отношения в заведения, както и е наеман от негови колеги за сватби. Работното му време е вечер от 22,00 часа до 05,00 часа сутринта, като почива понеделник и вторник. Заявил средномесечен доход от 1000лв.

Д.А. живее на семейни начала с М.Г. /24г./ в жилище под наем, находящо се на трети етаж в стара къща в централната част на гр.Бургас. Жилището се състои от две преходни стаи, тераса и баня с тоалетна. Едната стая е обособена като спалня и н нея има спално легло и поставено единично легло за детето. Втората стая е с изход за тераса и се използва за кухня с кухненско оборудване. Обзавеждането в жилището е остаряло, но е поддържано често и подредено. Сградата е много стара с пропуквания по ъглите, а достъпа до третия етаж е по високи стълби, неподходящи за детето. А. заявил намерение за смяна на жилището с апартамент в жилищен блок в централната част на града. 

Бащата е проявил желание да си партнират с майката и да обсъждат въпроси свързани с детето. Желае предоставяне на един по-оптимален режим на лични отношения между него и детето.

Въззивният съд изслуша на основание чл.59, ал.6 от СК отново и двамата родители, които изразяват желание, респ. съгласие родителските права да се упражняват от майката, а на бащата да се определи подходящ режим на лични отношения с детето, който ще поддържа контакти с детето и ще заплаща определената му издръжка.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за определяне местоживеене на малолетно дете, упражняването на родителските права спрямо детето, личните отношения с него и издръжката му, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и искане за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете в чужбина, заедно с майка си и издаване на необходимия за това документ – паспорт, с правно основание чл.127а от СК.

По делото е приет за разглеждане и предявен от първоначалния ответник – бащата против първоначалната ищца – майката на малолетното дете Д. на насрещен иск за определяне местоживеенето на детето при бащата и предоставяне на него упражняването на родителските права, също с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Както бе посочено по-горе, с протоколно определение от 24.04.2019г. по настоящото в.гр.д.№138/2019г. по описа на СлОС, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта относно произнасянето по иска по чл.127а, ал.2 от СК и е прекратил първоинстанционното и въззивното производство по този иск, поради направен вA.ден отказ от тази искова претенция от ищцата А.Л..

Предмет на въззивното производство е произнасянето на РС - Котел по отношение на иска по чл.127, ал.2 от ГПК.

Изложените във въззивната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното решение са частично основателни - само по отношение на определения режим на лични отношения на бащата с детето.

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете Д. и местоживеенето на детето:

Въз основа на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Д., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Следва да се отбележи, че в тази насока въззивникът Д.А. не поддържа оплакванията, изложени във въззивната си жалба. Заявява съгласие упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. да се възложат на майката, като местоживеенето на детето се определи по нейния постоянен адрес ***.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4, вр. чл.127, ал.2 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето, преценен съгласно критериите, посочени в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Д. е майката А.Л..

При формиране на правните си изводи, настоящата инстанция се ръководи безспорно и от задължителните указания относно правнорелевантните обстоятелства, дадени в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума на ВС. В понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др, като следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето. 

Съдът взе предвид обстоятелството, че от раждането на детето, 15 дни след което родителите са се разделили, единственият родител, който полага грижите по отглеждането и възпитанието на детето, е майката. След раздялата на страните, въззивникът е осъществявал много редки, спорадични контакти с детето, като през последните пет години същите са изключително ограничени, а след лятото на 2017г. /детето е било при него „на гости“ за няколко дни/ контактите са преустановени. Контакти не се поддържат и от страна на роднините на бащата с детето.

През този период от време, видно от свидетелските показания и от социалния доклад майката е полагала, адекватни на нуждите и потребностите на детето, грижи, проявява любов и привързаност към него. Майката, подкрепяна от своите родители, проявява постоянство и търпение в стремежа си да задоволи физическите потребности на детето и нуждата му от топлина и внимание. Детето също проявява и изразява привързаност към майка си. Това говори за нA.чие на родителска пригодност у майката, за да продължи и за в бъдеще да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Съдът взе предвид ниската възраст на детето и установената от свидетелските показания и социалния доклад силна емоционална привързаност на детето към майката, като съществуващия баланс в отношенията между майката и детето, с оглед неговото психическото здраве и спокойствие, не следва да се нарушава. От друга страна бащата проявява непостоянство в действията си спрямо детето и до този момент не е бил  ангажиран към възпитанието, обучението и социалната интеграция на детето.

Съдът съобрази и жилищните условия и трудовата заетост на двамата родители, както и факта, че майката е безспорно подпомагана от своите родители, на които тя разчита и може и занапред да разчита при отглеждането и възпитанието на детето. В средата, в която към момента се отглежда Д. не са констатирани преки рискови фактори по отношение на полаганите за него грижи. 

Тези факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, което е в ниска възраст, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето, с оглед неговите потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо детето Д. е майката. 

С оглед изложеното, съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се определи местоживеенето на детето при нея – по нейния постоянен адрес ***. По делото се установи, че на адреса в гр.Котел живеят родителите на майката, които й оказват безспорна помощ и подкрепа в грижите за детето и на този адрес детето е живяло от раждането си до този момент. Към момента майката действително пребивава в Англия, където работи, но се прибира често в България, в дома си в гр.Котел при детето, като осъществява и непрекъснати контакти с детето по телефон, скайп и др.под., т.е тя не е прекъсвала контактите с детето и грижите за него.

Двамата родители заявяват съгласие детето да продължи да се отглежда в гр.Котел, където да се определи местоживеенето му и съдът намира, че това е в действителен интерес на детето.

По отношение режима на лични отношения на бащата с детето:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти, въпреки че в разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК примерно е посочил периоди, през които следва да се определи такъв режим. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се, ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

В конкретния случай, въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични отношения на бащата с детето за неправилно определен, тъй като той не предвижда ежемесечни контакти на детето с бащата, а само такова пред лятото и редуване по време на основните празници и учебни ваканции. Въпреки, нA.чието пред него на очевиден спор, то той е предоставил за значителна част от празниците /лични и официални/ режима да се определи по договорка между родителите, което е нецелесъобразно и на практика само пожелателно. Неправилно и абсолютно нелогично районният съд е определил режима като за положение, че местоживеенето на детето ще бъде в чужбина, при положение, че сам е определил такова в България. Въззивният състав по тези съображения намира определения от районния съд режим за неадекватен, несъобразен с нуждите и потребностите на детето да общува с бащата, поради което ще го отмени и вместо него ще определи нов, съобразен с установените по делото обстоятелства, съобразно изразените от страните желания и безспорно съобразен с изключителния интерес на детето.

Подходящ, според настоящия състав режим е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден; по коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първата половина на пролетната ваканция и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката.  

По отношение на допълнителната въззивна жалба против постановеното решение за поправка на ЯФГ от 20.12.2018г., с което е отхвърлен предявения от Д.А. насрещен иск по чл.127, ал.2 от СК:

С оглед изложеното по-горе относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката, то допълнителната въззивна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е отхвърлил насрещния иск за упражняване на родителските права върху детето Д., предявен от бащата Д.А.. Решението на КРС в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на разноските, съдът ще зачете волята на двете страни, категорично изразена в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, същите да останат за всяка от страните, така както са направени, в т.ч. и тези пред първоинстанционния съд. Това заявление е съобразено и с оглед крайния изход на спора и прекратяване на производството по иска по чл.127а, ал.2 от СК.

При това положение, съдът следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски в размер на 300лв. на ищцата А.Л. и не следва да присъжда такива за въззивното производство.

Решението на районния съд е правилно в частта, с която е присъдена дължимата държавна такса върху иска за издръжката.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №74/31.10.2018г., постановено по гр.д.№40/2018г. на Котелски районен съд, в частта, с която  е определен режим на лични контакти на бащата Д.А.А. с детето Д.Д.А., както следва: един месец през лятото, когато е ваканцията на детето, който не съвпада с платения отпуск на майката; родителите да редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като в четна година детето бъде на Коледните празници при баща си, а Новогодишните празници – при майка си, а в нечетна година да бъде на Коледните празници при майка си, а при Новогодишните празници при баща си; родителите да редуват помежду си пролетна и зимна ваканции, като в четна година детето да бъде през пролетната ваканция при баща си, а зимната ваканция при майка си, а в нечетна година да бъде зимната ваканция при майка си, а пролетната ваканция при баща си; при пребиваване на детето и майката в РБългария, бащата ще има право да се среща с детето; по отношение на официалните и църковни празници, както и личните празници на детето – рожден ден и имен ден – по договорка между двамата родители, както и в частта относно осъждането на Д.А.А. да заплати на А.И.Л. направени пред първата инстанция разноски  размер на 300лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Д.А.А. с ЕГН ********** с детето Д.Д.А., родено на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден; по коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година от 09,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; първата половина на пролетната ваканция и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №74/31.10.2018г. и допълнително Решение №91/20.12.2018г., постановени по гр.д.№40/2018г. по описа на Котелски районен съд, в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНИ и ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.