Мотиви
към присъда по НОХД №2054 по описа за 2018 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №157/2016 год. по описа на ОД на МВР - гр.Шумен, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия П.Т.Т., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, с висше образование, женен, реабилитиран, за извършени от
него престъпления от общ характер по чл.202, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.201 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК и чл.210, ал.1, т.3, предл. първо
от НК, във вр. с чл..209 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: в периода от 11.05.2015 год. до
03.07.2015 год. в гр.Шумен при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице /ръководител техническа поддръжка в “Таита” АД, гр.Шумен/ противозаконно присвоил чужди
пари – сумата от 1336.85 лева,
собственост на ”Таита” АД, гр.Шумен, връчени в това
му качество и поверени му да ги пази и управлява, като за улесняването му е
извършил и престъпление по чл.310, ал.1 от НК, във вр.
с чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а
именно – в периода от 11.05.2015 год. до 03.07.2015 год. при условията на
продължавано престъпление в гр.Шумен в качеството си на длъжностно лице
/ръководител техническа поддръжка в “Таита” АД,
гр.Шумен/ в кръга на службата си
съставил неистински частни документи – поръчка №86/11.05.2015 год. с надпис „IVECO Таита“ АД и поръчка №98/03.06.2015 год., с
надпис „IVECO Таита“ АД и ги употребил пред „Таита“ АД, гр.Шумен, за да докаже, че по отношение на
клиентите „Металстройинженеринг 95“ ЕООД, гр.***** и Б.П.А.,
са осъществени дейности и вложени резервни части и консумативи, посочени в
същите, както и че на 03.06.2015 год. в гр.Шумен в качеството си на длъжностно
лице /ръководител техническа поддръжка в “Таита” АД,
гр.Шумен/ с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Б.П.А.
от с.Макариополско за това, че при ремонт на товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. №СВ2268АК са вложени авточасти, както следва:
филтър въздушен на стойност 90.00 лева, филтър турбокомпресор на стойност 50.00
лева, филтър маслени пари на стойност 60.00 лева, гарнитура маслени пари на
стойност 25.00 лева, филтър Adblue на стойност 85.00 лева, цедка Adblue на стойност 20.00 лева, филтър горивен на стойност 45.00 лева, филтър
горивен на стойност 30.00 лева, филтър дехидратор на
стойност 30.00 лева, филтър въздушен кабина на стойност 28.00 лева, пробка воден радиатор на стойност 30.00 лева, консумативи
на стойност 7.00 лева и труд на стойност 84.50 лева, всичко на обща стойност
584.50 лева, като с това му причинил имотна вреда в размер на 584.50 лева.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие ощетеното
юридическо лице предявява граждански иск за сумата от 596,85 лв.,
представляваща претенция за причинени имуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 201 от НК, във вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Сумата се конкретизира по следния начин: 80,00 лв. във връзка с извършен ремонт на т.
а. с рег. № М 4479 ВХ, собственост на „Металстрой инжинеринг 95“ ЕООД гр. *****, ведно със законната лихва
върху посочената сума от 11.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 516,85 лв., представляваща щета във връзка с извършен ремонт на
автомобил, собственост на Б.П., ведно със законната лихва, считано от
03.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът е приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство, а пострадалото юридическо
лице – “Таита” АД, гр.Шумен е конституирано като
граждански ищец. В съдебно заседание изпълнителният директор на ощетеното
юридическо лице, конституирано като граждански ищец по делото се явяват лично и
с упълномощен повереник, като поддържат така
предявения граждански иск. В пледоарията си по делото повереникът
на гражданския ищец заявява, че поддържа гражданския иск общо за сумата от
540.85 лева, както и че не го поддържа за разликата до пълния предявен размер
от 596.85 лева.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание “лишаване от
свобода” в размер на 1 година и 3 месеца за първото деяние и в размер на 1
година – за второто, като бъде определено общо наказание в размер на по-тежкото
от двете наказания, което на основание разпоредбата на чл.66 от НК да бъде
отложено за срок от 3 години. Предлага на съда да наложи на подсъдимия и
наказание “лишаване от право да заема материално-отговорна длъжност и от право
да упражнява професия или дейност, свързана с управление и разпореждане с
материални ценности за срок от 1 година, което наказание да бъде присъединено
към наказанието „лишаване от свобода“. По отношение на предявения граждански
иск счита, че следва да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият не се признава за виновен. В съдебно заседание дава подробни
обяснения в своя защита, като отрича да е извършил посочените в обвинителния
акт деяния. Моли съда за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия счита,
че от материалите по делото не се доказва по безспорен начин, че Т. е извършил
деянията, в което е обвинен, като в
пледоарията си излага конкретни мотиви в тази насока. Моли съда да постанови
оправдателна присъда и да отхвърли предявения граждански иск.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
П.Т.Т. и ощетеното юридическо лице „Таита“ АД, гр.Шумен, представлявано от изпълнителния
директор Т.Г.М. били в трудово-правни отношения, като по силата на трудов
договор, сключен на 14.04.2008 год. Т. бил назначен на длъжността „Специалист по маркетинг,
снабдяване и пласмент“. На 28.02.2012 год. между същите страни било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което подсъдимият,
считано от 01.03.2012 год., бил преназначен на длъжността „Ръководител,
техническа поддръжка“ - длъжност, която съобразно Националната класификация на
професиите и длъжностите, изготвена от Министерството на труда и социалната
политика, попада в клас „ръководители“. На 28.02.2012 год. Т. срещу подпис бил
запознат с длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Съгласно същата в
задълженията му влизало организиране и контролиране движението на
стоково-материални ценности в склада на предприятието и следене за наличностите
/т.14 на раздел I/; организиране приемането на
стоково-материални ценности в склада /т.2 на раздел II/; материални и финансови отговорности по опазване на имуществото и
активите на фирмата, чрез носене на материална отговорност във връзка с
опазване на повереното му имущество и отчетническа отговорност във връзка с поверените му стоково-материални
ценности /т.1, раздел IV/; отговорност за приемане на
клиенти и изготвяне на сервизни поръчки /т.3, раздел IV/; отговорност, свързана с коректността на документите, свързани с приемането
и продажбата на резервни части /т.4,
раздел IV/.
Основната
дейност на „Таита“ АД, гр.Шумен била свързана с
международни превози на товари, като в същото време в сервиз на дружеството се
извършвала ремонтна дейност, както на собствените на дружеството товарни
автомобили, така също и на външни за
търговското дружество автомобили.
Съгласно
създадената организация в дружеството Т. приемал автомобилите, които следвало
да бъдат отремонтирани, преценявал какъв ремонт
следва да бъде извършен, разпределял работата между сервизните работници,
организирал и контролирал движението на стоково-материалните ценности в склада
на предприятието, поръчвал необходимите части и консумативи, следял за тяхното
разходване, съставял съответните сервизни поръчки. Самата сервизна поръчка се попълвала
в три екземпляра, като един екземпляр от същата се предоставял на клиента,
който следвало да го занесе в счетоводството или при касиера на дружеството –
свидетеля П.К.К.. Въз основа на този документ свидетелят
К. издавал фактури на клиентите, които същите заплащали. Съгласно създадената
организация всяка една бланка за поръчка имала номер и дата, като в горния ляв
ъгъл подсъдимият изписвал марката на товарния автомобил и неговия
регистрационен номер. В горния десен ъгъл попълвал физическото или юридическото
лице, съответно материално отговорното лице, собственик на товарния автомобил,
подлежащ на ремонт. В горната част на поръчката се попълвали дейностите, които
били осъществени при ремонта и тяхната стойност, а в долната част-вложените
резервни части и консумативи и тяхната стойност.
Тъй като „Таита“ АД
била подизпълнител на „BULAVTO“, считано до м.август 2014 год. извършвали
ремонт на товарни автомобили, като използвали бланки за поръчки с надпис „IVECO BULAVTO“. След м.август 2014
год. свидетелката Т.М. въвела нови бланки за „поръчки“ с надпис „IVECO TAITA“, номерът
на които първоначално се изписвал предварително-ръчно за целия кочан от свидетеля
К., а впоследствие бил отпечатван с бланков номер. През 2015 год. бланки с
надпис „IVECO BULAVTO“ се използвали само за товарни автомобили, които били
гаранционни към марката „BULAVTO“.
Тъй
като търговското дружество не държало на склад резервни части, при пристигане
на товарен автомобил за ремонт и установяване на нужните за ремонта части
подсъдимият Т. извършвал проучване на цената на същите в търговската мрежа и
поръчвал същите основно от „Скорпион-3“ ООД, гр.Шумен или „ИЖИ“ ООД, гр.Шумен. В
едни от случаите Т. ходел лично до магазина, за да получи заявените части и
консумативи, а в други - те били доставяни на место. За доставените части или
консумативи се съставяли стокови разписки, на които Т. не винаги се подписвал
като получател и се съхранявали при него. Имало и случаи, в които се съставял приемо-предавателен протокол. На всяка стокова разписка или
приемо-предавателен протокол П.Т. отбелязвал с молив
или химикал регистрационния номер на автомобила, в който била вложена частта
или консуматива. В края на всеки месец, доставчиците издавали фактури за
закупените части и консумативи.
На
11.05.2015 год. товарен автомобил с рег. №М4479ВХ, собственост на търговско
дружество „Металстройинжинеринг 95“ ЕООД, гр.*****,
представлявано от управителя – свидетеля Н.И.Н., влязъл в сервиза на „Таита“ АД по повод счупен висящ лагер. Превозното средство било
придвижено до сервиза от свидетеля Г.И.А. и свидетеля Г.И.Н.. В сервиза
автомобилът бил проверен от подсъдимия, като последният установил, че следва да
бъде подменен висящия лагер. Ремонтът бил извършен в рамките на около два часа.
За осъществения ремонт Т. съставил документ - поръчка без номер с дата
11.05.2015 год., като използвал бланка на поръчка с надпис „IVECO BULAVTO“. В същата
отразил, че регистрационния номер на ремонтирания автомобил е М 4479 ВХ,
извършената ремонтна операция е смяна на опорен лагер-кардан на стойност 87.50 лева,
че стойността на вложените части и консумативи е 82.50 лева, а стойността,
която следва да бъде заплатена е общо в размер на 170.00 лв. В графата „приел
поръчката“ се подписал подсъдимия П.Т., а в графата „клиент“ – свидетеля Г.Н.. Подсъдимият
дал екземпляр от поръчката на свидетеля Н., като последният заплатил на Т.
посочената в поръчката сума от 170.00 лева, с уговорката, че той ще я предаде по-късно
в касата на „Таита“ АД. Вложената при ремонта на
товарен автомобил, марка „Ивеко“ с рег. № М 4479 ВХ резервна
част - опорен лагер била доставена от „Скорпион-3“ ООД по складова разписка
№144540/11.05.2015 год. и заплатена от „Таита“ АД по
фактура №**********/27.05.2015 год.
Самият
ремонт на автомобила бил извършен от лицето Г. Б., като в работна карта от
11.05.2015 год. било отразено, като
извършена работа – смяна на висящ лагер на автомобил с рег.№М4479.
Подсъдимият
след получаване на посочената сума съставил втори документ – поръчка, като
използвал бланка на „IVECO TAITA“. В същата бил поставен номер 86 и дата
11.05.2015 год., като било отразено,
че е извършена ремонтна операция – смяна на опорен лагер-кардан на стойност
87.50 лева, че лагерът е доставен от клиента и консумативите са на стойност
2.50 лева. Впоследствие Т. внесъл в счетоводството на дружеството сумата от
90.00 лева, която представлявала общата стойност на посочените във втората
поръчка труд и консумативи, за което бил съставен ПКО от 13.05.2015 год.. Разликата
от 80.00 лева не била отчетена и предадена в счетоводството на дружеството. От
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в Протокол №223/05.12.2016
год. се установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „приел
поръчката“, както в оригинал на бланка „IVECO TAITA“ с №86/11.05.2015 год.,
така също и в поръчка в оригинал на бланка „IVECO BULAVTO“, без номер на
поръчката с дата 11.05.2015 год., и двете издадени на „Металстройинжинеринг
95“ ЕООД принадлежи на П.Т.Т.. В същото време от
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в Протокол №18 от 25.01.2017
год. се установява, че почеркът, с който е положен ръкописния текст и в двете
поръчки, касаещи „Металстройинжинеринг
95“ ЕООД – върху бланка „IVECO TAITA“ с №86/11.05.2015 год. и върху бланка
„IVECO BULAVTO“, без номер на поръчката с дата 11.05.2015 год. принадлежи на
лицето П.Т.Т..
В
края на месец май 2015 год. в сервиза на „Таита“ АД
постъпил товарен автомобил, марка „Ивеко Стралис“ с рег. № СВ 2268 АК. Същият бил собственост на
свидетеля Б.А., но с него била извършвана транспортна дейност от името на „Боботранс БГ“ ЕООД,
гр.Търговище, чийто управител била майката на свидетеля А.. Товарният автомобил
бил нов, но А. решил да посети сервиза на „Таита“ АД,
за да бъде извършен технически преглед на същия, тъй като му бил известен факта, че този сервиз
е специализиран за ремонт на товарни автомобили с марка „Ивеко“.
При влизане на автомобила в сервиза, А. бил посрещнат от подсъдимия, като
двамата се договорили да бъде извършен преглед на автомобила и ако е необходимо
да бъдат сменяни части, да се сменят, като се закупят от „Таита“
АД, след което А. да ги заплати, заедно с труда за тяхната смяна.
На
03.06.2015 год. свидетел Р.Т.Н., който работел като монтьор в „Таита“ АД извършил ремонта на товарния автомобил, което
било отразено в работна карта от 03.06.2015 год. Преди извършване на ремонта
подсъдимият уведомил свидетеля Н., че на този автомобил следва да се извърши смяна
на масло и маслен филтър, което било изпълнено лично от Н.. Стойността на
вложените материали и труд при ремонта на товарния автомобил била 382.50 лв.,
от които 28 литра масло на стойност 140.00 лв., маслен филтър на стойност 120.00
лв. и труд на стойност 52.50 лв.
На
същата дата - 03.06.2015 год. подсъдимият съобщил на А., че товарния автомобил
е отремонтиран. Междувременно Т. съставил поръчка без
номер с дата 03.06.2015 год. върху бланка с надпис „IVECO BULAVTO“, като в нея не отразил реално
вложените части и труд при ремонта на товарния автомобил, а вписал, че по време
на ремонта са извършени следните операции: смяна масло двигател+всички
филтри; Проверка ремъци+ролки; проверка на масло,
скоростна кутия, диференциал и предни главини; смяна пробка
воден радиатор; гресиране и тестване-диагностика, всичко на обща стойност 140.00
лв. В графата вложени резервни части и консумативи отразил следното: моторно
масло ЕНИ 10W40-28 литра на стойност 210.00 лв.; 1 бр. маслен филтър на
стойност 120.00 лв., 1 бр. въздушен филтър на стойност 90.00 лв., 1 бр. филтър
турбокомпресор на стойност 50.00 лв., 1 бр. филтър маслени пари на стойност / карт. газове/ на стойност 60.00 лв., 2 бр. гарнитура филтър
маслени пари на обща стойност 25.00 лв., 1 бр. филтър Adblue
на стойност 85.00 лв., 1 бр. цедка Adblue на стойност
20.00 лв. 1 бр. филтър горивен на стойност 45.00 лв., 1 бр. филтър горивен предв на стойност 30.00 лв., 1 бр. филтър дехидратор на стойност 30.00 лв., 1 бр. филтър въздушен
кабина на стойност 28.00 лв., 1 бр. пробка воден
радиатор на стойност 30.00 лв. и 1 бр. консумативи на стойност 7.00 лв., всичко
на обща стойност 830.00 лв. В същото време в поръчката Т. посочил, че общата
стойност на ремонтните операции и вложените резервни части и консумативи е 970.00
лв.
Част
от частите били поръчани от Т. и доставени от „Скорпион-3“ ООД със складова разписка
№**********/03.06.205 год., като впоследствие били заплатени от „Таита“ АД по фактура №**********/30.06.2015 год., като
плащането било извършено на 10.07.2015 год. Моторното масло било налично в
склада на дружеството, като същото било закупено преди това от „Транс ойл 2008“ ЕООД с фактура №**********/24.02.2015 год. и
заплатено на 17.03.2015 год., а въздушния филтър, който бил получен от „ИЖИ“
ООД със складова разписка №613/03.06.2015 год. впоследствие бил върнат.
След
пристигането си в сервиза свидетелят А. заплатил посочената в поръчката сума в
размер на 970.00 лева лично на подсъдимия, с уговорката последният да я предаде
в счетоводството на дружеството.
След
получаване на посочената сума подсъдимият съставил втори документ – поръчка,
като използвал бланка на „IVECO TAITA“. В същата бил поставен номер 98 и дата
03.06.2015 год., като било отразено,
че са извършени следните ремонтни операции: смяна масло двигател+масл.;
филтър и гресиране на стойност 52.50 лв. Било отразено още, че са вложени
консумативи на стойност 3.00 лв., а като обща стойност била посочена сумата от
55.50 лв. В същото време било посочено, че
маслото и филтъра са доставени от клиента.
От
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в Протокол №223/05.12.2016
год. се установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „приел
поръчката“, както в оригинал на бланка „IVECO TAITA“ с №98/03.06.2015 год., така
също и в поръчка в оригинал на бланка „IVECO BULAVTO“, без номер на поръчката с
дата 03.06.2015 год., и двете издадени на клиент Б.П. принадлежи на П.Т.Т.. В същото време от изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-почеркова експертиза, обективирана в Протокол №18 от 25.01.2017 год. се
установява, че почеркът, с който е положен ръкописния текст и в двете поръчки,
касаещи клиент Б.П. – върху бланка
„IVECO TAITA“ с №98/03.06.2015 год. и върху бланка „IVECO BULAVTO“, без номер
на поръчката с дата 03.06.2015 год. принадлежи на лицето П.Т.Т..
Впоследствие
Т. внесъл в счетоводството на дружеството сумата от 55.50 лева, която
представлявала общата стойност на посочените във втората поръчка труд и консумативи,
за което бил съставен ПКО от 09.06.2015 год.. Разликата от 914.50 лева не била
отчетена и предадена в счетоводството на дружеството.
През
месец юни 2015 год. свидетелят А.К.Т. посетил сервиза на „Таита“
АД във връзка с ремонт на товарен автомобил, марка „Ивеко
Стралис“ с рег. № В 2301 ВВ. В сервиза първоначално
подсъдимият извършил преглед на автомобила и установил, че следва да бъде
свалена скоростната кутия, което било направено в присъствие на свидетеля Т..
Тъй като било констатирано, че е счупен феродовия
диск и диферна пружина, свидетелят Т. предал на Т.
сумата от 740 лева, която следвало да бъде използвана за закупуване на
необходимите резервни части, а впоследствие същата да бъде приспадната при заплащане
на окончателната дължима сума за ремонта. За предаването на тези пари не бил
подписан документ. Товарният автомобил престоял в сервиза до 03.07.2015 год.
При пристигане на свидетеля Т., за да вземе автомобила подсъдимият първоначално
съставил поръчка №0108/03.07.2015 год., в която отразил, че са извършени
ремонтни операции на стойност 315.00 лева и са вложени резервни части и
консумативи на стойност 268.80 лева, както и че общата дължима сума за ремонта
е 583.30 лева. Екземпляр от документа бил предоставен на свидетеля Т., който заплатил
посочената сума от 583.30 лева в касата на дружеството. Преди да напусне
сервиза свидетелят Т. обяснил на Т., че не е доволен от осъществения ремонт,
тъй като чувал шум при работа на двигателя, при което подсъдимият му обяснил,
че този шум ще изчезне, тъй като е налял масло в скоростната кутия, след което
веднага напуснал сервиза. Посочената по-горе сума от 740.00 лева останала у Т.,
като същата нито била върната на свидетеля, нито била отчетена в касата на
дружеството.
На
15.07.2015 год. трудовото правоотношение между „Таита“
АД и подсъдимия Т. било прекратено на основание разпоредбата на чл.325, т.1 от КТ. Т. предал на свидетелката М.
служебния мобилен телефон, който ползвал. Няколко дни по-късно М. получила
телефонно обаждане именно на този телефонен номер от страна на свидетеля Т.,
който бил силно афектиран и недоволен от извършения в сервиза ремонт, като
заявил, че желае да му бъде върната заплатената от негова страна сума на Т.. Впоследствие
свидетелката М. намерила в използваната от Т. стая съставените от последния
поръчки върху бланки на „IVECO BULAVTO“, които не следвало да бъдат използвани
в дейността на дружеството. Поради възникнали у нея съмнения извършила проверка
в доставчиците на резервни части и установила несъответствията в издадените от
подсъдимия поръчки.
След
като М. установила, че част от заплатената от свидетеля Т. сума не е отчетена в
касата на дружеството, завела от името на „Таита“ АД
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с
чл.203, ал.2 от КТ, за сумата от 740 лева. В хода на образуваното гражданско
дело Т., в депозирана от негово име писмена молба в едномесечния срок за
отговор на исковата молба, изразил становище за основателност на иска, като
представил и доказателства, че е възстановил на „Таита“
АД сумата от 740.00 лева. Впоследствие образуваното гражданско дело било
прекратено.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
част от обясненията на подсъдимия П.Т.Т., дадени в
хода на съдебното производство, на
показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание – Т.Г.М., П.К.К., Р.А.С., Г.И.А., Р.Т.Н.,
Б.П.А., А.К.Т., С.Ж.Х., И.Ж. И., на
прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.1, т.1 от НПК разпити на
свидетелите Т.Г.М., Б.П.А., А.К.Т., дадени пред съдия
в хода на ДП №157/2016 год., на прочетения на основание разпоредбата на чл.281,
ал.1, т.3 от НПК разпит на свидетеля Г.И.Н., дадени пред съдия в хода на ДП
№157/2016 год., на прочетения на основание разпоредбата на чл.281, ал.1, т.3 от НПК разпит на свидетеля Н.И.Н., даден пред съдия в хода на НОХД №2516/2017 год.
по описа на ШРС, на прочетения на
основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във вр.
с чл.281, ал.1, т.2 от НПК разпит на свидетеля Г.И.А., даден пред орган на
досъдебното производство в хода на ДП №157/2016 год., от проведените на
основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от НПК очни ставки между подсъдимия П.Т.Т. от една страна и свидетелите Р.Т.Н. и А.К.Т. от друга страна, от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както и от предявените
на основание разпоредбата на чл.284 от НПК веществени доказателства по делото.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите Т.Г.М., П.К.К., Р.А.С., Г.И.А., Р.Т.Н., Б.П.А., А.К.Т., С.Ж.Х.,
И.Ж. И., Г.И.Н. и Н.И.Н., доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
По отношение на свидетелите Т.Г.М., П.К.К., Р.А.С. и Р.Т.Н. съдът съобрази обстоятелството, че
първата свидетелка е изпълнителен директор на ощетеното юридическо лице, а
останалите свидетели се намират в трудово-правни отношения с него. В същото
време обаче, съдът намира, че показанията на същите са последователни,
категорични и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал. Независимо от твърденията на защитата
за тяхната заинтересованост от изхода на делото, за съда не съществува съмнение
в тяхната достоверност, поради което не са налице причини същите да не бъдат
кредитирани като годни доказателства по делото.
По отношение на обясненията на подсъдимия съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани частично в частта, в която същият свидетелства относно
организацията на работа в дружеството и заявява, че лично е приемал
автомобилите, подлежащи за ремонт, лично е извършвал първоначалния преглед, заявявал
е части и е получавал парични средства от клиенти. В тази част обясненията на
свидетеля се подкрепят от посочените по-горе гласни доказателства, събрани
в хода на съдебното производство, както
и от останалия събран по делото доказателствен
материал. В същото време обаче съдът намира, че обясненията на Т. в частта, в
която същият заявява, че е извършвал част от дейностите описани в поръчките
извънработно време, с парични средства на клиентите или пък, за да им спести
ДДС, са житейски нелогични, противоречат на нормалната изискуема лоялност към
работодателя и имат характер на негова защитна версия по обвинението. В този
смисъл тази част от показанията на подсъдимия са изолирани и не се подкрепят от
останалите гласни доказателства, които съдът по изложените по-горе съображения
напълно кредитира, а и противоречат на останалия събран по делото доказателствен матирал.
За изясняване на фактическа обстановка по делото в хода на досъдебното
производство са били изготвени съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в Протокол №223/05.12.2016
год., съдебно-почеркова експертиза, обективирана в Протокол №18/25.01.2017 год. и
съдебно-графическа експертиза, обективирана в
Протокол №144/27.07.2017 год., които дават заключение, че почеркът, с който е положен подписа срещу
„приел поръчката“ и почеркът, с който е положен ръкописния текст във всички
изследвани поръчки принадлежи на лицето П.Т.Т., както
и че почеркът, с който е положен подписа срещу „клиент“ в поръчки,
съставени върху бланки на „IVECO BULAVTO“ принадлежи на съответните лица –
Б.П.А. и Г.И.Н., а почеркът, с който е положен подписа срещу „клиент“
в поръчки, съставени върху бланки на „IVECO TAITA“ не принадлежи на съответните лица – Б.П.А. и Г.И.Н.,
както единствено подписа срещу „клиент“ в поръчка №0108/03.07.2015 год.,
съставена върху бланка на „IVECO TAITA“ принадлежи на лицето А.К.Т..
Съдът намира, че и трите съдебно-почеркови
експертизи следва да бъдат кредитиран изцяло, доколкото същите са обективни,
изчерпателни и почиват на правилна и ясна преценка на изследваните писмени
доказателства. В същото време заключенията и на трите експертизи кореспондират
помежду си, подкрепят се от останалия събран и обсъден по-горе доказателствен материал и съществено допринасят за
изясняване на обективната истина по делото.
За изясняване на фактическата обстановка по делото в хода на досъдебното
производство са били изготвени съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи, а в хода на съдебното производство са били
назначени и изготвени още две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани заключенията на
изготвените в хода на съдебното производство две допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи, доколкото същите дават заключение след цялостно
и всестранно запознаване със събрания по делото доказателствен
материал, както и на установените при новото разглеждане на делото факти и
обстоятелства. В същото време съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 09.08.2017 год., които
кореспондират с посочените по-горе две допълнителни съдебно-счетоводни
експертизи, назначени в хода на съдебното производство и с останалия събран по
делото доказателствен материал.
В същото време обаче съдът намира, че не следва да бъде кредитирана изготвената
в хода на досъдебното производство допълнителна съдебно-счетоводни експертизи
от 06.03.2017 год., доколкото същата не съдържа цялостен и задълбочен отговор
на поставените въпроси, а отговорът на същите противоречи до голяма степен на
изготвената след нея от същото вещо лице допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза от 09.08.2017 год., а също и на събрания в хода на производството доказателствен материал, касаещ
обстоятелството дали част от частите, изписани в поръчка без номер с дата 03.06.2015 год. върху бланка с
надпис „IVECO BULAVTO“ са били вложени в
друг товарен автомобил – външен или собствен на „Таита“
АД.
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния
подсъдимият Т. в периода от 11.05.2015 год. до 03.07.2015 год. в гр.Шумен при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице
/ръководител техническа поддръжка в “Таита” АД,
гр.Шумен/ противозаконно присвоил чужди пари
– сумата от 1336.85 лева, собственост на ”Таита”
АД, гр.Шумен, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
като за улесняването му е извършил и престъпление по чл.310, ал.1 от НК, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, а именно – в периода от 11.05.2015 год. до 03.07.2015 год.
при условията на продължавано престъпление в гр.Шумен в качеството си на
длъжностно лице /ръководител техническа поддръжка в “Таита”
АД, гр.Шумен/ в кръга на службата си
съставил неистински частни документи – поръчка №86/11.05.2015 год. с надпис „IVECO Таита“ АД и поръчка №98/03.06.2015 год., с
надпис „IVECO Таита“ АД и ги употребил пред „Таита“ АД, гр.Шумен, за да докаже, че по отношение на
клиентите „Металстройинженеринг 95“ ЕООД, гр.***** и Б.П.А.,
са осъществени дейности и вложени резервни части и консумативи, посочени в
същите, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.202, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.201 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, а също и че на 03.06.2015 год. в гр.Шумен в качеството си на
длъжностно лице /ръководител техническа поддръжка в “Таита”
АД, гр.Шумен/ с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Б.П.А.
от с.Макариополско за това, че при ремонт на товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. №СВ2268АК са вложени авточасти на обща
стойност 584.50 лева, като с това му причинил имотна вреда в размер на 584.50
лева, с което осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.210,
ал.1, т.3, предл. първо от НК, във вр. с чл..209 от НК, поради следното:
-По отношение на
престъплението по чл.202, ал.1, т.1 от НК, във вр. с
чл.201 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК:
Обектът на престъплението длъжностно присвояване е комплексен и включва два вида
обществени отношения – на първо място това са обществените отношения, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, а
на второ са специфичните отношения по служба, в които участва подсъдимия, като
субект на престъплението.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.”б” от НК. Това качество е налице по отношение на подсъдимия Т., тъй
като видно от приложените по делото ксерокопие на трудов договор, допълнително
споразумение и длъжностна характеристика на Т. е било възложено срещу
възнаграждение да организира и контролира
движението на стоково-материални ценности в склада на предприятието и следене
за наличностите /т.14 на раздел I/; да организира приемането на
стоково-материални ценности в склада /т.2 на раздел II/; материални и
финансови отговорности по опазване на имуществото и активите на фирмата, чрез
носене на материална отговорност във връзка с опазване на повереното му
имущество и отчетническа отговорност във
връзка с поверените му стоково-материални ценности /т.1, раздел IV/;
отговорност за приемане на клиенти и изготвяне на сервизни поръчки /т.3, раздел
IV/; отговорност, свързана с коректността на документите, свързани с
приемането и продажбата на резервни части /т.4, раздел IV/.
Съдът не кредитира твърденията на защитника на подсъдимия, че Т. не е притежавал
качеството “длъжностно лице”, поради факта, че материални ценности не са му
били връчени и поверени, за да ги пази или управлява. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че в сключеното между страните допълнително
споразумение към първоначалния трудов договор е посочено, че считано
от 01.03.2012 год. подсъдимият е бил преназначен на длъжността „Ръководител,
техническа поддръжка“ - длъжност, която съобразно Националната класификация на
професиите и длъжностите, изготвена от Министерството на труда и социалната
политика, попада в клас „ръководители“. Длъжностното качество на лицето се
установява най-вече от посочените в длъжностната му характеристика
отговорности и задължения, които бяха
посочени по-горе и от които се налага извода, че Т. е отговарял за цялостната
дейност в сервиза, в това число за поръчването, разходването и получаването на
стоково-материални ценности, съставяне на сервизните поръчки, отчетническа
отговорност и др. Ирелевантно е дали дружеството е
имало изграден и действащ склад с определена наличност и по какъв начин самите
стоково-материални ценности са постъпвали в дружеството. Естеството на заеманата от подсъдимия длъжност само по себе си говори за
задълженията и функциите, които това лице е следвало да изпълнява. Подсъдимият
по никакъв начин не отрича факта, че е получавал парични средства от клиенти на
дружеството и че същите са му били предавани в качеството на представител на „Таита“ АД, а не в лично качество, както и че същият е имал
задължение да ги отчете в счетоводството на дружеството, което е било и правено
от негова страна. В тази връзка имайки предвид, че стоките фактически са били
поверени на Т. да ги съхранява, да прави разпореждания с тях и да отчита
получените суми от тези разпореждания, води до единствено възможния извод, че
подсъдимият е притежавал качеството “длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1,
б.”б” от НК.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди пари, които са били поверени на
подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице за пазене и отчитане.
Изпълнителното деяние се изразява в противозаконно присвояване на чуждите пари
в интерес на подсъдимия. Посоченото деяние е резултатно престъпление и
престъпния резултат от него е причинената имотна щета на юридическото лице.
В тази връзка съдът съобрази следното:
От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че паричните средства, предмет на обвинението по
чл.202, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.201 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК са били връчени на подсъдимия в
качеството му на длъжностно лице – представител на „Таита“
АД, като всяко едно от лицата, предало сумите е действало с ясното съзнание, че
същите се предават на Т., за да ги съхранява и предаде в счетоводството или
касата на дружеството. В тази връзка съдът намира за ирелевантно
към настоящото обвинение каква е съдбата на поръчаните от подсъдимия резервни
части, дали същите са били вложени в отремонтираното
превозно средство или в собствено на дружеството такова и дали към момента на
инкриминирания период същите са се намирали в склад или на територията на
дружеството или не. Настоящият състав намира, че извършеното от подсъдимия
присвояване е по отношение на паричните средства, които са били получени от
негова страна от страна на всеки един от посочените в обвинението клиенти, но
не са били отчетени в касата или счетоводството на дружеството.
В този смисъл по отношение на клиент
„Металстройинженеринг 95“ ЕООД, гр.***** присвоената
от Т. сума е в размер на 80 лева. Същата
представлява разлика между получената от клиента обща сума от 170 лева и
отчетената от подсъдимия в касата на дружеството сума в размер на 90 лева.
По отношение на получената от клиент „АЛМОН 214“ ЕООД сума присвояването е
извършено по отношение на сумата от 740 лева, която сума е била предадена на
подсъдимия от свидетеля А.Т., като предварително плащане за закупуване на
необходимите части за ремонт на товарния автомобил, като уговорката е била
впоследствие тази сума да бъде приспадната от общо дължимата такава. След
извършване на ремонта, посочената сума е била оставена у подсъдимия, но в
качеството му на представител на юридическото лице „Таита“
АД, за да послужи за заплащане на допълнителни ремонтни работи, които
евентуално биха се наложили. Тази сума не е била отчетена от подсъдимия нито в
момента на предаването й от свидетеля Т., нито при заплащане на извършения
ремонт на товарния автомобил, нито по-късно при прекратяване на трудовите
правоотношения между подсъдимия и ощетеното юридическо лице.
Сумата от 740 лева е била заплатена от подсъдимия едва след заведеното от „Таита“ АД гражданско дело, като връщането й на дружеството
е индиция за субективната увереност на подсъдимия, че
посочената сума не му принадлежи, а принадлежи на дружеството.
По отношение на клиента Б.П.А. съдът намира, че действително присвоената от
Т. сума е в размер на 914.50 лева. Посочената сума представлява разлика между
заплатената от А. сума в размер на 970 лева и отчетената от подсъдимия в касата
на дружеството сума в размер на 55.50 лева. Съдът намира за неотносимо
към обвинението, касаещо присвояването на посочената
сума обстоятелството каква е съдбата на резервните части, които са били
посочени в съставената на А. поръчка
без номер с дата 03.06.2015 год. върху бланка с надпис „IVECO BULAVTO“, въз основа на която е
заплатил сумата от 970 лева – дали
същите са вложени в автомобила на А., в собствен на дружеството автомобил, дали
са върнати на доставчика или се намират в склад на дружеството. Щетата за „Таита“ АД произлиза от факта, че дружеството не е получило
заплатената от клиента сума, която е била предадена на Т., като цена на
извършената услуга с ясното убеждение на клиента, че същата ще бъде предадена
в касата на дружеството. В същото време обаче доколкото обвинението е за сума в размер на 516.85 лева,
въпреки, че същата е значително под действително присвоената сума, за съда не
съществува възможност да осъди подсъдимия за по-висока сума, за която липсва
обвинение.
При преценка на извършеното длъжностно присвояване съдът съобрази
константната съдебна практика, съгласно която е възможно при длъжностното
присвояване да е налице липса, която се дължи на присвояване, но е възможно да
се касае за присвояване и без да е констатирана липса, при съзнателно отклоняване
на парични средства, които не се отчитат, не се осчетоводяват и не се включват
в патримониума на собственика, в която хипотеза той
изобщо не разбира за тяхното съществуване, какъвто е настоящия случай.
Подсъдимият в качеството си на длъжностно лице е бил длъжен да отчете
получените парични средства и да ги направи част от патримониума
на дружеството, но той е укрил факта, че ги е получил и не ги е отчел в касата
или счетоводството на дружеството.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС длъжностното лице извършва
длъжностно присвояване и в случаите, когато присвои получени от граждани или
клиенти суми, за които е поел задължение да ги внесе в касата на
дружеството. В този смисъл са Постановление
№3 от 25-27.06.1970 год. на Пленума на ВС, изм. И доп. с Постановление №9 от
10.12.1975 год. и Постановление №7 от 26.07.1987 год. по н.д. №7/87 год., Решение
№591 от 05.11.1986 год. по н.д. №602/86 год. на ВС, Решение №248 от 01.02.2019
год. на ВКС по н.д. №1090/2018 год., III н.о., НК, Решение №741 от 02.12.1970 год. по н.д. №762/1970 год., I н.о. и др.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал, че предметът на престъплението са чужди пари, че те са
му поверени в качеството на длъжностно лице да ги пази и да ги управлява чрез
отчитането им в касата или счетоводството на дружеството, като е бил наясно и с
действията, които е имал право да върши с тях. Т. е предвиждал, че в резултат
на неотчитането на паричните средства същите ще преминат в полза на него самия
и е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане
с предмета на посегателство, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Във волево отношение деецът е имал за цел да присвои
посочените парични средства.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
стремежът на подсъдимия към набавяне на
имотна облага по неправомерен начин и безотговорното му отношение към изпълнение
на служебните му задължения.
В тази връзка следва отново да бъде посочено, че настоящият състав не
кредитира твърденията на подсъдимия, че същият е работил извън работно време за
себе си и че действията му са били насочени към спестяване ДДС на клиентите.
Както бе посочено и по-горе длъжността, която Т. е заемал в дружеството и
изпълняваните от него ръководни функции, свързани с гласуваното му доверие от
страна на ръководството, само по себе си не предполага проява на злоупотреба с
доверието на работодателя и проява на нелоялност към последния. Не може да бъде
споделено твърдението на подсъдимия, че е работел за себе си, имайки предвид,
че сервизът, ведно с цялото налично оборудване в него е собственост на
дружеството, което е направило инвестиции в него и търпи амортизации и разходи,
които следва да бъдат възмездени именно чрез заплащане на извършените в него
услуги. В същото време по делото липсват каквито и да е индиции
за подобни уговорки между Т. и ръководството на дружеството, от които да се
направи извод в подкрепа на защитната му теза. Тезата на подсъдимия за
спестяване на ДДС само по себе си представлява форма на данъчно престъпление
или административно нарушение, поради което не може да бъде признато правото на
подсъдимия да черпи права от свое или което и да е чуждо неправомерно
поведение.
При определяне квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството,
че за улесняването му подсъдимият е извършил и друго престъпление - по чл.310,
ал.1 от НК, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно – в периода от 11.05.2015
год. до 03.07.2015 год. при условията на продължавано престъпление в гр.Шумен в
качеството си на длъжностно лице /ръководител техническа поддръжка в “Таита” АД, гр.Шумен/
в кръга на службата си съставил неистински частни документи – поръчка
№86/11.05.2015 год. с надпис „IVECO Таита“
АД и поръчка №98/03.06.2015 год., с надпис „IVECO Таита“
АД и ги употребил пред „Таита“ АД, гр.Шумен, за да
докаже, че по отношение на клиентите „Металстройинженеринг
95“ ЕООД, гр.***** и Б.П.А., са осъществени дейности и вложени резервни части и
консумативи, различни от действително извършените.
В тази връзка съдът
приема за безспорно установено, че подсъдимият при извършените ремонти на
товарния автомобил на „Металстройинженеринг 95“ ЕООД,
а впоследствие и този на клиента Б.П.А.
първоначално е съставил поръчка, използвайки бланка с надпис „IVECO BULAVTO“, каквито
бланки вече не се използвали в сервиза на дружеството, а впоследствие е
съставил втора поръчка по отношение на всеки един от двата автомобила,
използвайки бланка с надпис „IVECO Таита“. При извършения ремонт на товарен автомобил собственост на „Металстройинженеринг 95“ ЕООД в съставената такава Т.
първоначално отразил, че на товарен автомобил с рег. №М4479ВХ, собственост на търговско дружество „Металстройинжинеринг 95“ ЕООД, гр.***** е извършената
ремонтна операция, изразяваща се в смяна на опорен лагер-кардан на стойност 87.50
лева, че стойността на вложените части и консумативи е 82.50 лева, а
стойността, която следва да бъде заплатена е общо в размер на 170.00 лв. В
графата „приел поръчката“ се подписал подсъдимия П.Т., а в графата „клиент“ –
свидетеля Г.Н.. След като въз основа на така съставената поръчка свидетелят Н.
заплатил на Т. посочената в поръчката сума от 170.00 лева, с уговорката, че той
ще я предаде по-късно в касата на „Таита“ АД, Т.
съставил втора поръчка като използвал бланка на „IVECO TAITA“. В същата бил
поставен номер 86 и дата 11.05.2015 год., като било отразено, че е извършена ремонтна операция – смяна на
опорен лагер-кардан на стойност 87.50 лева, че лагерът е доставен от клиента и
консумативите са на стойност 2.50 лева. Впоследствие използвайки тази втора
поръчка Т. внесъл в счетоводството на дружеството сумата от 90.00 лева, която
представлявала общата стойност на посочените във втората поръчка труд и
консумативи, за което бил съставен ПКО от 13.05.2015 год.. Разликата от 80.00
лева не била отчетена и предадена в счетоводството на дружеството. От
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в Протокол №223/05.12.2016
год. се установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „приел
поръчката“, както в оригинал на бланка „IVECO TAITA“ с №86/11.05.2015 год.,
така също и в поръчка в оригинал на бланка „IVECO BULAVTO“, без номер на
поръчката с дата 11.05.2015 год., и двете издадени на „Металстройинжинеринг
95“ ЕООД принадлежи на П.Т.Т.. В същото време от
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в Протокол №18 от 25.01.2017
год. се установява, че почеркът, с който е положен ръкописния текст и в двете
поръчки, касаещи „Металстройинжинеринг
95“ ЕООД – върху бланка „IVECO TAITA“ с №86/11.05.2015 год. и върху бланка
„IVECO BULAVTO“, без номер на поръчката с дата 11.05.2015 год. принадлежи на
лицето П.Т.Т..
В
същото време по отношение на извършения ремонт на товарния автомобил на свидетеля
Б.П. първоначално Т. съставил поръчка без номер с дата 03.06.2015 год. върху
бланка с надпис „IVECO BULAVTO“, като в
нея не отразил реално вложените части и труд при ремонта на товарния автомобил,
а вписал, че по време на ремонта са извършени следните операции: смяна масло двигател+всички филтри; Проверка ремъци+ролки;
проверка на масло, скоростна кутия, диференциал и предни главини; смяна пробка воден радиатор; гресиране и тестване-диагностика,
всичко на обща стойност 140.00 лв. В графата вложени резервни части и
консумативи отразил следното: моторно масло ЕНИ 10W40-28 литра на стойност 210.00
лв.; 1 бр. маслен филтър на стойност 120.00 лв., 1 бр. въздушен филтър на
стойност 90.00 лв., 1 бр. филтър турбокомпресор на стойност 50.00 лв., 1 бр.
филтър маслени пари на стойност / карт. газове/ на
стойност 60.00 лв., 2 бр. гарнитура филтър маслени пари на обща стойност 25.00
лв., 1 бр. филтър Adblue на стойност 85.00 лв., 1 бр.
цедка Adblue на стойност 20.00 лв. 1 бр. филтър
горивен на стойност 45.00 лв., 1 бр. филтър горивен предв
на стойност 30.00 лв., 1 бр. филтър дехидратор на
стойност 30.00 лв., 1 бр. филтър въздушен кабина на стойност 28.00 лв., 1 бр. пробка воден радиатор на стойност 30.00 лв. и 1 бр.
консумативи на стойност 7.00 лв., всичко на обща стойност 830.00 лв. В същото
време в поръчката Т. посочил, че общата стойност на ремонтните операции и
вложените резервни части и консумативи е 970.00 лв.
След
получаване на посочената сума подсъдимият съставил втори документ – поръчка,
като използвал бланка на „IVECO TAITA“. В същата бил поставен номер 98 и дата
03.06.2015 год., като било отразено,
че са извършени следните ремонтни операции: смяна масло двигател+масл.;
филтър и гресиране на стойност 52.50 лв. Било отразено още, че са вложени
консумативи на стойност 3.00 лв., а като обща стойност била посочена сумата от
55.50 лв. В същото време било посочено, че
маслото и филтъра са доставени от клиента.
От
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, обективирана в Протокол №223/05.12.2016
год. се установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „приел
поръчката“, както в оригинал на бланка „IVECO TAITA“ с №98/03.06.2015 год.,
така също и в поръчка в оригинал на бланка „IVECO BULAVTO“, без номер на поръчката
с дата 03.06.2015 год., и двете издадени на клиент Б.П. принадлежи на П.Т.Т.. В същото време от изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-почеркова експертиза, обективирана в Протокол №18 от 25.01.2017 год. се установява,
че почеркът, с който е положен ръкописния текст и в двете поръчки, касаещи клиент Б.П. – върху бланка „IVECO TAITA“ с
№98/03.06.2015 год. и върху бланка „IVECO BULAVTO“, без номер на поръчката с
дата 03.06.2015 год. принадлежи на лицето П.Т.Т..
Впоследствие
Т. внесъл в счетоводството на дружеството сумата от 55.50 лева, която
представлявала общата стойност на посочените във втората поръчка труд и
консумативи, за което бил съставен ПКО от 09.06.2015 год.. Разликата от 914.50
лева не била отчетена и предадена в счетоводството на дружеството.
А
с оглед изложеното правната квалификация на деянието е именно по чл.202, ал.1,
т.1 от НК.
В
същото време правната квалификация на деянието е и във връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като
всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и също
престъпление - съответно по чл.202, ал.1 от НК, във вр.
с чл.201 от НК, извършени са през непродължителен период от време - в периода
от 11.05.2015 год. до 03.07.2015 год., при една и съща обстановка и при
еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
-По отношение на
престъплението по чл.210, ал.1, т.3, предл. първо от
НК, във вр. с чл..209 от НК съдът установи следното:
Обект на престъплението измама са обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за
упражняване на правото на собственост и разпореждане с движимо или недвижимо
имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.”б” от НК и не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението и не е било собственик на придобитото имущество. Това качество е
налице по отношение на подсъдимия Т., тъй като по изложените вече по-горе
правни съображения настоящия състав намира, че видно от приложените по делото
ксерокопие на трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна
характеристика на Т. е било възложено срещу възнаграждение да организира и контролира движението на
стоково-материални ценности в склада на предприятието и следене за наличностите
/т.14 на раздел I/; да организира приемането на
стоково-материални ценности в склада /т.2 на раздел II/; материални и
финансови отговорности по опазване на имуществото и активите на фирмата, чрез
носене на материална отговорност във връзка с опазване на повереното му
имущество и отчетническа отговорност във
връзка с поверените му стоково-материални ценности /т.1, раздел IV/;
отговорност за приемане на клиенти и изготвяне на сервизни поръчки /т.3, раздел
IV/; отговорност, свързана с коректността на документите, свързани с
приемането и продажбата на резервни части /т.4, раздел IV/.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразя в това, че подсъдимият с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Б.П.А. от
с.Макариополско за това, че при ремонт на товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. №СВ2268АК са вложени авточасти, които в
действителност не са били вложени.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин,
че в действителност при ремонта на товарен автомобил марка „Ивеко“
с рег. №СВ2268АК са били вложени 28
литра масло на стойност 210 лева, маслен филтър на стойност 120 лева и труд за
извършване на смяната на посочените масло и филтър на стойност 52.50 лева. В подкрепа на този извод са гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Р.Т.Н., както в съдебно
заседание, така също и по време на проведената очна ставка между него и
подсъдимия, от които се установява, че при приемането в сервиза на товарния
автомобил Т. лично му е казал, че на този автомобил ще бъде извършена смяна на
въздушен филтър и масло. Именно това са
ремонтните дейности, които са били извършени от самия Н. и са били отразени от
него в неговата работна карта, въз основа на която са му били и заплатени. В разпита си в съдебно заседание
на 14.11.2018 год. /л.82 от НОХД №2054/2018 год. по описа на ШРС/ свидетелят
изрично заявява: „Освен мен никой друг не е работил по камиона на Б.П.. След
обяд беше като го ремонтирах. Пл.Т. не е
работил по точно този камион.“.
Въпреки, че от изложеното
се установява по безспорен начин, че при ремонта на посочения товарен автомобил
са били извършени само посочените дейности, а именно смяна на 28 литра масло на
стойност 210 лева, смяна маслен филтър на стойност 120 лева и труд за
извършване на смяната на посочените масло и филтър на стойност 52.50 лева в
издадената на свидетеля Б.П. поръчка без номер с дата 03.06.2015 год. върху бланка с
надпис „IVECO BULAVTO“, Т. отразил не
реално вложените части и труд при ремонта на товарния автомобил, а вписал, че
по време на ремонта са извършени следните операции: смяна масло двигател+всички филтри; Проверка ремъци+ролки;
проверка на масло, скоростна кутия, диференциал и предни главини; смяна пробка воден радиатор; гресиране и тестване-диагностика,
всичко на обща стойност 140.00 лв. В графата вложени резервни части и
консумативи отразил следното: моторно масло ЕНИ 10W40-28 литра на стойност 210.00
лв.; 1 бр. маслен филтър на стойност 120.00 лв., 1 бр. въздушен филтър на
стойност 90.00 лв., 1 бр. филтър турбокомпресор на стойност 50.00 лв., 1 бр.
филтър маслени пари на стойност / карт. газове/ на
стойност 60.00 лв., 2 бр. гарнитура филтър маслени пари на обща стойност 25.00
лв., 1 бр. филтър Adblue на стойност 85.00 лв., 1 бр.
цедка Adblue на стойност 20.00 лв. 1 бр. филтър
горивен на стойност 45.00 лв., 1 бр. филтър горивен предв
на стойност 30.00 лв., 1 бр. филтър дехидратор на
стойност 30.00 лв., 1 бр. филтър въздушен кабина на стойност 28.00 лв., 1 бр. пробка воден радиатор на стойност 30.00 лв. и 1 бр.
консумативи на стойност 7.00 лв., всичко на обща стойност 830.00 лв. В същото
време в поръчката Т. посочил, че общата стойност на ремонтните операции и
вложените резервни части и консумативи е 970.00 лв.
Именно
посочената сума е била заплатена от страна на свидетеля П. лично на подсъдимия
след представяне на посочената поръчка.
Имайки предвид изложеното и по-конкретно факта,
че въпреки, че действителната стойност на частите и труда, вложени в ремонта на
автомобила са на обща стойност 382.50 лева, а Б. е заплатил сума в размер на
970 лева, се налага извода, че нанесената му с въвеждането му в заблуждение
щета е в размер на 587.50 лева. В действителност в резултат на въвеждането му в
заблуждение, Б. е заплатил за смяна на следните части: филтър въздушен на стойност 90.00 лева, филтър турбокомпресор на стойност
50.00 лева, филтър маслени пари на стойност 60.00 лева, гарнитура маслени пари
на стойност 25.00 лева, филтър Adblue на стойност 85.00 лева, цедка Adblue на стойност 20.00 лева, филтър горивен на стойност 45.00 лева, филтър
горивен на стойност 30.00 лева, филтър дехидратор на
стойност 30.00 лева, филтър въздушен кабина на стойност 28.00 лева, пробка воден радиатор на стойност 30.00 лева, консумативи
на стойност 7.00 лева и труд на стойност 84.50 лева, всичко на обща стойност
584.50 лева, като посочените части и консумативи в действителност не са били
вложени при ремонта на посочения автомобил.
В
подкрепа на извода, че част от посочените от подсъдимия части, описани в
поръчка без номер с дата 03.06.2015 год. върху бланка с надпис „IVECO BULAVTO“ действително не са били
вложени в ремонта на товарен автомобил марка
„Ивеко“ с рег. №СВ2268АК е обстоятелството, че част
от частите, поръчани от
Т. и доставени от „Скорпион-3“ ООД със
складова разписка №**********/03.06.205 год., впоследствие заплатени от „Таита“ АД на 10.07.2015 год. по фактура
№**********/30.06.2015 год. са били
вложени в ремонт на други автомобили. Така например филтър маслени пари /карт.газове/ на стойност 49.50 лева, гарнитура филтър
маслени пари /2 бр./ на стойност 18.90 лева, филтър горивен на стойност 36 лева
са били вложени в автомобил, собственост на „Тайта“
АД с рег. №Н0733ВН. Въздушният филтър, който бил получен от „ИЖИ“ ООД със
складова разписка №613/03.06.2015 год. впоследствие бил върнат и не е бил
заплащан от дружеството.
Съдът намира за ирелевантно към състава на
престъплението измама факта, че свидетелят Б.П. в действителност е доволен от
извършения му ремонт и не се счита за ощетен. Доколкото убеждението на
свидетеля почива на обстоятелството, че след извършения му ремонт автомобилът
дълго време не е дефектирал и че впоследствие е заплатил
значително по-високи суми за последващите му ремонти,
същото по никакъв начин не заличава факта на измамата и факта, че в
действителност в неговия автомобил не са били вложени описаните и заплатени от
негова страна части на обща стойност 584.50 лева. Доколкото е факт както
въвеждането му в заблуждение, така също и нанесената му щета, е без значение
дали същият желае да бъде обезвъзмезден за последната
и причините за това негово решение.
От изложеното се доказват всички елементи на фактическия състав на
измамата, и най-вече въвеждане на свидетеля в заблуждение и нанесената му щета,
именно в резултат на възбуденото у него заблуждение от страна на подсъдимия.
При преценка на деянието съдът съобрази константната съдебна практика на
ВКС, съгласно която не е възможно имуществените престъпления измама и
длъжностно присвояване, осъществени в условията на реална съвкупност да имат за
последица една и съща щета, в какъвто смисъл е Решение №381 от 23.07.1976 год.
по н.д. №356/76 г., I н.о. на ВКС. В настоящия случай обаче чрез въведеното от подсъдимия заблуждение
пострадалия Б.П. е извършил разпоредително действие, от което е последвала
имотна вреда за него самия, която е извън щетата, предмет на завършеното
длъжностно присвояване. Всяко едно от двете престъпления – измама и длъжностно
присвояване има за предмет различна щета – 584.50 лева по отношение на измамата
на свидетеля П. и 914.50 лева по отношение на длъжностното присвояване, като
първата щета е по отношение на П., а втората по отношение на „Тайта“ АД.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият с пряко насочен умисъл е съзнавал, че в поръчката на свидетеля
П. е посочил части и консумативи, които не са били вложени, като по този начин
го е въвел в заблуждение, като е съзнавал противообществения характер на
деянието и е целял настъпването на общественоопасните
последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право
на собственост върху движимо имущество.
При преценка квалификацията на деянието съдът намира, че същото следва да
бъде квалифицирано като такова по чл.210, ал.1, т.3, предл.
първо от НК, във вр. с чл.209 от НК, именно поради
факта, че измамата е извършена от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице
по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.93, т., б.“б“ от НК.
При определяне на наказанието на
подсъдимия П.Т. по отношение на всяко едно от деянията, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на всяко едно от конкретните деяния, която
преценява като сравнително висока с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е
действал в качеството си на длъжностно лице, което е имало задължение да
отговаря за чуждо имущество и същият е злоупотребил с указаното му доверие,
проявявайки съществена нелоялност към работодателя. При преценка на
обществената опасност на деянията съдът съобрази и сравнително високата стойност
на нанесената щета с всяко едно от тях, както на ощетеното юридическо лице „Тайта“ АД, така също и на физическото лице Б.П.. При
преценка на степента на обществена опасност на подсъдимия съдът съобрази
обстоятелството, че същият е бил осъждан два пъти за други престъпления, едно
от които идентично с престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство, въпреки, че е бил реабилитиран за всяко едно от тях към момента
на извършване на процесните деяния. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете добрите характеристични данни за
подсъдимия, свързани с факта, че същият е с висше образование и с множество
завършени квалификационни курсове, свързани с осъществяваната от негова страна
дейност при ощетеното юридическо лице. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприема и факта, че подсъдимият е възстановил част от
нанесената на дружеството щета в размер на 740 лева, макар и в рамките на
образувано срещу него гражданско дело.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимия Т., като наказанието по всяко едно от престъпленията бъде определено
при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите вината
обстоятелства. При тяхното отчитане съдът съобрази обстоятелството, че
изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни или
изключителни и не могат да обосноват
приложение разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на нито едно от двете процесни деяния, поради което съдът намери за справедливо
наказанията на Т. да бъдат определени при приложение разпоредбата на чл.54 от НК в рамките на предвиденото наказание в разпоредбата на чл.202, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.201 от НК, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, респективно на чл.210, ал.1, т.3, предл.
първо от НК, във вр. с чл..209 от НК. В същото време
при определяне на наказанията за всяко едно от престъпленията съдът е длъжен да
съобрази обстоятелството, че постановената присъда при първоначалното
разглеждане на делото в рамките на образуваното НОХД №2516/2017 год. по описа
на РС-Шумен е била отменена единствено по жалба на подсъдимия и при липса на
протест на прокурора, поради което за съда не съществува възможност да утежни
положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото. В тази връзка съдът
не може да наложи на Т. наказание в размер по-висок от вече наложения от
РС-Шумен, по което и да е от двете деяния. В този смисъл съдът съобразявайки
изложените по-горе обстоятелства счете за справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия да бъде определено наказание за деянието по чл.202,
ал.1,т.1 от НК, във вр. с чл.201 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК в размер на 1 /една/ година
„лишаване от свобода“, а на основание чл.202, ал.3 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК и наказание „лишаване от право
да заема длъжност свързана с материална отчетност за срок от 1 година /една
година/.
По отношение на деянието по чл.210, ал.1, т.3, предл.
първо от НК, във вр. с чл.209 от НК съдът счете за
справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия да наложи наказание в
размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“.
При определяне на наказанията съдът взе предвид освен посочените по-горе
ограничения за утежняване положението па подсъдимия също и тежестта на всяко
едно от престъпленията, данните за личността на подсъдимия, неговата възраст и
образование, размера на нанесената щета, както и останалите обсъдени по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това при преценка на
наказанието съдът съобрази изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото
в “разумен срок”. Имайки в предвид, че деянията са довършени през 2015 год., а
постановяването на настоящата присъда е в период от около пет години по-късно,
което обстоятелство се дължи на обективни причини, които са извън волята на
подсъдимия, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като
смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от 05.10.2004
год. на ВКС по н.д. №72/2004 год., ІІІ н.о.
При постановяване на присъдата съдът приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание на измежду наложените му наказания с настоящата
присъда в размер на най тежкото от определените наказания „лишаване от свобода“,
а именно „лишаване от свобода“ в размер на една година.
Съдът като съобрази това обстоятелство, тежестта на извършените от
подсъдимия престъпления, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, обсъдени по-горе, намери че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно
изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и отдалечеността на
наказанието във времето, спрямо датата на извършване на самото деяние, за да
укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е
необходимо така определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради
което приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото
за срок от три години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази
гореизложените обстоятелства, степента на обществена опасност на деянията, за
които се налага наказанието, но и данните за личността на подсъдимия, които
сочат, че Т., макар и осъждан е реабилитиран и по делото няма данни за други
висящи производства, образувани спрямо него.
На основание разпоредбата на чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от право да заема длъжност свързана с материална отчетност
за срок от 1 година /една година/.
При определяне на наказанието на подсъдимия
съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата както на чл.210 от НК, така
също и на чл.202 от НК предвижда възможност за налагане и на наказание
“конфискация до една втора от имуществото на виновния”. При преценка на това
наказание съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват достатъчно данни
относно притежавано от подсъдимия движимо или недвижимо имущество, което
евентуално да може да бъде предмет на конфискация, а доколкото съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК конфискация не се постановява, ако виновният
не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание,
то настоящия състав намира, че в настоящия случай това наказание не може да бъде
приложено спрямо подсъдимия П.Т.. Освен това при преценка на възможността за
налагане на това наказание съдът отново съобрази изложените по-горе смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и обстоятелството, че доколкото
с постановената присъда по НОХД №2516/2017 год. по описа на РС-Шумен такова
наказание не е било наложено, то за настоящия състав също не съществува
възможност за налагане на такова, доколкото същото би довело до утежняване
положението на подсъдимия и до нарушение на принципа reformatio in pejus.
В този смисъл съдът намира, че с оглед данните за личността на подсъдимия,
обсъдени по-горе, така наложените на подсъдимия наказания ще изпълнят целите на индивидуалната и генерална
превенция, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК, без да бъде наложено
алтернативно предвиденото наказание – конфискация на имущество.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск съдът
намери същия за основателен и доказан и го уважи за сумата, конкретизирана от повереника на ощетеното юридическо лице в съдебно
заседание, а именно 540.85 лева,
като го отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер, именно поради
неподдържането му от страна на гражданския ищец. При обсъждане на гражданския
иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние имуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване
на определени задължения. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимия Т., в резултат на което са възникнали вредите
от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за отрицателните
последици, които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия. В тази
връзка съдът съобрази заключението на изготвените по делото съдебно-счетоводна
и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, относно размера на присвоените
парични средства. При определяне размер на гражданския иск, който следва да
бъде уважен съдът взе в предвид гореизложеното относно начина на определяне на
точния размер на присвоената парична сума, представляваща и щетата за
пострадалото юридическо лице, както и обстоятелството, че от страна на
гражданския ищец се претендира значително по-малка сума. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че част от присвоената от подсъдимия сума в размер
на 740 лева е била възстановена от негова страна в рамките на образуваното
срещу него гражданско дело и същата не е включена в претенцията по гражданския
иск.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им
причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение
при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от
Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, като по отношение на законната
лихва върху сумата от 80 лева, същата се дължи считано от 11.05.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата, а по отношение на сумата от 460.85 лева,
считано от 03.06.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза
на държавата направените деловодни разноски в размер на 1677.13 лева /хиляда
шестстотин седемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, като постанови сумата от 1110.16 лева да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата от 566.97 лева, както и сума
в размер на 5 лева /пет лева/ - такса за издаване на изпълнителен лист - по
сметка на ШРС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец “ТАИТА” АД, гр.Шумен сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 5
лева /пет лева/ - такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди подсъдимия да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева /петдесет
лева/.
Съдът с присъдата си постанови на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК веществените доказателства – Бланки
на Поръчка №86/11.05.2015 год. и поръчка №98/03.06.2015 год. да бъдат оставени
по делото.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите
членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната
и специална превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: