Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 30.10.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 631 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с
която са предявени положителни установителни искове от К.Ц.П. срещу Ю.Л.И., с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 05.07.2013 г. между
нея и ответницата бил подписан договор за заем, по силата на който ищцата
предала на същата дата на ответницата в заем сумата от 4000 лева, като страните
се съгласили, че ответницата следва да върне предадената ù в заем сума
до 30.06.2014 г. По силата на констативен протокол от 21.07.2014 г. страните
постигнали договорка да бъде продължен срокът за връщане на заемната сума, като
ответницата поела задължението да върне сумата от 4000 лева на датата на
подписване на протокола – 21.07.2014 г., но това така и не се случило.
Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на
ответницата, ищцата подала на 26.10.2017 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – София, препратено по
компетентност на РС - Радомир, по което било образувано ч. гр. д. № .г. по
описа на съда. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение
от страна на ответницата, което обуславяло правния интерес на ищцата от
предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответницата Ю.Л.И. дължи на ищцата сумата от
4000 лева, дължима по договор за паричен заем от 05.07.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на задълженията, както и сума в размер на
1328,19 лева – мораторна лихва за забава за периода от 21.07.2014 г. до 25.10.2017
г.
Ищцата претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призовано, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа
предявените искове.
Ответницата, редовно призована, не
се явява и не изпраща представител. Въпреки дадената ù възможност за
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са
указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че
ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
След като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК –
ответницата е получила препис от исковата молба и приложенията към него на 30.07.2018
г., не е представила в срок отговор на исковата молба, като не се е явила и не
се е представлявала в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, указани са ù последиците от
неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването
ù в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по
чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата
претенция. От представените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаната свидетелка се установява съществуването на сключен между страните договор
за заем, за задължението по който, липсват доказателства да е погасено в
уговорения срок. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищцата доказва направени разноски в
производството по делото в общ размер на 833,13 лева, от които 213,13 лева –
внесена държавна такса и 620,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство, които с оглед изхода на спора следва да
бъдат заплатени от ответницата.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Л.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи на К.Ц.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 4000,00
лева (четири хиляди лева), дължима по договор за паричен заем от 05.07.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сума в размер на 1328,19 лева (хиляда триста двадесет и осем лева и
деветнадесет стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 21.07.2014 г.
до 25.10.2017 г.
ОСЪЖДА Ю.Л.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 833,13 лева (осемстотин
тридесет и три лева и тринадесет стотинки) – направени
разноски в производството по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.