Р Е Ш Е Н И Е № 644
05.06.2019
г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 3543 по описа за 2017 година
В исковата молба на М.Н.П. се твърди, че е бил в
трудово-правни отношения с „ВАДИ ЖОБ"ЕООД, което по това време като
работодател е осигурявало работа на физически лица от РБългария в чужбина,
конкретно на територията на Република Франция, като за целта били използвани
местни за тази държава фирми. Помежду им бил сключен трудов договор, при това
не един, а три, последвани от допълнения/анекси, за трудово възнаграждение от
321лв. месечно и почасово заплащане на труда във Франция от 9.23евро на час, а
от 2013-та- по 9.43евро/час, което представлявало минималната за тази държава
ставка.
Твърди се, че мъжа е изпълнявал възложената му работа като берач на плодове
и зеленчуци във Франция от самото начало на възникване на трудовото
правоотношение, както и че възражения по отношение на количеството и качеството
на изпълнената работа, както и с оглед трудовата дисциплина и работно време, от
страна на работодателя не са правени. Срещу това П. следвало да получи
договореното трудово възнаграждение, както и предвидените суми за командировъчни,
но последвало само частично изпълнение от страна на работодателя. Плащанията,
извършвани по банков път, били нередовни и неритмични и без да е ясно кои точно
свои задължения погасява с тях търговското дружество. В резултат на това на П. било
изключително трудно да се ориентира. Повече яснота така и не получил, защото
работодателя му не се отзовал на поканите му да изпълни задължението си по Кодекса
на труда /КТ/ за издаване на документи, касаещи трудовото правоотношение. Все
пак, по негова преценка, след прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, със заповед от 16.01.2014г, е останала неплатена заплатата му
в български лева, а от договорената в евро не били платени 1 945.80евро за 2012г.
и 1 389.37евро за 201Зг.
В допълнителни молба, представляваща листи №№52 и 53 от материалите по
делото и главно молба, представляваща листи 86 и 87, ищеца уточнява
обстоятелствата, на които основава претенциите си, като в подробности
посочва начина и
времетраенето на изпълнението на трудовите му задължения, както и
преведените му от „Вади жоб" парични суми.
На ответника бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор той
не депозира. Той продължи с пасивното си
процесуално поведение, тъй като не изпрати представител на проведените по
делото съдебни заседания. В същите ищеца бе представлявано от пълномощник
адвокат, чрез който поддържа по същество иска, но и го измени, като увеличи
цената му- от 6 523лв. на 30 022.33лв. / 8 696лв. за 2012-та г.
и 21 326.33лв. за 2013-та/.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съда установи следните факти:
По делото са представени два трудови договора, сключени между М.П. и
„Вади жоб"ЕООД, на датата 06.07.2012г., които и са с един и същи номер-
61. За съда е невъзможно да прецени кой предхожда другия по време, но и по
двата дружеството е възложило, а мъжа-приел, да изпълнява трудовите си
задължения с място на работа „Вади жоб" в гр. Сливен, при 8-часов работен
ден и трудово възнаграждение от 321 лв. месечно. Всеки от тях е срочен, като
трудовия договор, представляващ лист №8 от материалите по делото, е до
30.09.2012г., като П. трябва да се яви на работа на 10.07.2012г., а другия
-л.№12, е за 8 дни, като П. трябва да се яви на работа на 01.10.2012г.
Всеки от тези договори е последван от допълнение - с това към договора
л.№8, изписан с ръкописен текст на предварително изготвена бланка, дружеството
се задължава да осигурява на работника М.П., работа в РФранция и да му
заплащана по 9.23евро на час, което включва трудово възнаграждение и
командировъчни за времето на пребиваване в тази държава. Предвидено е
възнаграждението на работника да се изчислява въз основа на документ, попълван
и подписван в края на всяка работна седмица от работника и управителя на
фирмата, в която работи като наето лице. Допълнението е сключено за времето от
10.07.2012г. до 10.09.2012г. - т.14.
Допълнението към договора л.№12 е за изменение на същия, но
единствената забележима промяна е, че не е предвиден срок на действие. Поради
това съда приема, че с него правоотношението е трансформирано от срочно / за
8дни/ в безсрочно.
Със заповед № 72/ 09.07.2012г. „Вади жоб"ЕООД командирова М.П.
като берач на плодове и зеленчуци във ферма в РФранция, за времето от
09.07.2012г. до 30.09.2012г, а със заповед № 79/ 29.09.2012г. го командирова като
берач на плодове и зеленчуци във ферма в РФранция, но вече за времето от
01.10.2012г. до 25.12.2012г.
От ищеца се представиха, съотв. бяха приети от съда като писмени
доказателства, още „една двойка" документи за оформяне на трудово
правоотношение. Сред тях е трудов договор от 201Зг., но без посочена в него
дата на сключване, с който е предвидено, че „Вади жоб" възлага, а П.-
приема, да изпълнява вече споменатата по-горе длъжност- „берач на плодове и
зеленчуци", с място на работа- обект на работодателя, при осемчасов
работен ден и трудово възнаграждение от 321 лв. месечно. Договорът е срочен -
до завършването на определената работа/или за заместването на работник или
служител, който отсъства. Анексът също няма дата, но също е от 201Зг. и е със
срок на изпитване 8 работни дни, уговорен в полза и на двете страни. С него е
предвидено, че „Вади жоб" ще осигури работа на П. като берач на плодове и
зеленчуци във Франция при възнаграждение от 9.43 евро/час.
Със заповед № 104/ 22.01.201Зг. „Вади жоб"ЕООД командирова ищеца
като берач на плодове и зеленчуци във ферма във Франция, в гр.Лезардю, за
времето от 24.01.2013г. до 15.02.2013г., а със заповед № 123/ 15.02.201Зг.
дружеството го командирова отново като берач на плодове и зеленчуци във
РФранция, но вече във ферма в гр.Пльомьор-Готие и за времето от 16.02.2013г. до
31.05.2013г.
На 10.12.2013г. П. е изготвил молба до „Вади жоб"
за прекратяване на трудовото правоотношение и тя е последвана от заповед № 085/
16.01.2014г. на дружеството, с която на осн.чл.325 ал.1 от КТ трудовото
правоотношение е прекратено, считано от същата дата.
На 09.07.2015г. на „Вади жоб" е връчена, чрез нотариус и срещу
разписка, поканата на М.П. до него, за среща за уреждане на финансови взаимоотношения
между тях. Към дружеството изрично е отправено и искане да предаде трудовото
досие на мъжа, както и въобще всички документи, касаещи трудовите им
взаимоотношения. Видно от протокола рег.№ 4498, акт 189 от 04.08.2015г. на
нотариус с рег.№ 072- Т.Дойчинова, дружеството не е изпратило представител на
тази среща при нотариуса.
От удостоверението изх.№ 1029-19-1026/ 15.03.2018г. на
ТП на НОИ в гр.Сливен е видно, че данните в системата на НОИ са, че М.П. е бил
в трудово -правни отношения с „Вади жоб" за времето от 06.07.2012г. до
01.01.2014г. и от 02.01.2014г. до 16.01.2014г.
Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелката М.Т. М., от които се установи следната организация на работа на
наеманите от „Вади жоб" лица- дружеството е имало сключени договори с
работодатели във Франция, за работа при които изпращало лицата/работниците, с
които сключвало трудови договори в РБългария. Също, че работниците получавали
възнагражденията си не от местния работодател, а от „Вади жоб", на когото
той правел парични преводи в края на всеки месец. Също, че възнаграждението се
определяло на база отработените от работника часове труд за съответния ден,
които не било възможно да са повече от 7, при петдневна работна седмица. За
целта в нарочно съставени и раздадени им предварително от българското търговско
дружество таблици, се записвали тези отработени за всеки ден часове, след което
се подписвали от работника и работодателя-чужденец.
Установи се, че е имало
случаи, вкл. и при П., за периоди от време-за около петнадесетина дни,
работниците да не работят, а причина за това било обстоятелството, че „Вади
жоб" не им е осигурявало работа, въпреки че те са се явявали на работните
си места. Показанията на свидетелката налагат и констатацията, че ответното
дружество не е изпълнявало точно задължението си да изплаща на работниците
следващите им се трудови възнаграждения, защото не им е престирало всички
договорени такива.
Показанията съда кредитира,
тъй като макар свидетелката да не е била очевидец на трудовия процес на ищеца,
е възприела фактите непосредствено от него - от информацията, получена в
провежданите помежду им разговори. Също и защото не се опровергават от
останалия събран доказателствен материал, а и като неоспорени от страните по
делото.
За изясняване на обстоятелствата по делото, бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице съда
приема, че за времето, през което страните по делото са били в трудово-правни
отношения, ищеца е получил от ответника сумата 13 117.24лв. Също, че през
2012-та година /периода 10.07. - 31.12./ П. е положил 473 часа труд, за което
му се следва възнаграждение от 4 З56.ЗЗ евро, изчислено при ставка
9.21евро/час. За 2013-та година е работил 1 142.22часа, за което му се следва
възнаграждение от 10 903.98 евро, изчислено при ставка от 9.43 евро/час.
Съдът дава предпочитание на изчисленията, извършени от
вещото лице при ставка за 2012-та година от 9.21евро на час, а не от
9.40евро/час, тъй като видно от писмените по делото доказателства- договорите с
№№61 от 06.07.2012г., уговореното между страните възнаграждение за работа в
чужбина е именно 9.21 евро/час, а в никой документ не е предвидено възнаграждението
да бъде 9.40евро на час.
В тези му части съда
кредитира заключението, тъй като е компетентно изготвено и не бе оспорено от
страните по делото. Следва да се коментира, че вещото лице е извършило
изчисленията си, вземайки предвид данни в таблици, представени от ищеца, които
обаче не бяха приети от съда като писмени доказателства- при конкретни
съображения, изложени в протокола за открито заседание. Според съда това е
допустимо- в хипотезата на чл.161 от ГПК, тъй като ответника създаде пречки за
събиране на надлежните, годни доказателствени средства за установяване на
релевантните за делото факти-той не изрази становище по ищцовите твърдения, а и
не бе открит нито от съда- за да му връчи предназначените за него в хода на
делото книжа и съобщения, нито пък от вещото лице, което е правило опити да
установи контакт с представител на търговското дружество за нуждите на
експертизата, но всички те- цели шест, неуспешни- тъй като не е открил никой.
Нещо повече- от коментирано по-горе писмено доказателствено средство-
нотариална покана и протокол на нотариуса към нея, се установи, че още преди
образуване на делото ищеца е положил необходимите усилия, за да се снабди с
нужните му документи- трудово досие, ведомости и др., чрез които освен всичко
друго би могъл и за проведе пълно главно доказване в исковия процес, но не е
получил съдействието на бившия си работодател за това, а то безспорно е
задължително- така чл.чл,128 т.1 и т.З, 128а и 1286, а също и чл.107с ал.5,
т.т.З и 5 от КТ. Ето защо съда приема, в условията на чл.161 от ГПК, за
доказани твърдяните от ищеца обстоятелства, вкл. и в писмен, в т.ч. и в
табличен вид- ползваната от вещото лице информация.
Така установените факти налагат следните изводи за
правото:
Предявен е иск за трудово възнаграждение, останало
неплатено от работодателя-ответник на работника-ищец, при вече прекратено
трудово правоотношение. Искът е с правно основание чл.124 във вр. с чл.128 т.2
и чл.107с ал.5, т.2 от Кодекса на труда, съгласно които за престираната му от работник
работна сила, работодателя му дължи уговореното трудово възнаграждение.
Съдът приема, че през процесния период от време
страните по делото са били в трудово-правни отношения и то въз основа на
сключен между тях трудов/и договор/и. В хода на делото, при събиране на
доказателствата, а и при постановяване на това решение, съда срещна известни
затруднения при установяване на всички релевантни за делото факти, но то се
дължи не на поведението на ищеца /който прояви нужната процесуална активност/,
а поради поведението на ответника- както съдебно, така и извънсъдебно. Същият
не взе никакво становище- нито под формата на писмен отговор на исковата молба,
нито пък чрез процесуален представител в проведените няколко съдебни заседания,
за да внесе необходимата яснота поне в съставяните от него/негов представител
документи, представляващи приложения на исковата молба, както и в други, с
датирани от преди образуване на делото, действия, вкл. и плащания, осъществени
в полза на М.П..
Все пак, по делото се представиха документи- три
трудови договора и три анекса към тях, от които се установява, че страните по делото
са били в трудови правоотношения. Тези документи налагат и извода, че
преследваната с тях цел е била мъжа да бъде изпратен да работи в чужбина-
конкретно в РФранция. Съдържанието им не е докрай ясно, тъй като напр. два от договорите
са от една и съща дата и с един и същи номер- 61/ 06.07.2012г, като не е възможно
да се установи кой е първи по време, нито е разбираемо за съда защо са сключени
два договора, още повече, че към всеки от тях има споразумение/анекс, с който е
било възможно, при желание на страните, по да променят вече уговорените с
договор параметри; да бъде внесена промяна в тях. Така също, не е съвсем ясно
каква продължителност на обвързаността по трудово правоотношение осигуряват
тези два договора от 2012-та година, и анексите към тях. Макар и да не изглежда
логично сключването на два трудови договора на една и съща дата и с един и същи
номер / 61 от 06.07.2012г/, е логична преследваната с тях цел, съотв. наличието
на два тр.договора. Така е, защото единият от тях -изписания на ръка върху
предварително изготвен бланков проект на договор- л.8 от делото, е срочен, за
времето от 10.07.2012г. до 30.09.2012г.- съгласно изричните му клаузи, а с
другия договор е продължено действието на трудовото правоотношение, защото с
договора, чието съдържание е изписано и разпечатано на компютър, е предвидено,
че работника П. приема да изпълнява трудовите си задължение, считано от
01.10.2012г, което е деня, следващ датата 30.09.2012г.
Съдът не може да разгадае защо е било необходимо да се
сключват и допълнения към всеки от тези два договора, още повече, че това към
договора, представляващ лист 12 от делото- допълнението л.№13, не внася никаква
промяна в параметрите на трудовото правоотношение, които са 8-часов работен
ден, при трудово възнаграждение от 321 лв. на месец, с място на работа- „Вади
жоб" Сливен.
Въобще не може да се установи и от коя дата са
трудовия договор от 2013-тагодина и анекса към него. Така е, защото дата на
сключване в нито един от тези два документа не е посочена. Според съда обаче,
за тези неуредици не бива да бъде държан отговорен работника, а работодателя,
защото именно той изготвя документите по възникване, съществуване и
прекратяване на трудовото правоотношение и той е силната/властната в тези
отношения страна. От съдържанието на тези два документа от 2013-та година не
може да се установи нито от кога датира обвързаността между страните, нито пък
до кога-защото в чл.6 от договора са посочени две алтернативни/самостоятелни
хипотези на времетраене: едната е до завършване на определената работа, а
другата- за заместване на работник или служител, който отсъства от работа- до
завръщането му.
Всички тези неясноти съда преодолява съпоставяйки
съдържанието на всички договори и анекси, заповедите на „Вади жоб" за командироване
на П., както и вземайки предвид информацията, съдържаща се в удостоверението
изх.№ 1029-19-1026/ 15.03.2018г. на ТП на НОИ в гр.Сливен. Ето защо съда
приема, че П. е бил в трудово-правни отношения с ответното дружество за времето
от 06.07.2012г. до 01.01.2014г. и от 02.01.2014г. до 16.01.2014г., както и че е
изпълнявал трудовите си задължения при местни за РФранция работодатели. Между ищеца
и ответника са сключени или поне за толкова са представени доказателства по
делото, три трудови договора, но всеки от тях е последван от анекс, от същия
ден, с който се изменят мястото на работа-
от седалището на „Вади
жоб"- гр.Сливен, в съответен град във Франция, както и
трудовото възнаграждение- от 321лв. месечно за 8-часов работен ден, на 9.21 евро,
а по-късно и 9.43 евро, за всеки отработен от мъж час от работния ден. Трябва
дасе коментира, че в последния от анексите- от 2013-та година, е предвидено, че
се сключва със срок на изпитване 8дни, но той-срока, е уговорен в полза и на
двете страни. Не се ангажираха по делото доказателства някоя от страните по
него да се е възползвала от тази клауза, нито пък за това, че след изтичане на
срока работодателя се е противопоставил работника –ищец да продължи да
изпълнява трудовите си задължения. Ето защо, този срочен трудов договор се е
трансформирал, на осн.чл.69 ал.1 от ГПК, в безсрочен.
|
|
Тъй като ответника
не оспори ищцовите
твърдения, на които
се основават паричните претенции, а и прилагайки чл.161 от ГПК и
ползвайки помощта на експерт като вещо лице, съда прие, че за работата му през
2012-та година на ищеца се следва труд. възнаграждение от 4 З56.ЗЗевро, а през
2013-та- 10 903.88евро. Т.е. общо 15 260.21евро, което при фиксиран курс на
лева към еврото от 1.95583 са 29 846,38лв. По признание на ищеца, ответника му
е изплащал част от дължимото възнаграждение и видно от заключението на вещото
лице престациите на ответника са общо за 13 117.24лв. След като тази сума се
приспадне от общо дължимата, се оказва, че „Вади жоб" е останало да дължи
на М.П. за трудово възнаграждение сумата 16 729.14лв., до който размер иска е
основателен. Той обаче е предявен, след изменението, предприето от ищеца в
последното проведено по делото съдебно заседание, за 30 022.33лв. Ето защо за
така получилата се горница ще бъде отхвърлен.
Сумата 16 729.14лв. се дължи - тъй като е поискано, а
то -искането е основателно, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на
исковата молба пред съда и до окончателното й изплащане- като обезщетение за
забавата, в която е изпаднал ответника-длъжник.
По въпроса за разноските- такива се претендират само
от ищеца и му се дължат, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от
иска. В случая разноските на П. са от 1 796.40лв., за които представя списък по
чл.80 от ГПК, от тях; възнаграждение за пълномощника му-адвокат- 1 300лв., а
останалите- пътни- за пътуването на адвоката от гр.Пловдив до гр.Сливен и
обратно, за проведените съдебни заседания и такси за куриерски услуги и др. Съразмерно
уважената част от иска му се следват 1 000.99лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВАДИ ЖОБ”ЕООД с ЕИК *********, със седалище
гр.Сливен и адрес на управление на дейността- пл."Ал.Стамболийски"
№1, комплекс „Печ", ет.4, офис 6 да
заплати на М.Н.П. с ЕГН: ********** и съдебен адреса*** 729.14лв. /шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и девет лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща останало неизплатено от търговското
дружество на мъжа трудово възнаграждение за 2012-та и 2013-та година, за
работата му в РФранция, изпратен там от ответника при условията на чл.107р ал.4
от КТ,
а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за
горницата над тази сума до пълния претендирай размер- 30 022.33лв.
Сумата 16 729.14лв. се дължи
ведно със законната лихва, считано от 25.07.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВАДИ ЖОБ”ЕООД с ЕИК ********* да заплати на М.Н.П. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК
разноски по делото, съразмерно уважената част от иска- сумата 1
000.99лв. / хиляда лева и деветдесет и девет стотинки/, а отхвърля искането
над този размер до пълния търсен от ищеца- 1 796.40лв.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по
следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, течащ от момента, в който бъде
връчен на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: