№ 277
гр. Варна, 22.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100500041 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. на Р. Б. срещу Решение
№3662/13.11.2023г. по гр. дело №6401/2023г. на ВРС, 25-ти състав, с което е
осъдена П.та на РБ да заплати на Р. Д. И., ЕГН**********, както следва:
- сумата 25 000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в шок, паника, страх, унижения и притеснения, загуба на сън и
причинено злепоставяне на доброто й име пред обществото, неудобство пред
хората, близки и познати от средата й, причинени от неправомерното й
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. чл.256 ал.2,
вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.3, във вр. с ал.2, вр.
ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за които е била привлечена като
обвиняема по ДП № 486/2017г. описа на ОД МВР - Варна и в последствие
като подсъдима по НОХД № 357/2021г. по описа на ВОС, приключило с
оправдателна присъда, по ВНОХД № 347/2021г. по описа на Апелативен
съд[1]Варна, с което е потвърдена оправдателната присъда на ВОС и по КНД
№ 477/2022 г. по описа на Върховен касационен съд Първо НО, с което е
оставено в сила Решение № 60/15.04.2022 г. по ВНОХД № 347/2021г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 24.10.2022г. – датата
на постановяване на решението но КНД № 477/2022 г. по описа на Върховен
касационен съд Първо НО, до окончателното й изплащане;
- сумата 4500лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, като
резултат от същото неправомерно обвинение и изразяващи се в заплатен адв.
хонорар на защитник по НОХД № 357/2021 г. пред трите съдебни инстанции,
по договори за правна защита и съдействие от 12.05.2021г., от 16.02.2022 г. и
от 20.09.2022г., както и дължимата мораторна лихва върху тази сума в размер
1
на 260лв. за периода от 24.10.2022г. - датата на постановяване на решението
на ВКС по КНД №477/2022г. до датата на завеждане на исковата молба пред
съда - 18.05.2023г., ведно и със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 19.05.2023г. до окончателното изплащане,
както и е осъден ответникът за разноски пред ВРС.
При извършената служебна проверка въззивният състав констатира, че
във въззивната жалба, освен оплаквания срещу обжалваното решение на ВРС,
са формулирани оплаквания и срещу присъдения от ВРС адвокатски хонорар
на ищеца, с доводи за прекомерност предвид ниската сложност на делото и с
искане за намаляването му до минималния по Наредба №1. Последното по
своя характер попада в приложното поле на чл.248 от ГПК, доколкото цели
преразглеждане на присъдените от първоинстанционния съд разноски за адв.
хонорар с оглед на тяхната прекомерност, но от друга страна изрично такова
искане не е заявено. С оглед на това на осн. чл.101 от ГПК се следват
указания към въззивника, които в случая не са дадени от ВРС, но от
изпълнението на които зависят последващите действия на въззивния съд.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. дело №41 по описа
за 2023г. на ВОС.
УКАЗВА на въззивника, в тридневен срок от връчване на съобщението, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни ясно и несъмнено
дали във връзка с оплакванията си срещу присъдения от ВРС адв. хонорар на
ищеца с доводи за прекомерност отправя молба по реда на чл.248 от ГПК до
ВРС, или не отправя искане по чл.248 ГПК, а желае промяна на разноските
само съобразно резултата от въззивно обжалване.
При неизпълнение на указанията в срок ще бъде прието, че страната не е
отправила искане по реда на чл.248 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2