РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110112630 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. ............ Г. с
ЕГН **********, от ..........., срещу ........., адрес: .........., с която моли да бъде
осъден ответника да заплати сумата в размер на 4 320 лева, представляваща
левовата равностойност на полагащата и се храна за периода от 36 месеца,
считано от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал отговор на исковата молба,
като оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 181 ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.) на служителите на ...... се
осигурява храна или левовата и равностойност. Налице и постановено ТР на
ВКС № 1/2024 от 27 ноември 2024 г., съгласно което държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им
се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност
1
съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Доказан е размера на иска, което се установява от
приетата и неоспорена ССчЕ. С протоколно определение от 17.11.2023 г. съдът
е допуснал изменение на предявеният иск, и същият следва да се счита да 3
600 лева, за периода от 30 месеца, считано от 15.03.2020 г. до 15.09.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в
съда – 09.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо
работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава
с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е
приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и
другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното
правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който
е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се
осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение №
99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение №
11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение №
470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия
случай орган по назначението на ищцата като държавен служител по смисъла
на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, а
предприятието, в което са заеманите от него длъжности е в ........
Няма спор между страните, че в процесния период е заемала длъжността
„Началник на сектор „Човешки ресурси“ при ........., както и че през процесния
период ищцата е била със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР и е изпълнявала през цялото това време служебните си
задължения.
Спорните по делото въпроси са от правен характер, а именно: 1)
обстоятелството, че в процесния период ищцата е била държавен служител по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл означава ли, че статутът й се урежда само от ЗДСл
или той се прилага единствено, доколкото в специалния ЗМВР не са
предвидени изключения, касаещи статута на лицето, заемащо служебно
правоотношение и 2) съобразно правната уредба на ЗМВР (в сила от
28.11.2014 г.) и подзаконовите нормативни актове относно прилагането на
2
ЗМВР кои са служителите на ........, на които се следва храна или левовата и
равностойност.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника, че
статутът на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се определя
изключително от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР
служителите на ...... са държавни служители-полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението (т. 1); държавни служители (т.
2) и лица, работещи на трудово правоотношение (т. 3). От събраните
доказателства се установи, че през процесния период страните по делото са
били обвързани от служебно правоотношение, като ищцата е имала статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл.
56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл.
186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон, но разпоредбата на чл. 142, ал.
4 ЗМВР следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, който има характер на
обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, и гласи, че ЗМВР
урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на
Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в
него. Настоящият съдебен състав счита, че цитираната разпоредба е обща и се
отнася и до служители на ЗМВР със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 доколкото не
са налице изрични норми, които да изключат приложението й по отношение
на тези служители. Оттук и ЗДСл е приложим относно статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на
изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон.
Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на
управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на ..... се осигурява храна или
левовата равностойност – т. е. на всички служители на ...... В цитираната
норма не е предвидено изключение на определена категория служители от
системата на ....... и конкретно за държавните служители, какъвто е и ищецът.
Обстоятелството, че в чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на
3
служителите на Министерството на вътрешните работи е посочено, че с нея се
определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на .... по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по §
86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР не променя този извод, тъй като законът не е
делегирал на министъра на вътрешните работи да определя кои служители
следва да получават храна или парична равностойност, респ. да ограничи
кръга на работещите с право да получат храна или парична равностойност, а
само да определи условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията
по чл. 181, ал. 1- 3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. Дори да се приеме, че е
налице противоречие между разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от
01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и
специалния ЗМВР, то следва да се приложи разпоредбата на нормативния акт
от по-висока степен, т. е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл за определяне кои
лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът следва
да изходи единствено и само от ЗМВР.
На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на
посочената разпоредба, следва да бъдат съобразени и принципите на
управление на държавната служба в .... и най-вече тези за забрана за
дискриминация и обективност. Приемането на тълкуването на закона,
посочено от ответника, би поставило дългогодишни държавни служители от
системата на ....... в неравностойно положение спрямо другите служители на
........, които са назначени по трудово, респ. по служебно правоотношение по
ЗМВР. Така, възможно е сходни длъжности да се заемат, както по трудово
правоотношение, така и по служебно по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не би
отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни
длъжности на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна или се
изплаща левовата равностойност, а на тези по служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Още повече според § 69 от ПЗР на ЗМВР (в сила
от 01.02.2017 г.) служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР, и които към датата на влизане
в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше
образование и притежаващи висше образоване, с изключение на тези от
Медицинския институт на ...... и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в
служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на този
4
закон в сила. Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата
на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично ЗМВР
урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на
правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се
дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова следва да бъде
разрешението и при сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал.
1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с оглед
справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата
на ......... Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищцата е имала
качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на
същата да получи от работодателя си храна или левовата равностойност,
предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата,
работещи в системата на ........
Така приема преобладаващата съдебна практика напр.: решение № 6314 от
7.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2937/2023 г.; решение № 3861 от 13.07.2023
г. на СГС по в. гр. д. № 12113/2021 г.; решение № 261141 от 5.11.2020 г. на
СГС по в. гр. д. № 11135/2019 г.; решение № 2750 от 30.05.2023 г. на СГС по в.
гр. д. № 9912/2022 г.; решение № 3516 от 3.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
2307/2022 г.; решение № 3859 от 13.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3889/2022
г.; решение № 3157 от 14.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4496/2022 г.; решение
№ 1519 от 21.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 14332/2021 г. и мн. др.
Както се спомена по-горе за заварените правоотношения се прилага § 69,
ал. 1 ПЗР на ЗМВР, съгласно която служебните правоотношения на
държавните служители в ......, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр.
14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи
висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на
Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител,
считано от датата на влизане в сила на този закон. За служителите, работещи
по така преобразуваните служебни правоотношения в § 69, ал. 6 ПЗР на
ЗМВР, се предвижда да се определи индивидуална основна заплата,
включваща допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Още
5
повече съгласно изменението на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, при уреждането на
статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се прилага
нормата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, предвиждаща право на държавните
служители да получават безплатна храна или левовата и равностойност.
Тоест, в преходните и заключителните разпоредби, а и в чл. 142, ал. 4 ЗМВР е
изрично уредено, че на служителите, работещи по преобразувани във
служебни правоотношения по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквото е
процесното, се дължи допълнително възнаграждение за храна. Следователно,
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г., до
окончателното изплащане.
С оглед този изход на делото право на разноски има ищцата на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, като същите са в размер на 700 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., адрес: .........., да заплати на М. Е. Г. с ЕГН **********, от
..........., сумата в размер на 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лева, на осн. чл.
181, ал. 1 от ЗМВР, представляваща левовата равностойност на полагащата и
се храна за периода от 30 месеца, считано от 15.03.2020 г. до 15.09.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в
съда – 09.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
в размер на 700 /седемстотин/ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
ОСЪЖДА ........., адрес: .........., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 144 /сто четиридесет
и четири/ лева, държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7