ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
260079/2021
гр. Варна, 11.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. №
47/2021 година по описа на Апелативен съд –
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на “Бадимекс Димов и сие“ ООД, чрез управителя И* Б* Д* срещу
разпореждане № 4144 от 18.11.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.
т. д. № 1782/2020 г., с което е върната касационна жалба вх. № 24089/12.11.2020
г. на „Бадимекс
Димов и сие“ ООД срещу решение
№ 1130 от 16.10.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, поради нарушаване
на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Инвокира
твърдения, че решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване, поради
което моли за отмяна на разпореждането, с което е върната касационната жалба на
“Бадимекс Димов и сие“ ООД.
Постъпил
е отговор на частната жалба вх. № 597/13.01.2021 г., депозиран от насрещната
страна С.Т.Й., чрез процесуалния му представител адв. Т.И.Б., в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на оплакванията, обективирани
в жалбата.
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството
пред Варненския районен съд е било образувано по предявени осъдителни искове от
„Бадимекс Димов и сие” ООД, представлявано от управителя И* Б* Д*, чрез адв. С.Г.С.
срещу С.Т.Й. за сумата от 1 364.07 евро, с левова равностойност
2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана
и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”, от която
909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от
01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж на
30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Варненският
районен съд е постановил решение № 1397 от 16.03.2020 г., с което е уважил така
предявените искове, а срещу същото била депозирана въззивна жалба от С.Т.Й.. С
решение № 1130 от 16.10.2020 г., постановено по в. т. д. № 1782/2020 г., Варненският
окръжен съд е отменил горепосочения съдебен акт и е отхвърлил предявените
искове. Била подадена касационна жалба вх. № 24089/12.11.2020 г. от „Бадимекс
Димов и сие” ООД против решението на окръжния съд, която с оглед предмета на
делото и цената на предявените искове, била върната от съда като недопустима на
основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Правни изводи:
При
искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума /чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК/. Предявените претенции от „Бадимекс Димов и сие” ООД са с
облигационен характер за плащане на сумата от 1 364.07 евро, с левова
равностойност 2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс
„Джоя парк”,от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и
454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж на 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, т.е. в настоящия случай делото е гражданско и с цена на иска
под 5 000 лв.
Настоящият
съдебен състав съобразява разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, която е ясна и
категорична, и според която не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв.
– за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други
вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат
обуславящо значение за иска за собственост.
На следващо място, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не
подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по
които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай въззивното
решение по предявените осъдителни искове за сумата от 1 364.07 евро, с левова
равностойност 2 667.89лв., представляваща годишна такса по договор за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс
„Джоя парк”, представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и
обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”, от
която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и
454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж на 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на
всеки от тях е под минималния праг от 5 000 лв. за граждански дела, предвиден в
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. От това следва, че съгласно препращащата
разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК
настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
С оглед
гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4144 от 18.11.2020 г.
на Варненския окръжен съд, постановено по в. ч. т. д. № 1782/2020 г., с което е
върната частната касационна жалба вх. № 24089/12.11.2020 г. на „Бадимекс
Димов и сие” ООД срещу решение
№ 1130 от 16.10.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.