О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 260697
гр. Пловдив, 12.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно
отделение, IХ граждански състав, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
Като разгледа докладваното от съдия
Калпачка в. ч. гр.д. № 653/ 2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 122 от ГПК.
С определение № 1168 от 02.03.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3965/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХXI
граждански състав, е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Пловдив и
Районен съд - София за определяне на местно компетентния съд, който да се
произнесе по предявени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, с
правно основание чл. 422 от ГПК, за вземания, за които е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от Районен съд София.
Доколкото спорът за подсъдност е между
съдилища, които принадлежат на районите на различни по-горни съдилища, като е
повдигнат от РС Пловдив, който последно е отказал да разгледа делото, то
компетентен да се произнесе по него, на осн. чл. 122 от ГПК, е Окръжен съд –
Пловдив.
Окръжен съд – Пловдив, след като се
запозна с материалите по приложеното дело, намира следното:
На 05.02.2019 г. пред РС София е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, срещу И.А.М., с посочен адрес в гр. София, за
вземания за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София. Образувано е ч.гр.дело 7006/2019
г. по описа на РС София. По делото е направена служебна справка за адресна
регистрация на длъжника, като от същата е видно, че постоянен и настоящ адрес
длъжника е имал регистриран в гр. София. Издадена е била заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е уважено изцяло подаденото
заявление. След връчването и на длъжника той е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което са били дадени указания на заявителя да установи вземанията
си по исков ред, което е сторил. По предявената искова молба пред РС София е
образувано исково производство, извършена е служебна проверка на адресната
регистрация на ответника и с оглед установената промяна на настоящия адрес на
длъжника в гр. Пловдив от 11.03.2019 г. са дадени указания на ищеца да прецени
местната подсъдност в едноседмичен срок с посочени последици при неизпълнение –
връщане на исковата молба. С оглед дадените указания и приложена справка е
постъпила молба от ищеца за изпращане на делото по подсъдност на РС Пловдив. С
определение от 11.01.2021 г. СРС е прекратил производството по делото, като е
приел, че служебно следи за подсъдността по чл. 113 от ГПК, а с оглед
регистрирания настоящ адрес на ответника – потребител, в гр. Пловдив, компетентен
да разгледа предявените, с подадената искова молба в СРС, искове е Районен съд
Пловдив. След стабилизиране на определението делото е изпратено на РС Пловдив
по подсъдност.
При получаването му е образувано гр.
дело № 3965 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., като с определение № 1168 от
02.03.2021 г. съдията докладчик е приел, че РС – Пловдив не е местнокомпетентен
да се произнесе по спора. Изложил е аргументи, че с оглед характера на
предявените искове и разпоредбата на чл. 422 от ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК
/който е спазен/. Посочено е, че адресът на ответника – длъжник е бил в гр.
София към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което и компетентен да се произнесе по исковете е РС София,
доколкото, с оглед разпоредбата на чл. 120 от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК,
последващата промяна на настоящия адрес на длъжника не може да обоснове
прекратяване на исковото производство и изпращането му по подсъдност на РС
Пловдив. Прекратил е делото и е повдигнал препирня за подсъдност.
Настоящия състав на съда споделя
изложените от Районен съд - Пловдив съображения в акта, с който е повдигната
препирня за подсъдност.
Действително, с оглед актуалната
редакция на чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 113 от ГПК възражение за неподсъдност
на делото срещу потребител може да се повдига служебно от съда, до приключване
на първото по делото заседание. При определянето на местната подсъдност по чл.
113 от ГПК обаче, следва да се има предвид и вида на исковите претенции, като
се отчита специалната норма на чл. 422 от ГПК, която създава фикция за подаване
на исковата молба за установяване на съществуване на вземане по издадена
заповед за изпълнение от момента на подаване на заявлението за издаването и,
при спазване на срока по чл. 415 от ГПК. Поради това в настоящия случай
исковата молба се счита подадена от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 05.02.2019 г., когато настоящият адрес на длъжника е бил в гр.
София. От справката за адресна регистрация, направена от РС – София, по
исковото производство, се установява, че ответникът е с променен настоящ адрес
от 11.03.2019 г., или след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, който фикцията на закона приравнява на момент на
подаване на исковата молба. Съгласно чл. 120 от ГПК настъпилите след подаването
на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната
подсъдност, не са основание за препращане на делото. В този смисъл и
Определение № 71 от 8.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 224/2018 г., I т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, даващо отговор на формулирания
правен въпрос, приемайки, че промяната в адреса на ответника - длъжник,
настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на
специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, е настъпила по време на
висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 ГПК съставлява изменение
единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност,
поради което не е основание за препращане на делото, с предмет установителния
иск.
Предвид гореизложеното компетентен съд
да разгледа предявените искове е Районен съд София и делото следва да се
изпрати на същия съд.
По изложените съображения и на
основание чл. 122 от ГПК Пловдивският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ местно компетентен
съд – Районен съд София за разглеждане на правния спор по предявената искова
молба вх. № 2033387 / 20.12.2019 г. на СРС от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А. А., чрез К. П., с адрес гр.
София, ул. „*******“ **,
срещу И.А.М., ЕГН **********,***.
ИЗПРАЩА делото на
Районен съд - София.
Препис от
определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.