Решение по дело №3073/2017 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1084

 

гр. Перник, 05.11.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

Районен съдия: Яна Филипова

 

при секретаря Наташа Динева, като разгледа гр.дело № 3073 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЕОД МАТРИКС“ ЕООД против Л.Б.Д. с искане да бъде признато за уставено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от непогасена главница в размер общо на 59375 лева, по сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД Договор за банков револвиращ кредит № LREV37/27.11.2012г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.01.2017г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е прехвърлено от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на ищеца по силата на Договор за цесия от 07.09.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 710/23.02.2017г. по ч.гр.д. № 881/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалният си представител адв.А., оспорва предявения иск по основание и размер. В подадения отговор се излагат съображения, че Л.Б.Д. не е уведомен по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит. Ответникът поддържа, че вземанията на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, произтичащи от процесното съглашение за кредит не са предмет на представения по делото договор за цесия, сключен между банката и ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за кредит между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и Л.Б.Д., елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплати сумите предмет на съглашението, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на задължението на кредитополучателя за което се поддържа че не е изпълнено и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия, и че предишният кредитор – цедент е уведомил длъжника за прехвърляне на вземанията.

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за банков револвиращ кредит № LREV37/27.11.2012г. се установява, че между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „БОЛДИТРАНС“ ЕООД е сключен договор за револвиращ заем, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит до 60000 лева със срок за връщане на усвоените парични средства 27.11.2013г. Ответникът участва в съглашението като „солидарен длъжник по смисъла на чл. 304 ТЗ вр. чл. 101 ЗЗД“. Съгласно чл. 15.3 от процесния договор третото задължено лице приема да отговаря солидарно с кредитополучателя за заплащане на задълженията, произтичащи от съглашението. От представения по делото Анекс № 1 от 26.11.2013г. страните са постигнали съгласие срокът за изпълнение на задължението на кредитополучателя и сочения „солидарен длъжник“ за връщане на усвоените парични средства да бъде 26.11.2014г.

Видно от представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015г. и потвърждение за извършена цесия „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, индивидуализирани в представено ведно със съглашението Приложение № 1. Съгласно пункт 181 от приложението цедентът е прехвърлил на цесионера свое вземане срещу „БОЛДИТРАНС“ ЕООД фигуриращо под № 950LREV123320402 с размер на главницата 59375 лева.

От представеното по делото Приложение № 3 към процесния договор за цесия се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми изброените в Приложение № 1 длъжници за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

Ведно с исковата молба е представеното уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД до Л.Б.Д., като по делото не са представени доказателства изявлението на цесионера да е достигнало до адресата преди предявяване на исковата претенция.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че усвоената сума по процесния Договор за кредит възлиза на 61600 лева. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание същото е уточнило, че усвоените средства са преведени по сметка на „БОЛДИТРАНС“ ЕООД. Експертът разяснява, че след извършени частични плащания в погашение на дълга размерът на непогасената главница по съглашението възлиза на 59375 лева.

Съгласно разясненията дадени с Решение № 213/06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г. по описа на ВКС, IV ГО съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи вида на съглашението, което се определя от действителното му съдържание – действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.

С посоченото по – горе решение на касационната инстанция е прието, че солидарна отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът разполага с възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението от страна на един от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници. Общите правила, уредени в чл. 121 – 127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.

Съдът намира, че от анализа на уговорките между страните по Договор за банков револвиращ кредит № LREV37/27.11.2012г. се налага извода, че ответникът е встъпил в дълга на кредитополучателя „БОЛДИТРАНС“ ЕООД. В титулната част на съглашението изрично са посочени условията, при които Л.Б.Д. участва в правоотношението, а именно „солидарен длъжник по смисъла на чл. 304 ТЗ вр. чл. 101 ЗЗД“, като съгласно чл. 15.3 от договора третото задължено лице е приело да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му.

Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник. Кредиторът запазва правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария длъжник. Третото лице може да встъпи в един дълг по съглашение както с кредитора, така и със стария длъжник. Встъпването в дълг, независимо от това кои са страните по делото, поражда едно и също действие – стария и новия длъжник отговарят солидарно към кредитора – чл. 101, изр. 3 ЗЗД. Съдържанието, условията и обемът на двете задължения ( към момента на встъпване на новия длъжник) по правило са едни и същи. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната задълженост, възниква само ако има главно задължение, но не е акцесорна на главното задължение. Задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

Предвид изложеното и доколкото в разглеждания случай отговорността на ответника произтича от встъпване в дълга на кредитополучателя по процесния договор, а не за учредено поръчителство, преклузията уредена в чл. 147 ЗЗД, на която се позовава ответникът в подадената писмена защита, не намира приложение.

Неоснователни са наведените от ответника оплаквания касателно изискуемостта на вземането за главница по Договора за кредит, тъй като противно на наведените в подадения отговор съображения не се касае за настъпила предсрочна изискуемост, а за уговорена такава, а именно 26.11.2014г.

Неоснователни са доводите на ответника, че вземанията, произтичащи от процесното съглашение не са предмет на сключения между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЕОД МАТРИКС“ ЕООД договор за цесия. С Решение № ****. по въз.гр.д. № 180/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е възприето, че липсата на пълна индивидуализация на прехвърленото вземане не представлява основание за се приеме, че процесното вземане не е било прието на цесията, доколкото по делото няма данни, както и не се поддържа, че предмет на цесията е друго вземане на банката против ответника, а ако съществува спор относно този факт, то се касае за спор между страните по договора за цесия. В разглеждания случай в Приложение № 1 към процесния Договор за прехвърляне на вземания е посочено името на кредитополучателя и размера на непогасената главница, който е идентичен на установения от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, поради което и съдът намира, че прехвърленото вземане е това за непогасена главница по Договор за банков револвиращ кредит № LREV37/27.11.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД вземането е възникнало в патримониума на цесионера във вида, в който е съществувало до този момент, а именно с уговорената между страните по договора за кредит солидарна отговорност.

За да породи сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния кредитор. От изложеното следва, че правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в това последният да знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент. В разглеждания случай цедентът е упълномощил цесионера последният да съобщи на длъжника, че вземането е прехвърлено, поради което и „ЕОС МАТРИКС‘ ЕООД е легитимиран да уведоми ответника за настъпилото правоприемство.

Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В разглеждания случай видно от приложеното на лист 80 от настоящото производство съобщение, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, в това число и уведомлението за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният *****/18.06.2014г. по тълк. д. № ****. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора, разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Сторените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД съдебни разноски в производството по издаване на процесната заповед за изпълнение възлизат на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на заявлението и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на 205 лева, от които сумата в размер на 25 лева, представляваща довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 80 лева, представляваща внесен депозит по допусната съдебно – счетоводна експертиза и сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс Тауър“ против Л.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от непогасена главница в размер общо на 59375 лева, по сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД Договор за банков револвиращ кредит № LREV37/27.11.2012г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.01.2017г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е прехвърлено от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на ищеца по силата на Договор за цесия от 07.09.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 710/23.02.2017г. по ч.гр.д. № 881/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОСЪЖДА Л.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс Тауър“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Л.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс Тауър“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 205 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 881/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:05.11.2018г.

Съдебен деловодител: