Мотиви към присъда по НОХД № 88/17 г. по
описа на СГС, НК, 18 състав
Против подсъдимия Ц.Й.К. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това че на 01.04.2015г. в гр. С., в условията на
продължавана престъпна дейност, на бул. *****, пред № 28 е обещал подкуп на
длъжностни лица-полицейски служители към 5 РУ-СДВР, за да не извършат действия
по служба.Времето,мястото и начина на извършване на престъплението са описани в
обстоятелствената част на внесения по делото обвинителен акт.
Против подсъдимия А.Е.Б. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК за това, че на 01.04.2015г. в гр. С., на бул. *****,
пред № 28 е обещал подкуп на длъжностно лице-Т.З.К., полицейски служител към 5
РУ-СДВР в размер на 100 лв., за да не извърши действие по служба-проверка за
установяване на самоличността по реда на чл. 71, ал. 1 т. 1 ЗМВР.
В съдебно заседание, представителят
на СГП поддържа повдигнато обвинение, като счита ,че същото е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства.Пледира на подсъдимите да
бъде наложено наказание лишаване от свобода ,което да бъде изтърпяно ефективно..
Защитникът на подсъдимите, счита ,че
обвинението не е доказано по безспорен начин,поради което пледира за
постановяване на оправдаталена присъда по отношение и на двамата подсъдими..
Подс. К. дава обяснения,в които не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.Моли съда да бъде оправдан.
Подс. Б. дава обяснения,в които не
се признава за виновенл.Моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Подсъдимият А.Е.Б. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, управител на
търговско дружество, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.Й.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен,
управител на три дружества, осъждан, с ЕГН **********.
Около 23.00 ч. на 01.04.2015г. подс.
К., подс. Б. и св. Х. се намирали в паркиран в гр. С., бул. „*****“ в близост
до №28, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДКН ********.
Подсъдимият К. седял на мястото на водача, подс. Б. на предната дясна седалка
до него, а св. Х. седял на задната седалка на автомобила.Присъствието им в паркирания
автомобил било забелязано от автопатрул
на 05 РУ-СДВР, назначен за нощна смяна от 19.00ч. до 07.00ч., състоящ се от св.
К.С., „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ , сектор
„Охранителна полиция“, св. Т.К. и св. М.В., двамата на длъжност „полицай“ в
група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“,които решили да
извършат проверка, като междувременно докладвали на дежурната част по
радиоефира за предприетите действия.
Св. С., слизайки от служебния
автомобил, подходил от страната на водача, като приканил подс. К., подс. Б. и
св. Х. да представят документи за самоличност. Подс. К. и св. Х. сторили това,
а подс. Б. заявил, че не ги носи в себе си. Св. С. поканил подс. К. да слезе от
автомобила, за да бъде проверен, като при отварянето на вратата св. С.
забелязал в джоба на шофьорската врата устройство, което от практиката си
разпознал като „меча лапа“, за което знаел, че служи за взломяване на ключалки.
През това време св. К. накарал подс. Б. да излезе от автомобила, при което
видял на кръста му огнестрелно оръжие- пистолет, за което подс. Б. обяснил, че
е заредено с патрон в цевта, законно притежавано, но в момента не носи
разрешително за него. Св. К. сигнализирал на св. С. за откритото оръжие, при
което последният се обадил за съдействие по радиостанцията, а по мобилния си
телефон позвънил на прекия си ръководител- св. Б.Н., изпълняващ функции по
контрол за изпълнението на задълженията на намиращите се на мястото полицейски
служители.
В рамките на няколко минути
пристигнал намиращият се наблизо АП 61, състоящ се от св. Х.Б., св. Н.П. и св. К.С.,
тримата полицейски служители към 05 РУ-СДВР, при което подс. Б. оставил пистолета
си на предния капак на патрулния автомобил, за да бъде обезопасен. Малко след
това на място пристигнал и св. Б.Н., придружаван от св. Н. Лазаровски.
Полицейските служители започнали
проверка на автомобила, при която били установени множество предмети, за които знаели,
че са от естество да послужат за принудително отключване на ключалки и привеждане
на МПС в движение, 2 бр. радиостанции, автомобилни ключове, регистрационни
табели за МПС, преносим GSM
заглушител и др., поради което повикали ДОГ за извършване на по-задълбочен
оглед и изземване на откритите вещи.
Подс. Б., подс. К. и св. Х. били задържани
и отведени в 05 РУ-СДВР,където им бил извършен личен обиск,в хода на който и у
тримата били открити парични суми в различна валута.
До гореустановената фактическа обстановка съдът достигна след прецизен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, а именно: гласни
доказателствени средства- обясненията на подс. А.Е.Б.
и подс. Ц.Й.К., показанията
на св. К.Г.С., св. Т.З.К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля л. 87 и л. 90, т. III от ДП), св. М.С.В. (вкл. приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля л.
83 и л. 107, т. III от
ДП), св. Х.Б.Б. (вкл. приобщените в посочените от съда части по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля л. 93-94, т. III от ДП), св. Н.Г.П., св. К.С.С.
(вкл. приобщените в посочените от съда части по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля л. 95, т. III от ДП), св. С.К.Х., св. Л.Ц. Х., св.
Б.Г.Т., св. М.Ж. Б.; писмените доказателствени средства- протокол за
претърсване и изземване от 02.04.2015г., ведно с фотоалбум към него, протокол
за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
02.04.2015г., ведно с фотоалбум към него, протоколи за обиск и изземване от
02.04.2015г., протокол за оглед на веществени доказателства от 28.07.2015г.,
протокол за оглед на веществени доказателства от 21.04.2015г.; писмените
доказателства- заповеди за задържане на лице от 01.04.2015г., протокол за
проверка на лични вещи на лица и превозни средства, протоколи за доброволно
предаване, справки за съдимост на подс. Б. и подс. К.; способите за доказване –
заключения на изготвените по делото съдебно-технически и дактилоскопни експертизи.
Съдът счете ,че анализа на събраните
по делото ,писмени ,гласни и веществени доказателствени средства не дава
положителен отговор на въпросите за съставомерността на описаното в обвинителния
акт деяние,съпричастността на подсъдимите в него и тяхната вина.
Макар,че в хода на съдебното
следствие бяха разпитани достатъчен брой очевидци на процесните деяния,съдът
прие,че гласните доказателствени източници не представляват убедителна основа
за формиране на изводи в подкрепа на обвинителната теза.Показанията на полицейски служители,присъствали на местоизвършване
на престъплението се отличават с няколко общи признака,които следва да бъдат
отбелязани,тъй като са от значение за крайните изводи на съда относно тяхната
достоверност..На първо място,всички те са разпитани по два пъти в хода на
досъдебното производство,като по време на първия им разпит не се споменават
факти и обстоятелства ,свързани с обвинителната теза.Едва в хода на втория
разпит ,/при част от тях протекъл в присъствието на наблюдаващия по делото
прокурор/подробно се излага информацията,ползваща обвинението. От разпитите им
не се изясни причината,поради която съвсем рутинна проверка е наложила
присъствието на три полицейски патрула.Остана неясно и по каква причина ,нито
веднъж не е съобщено в ефир на ОДЧ ,че подсъдимите предлагат подкуп на
полицай,макар ,че според хронологията на обвинението това се е случило няколко
пъти в рамките на проверката.
Поотделно и в съвкупност,показанията
на полицейските служители не водят до еднозначен извод за съставомерно
поведение от страна на подсъдимите лица..
От показанията на св. С. и св. В., дадени в
хода на съдебното следствие, не се установява подсъдимите да са предлагали пари
на присъстващите на мястото полицаи. Особено внимание заслужават показанията на
св. С., към когото според повдигнатото от прокуратурата обвинение е адресирано
първото предложение за подкуп от страна на подсъдимия К..За съдът не е логично
свидетелят да помни с точност вида и местонахождението на намерените в автомобила
вещи,но не и факта ,че на него и колегите му са предлагани пари.
Идентични са и показанията на св.В.,който
също няма спомен за обстоятелствата, инкриминирани от прокуратурата, като това
не би могло да се отдаде на изминалия значителен период от време,тъй като и
този свидетел заяви ,че си спомня добре за случая,но бе категоричен дори и след
като показанията му депозирани в хода на досъдебното производство,че е не е чул
предложения за подкуп.Единственото ,което свидетелят В. съобщи е,че чул
впоследствие, че пари са били предлагани на прекия им ръководител- св. Н., без
самият да е възприел конкретният разговор.
Единствено св.Керезеиев беше
конкретен в показанията си относно предложените суми,но съдът не даде висока
оценка на достоверността на изложеното от него.На първо място,показанията му
противоречат на изложеното от остналите му двама колеги от автопатрула -св.С. и
В.,поради което се явят изолирани.Според показанията на св.К. подсъдимите са
предлагали пари и на тримата полицаи-него и колегите му св. В. и С..Съдът кредитирае
показанията на свидетелите В. и С. ,тъй като при първите си разпити, проведени
непосредствено след инкриминираното деяние,в хода на досъдебното производство
те не споделят да са наблюдавали посоченото от св. К. поведение от
подсъдимите,нещо което заявиха и в хода на съдебното следствие.Следва да се
отбележи ,че този свидетел/К./ ,както и останалите -по време на първия си
разпит в хода на досъдебното производство не е съобщил за инкриминираните
действия на подсъдимите.Това е направил по време на втория си разпит,месеци
по-късно.
На следващо място,показанията на св.К.
бяха компрометирани и от въпрос на защитата,свързан с четенето на напечатен
текст пред съдебната зала.Св.К. заяви ,че е чел книга ,но не успя да назове
заглавието й.Озадачаващ беше и факта ,че свидетелят заяви ,че не може да покаже
книгата ,която е чел.
Съдът счете ,че и показанията на св.Б.
са вътрешнопротиворечиви.От неговите показания не стана ясно кои и какви пари е
предлагал и на кого от полицейските служители.В прочетените показания в хода на
досъдебното производство,св.Б. е категоричен ,че това е бил подсъдимият К.,когато
не успя да разпознае в съдебната зала.Заяви ,че както двамата подсъдими,така и придружаващият
ги свидетел Х. са им предлагали пари,факт ,които не кореспондира с
обвинителната теза.Подобни твърдения се съдържат и в показанията на св.С. и П.
,които също заявянат ,че двамата подсъдими и свидетелят Х. са им предлагали
пари.В хода на досъдебното производство в приобщените им показания и двамата
свидетели твърдят ,че единствено подс.К. им е предлагал пари.
След прочитане на показанията му,св.С.
заяви ,че съобщеното от него в началото на разпита му пред съда ,че двамата
подсъдими и свидетеля Х. са им предлагали пари не отговоря на истината.
На последно място, съдът е длъжен да обърне внимание, че показанията на
св. Б. и св. С. от досъдебното производство са оформени по напълно идентичен
начин и еднакви като фрази, словоред и хронология, което противоречи както на
формалната ,така и на житейската логика, тъй като всеки индивид се изразява по
различен начин с оглед личните му възприятия, образованието, възрастта и други
лични качества. Подобен процесуален подход от страна на разследващият орган опорочава
изцяло така проведените разпити, поради което и те не могат да служат за годна
основа за изграждане на фактически изводи.
Решаващо значение обаче има друго
обстоятелство ,а именно, че в хода на съдебното следствие настоящият съдебен
състав приобщи показанията на посочените
по-горе свидетели, използвайки процесуалната техника на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и 2 НПК, доколкото бяха констатирани непълноти и противоречия в
показанията им за съществени за предмета на доказване факти и обстоятелства.Единствено
в приобщените по този ред показания на полицейските служители се съдържат пълна
хронология на събитията ,така ,както тя е описана във внесения по делото
обвинителен акт,която както бе отбелязано вече,не намери същото изражение в
показанията им в хода на съдебното следствие и предвид забраната на чл. 281, ал. 8 НПК следва
да се посочи, че само въз основа на тях не може да бъде постановена осъдителна
присъда.
По отношение дадените от подсъдимите
обяснения, съдът анализира същите внимателно, като изходи от двойствената им
природа на доказателствено средство, но и средство за защита. Обясненията на
двамата подсъдими в частта, в която разказват за начина, по който са се озовали
в процесния лек автомобил и съпричастността им към откритите в него предмети,
съдът намира за неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.
Във връзка обаче с изложеното от тях, че част от полицейските служители са им
поискали пари, за да не предприемат действия по служба, съдът намира за
изграждащо тяхната защитна теза. Това е така, защото посоченото от подсъдимите
се оборва от останалия събран и проверен в хода на делото доказателствен
материал, а именно разпитите на присъстващите на мястото полицейски служители,
никой от които не е възприел подобно обстоятелство.
По отношение изложеното от св. Х.
съдът намира, че предвид приятелството му с двамата подсъдими, показанията му
са насочени в подкрепа защитните им тези, още повече, че доколкото част от
свидетелите по делото заявяват, че и той е предлагал пари на полицейските
служители, същият е заинтересован от изхода на делото и е обясним стремежа му
да изгради версия, изключваща възможността от него също да бъде търсена
наказателна отговорност. Поради това не може да бъде кредитирано с доверие
изложеното от свидетеля, че полицейските служители са приканвали подсъдимите да
ги почерпят, за да не бъде извършена проверка на лекия автомобил, в който са се
намирали.
Показанията на св. Л. Х., св. Б.Т. и
св. М. Б., съдът намира за неотносими към предмета на доказване по настоящото
производство, поради което не ползва същите при формиране на доказателствените
си изводи.
Съдът кредитира и изготвените по
делото технически и дактилоскопни експертизи,но същите нямат отношение към
предмета на доказване.
С оглед приетото от фактическа
обстановка съдът намери, че подс. К. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, а подс. Б. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК.
За да бъде признато едно лице за
виновно в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин - чл. 303, ал. 2 НПК. Това означава, че събраният и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал в неговата
пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е
автор на приписваното му престъпление. Само такъв извод може да служи за
постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие и с разпоредбата на
чл. 303, ал. 1 НПК..
Обстоятелствата ,че подсъдимите са предложили подкуп на
полицейските служители в различни комбинации,за да не извърши същият действия
по служба --са факти от обективната действителност ,които подлежат на доказване
по реда и със способите на НПК и не
могат да се презюмират за настъпили само, защото е съществувала възможност за
това. Необходими са положителни доказателства,които да изключват всеки друг
възможен извод,каквито в случаят не са налице.Липсват както преки,така и
косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза,поддържана от
прокуратурата,които да са в достатъчна степен убедителни и неопровержими,така
,че да послужат за постановяване на осъдителна присъда.Колкото и висока да е
вероятността изложеното в обвинителният акт да отговоря на обективната
действителност ,сама по себе си тя не е достатъчна за формиране на твърдото
вътрешно убеждение на съда във виновността на подсъдимите,поради което съдът ги
призна за невиновни и ги оправда по повдигнатите им обвинения.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените в хода на делото разноски следва да
останат за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъда си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: