Р Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Варна, ХХІ-ви състав, в закрито заседание от четиринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия С. КОЛЕВ адм. дело № 1871/2021г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 294 - чл. 298 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) и се разглежда в закрито съдебно
заседание, на основание чл. 297, ал. 1, във връзка с чл. 234, ал. 1 АПК.
Образувано е по жалба на Г.Й.Л. ***, ЕГН **********,
с адрес ***, срещу действия по изпълнението на Община Варна, за които е
издадено Възлагателно писмо Peг. № Д21000747ВН-022ВН/03.08.2021 г. на Община
Варна за принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № 155 /15. 10. 2014
г., издадена от Кмета на Район „Одесос” към Община Варна - за премахване на
незаконен строеж „Стопанска постройка”, находяща се в ПИ № 10135.1506.116 по КК
и КР на гр. Варна - административен адрес: ул. „Околчица” № 8 и е насрочено
изпълнението да започне от 10:00ч. на 31.08.2021 г. със срок за изпълнение два
дни. Счита действията на органа по изпълнението за незаконосъобразни,
необосновани и извършване в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди
се наличие на съществени процесуални нарушения в хода на изпълнителното
производство, изразяващи се в това, че до жалбоподателя като задължено лице по
изпълнението не е отправяна покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277,
ал. 1 АПК. Във възлагателното писмо не се съдържала информация за наличието на
изготвено становище от инженер-конструктор във връзка с предстоящото
принудително премахване на незаконния строеж. Излага, че стопанската постройка,
описана във влязлата в сила заповед за премахване, не е идентична с постройката,
намираща се на място в ПИ с идентификатор 10135.1506.116 по КК на гр. Варна.
Развити са доводи, че предметът на изпълнителното производство не представлявал
„стопанска постройка“, а навес, за обособяване на който от три страни служат
съществуващите зидове на законно построените в съседните имоти постройки, които
определят и вътрешните регулационни граници между самите имоти. В тази връзка
излага доводи за наличие на основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, поради фактическа невъзможност за
изпълнението му, доколкото, според жалбоподателя, това би довело до разрушаване
на законни сгради в съседните имоти. С оглед на това се твърди, че от
принудителното изпълнение на Заповед № 155/15.10.2014 г. на Кмета на Район
„Одесос”, Община Варна, ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, в това
число и до влошаване на съседските му взаимоотношения със собствениците на
сгради в съседните имоти. В петитума на жалбата се настоява действията на
органа по изпълнението да бъдат отменени и се претендира присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Идентични доводи срещу
оспорваните действия на органа по изпълнението на заповедта за премахване се
съдържат и в депозирани по-късно уточняващи молби с.д. № 13020/ 07.09.2021 г. и
с.д. № 14525 от 05.10.2021 година.
В жалбата е обективирано искане за спиране изпълнението на оспорените
действия, по което искане съдът се е произнесъл с Определение № 2516/07.10.2021
г. и действията по изпълнението са спрени до произнасяне на съда с окончателен
съдебен акт по оспорване законосъобразността на действията по изпълнение на
влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, за което е съставено
възлагателно писмо Peг. № Д21000747ВН-022ВН/03.08.2021 г. на Община Варна.
С писмо с.д. № 12848 от 01.09.2021 г. по делото е представена
административната преписка по издаване на Заповед №
155/15.10.2014 г. на Кмета на Район „Одесос“, Община Варна и документите,
съставени в хода на самото изпълнителното производство.
Настоящият състав на Административен съд - Варна, като прецени доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото е видно, че пред Кмета на район „Одесос“,
Община Варна е образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал.
1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ (за премахване на незаконен строеж),
което е приключило с издаване на Заповед № 155/15.10.2014 година. С нея е
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „стопанска постройка“, находящ
се в имот с идентификатор 10135.1506.116 по КК и КР на гр. Варна с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ № 8. В хода на
административното производство е установено, че възложител и извършител на
незаконното строителство е Г.Й.Л., инициатор на настоящото съдебно
производство.
От служебно извършена справка в съдебно-деловодната система на
Административен съд – Варна се установи, че по жалба на Г. Й. Л. срещу Заповед
№ 155/15.10.2014 г. е образувано адм. дело № 3500 по описа на АС- Варна за 2014
година. Същото е приключило с Решение № 1327/ 11.06.2015 г., с което жалбата е
отхвърлена. Това решение на съда е окончателно с оглед категорията на строежа –
VІ-та, съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. Последното се подкрепя от Определение № 2959/ 16.03.2016 г. на ВАС, ІІ-ро
отделение, постановено по адм. дело № 8946/2016 г., с което жалбата срещу
решението на АС – Варна е оставена без разглеждане като недопустима на
основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ.
От гореизложеното следва извода, че Заповед № 155/15.10.2014 г. е влязла в законна
сила и е станала годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1, вр. с
т. 2 АПК.
До Г. Й. Л. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
УСКОР14001139ВН_001ВН-006ОД/22.06.2016 г., с която му е дадена възможност в 14-дневен срок да
премахне незаконния строеж „стопанска постройка“ в имот с идентификатор
10135.1506.116 по КК и КР на гр. Варна. С молба рег. № УСКОР16002465ОД от
04.08.2016 г. (л. 39 от преписката) задълженото лице е поискало удължаване на
срока за доброволно изпълнение. Пред общинската администрация са постъпили още две
молби с искане за удължаване на срока за доброволно изпълнение – молба рег. №
УСКОР14001139ВН_003ОД от 19.08.2016 г. (л. 37 от преписката) и молба рег. № РД16021141ОД от
30.09.2016 г. (л. 34 от преписката). Ответникът е уважил искането на Г. Л. и е
удължил срока за доброволно изпълнение на заповедта до 10.09.2016 година.
Премахването не е извършено доброволно както в първоначалния, така и в
удължения срок. Страните не спорят досежно този факт.
В периода, в който пред органа по изпълнението са депозирани молбите на Г. Л.
за удължаване на срока за доброволно изпълнение, същият е сезирал Адм. съд
Варна с жалба от 08.09.2016 г., с която повторно е атакувал Заповед №
155/15.10.2014 г. този път с доводи за нищожност. Поискано е и спиране на
изпълнението. Във връзка с оспорването АС- Варна е образувал адм. дело № 2546/2016
година. Същото е приключило с Определение № 2288/10.09.2016 г., с което и двете
искания на оспорващия са оставени без разглеждане и производството по делото е
прекратено. Определението на АС- Варна е оставено в сила с Определение № 14031/
20.12.2016 г. на ВАС, ІІ-ро отделение,
постановено по адм. дело № 11659/2016 година.
На 15.05.2017 г. до Г. Й. Л. в качеството му на задължено лице по
изпълнението на Заповед № 155/15.10.2014 г. отново е изпратена покана изх. №
УСКОР14001139ВН_001ВН-007ОД (л. 29 от преписката) за доброволно изпълнение на
влезлия в сила административен акт в 14-дневен срок от получаване на поканата.
Поканата се е върнала от „Български пощи“ с отбелязване „непотърсена от
получателя“. Предвид това поканата е съобщена на адресата на 12.06.2017 г. чрез
залепването ѝ на входната врата на жилището на Г. Й. Л., находящо се на
адрес ***, а така също и на таблото за съобщения на район „Одесос“, Община
Варна. Извършването на тези процесуални действия се установява от приложените
на л. 27 и 28 от преписката констативни протоколи.
На лист 19 от преписката е приложено заверено за вярност копие от Протокол
№ 1 от 28.07.2017 г., съставен и подписан от служители на районната
администрация, от съдържанието на който е видно, че в срока за доброволно
изпълнение – 28.06.2017 г. незаконният строеж не е премахнат. Незаконният
строеж не е премахнат и към дата 21.10.2020 г., видно от приложения на лист 5
от преписката Констативен протокол от същата дата.
От органа по изпълнението са предприети действия съгласно Наредбата на ОбС Варна за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на
Община Варна/ 29.07.2014 г., в която са възприети разпоредбите на Наредба №
13/23.07.2001 г. на МРРБ. За принудителното премахване на строежа е
съставена количествено-стойностна сметка /КСС/ и е сключен договор с избран изпълнител
– „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД. На 29.10.2020 г. е проведено заседание на работна група при
органа по изпълнението, резултатите от което са обективирани в Протокол №2 (Приложение
№2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба/2001 г.) Определено е премахването да се извърши
ръчно за два работни дни.
На 03.08.2017 г. до избрания изпълнител „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД, до директора на
Дирекция „Инвестиционна политика“ при Община Варна, до директора на Областна
Дирекция на МВР – Варна, до Кмета на район „Одесос“ и до извършителя на
незаконния строеж Г. Й. Л. е изпратено възлагателно писмо рег.№ Д21000747ВН_022ВН. С него адресатите са
уведомени за предстоящата процедура и реда по принудително изпълнение на
влязлата в законна сила Заповед № 155/15.10.2014 г. на Кмета на район „Одесос“,
Община Варна, за премахване на незаконен строеж: „стопанска постройка“,
находяща се в имот с идентификатор 10135.1506.116 по КК
и КР на гр. Варна с административен адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ № 8. Начало
на процедурата е определено за 10,00 ч. на 31.08.2021 г.; срок за изпълнение на
премахването – 2 /два/ работни дни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 267 от АПК на изпълнение по реда на този дял
подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания,
предвидени в този кодекс или в друг закон.
Както се посочи и по-горе в изложението, след съдебно оспорване Заповед №
155/15.10.2014 г. е влязла в законна сила и е станала годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 268, т. 1, вр. с т. 2 АПК. Следователно, налице е
валидно изпълнително основание за образуваното изпълнително производство, в
което жалбоподателят Л. има качеството на длъжник по изпълнението, по смисъла
на чл. 274, ал.2 от АПК.
Доказателствата по делото категорично опровергават твърденията на оспорващия
за опорочаване на процедурата на изпълнителното производство с оглед
неуведомяването му за започването ѝ, както и че не му е предоставена
възможност доброволно да изпълни заповедта. До задълженото лице са изпратени не
една, а две покани за доброволно изпълнение - изх. №
УСКОР14001139ВН_001ВН-006ОД/22.06.2016 г. и изх. № УСКОР14001139ВН_001ВН-007ОД
от 15.05.2017 година. След отправяне на първата покана ответникът е уважил постъпилото от Г. Л. искане
за удължаване на срока за доброволно изпълнение на заповедта и е определен нов такъв
– до 10.09.2016 година. Видно от доказателствата, в този срок заповедта не е
изпълнена доброволно. Липсва доброволно изпълнение и след отправената втора
покана от 15.05.2017 година. Страните не спорят, че и до приключване на настоящото
съдебно производство незаконният строеж не е премахнат. Изложеното категорично
навежда на извод, че за органа по изпълнението са налице материалните
предпоставки за започване на производството по принудително премахване на
строежа по реда на общинската Наредба за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община
Варна от 29.07.2014 г., респективно – разпоредбите на Наредба № 13/23.07.2001
г. на МРРБ.
Като нарушение на процедурата може да се приеме единствено това, че след
като през 2016 г. е изчерпана възможността за доброволно изпълнение на Заповед
№ 155/15.10.2014 г., след което изпълнителното производство е преминало от
фазата на доброволното изпълнение във фазата на принудителното такова, при
повторното предприемане на действия за изпълнение на заповедта през 2017 г. до
задълженото лице отново е изпратена покана за доброволно изпълнение. Съдът
намира това нарушение за несъществено. Още повече, че това е в полза на
жалбоподателя, тъй като му е предоставена нова възможност сам и за своя сметка
да премахне незаконния строеж без да се налага да бъдат ангажирани за това
ресурси на Община Варна.
Неоснователни са твърденията на Г. Л. за съществено нарушение на
процедурата предвид липсата в съдържанието на възлагателното писмо на
информация за изготвено становище от инженер-конструктор. Приложимият регламент
не поставя като условие за валидност на действията на органа по изпълнението
във възлагателното писмо да се съдържа такава информация. Съгласно чл. 5, ал.2
от Общинската наредба такова конструктивно становище не е задължително да се
съставя при всеки случай на принудително премахване на незаконен строеж, а само
при необходимост. От доказателствата е видно, че за премахване на незаконния
строеж „стопанска постройка“ в имот с идентификатор 10135.1506.116 по КК и КР
на гр. Варна има съставена работна група. Количествено-стойностна сметка за
премахване на строежа е изготвена още през м. октомври 2017 година. За
принудителното премахване през настоящата година тази КСС е актуализирана като
е определена нова стойност на разходите. Ответникът е избрал изпълнител - „ПОЛИ
ЙОРД“ ЕООД, с когото има валидно сключен Договор № Д21000747ВН/ 01.06.2021
година.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни и твърденията, че при
премахване на незаконния строеж ще бъдат разрушени фасадни стени на
съществуващи сгради, разположени в имоти, които са съседни на ПИ
10135.1506.116, и които служат за обособяване на пространството на стопанската
постройка. Съгласно §1 от ДР на общинската Наредба/29.07.2014 г.,
"премахване на незаконен строеж" представлява разрушаване до кота
терен и/или до пълния обем и съдържание на извършеното незаконно
строителство. От анализа на цитираната разпоредба се налага извод, че приложимата
нормативна уредба държи сметка за обема и съдържанието на незаконното
строителство, тоест, ако за обособяване на пространството на незаконния строеж
са използвани стени или други части на законно изградени постройки в същия или
в съседни имоти, то те, макар и да са използване от извършителя на незаконното
строителство за обособяване на новия обект, не са включени в обема на
дейностите по премахване на незаконния строеж. Тази новела на общинската
наредба кореспондира и с разпоредбата на §1 от ДР на Наредба № 13/2003 г. на
МРРБ, съгласно която "премахване на незаконен строеж" представлява
разрушаването му до кота терен и/или до състояние негоден за ползване
при спазване нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на
труда. Следователно, за постигане целите на изпълнителното производство по
принудителното премахване на незаконния строеж е достатъчно същият да бъде
приведен до състояние „негоден за ползване“. Горното налага извод, че не са
налице твърдяните от оспорващия основания за невъзможност за изпълнение на
заповедта по аргумент от чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК.
В хода на настоящото производство от страна на оспорващия не са представени
доказателства, които да потвърждават лансираната от него теза, че действията на
органа по изпълнението ще причинят в неговата правна сфера значителни и трудно
поправими щети. Следва да се има предвид, че за задължените лица в
изпълнителните производства от рода на процесното съществува възможност в
случай, че при принудителното премахване на незаконен строеж реално настъпят вреди
в тяхната правна сфера, те да търсят репарация за това по реда на ЗОДОВ.
Твърденията на жалбоподателя Г. Л., че е заплащал данък за навеса, чието премахване е предмет на принудително
премахване, са ирелевантни за изхода на настоящия правен спор, поради което не следва
да бъдат коментирани.
На основание изложеното, настоящият състав на Административен съд- Варна
намира за неоснователна жалбата на Г.Й.Л. ***, ЕГН **********, с адрес ***,
срещу действия по изпълнението на Община Варна, за които има издадено
Възлагателно писмо Peг. № Д21000747ВН-022ВН/03.08.2021 г. на Община Варна и
Peг. № Д21000747-022- 0010/04.08.2021 г. на Район Одесос за принудително
изпълнение на влязла в сила Заповед № 155/15. 10. 2014 г. на Кмета на Район
„Одесос” към Община Варна - за премахване на незаконен строеж „Стопанска
постройка”, находяща се в ПИ № 10135.1506.116 по КК и КР на гр. Варна -
административен адрес: ул. „Околчица” № 8. Като такава, жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този правен резултат от оспорването искането на Г.Й.Л. са присъждане на
съдебно-деловодни разноски в негова полза се явява неоснователно.
Предвид естеството на спора, решението на настоящата съдебна инстанция е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.198, ал. 4 от АПК.
Водим от горното и на основание
чл. 298 от АПК, Административен съд - Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.Л. ***, ЕГН **********, с адрес ***, срещу действия
по изпълнението на Община Варна, за които е издадено Възлагателно писмо Peг. №
Д21000747ВН-022ВН/03.08.2021 г. на Община Варна за принудително изпълнение на
влязла в сила Заповед № 155 /15. 10. 2014 г., издадена от Кмета на Район
„Одесос” към Община Варна - за премахване на незаконен строеж „Стопанска
постройка”, находяща се в ПИ № 10135.1506.116 по КК и КР на гр. Варна -
административен адрес: ул. „Околчица” № 8.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: