№ 369
гр. Козлодуй, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440100742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“, ЕАД
/с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез адв. В. П.а Г., САК, съд. адрес гр. София, бул.
„България“ № 81, ет. 8, ап. 22, с която е предявил против Л. И. Х., ЕГН:
**********, адрес 8740, ..........., с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр.чл.
79 от ЗЗД.
Иска се да бъде установено по отношение на ответника Л. И. Х., с ЕГН:
**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, за сумата в размер на 327.79 лв. /Триста
двадесет и седем лв. и 79 ст./- представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури с № **********/25.02.2019г., № **********/25.03.2019г.,
№ **********/25.04.2019г. за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г., които
суми са присъдени на ищеца в заповедното производство по ч.гр.дело №
772/2021г. по описа на РС – Козлодуй.
Претендира и направени разноски в настоящото производство в размер
на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ направени разноски за държавна такса за
образуване на делото, 400,00 лв./четиристотин лева и 00ст./ внесен депозит за
особен представител и сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет/ лева за
адвокатско възнаграждение.
Претендират също така на основание чл. 78 от Гражданския процесуален
кодекс, присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по
1
заповедното производство в както и сумата в размер на 25,00 лв. /двадесет и
пет лева/ направени разноски за държавна такса за образуване на делото и
сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Поради неизпълнение на задължението за плащане от ответника -
длъжник, ищецът - заявител на 09.12.2020 е подал заявлението по чл.41 ГПК,
с което е претендирал за незаплатени далекосъобщителни услуги. Съдът е
образувал частно гражданско дело № 772/2021г. по описа на РС – Елхово.
Съгласно определение № 157/18.05.2021г. съдията докладчик прекратил
производството по делото и го изпратил по подсъдност на РС – Козлодуй,
където е образувано под № 772/2021г. По това дело съдът се произнесъл със
Заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя
претендираната сума. Тъй като длъжникът не е намерен и заповедта по чл.410
от ГПК не му е връчена и не може да влезе в сила, след указание на съда, в
настоящото производство ищецът претендира заплащане на непогасените по
Заповед за изпълнение срещу длъжника суми. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи тези суми присъдени му в заповедното производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които не са
оспорени от особения представител на ответника – заверено копие на договор
за мобилни услуги, заверено копие на Общи условия на Теленор България
ЕАД, заверено копие на 3 броя фактури № **********/25.02.2019г., №
**********/25.03.2019г., № **********/25.04.2019г. за предоставени
мобилни услуги, договор за правна помощ, пълномощно, копие от исковата
молба за ответната страна.
В съдебно заседание не участва представител на ищцовото дружество, но
с молба – становище поддържа иска си по основание и размер.
Ответникът участва, чрез особен представител адвокат И. Л. от АК-
Враца, назначен при хипотезата на чл.47 от ГПК, който се явява в съдебно
заседание и оспорва иска по основание и размер.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особения представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва иска по
основание и размер, тъй като ищецът – оператор продължава да се
предоверява на финансово нестабилни и нелоялни клиенти. Пояснява, че в
случая операторът се е предоверил на лицето Х. и като „лоялен потребител“
му е дал два номера за мобилни услуги, като твърди, че този потребител не е
заплатил нито едно от задълженията по издадените на негово име фактури. В
този смисъл сочи, че ищцовото дружество не следва да се ползва от
собственото си виновно поведение затова, че е сключил два договора за
мобилни услуги с некоректен потребител.
Съдът, след преценка на представените и събрани в хода на
производството писмени и гласни доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 772/2021 г. по описа на КРС, се установява, че
по повод подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на
24.06.2021г. в полза на ищеца е издадена Заповед № 136 за претендираните в
настоящото производство суми, която не е влязла в сила по отношение на
длъжника, който не е намерен. В дадения месечен срок, заявителят е подал
2
настоящата искова молба, която прави исковата молба процесуално
допустима.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск, с правно основание
чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД. Ищецът твърди и иска
да бъде установено по отношение на ответника Л. И. Х., с ЕГН: **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, за сумата в размер на 327.79 лв. /Триста
двадесет и седем лв. и 79 ст./лв.- представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са
издадени фактури № **********/25.02.2019г., № **********/25.03.2019г., №
**********/25.04.2019г. за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г.
Претендират се и направените в настоящия процес разноски, както и тези
направени в заповедното производство.
С установителния иск ищецът претендира правото си да получи от
ответника цитираната сума, поради което в тежест на ищцовото дружество е
при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на
това право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационни
правоотношения между тях, по силата на което ищецът като кредитор и
ответника Л. И. Х. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги,
изброени по-долу, по силата на които ответника е абонат на дружеството.
По повод договор за мобилни услуги от дата 18.02.2019 г., сключен с
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Л. И. Х. е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №
********* и титуляр по предпочетения мобилен номер +359*********. с
избрана абонаментна програма Тотал 26.99лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 18.02.2021 г.
Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от префенциални
условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел втори
мобилен номер, както следва: -Мобилен номер +359*********, по силата на
Договор за мобилни услуги от дата 21.02.2019 г., с избрана абонамента
програма Тотал+ 20.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
21.02.2021г. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
344.29 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец
02/2019 г„ за месец 03/2019 г„ и за месец 04/2019 г. Към всяка от фактурите
има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
С Кредитно известие №**********/25.05.2019г. е извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата в размер на -16.50 лв./с ДДС/ за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, и е
отразен незаплатения баланс в размер на 344.29 лв.. за предходните три
отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в
размер на 327.79 лв.
3
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
Искът с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е законодателно
уреден, за да бъде установено дали съществува вземането, което е
претендирано по реда на заповедното производство, когато срещу заповедта
за изпълнение е подадено възражение от сочения в заповедта за изпълнение
длъжник. Това означава, че предметът на установителния иск е идентичен с
предмета на заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане
– на соченото основание и в претендирания размер, което е заявено по реда на
заповедното производство. С оглед това, че искът е положителен
установителен, в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на
материалноправни предпоставки за уважаването му.
За основателността на исковете ищцовото дружество следва да докаже
наличието на облигационно отношение с ответника по силата на договорите
за мобилни услуги и договорите за лизинг, сключването на договорите и
изпълнението на задълженията си по тези договори. На следващо място
ищецът следва да установи твърдените от него факти, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договорите, че е изпаднал в забава, нейният
начален момент и размера на претендираните вземания.
В конкретния случай ищцовото дружество основава претенцията си на
твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължими суми за мобилни
услуги от ответника. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се доказа по безспорен начин вземането на ищеца срещу ответника.
В процесните договори за услуги, страните са договорили дата на
фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 25-то число от
месеца. Съгласно Общите Условия /чл.27/ дължимите месечни суми са
платими в указаните във фактурите срокове, но не по- късно от 18 дни от
издаването на месечната фактура. След като страните са уговорили
дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то
сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл. 84. изр. 1-во ЗЗД/. Нито законът, нито договорените между
страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия
длъжник да изпълни задължението си. В случая не става въпрос за разваляне
на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при
които страните са договорили сключеният договор да бъде прекратен.
Фактът на възникнали облигационни отношения не се оспорва и от
особения представител на ответника.
В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова
листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б. „б” от Общите условия, месечният абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
4
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и
на уговореното място.
Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не покъсно от 18 дни след
датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/
да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Видно от представените договори за мобилни услуги ищецът предоставя
на абоната мобилни услуги по предварително уговорен месечен абонаментен
план, а ответникът – абонат дължи заплащане на стойността на
предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
Както беше посочено по-горе, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи изпълнение на задължението си по договора да предостави
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност.
За установяване на това обстоятелство са представени издадени от ищеца
фактури, касаещи процесния отчетен период, заедно с приложени към тях
справки, в които са описани подробно потребените услуги – брой минути
разговори, мобилен интернет и др.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, операторът
го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока
за плащане, указан във втората издадена месечна фактура
№**********/25.03.2019 г. не е нерегистрирано плащане на дължимата сума.
След изтичането на срока за плащане, указан в третата издадена месечна
фактура №**********/25.04.2019 г. отново не е регистрирано плащане на
дължимата сума.
За следващия отчетен месечен период е издадено Кредитно известие №
**********/25.05.2019г., с което са приспаднати авансово заплатени такси от
абоната при сключване на договора за услуги. Даден е пореден шанс за
заплащане на дължимите суми за услуги до посочения в Кредитното известие
краен срок за плащане и преди да бъде издадена крайна фактура №
5
**********/25.06.2019г. с начислена неустойка в размер на 119,94 лева за
предсрочно прекратяване на абонамента на обща стойност 447,73 лева, като
претендираната сума в настоящия процес не включва начислената неустойка,
т.е. претенцията е само до размер на 327,79 лева.
Цената на иска представлява сума, за която са издадени фактури от
доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът им. Представените
фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник
е сключил договори и е ползвал съответните далекосъобщителни услуги,
които не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.
Видно от представените договори за мобилни услуги е, че ответникът се
е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са представени доказателства ответникът да е правил
някакви плащания по фактурите, нито изцяло, нито частично, като не са
направени и оспорвания от процесуалния му представител по отношение
дължимостта на претендираните с издадените фактури суми.
Щом като абонатът е избрал да не заплати дължимите суми, то следва да
понесе отговорността си за неизпълнение на поетите по договор задължения.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.05.2019г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент, както и
съобразно посочения срок в поканата за доброволно изпълнение, с която
абонатът е уведомен за последващото предсрочно прекратяване на договора.
Процесиите договори са подписани от потребителя, като с подписа си
той удостоверя, че е запознат със съдържанието му и приложимите ОУ към
него. От представените по делото договори за мобилни услуги сключени
между страните по делото, се установява, че е налице облигационно
правоотношение между страните, по силата на което дружеството мобилен
оператор е поело задължението да предоставя мобилни услуги, като същите
се фактурират под клиентски № *********. Параметрите за използване на
въпросните услуги са уговорени в самите договори, като видно от положения
подпис от ответника в него, е налице волеизявление от негова страна, че е
съгласен с посочените в тях месечни абонаменти и предоставяните услуги с
тях.
Още повече, характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага
заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи
своето основание и от дефиницията за абонаментна такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. Тя се дължи
предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на
месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалния договор, като самата цена включва разходите за поддръжка за
мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След
сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се
възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, при всички случай обаче той ще дължи уговорената
6
абонаментна такса. В случая твърдя, че е установено по делото, че достъп е
предоставен.
Поради липса на възражения по реда на чл. 193 ГПК, съдът намира за
безспорно между страните, че ответникът Л. И. Х., съгласно процесния
договор е бил титуляр по процесния мобилен номер, както следва:
-Мобилен номер +359*********, с избрана абонаментна програма Тотал
26.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 18.02.2021 г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 18.02.2019 г.
Като лоялен абонат на Оператора и при възползваме от преференциални
условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел втори
мобилен номер - +359*********. по силата на Договор за мобилни услуги от
дата 21.02.2019 г., с избрана абонамента програма Тотал+ 20.99 лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца до 21.02.2021 г.
Ответникът е сключил валидни договори за мобилни услуги с ищеца, в
които ясно е определена месечната дължима се цена на предпочетения от
клиента абонаментен план. С Декларация-Съгласие, приложена към всеки от
индивидуалните договори за ползваните мобилни номера, абонатът-ответник
е удостоверил, че е получил препис от ОУ на Оператора, запознат е и приема
същите и се задължава да спазва Общите условия на дружеството-ищец,
представляващи неразделна част от договора. От тях е видно, че дружеството
има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите
всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги,
като периодът на отчитаме е на ежемесечна база. В този смисъл, съдът не
следва да обсъжда наличието на облигационно правоотношение между
ответника и мобилния оператор. Щом е настъпил юридическият факт на
разгледаното по-горе писмено съглашение между страните, имащо характер
на индивидуален договор по смисъла на чл.8 от ЗЗД. е съвсем очевидно, че за
процесния период юридическият факт е бил източник на валидно
съществувало облигационно правоотношение между страните. Този извод не
е и не може да е разколебан и отречен от или поради оспорването, че услуги
не са предоставени. Не би могло да бъде намерено разумно обяснение защо
ответникът би сключвал договори за ползване на електронни
далекосъобщителни услуги с мобилен оператор, ако не би ползвал тези
услуги и на всичко отгоре да дължи всеки месец плащане на абонаментна
такса за осигурен му достъп в мрежата.
В настоящото производство интерес за ищеца представляват начислените
суми за незаплатени далекосъобщителни услуги, които претендира на
основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за
мобилни услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в). Операторът няма претенции относно
начислената неустойка и в този смисъл същата не се явява част от предмета
на иска.
В конкретния случай Л. И. Х. подписал договори за мобилни услуги,
ползвала е мобилни номера, и не е изпълнил задължението си да заплати
стойността на потребените услуги. С това си поведение Л. И. Х. е изпаднал в
забава. Издадени са фактури, и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79
ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
7
Поради това настоящият съдебен състав, следва да приеме, че Л. И. Х. от
...... дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“, ЕАД /с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, претендираната сума от 327.79 лв. /Триста двадесет и
седем лв. и 79 ст./- представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури с №**********/25.02.2019г., № **********/25.03.2019г., №
*********/25.04.2019г. за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г., които суми
са присъдени на ищеца в заповедното производство по ч.гр.дело № 772/2021г.
по описа на РС – Козлодуй.
По разноските.
Според общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно изхода на
делото на ищеца се дължат разноски върху уважената част от иска, т.е. в
пълен размер от 605.00лв., представляващи 25,00 лв. заплатена д.т. в исковото
производство, 180,00 лева адвокатско възнаграждение, и 400,00 лв. – заплатен
депозит за особения представител на ответника. Освен това с оглед
задължителните указания, дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед по чл.410 ГПК включва и
вземане за разноски, 25,00 лв. платена държавна такса и 180,00 лв. платено
адвокатско възнаграждение, като тези разноски са претендирани от ищеца.
Водим от горното, Козлодуйският районен съдът, четвърти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. чл. 415 от
ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, че Л. И. Х., ЕГН: **********, с посочен адрес 8740,
......, общ.Елхово, обл.Ямбол, .... ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“, ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, вземането присъдено в заповедно производство по частно
гражданско дело № 772/2021г. по описа на РС-Козлодуй, сумата от 327.79 лв.
/Триста двадесет и седем лв. и 79 ст./- представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури **********/25.02.2019 г.,
**********/25.03.2019 г., **********/25.04.2019 г. за периода от 25.01.2019 г.
до 24.04.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л. И. Х., ЕГН: **********, с
посочен адрес 8740, ............. да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“, ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, направените в заповедното производство разноски в размер
на 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00ст./ платена държавна такса и 180,00 лв.
/сто и осемдесет лева и 00 ст./ платено адвокатско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 605,00 лв.
8
/шестстотин и пет лева и 00 ст./, представляващи 25,00 лв. заплатена д.т. в
исковото производство, 180,00 лв. адвокатско възнаграждение и 400,00лв. –
заплатен депозит за особения представител на ответника.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от страните
в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
9