МОТИВИ към
Присъда № 26027 от 15.03.2021г.,
постановена по НОХД № 1487/2020г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти
наказателен състав:
Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.Р.С. ***, *, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН: ********** за това, че на неустановени
дни през периода от 19.11.2019 г. до 22.11.2019 г. в **, при условията на
продължавано престъпление, противозаконно унищожил чужди движими вещи,
собственост на **, представлявано от *на *– Р.С.М., както следва:
1. На
неустановен ден през периода от 19.11.2019 г. до 22.11.2019 г. в **противозаконно
унищожил чужда движима вещ– един брой контейнер „**“ за разделно сметосъбиране
на стойност 350 /триста и петдесет/ лева, собственост на **, представлявано от *на
*– Р.С.М.;
2. На
неустановен ден през периода от 19.11.2019 г. до 22.11.2019г. в **противозаконно
унищожил чужда движима вещ– един брой контейнер тип „**“ с вместимост 1,1 куб.м. за събиране на битови отпадъци на стойност 350 /триста и петдесет/ лева,
собственост на **, представлявано от *на *– Р.С.М.;
3. На неустановен ден през периода от 19.11.2019 г. до 22.11.2019 г. в **противозаконно
унищожил чужда движима вещ– един брой контейнер тип „**“ с вместимост 1,1 куб.м. за събиране на битови отпадъци на стойност 350 /триста и петдесет/ лева,
собственост на **, представлявано от *на *– Р.С.М. - престъпление по чл. 216
ал. 1 вр. чл.
26 ал. 1 НК.
До
даване ход на разпоредително заседание по делото не е предявен, респ. не е
приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск.
Представителят на Районна
прокуратура взема становище, че от доказателствения материал по делото се
установява, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Моли съда да признае подсъдимият за виновен като му определи и
наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в размер към
минимума предвиден от законодателя. Взема становище, че същото би постигнало
целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК и без да бъде търпяно
ефективно, поради което предлага на съда да отложи изтърпяването му с 3-годишен
изпитателен срок. подсъдимия за невиновен и го оправдае по
повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Ц. Ц. от ПлАК взема становище, че от доказателствения
материал по делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че
подзащитният му не е автор на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Излага подробни доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда да
постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен и го оправдае
по повдигнатото от Р. обвинение за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Подсъдимият поддържа изразеното
от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на последна дума
заявява, че не е извършил престъплението.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Р.С. е роден на ***
***, *, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН: **********.
На неустановени дни през периода от 19.11.2019
г. до 22.11.2019 г. в ** противозаконно били унищожени чужди движими вещи,
собственост на **, представлявано от *на *– свидетеля Р.С.М., както следва: 1. На неустановен ден през
периода от 19.11.2019 г. до 22.11.2019 г. в ** чрез запалване била унищожена
чужда движима вещ – един брой контейнер „**“ за разделно сметосъбиране на
стойност 350 /триста и петдесет/ лева, собственост на **, представлявано от *на
*– свидетеля Р.С.М.; 2. На неустановен ден през периода от 19.11.2019 г. до
22.11.2019г. в **била унищожена чрез запалване чужда движима вещ– един брой
контейнер тип „**“ с вместимост 1,1 куб.м. за
събиране на битови отпадъци на стойност
350 /триста и петдесет/ лева, собственост на **, представлявано от *на *–
свидетеля Р.С.М. и 3. На неустановен ден през периода от 19.11.2019 г. до
22.11.2019 г. в **противозаконно била унищожена чужда движима вещ– един брой
контейнер тип „**“ с вместимост 1,1 куб.м. за
събиране на битови отпадъци на стойност
350 /триста и петдесет/ лева, собственост на **, представлявано от *на *–
свидетеля Р.С.М..
През периода месец ноември 2019 година свидетеля Р.С.М. заемал
длъжността ***, Плевенска област. Една сутрин на неизвестна дата през времето
от 19-22.11.2019 година същият получил сигнал по телефона за два броя изгорели
контейнери в града. Няколко дни по-късно в ***то на *** постъпил сигнал и за
трети опожарен контейнер в града. След като лично се уверил за извършеното
деяние, изразяващо се в унищожаване чрез опожаряване на вещи – 2 бр. контейнери
тип „**“ и 1 бр. тип „**“, собственост на ***-***, свидетелят М. подал сигнал в
местното полицейско управление, въз основа на който било образувано настоящото
наказателно производство. В хода на проведеното досъдебно производство била
назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза, по която било дадено
заключение според което към 22.11.2019 година стойността на 1 бр. контейнер „**“
за разделно сметосъбиране е 350,00 лева, а стойността на 1 бр. контейнер, тип „**“
с вместимост 1,1 куб. м. за събиране на битови
отпадъци и 700,00 лева или всичко вещи на обща стойност - 1050,00 лева.
През процесния период
подсъдимият А.Р.С. полагал труд като „общ работник“ в кравефермата на свидетеля
Р.Х. и една от вечерите през периода 19-22.11.2019г. присъствал на организирана
от работодателя му почерка заедно с други работници и приятели на домакина,
сред които и свидетелят * М.И.. На следващата сутрин свидетелят И. узнал, че в
града са били запалени и опожарени контейнери за сметосъбиране. Това обстоятелството
било узнато и от други граждани, в т. ч. и от свидетелката М. *Ж., която лично
видяла горящ контейнер в района на болницата в ***, а за останалите се
информирала от публикувана информация в интернет пространството и уведомила *–
свидетелят Р.С.М..
Една вечер през периода
19-22.11.2019 година свидетелят Ю.Ф.Д. се придвижвал пеша в посока центъра на ***.
Било тъмно, мрачно и валял слаб дъжд. Свидетелят Д. забелязал лице от мъжки пол,
което не разпознал до контейнер, разположен на централната улица в града, от
който излизал пламък. Забелязал също така, че лицето възприело присъствието му,
след което незабавно хвърлило някакъв предмет в контейнера и побягнало. Видял и
паркиран наблизо велосипед. По-късно същата вечер, свидетелят срещнал
подсъдимият С. в работни дрехи и ботуши да се придвижва с колело, поради което
се усъмнил, че той е автор на деянието.
По случая било образувано и проведено
досъдебно производство.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказана, след като прецени и обсъди
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът обсъди
показанията на свидетелите Р.С.М., И.Ч.В., Р.М.Х., М. *Ж., * М.И. и Ю.Ф. *.
Съдът приема с доверие
показанията на свидетелите Р.С.М. и М. *Ж. като логични и взаимно допълващи се.
От същите се установява, че през процесния период в *** са били унищожени чрез
опожаряване три броя контейнери за сметосъбиране, а именно: 1 бр. контейнер модел „**“ за разделно
сметосъбиране и 2 бр. контейнери, тип „**“. Съдът кредитира показанията на
свидетеля И.Ч.В. с доверие в частта, в която посочва, че при провежданите
оперативно-издирвателни мероприятия в полицейското управление *** където работи
бил доведен подсъдимия С. с цел установяване авторството на инкриминираното
деяние. Твърди още, че подсъдимият бил посочен като извършител от свидетеля Д..
Категоричен е, че към релевантния период имало поредица от случаи на запалени
контейнери за сметосъбиране, но няма ясен спомен конкретно за кои от тях подсъдимият
е признал пред полицейските служител, че е унищожил чрез опожаряване. Съдът
съобрази, че показанията на този свидетел са недостатъчно ясни и последователни
и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото в нужния
обем. Показанията на свидетеля Ю.Ф.Д.
също не внасят конкретика и яснота по въпросите от
значение в настоящата хипотеза. Същият твърди, че една вечер през 2020 година,
която се отличавала с мрачно време и лек валеж, движейки се към центъра на ***
забелязал човек в работни дрехи и с ботуши, който се опитвал да запали
контейнер. Твърди още, че след като лицето го забелязало незабавно се
отдалечило от мястото и не се спрял дори когато свидетелят Д. му извикал: „Ей,
кой си ти? Я спри!“. Видял и паркиран наблизо велосипед, а по-късно
същата вечер, свидетелят срещнал подсъдимият С. в работни дрехи и ботуши да се
придвижва с колело, поради което се усъмнил, че той е автор на деянието. Този свидетел споделя пред съда свои лични и
непосредствени впечатления, като изрично заявява, че посоченото лице му е
заприличало на подсъдимия, но не е сигурен в това. В този смисъл са и
показанията му дадени в хода на проведеното досъдебно производство на
21.01.2020г., прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал.4 вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК и приобщени към
доказателствения материал по делото. В последните се съдържат допълнителни
твърдения, според които на следващата вечер свидетелят Д. видял други два
запалени контейнери в *** и докато минавал покрай тях чул намиращи се в близост
деца да си говорят, че са запалени от човек от мъжки пол с дрехи и ботуши и
независимо от дочутите лаконични и недостатъчни описания на извършителя
предположил, че автор на деянието е *- подсъдимият А.С.. Съдът обсъди и показанията
на свидетелите Р.М.Х. и * М.И., като намери, че същите следва да бъдат приети с
доверие в частта, в която твърдят, че подсъдимият С. към процесния период е бил
трудово ангажиран в кравефермата на свидетеля Х., както е че в една от
вечерите, в която в *** били запалени контейнери за сметосъбиране същият е
присъствал на организирана почерпка в дома на работодателя му.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-стокова
експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и неоспорено от
страните се установява, че към 22.11.2019 година стойността на 1 бр. контейнер
„**“ за разделно сметосъбиране е 350,00 лева, а стойността на 1 бр. контейнер,
тип „**“ с вместимост 1,1 куб. м. за събиране на
битови отпадъци и 700,00 лева или всичко вещи на обща стойност - 1050,00 лева.
От правна страна:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази
разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени
доказателства, които да обусловят квалифицирането на дадения субект на
наказателна отговорност като извършител на конкретно санкционирано от закона противоправно
деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление
по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.216,
ал.1 от НК който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима
вещ се наказва за унищожаване и повреждане. Съществена характеристика на това
престъпление е обстоятелството, че то винаги е резултатно.
Съставът на престъплението по чл. 216, ал. І от НК
предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от
обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от
тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние,
което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
В хода на настоящото
производство не се събраха достатъчно доказателства, които да индицират за наличие на осъществен от страна на подсъдимия А.Р.С.
състав на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пристъпвайки
към постановяване на присъдата си, поради изложените мотиви, съдът не може да формира
категорично вътрешно убеждение във виновност на подсъдимия А.Р.С., което да е
основано на доказателствения материал по делото. Наличието само на вероятност
съгласно хипотезата на чл. 303, ал. ІІ
от НПК и при така установените по делото доказателства, изключва
възможността обвинението да се счита за доказано по несъмнен начин. Ето защо
очертаните обстоятелства, анализирани във взаимовръзка помежду им формират
вътрешното убеждение на съда за доказателствена необезпеченост на обективните и
субективни признаци на престъпление по чл. 216, ал. І вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
След
изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението не се
установи, че визираното в обвинителния акт престъпление против собствеността на
***-*** е извършено от подсъдимия С., поради което съдът го призна за невиновен
и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. .
216, ал. І вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
При този изход на делото
и на основание чл. 190 ал. І от НПК направените по делото разноски остават за
сметка на държавата.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :