№ 244
гр. Варна, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.341, ал.2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от ос.лице И. С. Т., в която се оспорва
правилността на определение № 870, постановено от състав на Окръжен съд
Варна на 19.10.2022г. по ЧНД № 1042/2022г., с което на осъдения И. С. Т. е
било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му по ЧНД № 364/2019 г. по описа на РС Търговище наказание
„Лишаване от свобода”.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
постановеното определение, тъй като на първо място съдът необосновано бил
приел, че не са настъпили положителни промени в поведението на осъденото
лице. Осъденото лице основно акцентира върху влошеното си здравословно
състояние.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото писмени материали и мотивите на атакуваното определение, намери
следното:
Подадената жалба, по която е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срока. Разгледана по същество, обаче се преценява като
неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Л.св. И. С. Т. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ПЕТ ГОДИНИ, наложено му по реда на чл.25, вр.чл.24 от НК с определение
за групиране на наказанията по присъди по НОХД № 160/2018 г. по описа на
РС Русе и НОХД №145/2019г на РС Търговище. Определението е
1
постановено по ЧНД № 364/2019 г. по описа на РС Търговище.
Към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция ос.л.
Т. е изтърпял фактически повече от изискуемите 2/3 от наложеното му
наказание, а именно 4 години, 8 месеца и 24 дни – фактически 4 г., 7 м. и 11
дни и от работа 1 месец и 13 дни, което изпълва законодателното изискване.
Изпълнението на наказанието на осъденото лице Т. е започнало на
08.03.2018г. В Затвора- Белене постъпва на 28.06.2018 г. Първоначално е
настанен в ПО, след което на 05.07.2018 г. е разпределен в 8 група. На
24.01.2019г. е бил настанен в Затвора-Варна а от 25.01.2019г. в ЗО „Разделна".
Отново върнат в затвора-Варна на 20.07.2021. настанен в 8 - ма група, след
което е преразпределен на 06.08.2021 в 4 -та група.
Със заповед № 148/11.08.20г. на началника на Затвора - Варна, е
назначен да полага доброволен труд в района на 30 „Разделна“ като
библиотекар. Преместен е на 3-ти жилищен етаж. По негова молба е спрян от
работа. Изготвена оценка на риска, която и към 15.09.2022 г. отчита среден
риск от рецидив - 60т. и среден за вреди.
Според становището на затворническата администрация, при работата с
л.св. Т. не се отчита положително развитие. Първоначалните впечатления го
представят като неконфликтна личност, с нагласа за безпроблемно
изтърпяване на присъдата. Декларирал е желание за спазване на установените
правила и дисциплина, както и разпорежданията на НОС. В общуването е
лековерен, повърхностен, наивен дори. Като цяло избягва контакт с ИСДВР.
Наблюдава се повишена емоционална лабилност и нервност в поведението на
л. св. И. Т., нетърпимост към наложените ограничения и опит за налагане на
собственото мнение в средата. Поведенческите му нагласи са външно
фасадно дължимите, но е способен на импулсивни асоциални действия.
Настроен е външно обвинително, оправдава се с обстоятелства и факти и
омаловажава вината си. Речевите модели са стереотипно рамкирани, със
социално желателна насоченост. Не е склонен към промяна. Неспособен на
емпатия. Настроен егоценгрично към администрацията, като допирните му
точки са предимно в пункта „за задоволяване на материални потребности'".
По отношение на извършените правонарушения е налице в ниска степен
възприятие за обществената значимост на реализираното поведение, както и
на риска от него. но липсва изцяло поемане на своята вина и отговорност,
както и стремеж към обвиняване на обществото/държавата като цяло. Колебае
се във връзка с мотивите на поведението си и похватите за овладяването му в
бъдещи ситуации. Склонен е към лъжа и се стреми да манипулира околните с
цел извличане на облаги от всякакъв характер. Не е склонен към промяна на
досегашният си начин на живот, въпреки заявените хаотични стратегии.
Колебае се във връзка с мотивите на поведението си и похватите за
овладяването му в бъдещи ситуации. Декларира формална мотивация за
промяна, ното без корекционна стойност. Отчита се стремеж към облекчаване
на условията на третиране и ежедневие с повече емоциогенни стимули.
2
Склонен е към необмислени действия в стремежа да си ги достави. Налице е
завишено дисбалансирано самочувствие и потребност от поддържането му.
което предполага задкулисна свързаност и зависимост с групи и л. св.,
осигуряващи в необходимата степен приемане и зачитане.
Награждаван е еднократно, наказван – три пъти, последно със Заповед
№ 321/08.04.2022 г. на Началника на Затвора Варна с Писмено
предупреждение, за това че е упражнил физическо насилие спрямо л.св.
Добрин Атанасов Добрев, след възникнал конфликт между тях.
Основният спор по делото е дали може да се приеме, че Т. е „осъден,
който е дал доказателства за своето поправяне” – това е условието, поставено
от сега действащата редакция на чл.70 от НК, с която законодателят изостави
изискването за „осъден, който с примерно поведение и честно отношение към
труда е дал доказателства за своето поправяне“. Тук следва да се отбележи, че
според настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя смисъл е
различен от този, придаден му от жалбоподателя. В Решението си по делото
„Винтер и други срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че
легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде
държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и
рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на
присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и
може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може
да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението
на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното
третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В
същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от
целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в
края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom
[GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg [GC],
№ 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните
документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от
Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане
следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното
общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че
затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така,
че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от
публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и
основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в
неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един
продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще
остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до
извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
3
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод
спрямо Т. не може да бъде направен.
Изготвеното становище от инспектор в Затвора Варна не съдържа
констатации за настъпили положителни промени в поведението на осъдения.
Цялата документация, приложена по делото сочи, че след постъпването
му в Затвора Варна Т. освен, че не е спазвал режимните изисквания и
вътрешния ред, оценката от риск е не претърпяла никаква корекция и е
останал обременена не в статичните зони – напр. настоящо правонарушение и
криминално минало- все обстоятелства, които не могат да бъдат заличени и в
този смисъл не е възможно рискът да бъде понижен, а в динамичните зони,
които именно подлежат на коригиране . Показателите на останалите зони на
дефицити – като отношение към правонарушението, умения за мислене,
начин на живот и обкръжение, са все още над средното ниво, въпреки
отчетения спад. Продължават да са налице и рискови фактори спрямо
обществото, тъй като осъденото лице не осъзнава в необходимата степен
връзката между криминалното си поведение и начина на живот, не разпознава
всички фактори отключващи деструктивните му прояви. По отношение на
уменията за мислене л. св. Т. отчасти разпознава и решава проблемите, късно
осъзнава последствията, реагира импулсивно. По отношение препланиране на
присъдата - л. св. Т. все още не разбира изцяло нуждата от промяна в начина
си на живот и поведение, както и собствената си отговорност постигането и.
Липсва устойчивост и ясно дефинирана мотивация за преодоляване
дефицитите в поведението си.
Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и необратими промени, които да свидетелстват, че са
постигнати целите на индивидуалната превенция, поради което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването
на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на
осъдения И. С. Т.. Горните изводи не могат да бъдат променени от данните за
влошеното здравословно състояние на осъденото лице. Освен изложените от
първата инстанция аргументи, които се споделят изцяло, следва да се
отбележи, че и за времето на престоя си в затвора, л.св.Т. е получавал
адекватна медицинска грижа, вкл. и при нужда е бил настаняван в болнични
заведения.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано, поради
което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 870, постановено от състав на
4
Окръжен съд Варна на 19.10.2022г. по ЧНД № 1042/2022г., с което на
осъдения И. С. Т., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно
освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5