Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 23.01.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На трети
декември 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5469 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание
с чл.31 ал.2 от ЗС.
Ищецът М.С.М. твърди в исковата си молба, че с ответницата са съсобственици
на следните имоти:
1.
Дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул.Ц.С.В №163,
с идентификатор 68850.518.484;
2.
Първия етаж от жилищната сграда, находяща се в него с
идентификатор 68850.518.484.1, със застроена площ 132 кв.м, брой етажи 3, с
предназначение жилищна сграда-многофамилна, заедно с принадлежащия към него избен
етаж;
3.
Постройка от 36 кв.м в същото дворно място, която
постройка е с идентификатор 68850.518.484.2, със застроена площ 36 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване,
като той притежава 1/2
ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от постройката от 36 кв.м. и 1/6 ид.ч. от
жилището на първия етаж в жилищната сграда, заедно с 1/6 ид.ч. от принадлежащия
към него избен етаж. Собствеността на първия етаж от жилищната сграда и
постройката придобил по наследство. Имотът бил собственост на дядо му М.С.М.,***,
починал на 19.01.2014г., който дарил на двамата си синове Стоян М.С. /баща на
ищеца/ и Т. М.С. /чичо на ищеца/ дворното място, в което била построена
жилищната сграда и постройката от 36 кв.м. Дядото на ищеца притежавал жилището
на първия етаж от жилищната сграда. Постройката от 36 кв.метра била изградена в
собственото на баща му и чичо му дворно място и била съсобствена. През 2000г.
бащата на ищеца му дарил собствената си 1/2 ид.част от дворното място/без
постройките в него/. След смъртта на М.С.М.
бабата на ищеца ... прехвърлила на чичо му Т. М.С. собствените си 4/6 ид.части
от жилището на първия етаж от жилищната сграда, заедно с 4/6 ид.части от
принадлежащия към него избен етаж. Чичо му Т. М.С. починал, а ответницата била
негова съпруга и сега – съсобственик на ищеца, който притежавал по наследство
1/6 ид.част от: жилището на първия жилищен етаж от жилищната сграда, заедно с
принадлежащия избен етаж, както и 1/2 ид.част от постройката от 36 кв.метра в
описаното дворно място.
Ищецът заявява, че ответницата ползва изцяло жилището на първия етаж от
жилищната сграда с принадлежащия към него избен етаж, както и постройката от 36
кв.метра, а той е лишен от възможността да ги ползва, съобразно правата си. С
нотариална покана рег.№1120 т.1 акт № 49 на нотариус Радка Богданова с рег.№
435 и район РС Стара Загора, връчена на ответницата на 09.02.2018г., я поканил
да заплаща обезщетение за ползите, от които е лишен за частите от тези имоти.
Срещали се неколкократно и тя обещавала, че ще заплаща исканото обезщетение, но
досега това не се случило. Тъй като ответницата ползва изцяло тези съсобствени
имоти, вкл. неговите части ищецът счита, че тя дължи обезщетение за ползите, от
които е лишен, за частите им от тези имоти от момента на получаване на поканата
- 09.02.2018г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, а именно - по
70 лева месечно обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/6
ид.част от първия етаж от жилищната сграда, заедно с избения етаж към него, или
общо за периода 630 лева, както и по 100 лева месечно за собствената му 1/2
ид.част от постройката от 36 кв.метра, находяща се в описаното дворно място,
която ползвала като магазин, без да са спазени изискванията за това, или общо
900 лева за периода за частта от тази постройка, а общо обезщетението, което
дължала за ползването на частите от двата имота за посочения период, ищецът
определя на 1530 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
следните суми:
-сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от
ползване на собствената му 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: жилище, находящо
се на първия етаж от жилищната сграда с идентификатор 68850.518.484.1, находяща
се в дворно място в гр. Стара Загора, бул.Ц.С.В № 163, със застроена площ 132
кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, заедно с
принадлежащия към жилището избен етаж - за периода от 09.02.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба - 30.10.2018г.,
-сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползване
на собствената му 1/2 ид.част от следния недвижим имот - постройка с
идентификатор 68850.518.484.2, находяща се в дворно място в гр. Стара Загора,
бул.Ц.С.В №163, със застроена площ 36 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг
вид сграда за обитаване - за периода от 09.02.2018г. до датата на завеждане на
исковата молба - 30.10.2018г.,
или общо сумата от 1530 лева, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
С протоколно определение от 03.12.2019г. на основание чл.214 ГПК е
допуснато изменение на така предявените искове, като същите да се считат
заведени, както следва: за сумата от 522,80 лева, за периода 09.02.2018г. до
30.10.2018г., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената
на ищеца 1/6 ид. ч. от жилище, находящо се на първи етаж, гр.Стара Загора, бул.Ц.С.В
№163 и за сумата от 922,32 лева, за периода от 09.02.2018г. до 30.10.2018г.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца ид.
ч. от постройка с идентификатор 68850.518.484.2, находяща се в гр. Стара
Загора, бул. Ц.С.В № 163, с площ 36 кв. м.
Ответницата Р.М.С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че искът е неоснователен.
Заявява, че с ищеца са съсобственици на дворното място, находящо се в
гр.Стара Загора, бул.Ц.С.В № 163, с идентификатор 68850.518.484, при равни
квоти - по 1/2 ид.ч. и на първият етаж от жилищната сграда, находяща се в
посоченото дворно място с идентификатор 68850.518.484.1, заедно с принадлежащия
към него избен етаж, при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответницата.
По отношение на постройка с идентификатор 68850.518.484.2, със застроена
площ от 36 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване,
сочи, че същата е лична собственост на ответницата.
Уточнява, че по отношение на дворното място дела й е придобит чрез
завещание от починалия й съпруг - Т. М.С., чичо на ищеца, като тя била единствен
наследник по завещание на имотите на съпруга си, съгласно саморъчно завещание,
надлежно обявено - акт №30, том II, peг. №1161, дело №101 от 2015 г. по описа
на нотариус Весела Драгиева и вписано в Агенция по Вписвания, Служба по
Вписвания гр. Стара Загора с вх.рег. № 6547, том V, № 198, н.д. №3326 от
11.06.2015г. и съгласно нот. акт № 16, том III, н.д. №976 от 13.06.1981г. по
описа на нотариус при СтРС. Съгласно нот.акт № 42, том ІІ, н.д. № 119 от
25.04.2000г. по описа на нотариус А.Коева, peг. № 309 на НК, с район на действие
СтРС, ищецът придобил 1/2 от посочения имот.
Относно първият етаж от жилищната сграда, находяща се в посоченото дворно
място заявява, че съгласно нот.акт № 38, том I, н.д. № 34 от 30.06.2003г.
съпругът на ответницата придобил чрез договор за издръжка и гледане 4/6 ид.ч.
от него, в режим на СИО; 1/6 ид.ч. била наследство на съпруга от починалия
свекър на ответницата. Така и по силата на завещанието ответницата притежавала
5/6 ид.ч., а 1/6 била ид.ч. на ищеца,
придобита по наследство от баща му. Състоянието на този първи етаж било окаяно.
Никой не живеел и не ползвал това жилище от смъртта на свекърва й. Основен
ремонт не бил правен никога. Дограмата била от 1955г. Не било сменяно или
подменяно нищо вътре. Подът бил гредоред. Счита сумата от 70 лв. като обезщетение
за прекалено висока за състоянието, в което се намира сега. Сочи, че в едната
стая имало багаж само на ищеца и баща му, тя стояла винаги заключена.
Ответницата нямала ключ за тази стая. Тя стояла заключена от бащата на ищеца и
така си останала и до днес. Не била отваряна от повече от 15 години. След
получаване на нотариалната покана ответницата започнала да търси ключовете,
намерила ги и се обадила на ищеца да дойде да ги вземе, но тъй като не дошъл,
го уведомила, че ги оставя в магазина, на негово разположение, но той повече не
дошъл. После разбрала, че е завел дело. Заявява, че през лятото ищецът идвал
многократно в имота, но никога не проявил желание да получи ключ. Само измервал
разстоянието по двора и се чудел как да строи къща за него в двора. Предложила
да дадат под наем целия етаж и някой да го стопанисва, като си делят наема
според квотите, но ищецът не се съгласил. Не счита, че дължи пари за
обезщетение, тъй като ищецът не взел ключовете, които и сега стояли в магазина.
Ако съдът прецени, че се дължат пари, поисканата сума от 70 лв. счита за
прекалено завишена и непосилна за ответницата.
Относно постройката с площ 36 кв.м. заявява, че съгласно строително
разрешение №187 от 09.07.1978г. на Т. М.С. било разрешено да строи помещение с
предназначение - гараж. През това време бащата на ищеца и брат съпруга на
ответницата бил в затвора в Черна гора. Дори тогава - 78 година, съпругът и
свекър й ходили до затвора, за да може бащата на ищеца да даде съгласие за
построяване на гаража. Гаражът бил построен от нея и съпруга й. В годините
започнали да извършват стопанска дейност /търговия/ и гаражът бил преустроен в
Обект за стопанска дейност. С акт за узаконяване №238 от 24.10.1994г.,
преустройството на гаража било узаконено, съобразно одобрен архитектурен
проект, собственост на Т. М. Тошев. Този обект, съгласно проекта, бил
кафе-аперитив. От 1994г. бил деклариран само и единствено от съпруга й и самата
ответница и данъци се плащали само от тях. Нито ищецът, нито баща му имали
претенции или пък плащали данъци до момента на този имот. Искането за сума от
100 лв. месечно обезщетение за описаният имот за описания период счита за абсолютно
неоснователно и моли да бъде отхвърлено. Въпреки многократните разговори,
предложение да му бъде наплатена идеалната част, ищецът не се съгласявал.
Заявява се желание спорът да се уреди доброволно, дори и в окончателен вариант
с приключване на съсобственост въобще.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че страните по делото са съсобственици
на следния недвижим имот – дворното място, находящо се в гр.Стара Загора, бул.Ц.С.В
№ 163, с идентификатор 68850.518.484, при равни квоти - по 1/2 ид.ч. и на
първият етаж от жилищната сграда, находяща се в посоченото дворно място с
идентификатор 68850.518.484.1, заедно с принадлежащия към него избен етаж, при
квоти 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответницата.
Спорен е
въпроса за собствеността на сграда с идентификатор №68850.518.484.2 със
застроена площ 36 кв.м., находяща се в гр.Стара Загора, бул.Ц.С.В № 163, като
твърдението на ищеца е, че същата е съсобствена между страните по делото при
права по ½ ид.ч., а възражението на ответницата е, че тази сграда е била
собственост на съпруга й Т. М. Тошев, а към настоящия момент по силата на
саморъчно завещание на Т. М. Тошев от 03.01.2012г. е
нейна лична собственост.
По делото са
представени строително разрешение №187/09.08.1978г., от което е видно, че на
наследодателя на ответницата Р.М.С. – Т. М.С. е разрешено да построи гараж за
лека кола върху 24 кв.м. на собственото си място кв.404 парцел III-4323 по
плана на гр.Ст.Загора, ул.Г.Д. №163. С акт за узаконяване №238/24.10.1994г. е
узаконено преустройството на гараж в обект за стопанска дейност в кв.404 пар.V124 по плана на гр.Ст.Загора,
съгласно утвърдения архитектурен проект – собственост на Т. М. ***. Съгласно
скица №15-135127/01.04.2015г. на СГКК Ст.Загора този имот е с идентификатор №68850.518.484.2,
с адрес гр.Ст.Загора, бул.Ц.С.В №163, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор №68850.518.484, със застроена площ 36 кв.м., брой етажи – един,
предназначение: друг вид сграда за обитаване. По делото е представено
удостоверение от 13.05.2015г. на Община Ст.Загора, в което е удостоверено, че
сграда с идентификатор №68850.518.484.2 и сграда с идентификатор
№68850.518.484.1 по кадастралната карта на гр.Ст.Загора, построени преди
2001г., съгласно нотариално заверена декларация от 11.05.2011г., находящи се в
УПИ V-1124, кв.404 по плана на града, в който са съсобственици наследниците на
Т. М.С., съгласно н.а. №16/1981г., представляват търпими строежи по смисъла на
ЗУТ и не подлежат на премахване.
По делото не
е спорно, че сграда от 36 кв.м. е построена от наследодателя на ответницата - Т.
М.С. след издадено строително разрешение от 1978г. Не е спорно също и че към
момента на изграждането й дворното място, в което е построена, е било
съсобствено между наследодателите на страните Стоян М.С. /баща на ищеца/ и Т. М.С.
/съпруг на ответницата/ при равни права.
Съгласно
разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Няма пречка собственикът
на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата
земя, като стане собственик на постройката – чл.63 ЗС. С учредяването на право
на строеж всъщност се оборва презумпцията на чл.92 ЗС. В случаите, в които се
построява сграда върху имот, който не е изключителна собственост на построилия
сградата, ако не е учредено право на строеж по отношение на това лице, по
силата на чл.92 ЗС собствениците на земята стават и собствениците на
изградените в нея постройки по приращение. В посочения смисъл – решение №
252/14.10.2013 г., постановено по гр.д. № 2296 по описа за 2013 г. на ВКС, I
г.о.
В настоящия
случай наследодателят на ответницата е изградил процесната сграда от 36 кв.м. в имот, който не е
изключителна негова собственост. Към момента на построяването на сградата, съсобственици
на дворното място са били наследодателите на страните при равни, поради което по
силата на чл.92 ЗС те се явяват съсобственици при равни дялове и на процесната
сграда от 36 кв.м., построена в това място. Презумпцията на чл.92 ЗС не е
опровергана и следва да бъде приложена от съда. Обстоятелството, че
строителството на тази сграда е извършено само от единия съсобственик, с негови
средства и труд, води единствено до облигационни отношения между
съсобствениците, но не и до възникване на изключителна собственост само за
наследодателя на ответницата, респ. на ответницата Р.М.С..
По делото е представена нотариална покана от 08.02.2018г.,
получена лично от ответницата на 09.02.2018г., с която ищецът приканва ответницата за уреждане отношенията
във връзка със собствеността и ползването на съсобствените имоти, като в
противен случай заявява, че претендира обезщетение за лишаване от ползване в
размер на 70лв. месечно за частта му от първи жилищен етаж и 100лв. месечно за
частта му от сграда от 36 кв.м.
За уважаването на иска разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС изисква да са налице
две кумулативно дадени предпоставки - съсобственикът лично да ползува
съсобствения имот и да е отправено писмено поискване от неползуващия се
съсобственик до него. В настоящия случай съдът намира, че и двете законови
предпоставки са налице – ищецът е отправил “писмено поискване” ответницата да
заплаща обезщетение за лишаването му от ползване и по делото не е спорно и се
установи от събраните гласни доказателства, че ответницата ползва съсобствения
имот.
С оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение,
възприето от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че средната
пазарна наемна цена за процесния имот – първи етаж от жилищна сграда е 360 лв.
месечно, или за 1/6 ид.ч. –за периода 09.02.2018г. до 30.10.2018г. – 522,80лв.;
средната пазарна наемна цена за процесния имот – сграда с площ 36 кв.м.
/магазин/ е 211,68 лв. месечно, или за 1/2 ид.ч. – за периода 09.02.2018г. до
30.10.2018г. – 922,32лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски общо в размер
на 761,20лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.М., ЕГН **********,с
постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, следните суми: сумата от 522,80 лева, представляваща обезщетение
за лишаването му от ползване на неговата 1/6 ид.част от жилище с идентификатор 68850.518.484.1, находящо се на първи етаж, гр.Стара
Загора, бул.Ц.С.В №3, с принадлежащия избен етаж, за периода 09.02.2018г. до
30.10.2018г.; сумата от 922,32 лева,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на неговата 1/2 ид.част
от сграда с идентификатор 68850.518.484.2, находяща се в гр. Стара Загора, бул.
Ц.С.В № 163, с площ 36 кв.м., за периода от 09.02.2018г. до 30.10.2018г., ведно
със законната лихва върху горните суми от завеждане на иска 30.10.2018г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 761,20лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :