Р Е Ш Е Н И Е
№
……………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV
въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря Весела Венева и
прокурора Борис Балев като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова ВНАХД № 2870
по описа за 2020 г., прие за установено следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от
НПК.
С решение № 51341 от 25.02.2020 г. по НАХД № 3288 по описа
за 2019 година, Софийски районен съд, НО, 10 състав, е признал С.Б.С., роден на
*** г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, работещ като таксиметров шофьор във фирма „91280“, живущ ***7,
с ЕГН **********, за виновен в това, че на 17.09.2018 г. около 10.00 часа в гр.
София, по ул. „Добротич“ с посока на движение от ул. „Никола Мушанов“ към ул. „Мечка“, при управление на МПС – лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *****и извършване
на маневра „ляв завой“ към ул. „Златна Добруджа“, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 119, ал. 4 от ЗДвП – „Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, като не
пропуснал пресичащата пътното платно на ул. „Златна Добруджа“ от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Х.И.Б.и по непредпазливост
и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява голямо-пищялна кост в проксималната част, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни,
като С. направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалата
(откарал пострадалата в болнично заведение), поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК; чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда)
лева.
Със същото решение първоинстанционният
съд се е произнесъл и по направените по делото разноски.
В срока по
чл.319, ал.1 от НПК е постъпила въззивна жалба на адв. А. – защитник на подсъдимия С.Б.С., уточнена с
допълнение към въззивната жалба от 15.06.2020 г., с която се обжалва постановеното
решение само в частта му, в която му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Уточнява се, че
решението не се обжалва в частта, в която съдът не налага наказание „лишаване
от право да управлява МПС“.
Пред въззивния съд защитникът на обвиняемия С.С. поддържа доводите, изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея. Изразява становище, че в случая може да намери приложение
разпоредбата на чл. 15 от НК, както и навежда аргументи за необоснованост на
постановения съдебен акт. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част.
Представителят
на СГП изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което
моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият С.
посочва, че няма вина за настъпилото събитие. Изтъква, че по делото не е извършена
проверка за наличие на записи от камери, нито за „разбития“ път, който е бил с
такива нарушения на пътната настилка, при които човек може да стъпи така, че да
се върне назад, както и пострадалата заявила, че той е бил над нея, а не, че я
е ударил в крака. Посочва, че ако не се е забавил две секунди, трагедията е
щяла да бъде по-голяма.
Софийски
градски съд, след като разгледа обжалваното решение и доказателствата по
делото, с оглед доводите и възраженията на страните и служебно по реда на
чл.313 и 314 от НПК, установи следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият С.Б.С. е роден
на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан,
разведен, със средно образование, работи като таксиметров шофьор във фирма „******“,
живущ ***7, с ЕГН **********.
На 17.09.2018 г., малко преди 10:00 часа, обвиняемият С.Б.С. в изпълнение на
задълженията си като таксиметров шофьор управлявал лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Авео“ с рег. № *****. От бул. „Цар
Борис III“ в
близост до ул. „Житница“ в таксиметровия автомобил, на предната дясна седалка, се
качил клиент – св. Б.К.Русев, който поискал С. да го закара до кв. Красна
поляна. Стоменов управлявал таксиметровия автомобил с
посока на движение от кв. Красно село към ул. „*****в кв. Красна поляна според
напътствията за посоката на движение от клиента. Движели се по ул. Никола Мушанов в посока от ул. „Житница“ към ул. „Мечка“ и към ул. „Добротич“. Времето било слънчево, със
суха пътна настилка и добра видимост. При
кръстовището с ул. „Добротич“ по желание на св. Р.С. направил десен завой и
продължили движението си по ул. „Добротич“, като според напътствията на клиента
трябвало да завият в третата пресечка в ляво към ул. „Златна Добруджа“. По
улица „Добротич“ нямало движение на пътни превозни средства. С. предприел
маневра ляв завой към улица „Златна Добруджа“. При приближаването към
кръстовището обвиняемият и свидетелят Р.забелязали пешеходец – св. Х.И.Б.,
която се движела по ул. „Добротич“ и на кръстовището на ул. „Добротич“ с ул.
„Златна Добруджа“ предприела със спокоен ход пресичане на ул. „Златна Добруджа“
в посока ул. „Никола Мушанов“ от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на таксиметровия автомобил. Преди предприемането на
маневрата ляв завой от обвиняемия, когато С. е възприел св. Х.И.Б., тя вече
била достигнала до средата на пътното платно. При извършването на описаната маневра
С. управлявал автомобила със скорост около 15 км/ч. При извършването на завоя С.
блъснал св. Х.И.Б.като реализирал тангиращ удар с
левия ъгъл на предната броня на управлявания от него лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Авео“ в левия крак на св. Х.И.Б.,
който е бил опорен. Вследствие на удара тя паднала на пътното платно до бордюра
и до предната гума на автомобила, между предния ляв калник и предната лява
врата на автомобила, с глава към платното на ул. „Добротич“, с лице към бул Н. Мушанов. В резултат от
удара на Х.Б.било причинено счупване на лявата голямопищялна
кост в проксималната част на левия и крак. След настъпването на процесното ПТП от отсрещния тротоар спрямо този, към който
е пресичала пътното платно св. Х.И.Б., дошла св. Д.Ф.Н., возеща в детска
количка бебе – снаха на св. Х.И.Б.. С. и св. Р.слезли от автомобила да проверят
състоянието на Б., помогнали и да се изправи и я настанили на задната седалка
на таксиметровия автомобил. Св. Р.видял, че при кръстовището на ул. Добротич и
бул. Никола Мушанов има полицейски патрул, към който
се отправили С. и св. Х.И.Б.с таксиметровия автомобил, поради което св. Р.си
тръгнал пеша и се запътил към работното си място. С. спрял при полицаите, които
му указали да закара св. Х.И.Б.веднага в Пирогов. С. закарал св. Х.И.Б.към
УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“, помогнал и да се настани в количка и да стигне до
травматологичния кабинет. Обяснил на дежурния полицай в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
какво се е случило и след около 20-30 минути при него дошли служители на КАТ. Съставен
бил констативен протокол за ПТП, приложен по делото. От обвиняемия С. била
направена проба за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.
Намиращата се в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ Х.Б.била посетена от сина и, след което
позвънили на тел. 112 от телефонен номер ********** в 10.11 часа, за да подадат
сигнал за случая, което обстоятелство е отразено в писмо от Дирекция
„Национална система 112“, приложено на л. 44 от досъдебното производство. Запис
от проведения разговор е предоставен по делото и изслушан в хода на проведеното
на 03.07.2019 г. съдебно заседание, което е отразено в протокола от
провеждането му. Били извършени оглед на автомобила и оглед на мястото на
произшествието.
По делото е изготвена СМЕ от 30.09.2018 г., от заключението
на която се установява, че на Х.И.Б.е диагностицирано
счупване на лявата голямопищялна кост в проксималната
част, което е предизвикало трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Според заключението на посочената
експертиза получените от пострадалата телесни увреждания се дължат на силен
удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет,
какъвто може да бъде изпъкнал детайл от корпуса на автомобил и/или теренна
особеност при последващо падане на тялото върху нея,
а по време тези увреждания съответстват да са получени при възникналия пътен
инцидент на посочената дата.
Според заключението на изготвена по делото във фазата на
досъдебното производство АТЕ от 11.10.2018 г. скоростта на автомобила в района
на произшествието и към момента на удара е била от порядъка на 15 км/ч., а
опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост
15 км/ч е 5-6 метра и водачът на лекия автомобил С.С.
при своевременно възприемане на намиращата се на платното за движение пешеходка
е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Посочено е още, че
за конкретните пътни условия и при скоростта, с която се е движел С. е имал
обективна възможност да възприеме пешеходката и техническа възможност да
предотврати удара като намали скоростта и спре, за да пропусне пешеходката.
Същите обстоятелства се констатират и детайлизират и от заключението на
допълнителната АТЕ от 27.12.2018 г., изготвена в хода на досъдебното
производство.
Според заключението на изготвената по делото КСМАТЕ скоростта
на движение на автомобила е била в порядъка на 15 км/ч, опасната зона за
спиране при скорост 15 км/ч е 5.46 м., а при скорост 20 км/ч е 7.86 метра,
които стойности кореспондират с посочените, макар и с приблизителни параметри
скорост и опасна зона, установени в предходните експертизи. Изводите на вещите
лица, извършили експертизата, също сочат, че водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара и ПТП при вървене на пострадалата с бавен,
спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане.
Според заключението на КСМАТЕ механизмът на реализиране на
произшествието е следният: водачът е имал възможност да вижда пешеходката от
момента на слизане от тротоара до удара и е могъл спокойно да намали скоростта
си и да спре автомобила си преди траекторията на движение на пешеходката, за да
я пропусне да пресече платното за движение безопасно. Той не е спрял, а е
преценил, че може да премине зад пешеходката без да спира и е продължил да се
движи, разчитайки на преценката си, без да осигури надеждно безопасността на
движението си завиване наляво. В заключението на обсъжданата експертиза е
посочено, че ако при вървене напред се е спънала, пешеходката ще се наклони и
ще политне напред, а не назад. Ако не падне, тя ще се засили още напред, като
направи още по-широка крачка напред, а не назад. Вещите лица са категорични в
заключението си, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да види
пешеходката още от момента, в който пешеходката е предприела пресичането на
платното за движение и е могъл да следи нейното движение до мястото на удара.
При скорост 15 км/ч и опасна зона 5.5 м. тя е била продължително време преди
опасната зона за спиране и водачът е имал възможност да спре преди траекторията
, по която се е движела и да не допусне ПТП, като чрез пълно спиране я пропусне
да премине и тогава да потегли и да продължи левия си завой. Посочено е, че
само, ако се приеме за момент на възникване на опасността моментът, в който
пешеходката се спъва и прави крачка назад, което отнема време 1 сек., ударът би
бил непредотвратим за водача на автомобила. Посочено е, че тъй като пешеходката
е паднала с глава към платното на ул. „Добротич“, вляво от автомобила, това сочи,
че е имало тангиращ удар с левия ъгъл на предната
броня в левия и крак, който е бил опорен. Според заключението на изготвената в
хода на съдебното производство КСМАТЕ травмата на левия долен крайник на Х.Б.е
резултат от директен удар от процесния автомобил, като липсват каквито и да
било данни за прегазване, което в конкретния случай се отхвърля категорично.
Категорично се отхвърля и механизъм на счупването на костите на подбедрицата, свързан с падане на терена от собствен ръст. Изложени са аргументи защо вещите лица приемат,
че при спъване на пешеходец престоят му на пътното платно се увеличава за време
1 секунда – заради опита на пешеходеца да запази равновесие, за да не падне.
Уточнява се, че при спъване в дупка кракът на пешеходеца ще стъпи по-ниско от
асфалта и пешеходецът ще политне и ще се наклони напред, а не назад и същото би
се случило, ако се спъне в неравност, а ако стъпи накриво ще залитне настрани
или ще се свлече надолу, като за тези действия също е необходимо време.
Посочено е, че ако е имало спъване, би трябвало водачът първи да го види,
защото той наблюдава пътя, но той не е дал такава информация. В съдебно
заседание вещите лица уточняват, че при спъване тялото на човек продължава да
се движи с посоката на движение и евентуално падане от загубата на равновесие е
по посоката на движението – напред. Уточняват, че падане назад е възможно,
когато се направи съзнателно усилие с опорния крак назад с цел предотвратяване
на падане по гръб или политане назад, което се случва в ситуация, в която има
неравност на терена, при която стъпалото попада под остър ъгъл спрямо терена.
Вещото лице посочва, че от снимките на огледния
протокол е видно, че наличната повреда на асфалта не показва характера на
толкова дълбока дупка така, че стъпалото, погледнато от пръстите, да е по
високо от ъгъла на глезена и петата, поради което стъпалото и подбедрицата биха били под прав ъгъл. Посочва, че когато
има дупка се увеличава ъгълът между подбедрицата и
стъпалото и ако повредата на терена има достатъчна дълбочина и стъпалото е в
дупката, а пръстите са на ръба и, петата е дълбоко в дупката – тогава тялото ще
политне назад. Вещото лице е категорично, че шахтата, която е на видима от
снимката на лист 15 от ДП, в конкретния случай не показва характера на
описаната ситуация, в която при спъване опорният крак да позволи залитане
назад. Вещото лице разглежда и хипотеза, при която човек прави съзнателно
крачка назад заради равновесие, емоция или страх и посочва, че от повредите на
асфалта и състоянието на шахтата не може да се изведе извод за политане назад.
Посочва, че водачът е могъл да види пресичащата пешеходка преди да започне да
завива и да навлезе в опасната за спиране зона, когато се е намирал поне на
двойно разстояние от опасната зона и няма обекти, които да ограничават
видимостта му към този момент.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява на база на
показанията на свидетелите Б.К.Р.от двата му разпита, проведени в хода на
досъдебното производство, св. Х.И.Б., св. Д.Ф.Н., обясненията обвиняемия С., приложеният
по делото констативен протокол за ПТП, протоколи за оглед на автомобил и
местопроизшествие, заключения на изготвените в хода на досъдебното производство
СМЕ от 30.09.2018 г., АТЕ от 11.10.2018 г. и заключение на допълнителна АТЕ от
27.12.2018 г., свидетелство за съдимост на обв. С.,
снимка на фискален бон, приложена по делото, запис от разговор за подаване на
сигнал до Дирекция „Национална система
112“, заключение на изготвената в хода на съдебното следствие КСМАТЕ и
уточнение на вещите лица от състава, изготвил експертизата, направени при
разпита им пред първоинстанционния съд.
Настоящият състав приема заключенията на изготвените по
делото експертизи като пълни, ясни, обосновани и кореспондиращи със събрания по
делото доказателствен материал. Между заключенията им
не са налице противоречия, а единствено конкретизиране, направено с последната
изготвена по делото КСМАТЕ. Независимо от обстоятелството, че в нея е посочена
с точност дължината на опасната зона за спиране, а именно 5.46 м., а в
заключението на изготвените по делото АТЕ и допълнителна АТЕ е посочено, че
опасната зона е с дължина 5-6 метра, заключенията на всички изготвени по делото
експертизи сочат с категоричност, че С. е имал възможност да възприеме
пресичащата пешеходка преди да навлезе в опасната зона за спиране, да спре, за
да пропусне безпрепятственото преминаване на Б.и по този начин да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. В
изготвената по делото КСМАТЕ е направено конкретизиране и по отношение на
механизма на причиняване на телесното увреждане на Б., тъй като в останалите
изготвени експертизи не са били обсъждани различните изложени в показанията на
свидетелите версии за механизма на настъпване на процесното
ПТП и на причиняване на телесната повреда на св. Б.от гледна точка на
обективната възможност за настъпването им по описания от свидетелите начин. При
съобразяване заключението на изготвената КСМАТЕ, което е най-пълно, както и с
оглед доказателствата по делото, настоящият състав приема, че травмата на левия
долен крайник на Х.Б.е резултат от директен удар от процесния автомобил, тъй като
липсват каквито и да било данни за прегазване. Макар в заключението на първата
изготвена по делото СМЕ да е посочена обективна възможност травматичните
увреждания на Б.да са причинени от силен удар с изпъкнал детайл от корпуса на
автомобил или при падане от собствен ръст, в заключението на КСМАТЕ, при
изготвянето на което вещите лица са съобразили относимите
към конкретния случай данни по делото, се отхвърля като обективно невъзможен
механизъм на счупването на костите на подбедрицата на
Б., свързан с падане на терена от собствен ръст. Доколкото заключението на
изготвената по делото КСМАТЕ е най-пълно
и обосновано, настоящият състав приема, че телесната повреда на св. Б.е
причинена посредством директен удар от процесния автомобил. В тази насока съдът
кредитира показанията на св. Б.и св. Н. като достоверни, доколкото описаният от
тях механизъм на причиняване на травмата на св. Б.е посочен като обективно
възможен от вещите лица в заключенията на изготвените експертизи, както и
доказателствата по делото изключват друг механизъм на причиняване на
уврежданията.
Настоящият състав кредитира показанията на св. Б.и св. Н., с
изключение на твърденията им, че св. Р.не е бил пасажер в автомобила на
обвиняемия по време на настъпването на пътнотранспортното произшествие, както и
че кракът на св. Б.е бил прегазен с гумата на управлявания от обвиняемия автомобил.
Въззивният съд не кредитира показанията на Х.Б.и на св. Н. в частта им,
в която посочват, че св. Р.не е бил пътник в таксиметровия автомобил, а се е
появил впоследствие на мястото на
настъпилото ПТП и е заявил на С., че „ще му бъде свидетел“. По делото е
представена снимка на фискален бон от 17.09.2018 г.,09:49 ч., на която е
посочено името С. С. и която удостоверява, че по това време С. е извършил
таксиметрова услуга на стойност 3.61 лв. Посочените дата и час съвпадат с
инкриминираните в постановлението на прокуратурата, съдържащо предложение за
разглеждане на делото по реда на чл. 78а от НК и установени от съвкупната
преценка на гореизброените доказателства по делото, а именно 17.09.2018 г.,
около 10:00 часа, когато е настъпило процесното ПТП.
Отразената във фискалния бон сума съответства на кратък маршрут, какъвто е и
описаният в показанията на св. Р.и на обвиняемия С. маршрут на таксиметровия
автомобил, изминат от мястото, в който двамата посочват, че се е качил клиента
до момента на настъпването на процесното ПТП. Макар
сам по себе си този фискален бон да не удостоверява, че именно св. Р.е бил
клиент на таксиметрова услуга, предоставена от обв. С.,
издаването му удостоверява, че такава таксиметрова услуга е извършена. От
изложеното се обуславя извод, че времето на извършената от обвиняемия
таксиметрова услуга съвпада с времето на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, а описаният от свидетеля и обвиняемия маршрут на таксиметровия
курс съвпада с мястото на реализираното произшествие. На следващо място
показанията на св. Р.по отношение на мястото на настъпване на процесното ПТП, мястото, на което пострадалата от
произшествието пешеходка е предприела пресичане и нейното падане вследствие на
съприкосновението с лекия автомобил са пълни, последователни, не съдържат
вътрешни противоречия и кореспондират с останалия доказателствен
материал. Изложените обстоятелства обуславят извод, че св. Р.е пътувал като
клиент в таксиметровия автомобил по времето на извършване на деянието и е имал
възможност да възприеме обстоятелства, свързани с настъпване на инкриминираното
ПТП.
Въззивният съд не кредитира показанията на св. Х.Б.и на св. Н. и в
частта им, в която посочват, че автомобилът е прегазил с гума крака на Б.. Тази
възможност е категорично отхвърлена от заключенията на изготвените СМЕ и
КСМАТЕ, които настоящият състав приема като пълни и обосновани. Според вещите
лица травмата на левия долен крайник на Х.Б.е резултат от директен удар от
процесния автомобил, като липсват каквито и да било данни за прегазване.
Напълно възможно е обсъжданото твърдение на св. Б.да се дължи на неправилно
нейно субективно възприятие, свързано с усещането за болка вследствие на
причинената травма на левия и крак.
Показанията на св. Р.следва да бъдат кредитирани като подробни,
логични, характеризиращи се с липса на вътрешни противоречия, кореспондиращи с
останалия събран и проверен по делото доказателствен
материал. Съдът не кредитира единствено дадените от него показания по време на
повторния му разпит, проведен в хода на досъдебното производство, в частта им,
в която свидетелят посочва, че според него пешеходката се е препънала и се е
върнала крачка назад. На първо място обвиняемият С. не е съобщил в разпита си
да е възприел, че Б.се е спънала. Според заключението на изготвената по делото
КСМАТЕ и уточненията на вещите лица в съдебното заседание пред
първоинстанционния съд, ако е имало спъване, би трябвало водачът първи да го
види, защото той наблюдава пътя, но той не е дал такава информация. С.
единствено поддържа, че Б.е направила крачка назад. На следващо място св. Р.не
е посочил, че пешеходката се е спънала или е отстъпила крачка назад в първоначалните
си показания, макар това да са значими обстоятелства, предполагащи съхраняване
в съзнанието му и излагането им пред компетентните органи в момент, близък до
настъпилото ПТП, когато спомените и впечатленията му от случилото се са били най-пресни,
както и неповлияни от евентуална информация, която би могла да достигне до него,
за обстоятелства по делото, установени в хода на разследването. Тези твърдения
за спъване и връщане на Б.с крачка назад са изложени от него едва при повторния
му разпит. Видно от снимките в протокола за оглед на местопроизшествие, на
пътното платно е налице повреда в асфалта. Първонстанционният
съд е положил необходимото процесуално усилие да установи дали е налице
възможност Б.да се е спънала в тази неравност и да е отстъпила крачка назад. Въззивният съд приема, че препъване или отстъпване назад не
е било осъществено, тъй като вещите лица излагат подробни аргументи в подкрепа
на категоричен извод, че при спъване и загуба на равновесие тялото на човек би
се наклонило по посока на движението на човека, накъдето би се реализирало и
евентуално падане, а отстъпване назад с цел запазване на равновесие или
съзнателна крачка назад при стрес от загубата на равновесие след препъване е
възможно единствено при стъпване в неравност на пътя с много по голяма
дълбочина от установената от снимката в огледния
протокол, поради което констатираната неравност не обуславя извод за възможност
да е провокирала отстъпване на Б.назад. В тази насока настоящият състав
кредитира показанията на св. Б.и св. Н., че Б.не се е препънала и/или върнала
назад.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на защитника
на подсъдимия, че не е извършена проверка за евентуално наличие на записи от
камери на мястото, където е реализирано процесното
ПТП. Видно от приложена по делото докладна записка, в нея е посочено, че записи
от камери не са установени.
Oт
правна страна:
При така възприетата
фактическа обстановка, установена на базата на събраните по надлежния процесуален
ред доказателства, преценявани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, от правна страна настоящият състав намира, че
първоистанционният съд е направил правилен извод, че обвиняемият
С.Б.С. е осъществил от обективна и субективна състава
на престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК .
От обективна страна на 17.09.2018 г. около 10.00 часа в гр. София, по ул.
„Добротич“ с посока на движение от ул. „Никола Мушанов“
към ул. „Мечка“, при управление на МПС – лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *****и извършване на маневра „ляв завой“ към
ул. „Златна Добруджа“, С. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл. 119, ал. 4 от ЗДвП – „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, като не е пропуснал пресичащата
пътното платно на ул. „Златна Добруджа“ от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходка Х.И.Б.и по този начин и е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява голямо-пищялна
кост в проксималната част, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като С. е направил всичко, зависещо
от него, за оказване на помощ на пострадалата (откарал пострадалата в болнично
заведение).
Неоснователно е направеното от защитата на обвиняемия
възражение, че извършеното представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което С. не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Според разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП – „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
Според заключението на изготвената по делото КСМАТЕ водачът на лекия автомобил е имал възможност да
види пешеходката още от момента, в който тя е предприела пресичането на
платното за движение и е могъл да следи движението и до мястото на удара. При
скорост 15 км/ч и опасна зона 5.5 м. тя е била продължително време преди
опасната зона за спиране и водачът е имал възможност да спре преди траекторията
, по която се е движела и да не допусне ПТП, като чрез пълно спиране я пропусне
да премине и тогава да потегли и да продължи левия си завой. Посочено е, че
само, ако се приеме за момент на възникване на опасността, момента в който
пешеходката се спъва и прави крачка назад, което отнема време 1 сек., ударът би
бил непредотвратим за водача на автомобила.
Въпросът за началния момент на възникналата опасност е правен
и задължението за определянето му не е на АТЕ, а е от компетентността на съда,
който следва да направи тази преценка при съобразяване с всички доказателства
по делото, включително и отговорите на съответните задачи от вещите лица от
състава на автотехническата експертиза.
Наличието на пешеходец на пътното платно винаги представлява
„опасност за движението“, която нараства в зависимост от близостта му до
лентата за движение на МПС и задължава водача да прецени дали не е възможно
отклонение в неговото движение. С този фактор водачите на МПС са длъжни да се
съобразяват от момента на предприемане на пресичане на пътното платно от страна
на пешеходеца до момента, в който последният е преустановил пресичането на
пътното платно. Моментът на възникване на опасността, от който водачът е длъжен
да вземе предписаните мерки за безопасност на движението, които се изразяват в
намаляване или спиране, а по-конкретно в случая – с пропускане на пешеходката,
за да може безпрепятствено да пресече пътното платно, е моментът на предприемане
на пресичане на платното за движение от пешеходеца. В настоящия случай се
обуславя извод, че опасността е възникнала още в момента, в който С. се е
готвел да предприеме маневрата ляв
завой, тъй като е имал възможност да види пешеходката още от момента, в
който тя е предприела пресичането на платното за движение и е могъл да следи нейното
движение до мястото на удара. Вещите лица
са категорични в заключенията си, че моментът, в който С. е могъл да възприеме
пешеходката, е бил на разстояние, по-голямо от опасната зона за спиране.
Дори Б.да се е спънала и/или да е отстъпила крачка назад,
което не се установява от обстоятелствата по делото, то отново опасността би
възникнала не от момента на „остъпването“, а от
момента, в който Б.е предприела пресичане на пътното платно и е било възможно
да бъде възприета от С.,като тази
опасност продължава да съществува до момента, в който тя преустанови престоя си
на пътното платно. Пешеходецът, виждайки автомобил в опасна близост, може да се
стресне и да спре, или да се спъне, дори и на равно място, или да се подхлъзне,
а често пъти, виждайки връхлитащ срещу него автомобил, може да тръгне
инстинктивно назад, за да не бъде ударен. Всички тези възможни действия на
пресичащ пешеходец са предвидими за водачите на автомобили, а на още по-силно
основание са били предвидими за С., който е бил опитен водач на „Такси“.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вина непредпазливост във вид на небрежност, при която С. вобще
не е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последии, но е бил в състояние (бил длъжен и могъл)
да предвиди в конкретния случай, че възможния съставомерен
резултат ще настъпи. Като водач на МПС С. е бил длъжен да предвиди настъпването
на общественоопасните последици, а именно, че при
предприемане на ляв завой без да спре и да изчака преминаването на пресичащ
пешеходец докато последния е все още на пътното платно, може да причини съприкосновение
между управлявания от него лек автомобил и тялото на пешеходеца, вследствие на
което на пешеходеца да бъде причинена телесна повреда. В конкретния случай той
е могъл да предвиди този резултат, тъй като е имал добра видимост дълго време
преди да предприеме маневрата ляв завой, възприел е пресичащата Б.още преди да
започне да завива, когато се е намирал на разстояние, по-голямо от опасната му
зона за спиране, бил е правоспособен водач на МПС, категория Б и е притежавал
необходимия професионален опит като шофьор на „такси“, които обстоятелства са
му позволявали да предвиди общественоопасните
последици, които биха могли да настъпят при реализирането на предприетата от
него маневра, но въпреки това е осъществил ляв завой без да се е уверил, че
пресичащата пешеходка е извън траекторията на движещия се автомобил, на
достатъчно голямо разстояние от тази траектория, за да може да намали или спре
и да я пропусне да премине при необходимост, без да се е уверил, че Б.е
пресякла успешно пътното платно. С. е можел и да предотврати настъпилото ПТП,
ако спре и изчака окончателното пресичане на Б.. Обвиняемият не се е съобразил
с предвиденото си в ЗДвП задължение при извършване на завой да пропусне
пресичащата пешеходка и удряйки я с колата си ѝ е причинил телесно
увреждане, въпреки възможността си да предвиди и предотврати настъпването на
тези общественоопасни последици.
По вида и
размера на наказанието:
От гледна точка справедливост на наложената присъда съдът стига до
следните изводи:
Първоинстанционният съд е достигнал до правилна констатация, че са
налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – за престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 2 години или „пробация“;
С. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, с извършеното престъпление не са причинени имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване, не са налице ограниченията,
предвидени в чл. 78а, ал. 7.
В
настоящия случай смекчаващи отговорността обстоятелства са трудовата му
ангажираност, както и добросъвестното му процесуално поведение.
Обстоятелството, че е оказал помощ на пострадалата като я е закарал до лечебно
заведение не следва да се обсъжда на плоскостта на смекчаващите отговорността
обстоятелства, тъй като в случая е обстоятелство, взето предвид от закона за
възникване на наказателната му отговорност. Чистото съдебно минало на
обвиняемия също не следва да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като е съобразено в закона като предпоставка за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Отегчаващи отговорността на С. обстоятелства
не се констатират, липсва и съответен протест за увеличаване на определеното му
от първоинстанционния съд наказание. При съобразяване обстоятелствата, които са
от значение за индивидуализацията на наказанието, настоящият състав намира за
справедливо определеното на обвиняемия С. наказание „глоба“ в размер на
предвидения в разпоредбата на чл. 78а от НК минимум от 1000 (хиляда) лева. С
оглед обстоятелството, че по делото не е налице съответен протест, не е налице
и възможност на осн. чл. 78а, ал. 4 от НК на обвиняемия
да бъде наложено и административно наказание „лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност за срок от три години“, предвидено в чл. 343г
от НК.
При
извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, а наложеното наказание е справедливо, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид изложеното
и на осн. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51341 от 25.02.2020 г. по НАХД № 3288 по описа за
2019 година, Софийски районен съд, НО, 10 състав.
Решението
е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.