гр.Варна,
05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на юни през две хиляди и двадесета
година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №237 по описа на съда за 2020
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Д.Е.Я., Г.С.С., Дженел Е.Я.,*** и С.С.Ф. *** против определение
№85/17.02.2020 г. на ОС - Добрич по т.д.№19/2020 г., с което е оставено без
уважение искането на ищците за освобождаването от държавна такса по същото
дело, на основание чл.83 ал.2 ГПК.
В
частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Поддържа се, че са налице предпоставките за освобождаване от
държавна такса по делото, поради което е отправено искане до съда за отмяна на
атакуваното определение.
Частната
жалба е подадена от надлежни
страни,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е частично основателна.
За
да отхвърли искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, ДОС е
приел, че ищците разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавни
такси и разноски по инициираното от тях исково производство и следователно не
са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Обстоятелствата,
които следва да се преценят при формиране на извод относно наличието на
предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК са доходите на лицето и на членовете на
неговото семейство от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и др., доходите,
които могат да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина
неотчуждимо имущество и правата върху секвестируемите вещи, дялови участия и
други имуществени права, съпоставени с размера на дължимата държавна такса.
В
конкретния случай ищците Г.С.С. и С.С.Ф. са подали декларации, под страх от
наказателна отговорност относно заявените в тях факти, че не притежават
недвижимо имущество, не притежават влогове на свое име, не получават доходи от наеми, дивиденти от
акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Ищцата Г.С.С.
декларира, че не получава никакви доходи, а ищецът С.С.Ф., декларира доходи от
месечна заплата по трудово правоотношение в размер на 760 лв.
С
оглед цената на предявените от Г.С.С. и С.С.Ф. искове по чл.432 от КЗ, за заплащане на обезщетения
за неимуществени вреди – 350 000 лева за Г.С.С. и 500 000 лева за С.С.Ф.,
дължимата държавна такса, от заплащане на която се иска освобождаване, възлиза
съответно на 14 000 лева и 20 000 лева. Въз основа на тези
обстоятелства следва да бъде направен извод, че ищците Г.С.С. и С.С.Ф., не
разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса в
размер на 14 000 лева за първата и 20 000 лева за втория, нито
разполагат с възможност да извличат доходи от притежавано имущество. С оглед
липсата на какъвто и да е доход за Г.С.С., и на получавания от ищеца С.С.Ф.
доход, съпоставен с размера на дължимата държавна такса и бъдещите съдебни
разноски, се явява необоснован изводът на първоинстанционния съд, че тези двама
ищци разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавни такси и разноски
по делото.
С
оглед горното, въззивният съд приема, че ищцата Г.С.С., не е в състояние да
заплати предварително дължимата по делото държавна такса, определена в размер
на 14 000 лв., а ищецът С.С.Ф., не е в състояние да заплати предварително
дължимата по делото държавна такса, определена в размер на 20 000 лв.
Горното
обуславя извод за наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК по отношение
на ищците Г.С.С. и С.С.Ф., поради което искането им за освобождаване от
държавна такса следва да бъде уважено, след отмяна на постановеното в противен
смисъл определение.
От
представената в първоинстанционното производство декларация за имуществено
състояние на ищеца Д.Е.Я. се установява, че същият притежава недвижимо имущество – три декара
земеделска земя, три автомобила, не притежава влогове на свое име, не получава доходи от наеми, дивиденти от
акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Ищецът е
вписан в търговския регистър като едноличен търговец и декларира доходи от
месечна заплата по трудово правоотношение в размер на сумата от 610 лв.
Съвкупната
преценка на всички установени обстоятелства от кръга на посочените в чл. 83,
ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК – гражданско, здравословно и имуществено състояние,
съпоставени с размера на дължимите държавни такси, позволяват да се направи
обоснован извод, че ищеца Д.Е.Я., не разполага с достатъчно средства за
заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса по инициираното исково
производство, следователно по отношение на него са налице предпоставките на чл.
83, ал. 2 ГПК за частичното му освобождаване от заплащането на държавни такси
по делото, поради което следва да бъде освободени от заплащането на 70 % от
дължимата държавна такса, но не и от разноски по делото.
Поради
частично противоречивите правни изводи на двете инстанции по основателността на
искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде
отменено в частите, в които е прието по – горе, че са налице предпоставките за
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски, съответно за частично
освобождаване от държавни такси, като се постанови друго, съобразно мотивите на
въззивната инстанция.
От
представената в първоинстанционното производство декларация за имуществено
състояние на ищеца Дженел Е.Я. се установява, че същият притежава недвижимо имущество – сто и
двадесет декара земеделска земя, два
автомобила, регистриран е като земеделски производител и получава доходи от
месечна заплата по трудово правоотношение в размер на сумата от 610 лв.
Горната
фактическа установеност налага извода за неоснователност на молбата на ищеца
Дженел Е.Я. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за
исковото производство пред ОС – Добрич. В практиката си касационната инстанция
приема, че правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото
по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена
в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна
невъзможност да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до
правораздаване. От друга страна, когато внасянето на държавната такса би
създало не трайно, а за определен период от време само известни затруднения за
страната – задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за
същата, предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение № 183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о.,
постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.
Декларираните
обстоятелства относно липсата на доходи, респективно средства за заплащане на
държавна такса, са в разрез с горепосочените данни, от които може да се направи
извод за наличие на възможност за заплащане на такси и разноски, тъй като
безспорно от притежаваните поземлени имоти, биха могли да се реализират
граждански плодове, посредством отдаването им под аренда или при отчуждаване
на малка част от тях, да се набави сумата за дължимата от ищеца държавна такса,
в размер на 4000 лева.
С
оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят Д Е.Я.
не е от категорията на лицата, за които заплащането на държавна такса в размер
на 4000 лв. е непосилно, респ. останало е недоказано отсъствието на всякаква
възможност от страна на молителя да заплати същата. Предвид на това, като е
оставил молбата за освобождаване от държавна такса без уважение,
първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което в тази част следва
да бъде потвърдено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№85/17.02.2020 г. на ОС - Добрич по т.д.№19/2020 г., в частта, с което е
оставена без уважение молбата на Г.С.С.
*** и С.С.Ф. ***, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаването
им от заплащане на държавни такси и разноски в производството по спора, по
който е образувано т.д. №19/2020 г. по описа на ОС - Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Г.С.С. *** и С.С.Ф. *** от
заплащане на държавни такси и разноски по т.д. №19/2020 г. по описа на ОС -
Добрич, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОТМЕНЯ определение
№85/17.02.2020 г. на ОС - Добрич по т.д.№19/2020 г., в частта, с което е
оставена без уважение молбата на Д.Е.Я.
***, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване от заплащане
на държавни такси в производството по
спора, по който е образувано т.д. №19/2020 г. по описа на ОС - Добрич, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Д.Е.Я. *** от задължението за
заплащане на 70 % от дължимата държавна такса по т.д. №19/2020 г. по
описа на ОС - Добрич, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №85/17.02.2020 г. на ОС - Добрич по т.д.№19/2020 г., в останалата
част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщенията до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: