Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 13.03.2017г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря А.Ш. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3337 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от Семейния кодекс.
Производството по делото е образувано по ИМ на А.М.И., чрез пълномощника му адв.К.А. от ВТАК, против В.Н.И., с която е предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака, без искане за произнасяне по вината.
С протоколно определение от 07.03.2017г. в първо открито СЗ, поради постигнато между страните споразумение и на основание чл.321 ал.5 от ГПК, съдът допусна преминаване на производството от исково по чл.49 ал.1 от СК в охранително производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК.
Молителите А.М.И. лично и чрез адв.Л. - А. от ВТАК, редовно преупълномощена, и В.Н.И. лично молят съда да прекрати брака им с развод при условията на чл.50 от СК, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за това. В първо СЗ излагат постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК за последиците от прекратяването на брака, вписано в съдебния протокол.
В съдебно заседание молителят лично и чрез адв.Л. - А. от ВТАК и молителката лично поддържат молбата.
Съдът, след като изслуша становищата на молителите, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак от 29.05.2013г., изд. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 21.08.2007г. От брака си страните нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, чрез изразената им воля в проведеното открито съдебно заседание. Постигнатото между молителите споразумение за последиците от прекратяването на брака, изложено устно в СЗ и вписано в съдебния протокол, удовлетворява изискванията по чл.51 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл.51 от СК условия.
Съдът на основание чл.6 т.3 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ по допускане на развода в размер на 40лв., вносима от молителите по равно. Доколкото при завеждане на молбата е внесена ДТ в размер на 25лв., останалата дължима ДТ в размер на 15лв. следва да се заплати от молителите по равно, т.е. всеки от тях по 7,50лв. по сметка на ВТРС, ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.50 вр. чл.51 от Семейния кодекс, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/21.08.2007г.
на Община *, между А.М.И. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и В.Н.И.
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с
развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за прекратяване на
брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяване на брака, както следва:
СТРАНИТЕ заявяват, че от брака си нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
СТРАНИТЕ заявяват, че семейното им жилище е било квартира в гр.*, която е освободена, поради което не се поставя въпроса за предоставяне ползването му.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.
ЖЕНАТА В.Н.И. след
прекратяване на брака с развод ще възстанови предбрачното си фамилно име „А.”.
СТРАНИТЕ заявяват, че по време на брака нямат придобити недвижими имоти и движими вещи.
ОСЪЖДА А.М.И. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по допускане на развод
по взаимно съгласие в размер на 7,50 лв.
/седем лева и петдесет стотинки/, ведно с 5
лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Н.И. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………..