Р Е Ш Е Н И
Е № 32
гр.Пазарджик, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд, търговско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Илиана
Димитрова
при секретаря К Р като разгледа докладваното
от съдия Димитрова т.д. № 219 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата
молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, против „К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
с.Синитово, обл. Пазарджик, ул. „Тридесет и трета“ №18 и против Ч.Й.Г., ЕГН
**********,***.
Претенцията
по реда на чл.422 от ГПК е да се признае за установено съществуването на
вземания на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД от ответниците-длъжници „К.“ EOOД, ЕИК *********
и Ч.Й.Г., ЕГН **********, произтичащи oт
Договор за овърдрафт от 30.01.2017 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
13.12.2017 г., Анекс №2 от 10.01.2018 г., Анекс
№3 от 15.06.2018 г., Анекс №4 от 13.07.2018 г. и Анекс №5 от 01.08.2018 г. към
него, за които вземания са издадени Заповед №1429 от 18.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №1452 от
18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2489/2019г. на РС-Пазарджик, включващи следните
суми: 99 440,82 лв. - просрочена главница, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.06.2019 г. до окончателното й
погасяване; 3207,57 лв. -
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 16.07.2018г. до 07.05.2019г.
вкл.; 1871,28 лв. - наказателна
лихва, начислена за периода от 15.08.2018г. до 13.06.2019г. вкл.; 192 лв. - дължими разноски за
нотариални такси.
Претендират разноските по делото: 2
094,23 лв. - платена ДТ, довнесена за разглеждане на настоящата искова молба; 300
лв. - юрисконсултско възнаграждение; всички разноски, сторени в заповедното
производство, от които 2 094,23 лв. за ДТ и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение;
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства:
Твърди се, че след подадено
заявление по реда на чл.417 ГПК, ищцовата банка се снабдила със Заповед № 1429
от 18.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 1452
от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 2489/2019г. на ПзРС против длъжниците „К.“ ЕООД, ЕИК *********, Ч.Й.Г., ЕГН **********, „С.“ ЕООД, ЕИК ********* и И.Й.Г., ЕГН ********** относно сумите,
предмет на настоящата искова молба.
Сочи се, че след връчване на
заповедта за незабавно изпълнение, само двама от посочените длъжници, а именно
ответниците в настоящото производство - „К.“ ЕООД и Ч.Й.Г., депозирали
възражения по реда на чл.414 ГПК, че не дължат паричните суми по заповедта.
Ищецът бил уведомен за подадените възражения на 11.09.2019 г., което обуславял
правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Сочи се, че след подаване на
заявлението до датата на депозиране на настоящата искова молба
ответниците-длъжници не са извършвали плащания за погасяване на дълга.
Във връзка с основанието на вземанията,
чието установяване е предмет на настоящото дело, се сочи следното:
Твърди се, че на 30.01.2017 г. между
ищеца и длъжниците „К.“ ЕООД, (като
кредитополучател) и Ч.Й.Г., „С.“
ЕООД и И.Й.Г. (като солидарни
длъжници) бил сключен Договор за овърдрафт, по силата на който банката
отпуснала на кредитополучателя овърдрафтен кредит в размер на 100 000 лв., с
краен срок за погасяване 15.07.2021г. Неразделна част от Договора за овърдрафт
били подписаните от кредитополучателя и солидарните длъжници Общи условия (ОУ)
на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за кредитиране на корпоративни клиенти; Анекс
№1/13.12.2017 г., Анекс №2/10.01.2018 г., Анекс №3/15.06.2018г., Анекс
№4/13.07.2018 г. и Анекс №5/01.08.2018 г. към него.
Сочи се, че така отпуснатия
овърдрафт бил усвояван от „К.“ ООД
многократно в периода от 30.01.2017 г.- 01.08.2018 г.
В исковата молба подробно са описани
договорените между страните условия във връзка с изпълнение на задълженията по
договора за овърдрафт.
В чл.3.1 било договорено за
ползвания кредит Кредитополучателят плаща на Банката годишна лихва (редовна,
възнаградителна) в размер на едномесечен SOFIBOR, увеличен с 3 пункта надбавка, но не по-малко от 3%
съвкупна годишна лихва. Съгласно чл.2 от Анекс 4 от 13.07.2018 г. страните
договорили, че за ползвания овърдрафт Кредитополучателя ще заплаща лихва в
размер на референтен лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 3 пункта,
но не по-малко от 3% съвкупна годишна лихва. Описано е, че подробна дефиниция за
референтния лихвен процент, начин на преизчисляване и изменението му, се
съдържала в чл.2 и чл.З същия анекс.
Съгласно уговореното в чл. З.1.2 от
Договора лихвата се дължала ежемесечно, на 15-то число от месеца, за който се
отнася. В чл.З.4 страните договорили, че при забава в плащането на дължими суми
по предоставения овърдрафт, кредитополучателят ще заплаща неустойка -
наказателна лихва за забава в размер на едномесечния SOFIBOR, увеличен с 10 пункта надбавка
годишно, но не по-малко от 10% съвкупна наказателна лихва.
В чл.10 от ОУ подробно били уредени
случаите и размера при начисляване на наказателна лихва, а именно:
-
в случай на забава в плащането на вноска по главница по кредита или на
забава в плащането едновременно и на вноска/част от вноска по главницата, и на
лихва/комисионна по договора, кредитополучателя да заплаща кумулативно: а) неустойка-наказателна лихва за
забава в размера, определен в договора, върху забавената вноска/част от вноска
от главницата, за времето на забавата до окончателното й погасяване; и б) увеличена с два пункта лихва върху
непадежиралата част от главницата, за времето на забавата до окончателното
плащане на забавените суми;
- случай на забава в плащането само
на лихви/комисионни по Договора Кредитополучателят заплаща на Банката увеличена
с два пункта Лихва върху непадежиралата част от главницата по Кредита, за
времето на забавата до окончателното плащане на забавените суми.
Твърди се, че според чл.10.3 от ОУ
дължимата наказателната лихва по договора се начислява от датата на забава на
дължимото плащане по кредита на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на
забава и е незабавно изискуема.
В исковата молба са цитирани
подробно текстовете на чл.4 от Анекс № 4/13.07.2018г. към договора, съдържащи
уговорките между страните относно случаите на забава в плащането на дължими
суми овърдрафта, както следва:
- в случай на забава в плащането на
вноска/част от вноска по главницата по овърдрафта или на забава в плащането
едновременно и на вноска/част от вноска по главницата по овърдрафта и на
лихва/комисионна по договора кредитополучателят заплаща на банката кумулативно:
а) неустойка - наказателна лихва за
забава в размер на референтен лихвен процент плюс 10 пункта надбавка годишно,
но не по-малко от 10 % съвкупна годишна лихва върху забавената вноска/част от
вноска по главницата по овърдрафта, за времето на забавата до окончателното и
погасяване. Наказателната лихва се начислява от датата на забавата на дължимото
плащане по овърдрафта, на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на забава
/вкл.първия и без последния ден от този период/ и б) увеличена с 2 пункта Лихва върху непадежиралата част от
главницата по овърдрафта, за времето на забавата до окончателното плащане на
забавените суми (чл.4.1 от Анекс №4);
- в случай на забава в плащането
само на лихви/комисионни по договора кредитополучателят заплаща на банката увеличена
с два пункта лихва върху непадежиралата част от главницата по овърдрафта, за
времето на забавата до окончателното плащане на забавените суми (чл.4.2 от
Анекс № 4);
Сочи се, че съгласно Анекс №5 от
01.08.2018г. към договора за овърдрафт страните приели за установено и се
съгласили, че към датата на подписването му Кредитополучателят е усвоил
максимално разрешения размер на овърдрафта от 100000 лв. и се задължил да
погаси тази сума по погасителен план, подробно уговорен в чл.4 от същия Анекс.
По отношение на ответника Ч.Й.Г. се
излагат съображения, че съгласно чл.7 от Договора за овърдрафт, същият е
солидарен длъжник, който се е задължил неотменимо и безусловно да изплаща
всички задължения на кредитополучателя към банката по договора и последващо
сключените анекси към него, включващи главница, лихва, наказателна лихва,
неустойки, разноски по обслужването на овърдрафта, разноски по събирането на
овърдрафта по съдебен или извънсъдебен ред.
Твърди се, че на датите на падеж
15.08.2018 г., 17.09.2018 г.,
15.10.2018 г., 15.11.2018 г., 17.12.2018 г., 15.01.2019 г. и 15.02.2019 г.,
нито кредитополучателят, нито някой от солидарните длъжници заплатил на банката
дължимите съгласно договора и анексите към него погасителни вноски по главница
и лихва в общ размер на 21 235,50 лв.
Пояснено е в тази връзка, че
неплащането на падежна дата представлява „случай на неизпълнение“ по смисъла на
чл.8 от договора за овърдрафт, поради което и на основание чл.432 ТЗ и чл.9.2
от договора, ищецът обявил за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички
дължими суми по договора и анексите към него, както следва: по отношение на
кредитополучателя „К." ЕООД - с писмо изх.№ 17838/12.03.2019 г., а по
отношение на солидарния длъжник Ч.Й.Г. - с писмо изх.№ 17840/12.03.2019г.
Сочи се, че ищцовата банка
осчетоводила предсрочната изискуемост на 08.05.2019 г. - след като били
уведомени всички задължени лица по договора за овърдрафт, т.е. на датата на
последното получените писма за обявяването й на солидарните длъжници „С.“ ЕООД
и И.Г..
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК от ответника „К." ЕООД, ЕИК *********, не е
постъпил писмен отговор.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК и от
ответника Ч.Г., ЕГН **********,
не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа иска.
Ответниците, редовно призовани, не
се явяват и не вземат становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе при
условията на чл.235 от ГПК прие за установено следното:
С оглед изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, съдът е приел, че
предявените искове са процесуално допустими. От приложеното към настоящето дело ч.гр.д. № 2489/2019
г. на ПзРС е видно, че в полза на ищцовата страна е издадена Заповед за
изпълнение № 1429/18.06.2019 г. и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за
сумите, предмет на установяване в настоящото производство. Констатира се, че на
22.08.2019 г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, са постъпили възражения от
длъжниците „К.“ ЕООД, ЕИК
********* и Ч.Й.Г., ЕГН **********,
че не дължат изпълнение на вземането. Ищецът е уведомен за постъпилите
възражение на 11.09.2019 г. и в законоустановения 1-месечен срок е предявил
претенцията си по исков ред - исковата молба е заведена в деловодството на ПзОС
на 08.10.2019 г., а пред заповедния съд, с молба от същата дата, са представени
доказателства за предявяването й.
Следователно всички предпоставки за
допустимост на исковия процес са налице.
За да прецени основателността на
исковете, съдът взе предвид следните обстоятелства,установени от събраните по
делото доказателства:
На 30.01.2017
г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „К.“ ЕООД, (като кредитополучател), „С.“ ЕООД, Ч.Й.Г., П Г.Г.
и И.Й.Г. (като солидарни длъжници) и бил сключен Договор за овърдрафт, по
силата на който банката отпуснала на кредитополучателя овърдрафтен кредит в
размер на 100 000 лв. съгласно условията на договора и общите условия на ищеца
за кредитиране на корпоративни клиенти (ОУ) срещу задължението на
кредитополучателя да заплаща лихвите, таксите, комисионните, евентуалните
наказателни лихви и неустойки и всички други услови на договора и ОУ.
Първоначално уговорения срок на усвояване бил до 14.12.2019 г., а крайния срок
за погасяването му до 15.12.2019 г. Според чл.3 от договора
кредитополучателя следвало да заплаща лихва в размер на едномесечния SOFIBOR, увеличен с 3 пункта надбавка годишно, но е по-малко
от 3% съвкупна годишна лихва. Падежът на лихвата е уговорен ежемесечно на 15-то
число за месеца, за който се отнася.
В чл. 4 от договора е описан начина
на погасяване на овърдрафта, а в чл.5 – задълженията на кредитополучателя. В
чл.6 са уговорени предоставените обезпечения по договора, а в чл.7 – задълженията
на солидарните длъжници, сред които и да отговарят с кредитополучателя при
условията на чл. 121 и сл. ЗЗД пред банката за изпълнението на всички
задължения на кредитополучателя съгласно условията на договора и ОУ.
Случаите на неизпълнение са описани
в чл. 8 от договора. Сред тях попадат хипотезите: ако кредитополучателя/солидарните
длъжници не платят на падеж парично задължение (чл.8.1); кредитополучателя не
спази което и да е от своите задължения към банката, описани в чл. 5.3-чл. 5.7
(чл.8.5); солидарните длъжници не изпълнят което и да е от своите задължения по
чл. 7.1.1. – 7.1.4 (чл. 8.4.); кредитополучателя/солидарните длъжници не съумее
да посрещне което и да е дължимо плащане към кредитна или финансова институция,
надвишаващо 250 EUR. (чл. 8.6)
В чл.9 от договора са уговорени
правата на банката при настъпване случай на неизпълнение, сред които попада правото
й да обяви всички усвоени по договора суми, начислените лихви, евентуални
наказателни лихви, такси и комисионни за предсрочно изискуеми и незабавно
платими (чл.9.2). Освен това е предвидено съгласно текста на чл.9.4, че в
случаите на чл.8.1., банката има наред с горните правомощия и правото да
начислява наказателна лихва, увеличена с 2 пункта съгласно условията на чл.
10.2 е чл. 10.3. от ОУ, в т.ч. и без да обявява предсрочна изискуемост по реда
на чл. 9.2.
В чл.10 са посочени адресите на
страните за извършване на всички уведомления и изявления във връзка с процесния
договор.
Приложените към договора ОУ са
подписани от кредитополучателя и изброените солидарни длъжници. В разпоредбата
на чл. 19.2 от ОУ са регламентирани общите правомощия на банката при настъпване
случай на неизпълнение.
На 13.12.2017 г. между Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД от една страна и „К.“
ЕООД, (като кредитополучател), „С.“
ЕООД, Ч.Й.Г., П Г.Г. и И.Й.Г.
(като солидарни длъжници) е подписан Анекс № 1 към договора за
овърдрафт, съгласно който крайният срок за погасяване на овърдрафта е променен
на 15.01.2018 г., когато кредитополучателя се е задължил да погаси и всички
дължими суми - главница, лихви, комисионни и разноски.
На 10.01.2018 г. между същите страни
е подписан Анекс № 2, съгласно който крайния срок за погасяване на овърдрафта е
коригиран на 15.12.2018 г., на която дата кредитополучателя следвало да погаси
всички дължими суми, включващи главница, лихви, комисионни и разноски.
На 15.06.2018 г. между ищеца и
длъжниците „К.“ ЕООД, (като
кредитополучател) и Ч.Й.Г., „С.“
ЕООД и И.Й.Г. (като солидарни
длъжници) бил подписан Анекс № 3.
На
13.07.2018 г. е между посочените лица е сключен Анекс № 4, с който е променен
начина на преизчисление на лихвите по договора (чл. 2), както и размерите на
неустойка, в случай на забава в плащане на вноска и/или лихви/комисионна по
договора (чл.3). Непроменена е останала датата, на която кредитополучателя
следва да погаси всички задължения към банката (чл. 6.2.1.).
На
01.08.2018 г. е подписан и Анекс № 5,
според условията на който, крайният срок за погасяване на всички дължими суми
към кредитора е удължен до 15.07.2021 г. Считано от датата на анекса
кредитополучателят се е съгласил, че е усвоил максимално разрешения размер на
овърдрафта от 100000 лв. и се е задължил да погаси усвоената и непогасена част
от него съгласно уговорения погасителен план, а именно: 35 равни последователни
месечни вноски, дължими до 15-то число от месеца, считано от 15.08.2018 г. до
15.06.2021 г., всяка в размер на 2778 лв., както и една изравнителна вноска в
размер на 2770 лв., дължима на 15.07.2021 г. (чл.4). Страните са се съгласили
също така (чл. 8) и че с подписване на Анекс №5 освен случаите, посочени в
договора, анексите към него и ОУ, за случай на неизпълнение ще се счита и
неизпълнението от страна на кредитополучателя и на всеки един от солидарните
длъжници на което и да е задължение по същия Анекс № 5, а при настъпване на
такова банката ще има правата по чл. 9 от Договора и чл. 19, ал.2 от
подписаните ОУ.
По
делото е допусната и приета СИЕ, извършена от вещото лице Л.Т., заключението на
която съдът цени като доказателство. Заключението е обосновано, пълно и
обективно.
От СИЕ се установява, че сключения
между страните договор банков кредит-овърдрафт представлява кредит за оборотно
финансиране, който има фиксиран лимит и срок и се усвоява директно по
разплащателна сметка на кредитоискателя. Изяснено е от експертизата, че при
този вид кредит банката изрично предоставя възможност да се ползват средства,
превишаващи наличността (салдото) по разплащателната сметка на
кредитополучателя, като с всяко постъпление дългът по кредита (използвания
лимит) се погасява в съответния размер и тази неусвоена част от кредита (лимита)
отново може да бъде ползвана. Текущо начисляваната лихва за месеца за
използваната част от лимита се заплаща на съответната падежна дата, като не е необходимо
представянето на разходооправдателни документи. Вещото лице е дало отговор, че процесният
кредит под формата на лимит по обслужващата го разплащателна сметка е ползван
многократно през периода от 30.01.2017 г. до 15.08.2018 г., които експертът е
представил в табличен вид.
Установено е от експертизата, че последното
плащане по отпуснатия кредит, отразено в операционните регистри на ищеца, е
извършено на 11.02.2019 г., след което не са извършвани плащания, в т.ч. на
вноските за главница и лихви, дължими по Договора и анексите към него, на
датите на падеж 15.08.2018 г., 17.09.2018 г., 15.10.2018 г., 15.11.2018 г.,
17.12.2018 г., 15.01.2019 г. и 15.02.2019 г. и към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - 08.05.2019 г.
По делото като доказателства са
приети 4 бр. нотариални покани относно обявяване предсрочната изискуемост на
договора за овърдрафт от 30.01.2017 г., изменен и допълнен с Анекси 1, 2, 3, 4
и 5. От същите се установява, че предсрочната изискуемост на задълженията е била
обявена на кредитополучателя „К.“ ЕООД и на солидарния длъжник Ч.Й.Г. на
20.03.2019 г. посредством нотариални покани съответно с изх.№17838/12.03.2019г.
и изх.№17840/12.03.2019г., връчени им с разписки №8 и №10. Предсрочната изискуемост на
задълженията по отношение на солидарните длъжници „С.“ ЕООД и И.Й.Г. е обявена
на 08.05.2019 г., когато банката е осчетоводила нейното настъпване по отношение
на целия кредит в своите регистри и спрямо всички длъжници по договора.
На 13.06.2019 г. банката е подала заявление
по реда на чл.417 ГПК и след успешно
проведеното заповедно производство се снабдила със Заповед № 1429 от 18.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 1452 от същата
дата против „К.“ ЕООД, Ч.Й.Г., „С.“ ЕООД и И.Й.Г. относно сумите, предмет на настоящата искова молба, които след
това са възразени единствено от ответниците в настоящото производство - „К.“ ЕООД и Ч.Г..
Според заключението на вещото лице
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - 13.06.2019 г. вкл. и към датата на подаване на исковата
молба - 08.10.2019 г., размерът на непогасените задължения по договора за
овърдрафт и анексите към него възлиза общо на 104 711,67 лв., от които
99 440, 82 лв. - усвоена и непогасена главница; 3 207,57 лв. - просрочена
редовна лихва, начислена за периода от 16.07.2018 г. до 07.05.2019 г.; 1871,28
лв. - наказателна лихва, начислена за
периода от 15.08.2018 г. до 13.06.2019 г. и 192 лв. - дължими разноски за
нотариални такси.
При това положение съдът приема, че
предявените искове за установяване съществуването на вземанията по издадената
заповед за изпълнение са основателни.
Между ищеца и ответниците е бил
налице сключен валиден договор за предоставяне на кредит под формата на
овърдрафт по чл.430 от ТЗ. Срещу ползвания кредит кредитополучателя и
солидарните длъжници са се задължили да заплащат при условията договора,
анексите към него и подписаните ОУ дължимите суми, включващи главница, лихви,
комисионни и разноски в определените срокове за това.
Съгласно последно подписания Анекс №
5 от 01.08.2018 г. е било уговорено максимално усвоения размер на овърдрафта от
100 000 лв. да се връща съгласно погасителен план на 35 месечни вноски от
по 2778 лв, всяка от които дължима на 15-то число на месеца, както и една
изравнителна месечна погасителна вноска от 2770 лв., дължима на 15.07.2021 г.
Установено е от приетата по делото експертиза, че на датите на падеж - 15.08.2018г.,
17.09.2018г., 15.10.2018г., 15.11.2018г., 17.12.2018г., 15.01.2019г. и
15.02.2019 г. няма извършвани плащания на вноските, в т.ч. главница и лихви,
чийто размер, видно от СИЕ съвпада с исковите суми по предявената претенция.
В настоящия казус се установи, че
банката е изпълнила поетото задължение да предостави сумата предмет на
договора, а кредитополучателя и солидарните длъжници са изпаднали в забава,
отговаряща на критериите на т.8.1. от договора, което е дало основание на
кредитора да упражни на правото си и да обяви предсрочната изискуемост на
кредита съгласно условията на чл.9.2. от договора. Валидно възникнало е и
правомощието на кредитора по чл.9.4 от договора в посочения случай на
неизпълнение по чл. 8.1. (неплащана на падеж на парично задължение) да
начислява наказателни лихви и увеличена с два пункта лихва, съгласно клаузите
на чл.10.2. и чл.10.3 от ОУ към договора за овърдрафт.
При наличието на хипотезата,
залегнала в клаузата на чл.8.1. от договора, банката е упражнила своето право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, в съответствие с чл.9.2. от същия
договор.
Доказа се надлежното упражнява на
това правомощие от страна на банката по отношение на всички усвоени по договора
суми, в която връзка на кредитополучателя и солидарните длъжници са били
изпратени нотариални покани, връчени на 20.03.2018 г. Това е удостоверено с
подписа на Ч.Й.Г., на когото на тази дата същите са му връчени - в лично качество, като солидарен
длъжник и отделно, като законен представител на ответния кредитополучател „К.“
ЕООД.
Следва да се отбележи, че сумите, по
отношение на които банката е обявила настъпването на предсрочна изискуемост и
които са посочетни в нотариалните покани възлизат в размер на 102 525,71
лв, от които 99 440,82 лв. -
просрочена главница, заедно със
законната лихва, считано от 14.06.2019 г. до окончателното й погасяване
и 3207,57 лв. - просрочена
редовна лихва, начислена за периода от 16.07.2018г. до 07.05.2019г. вкл.
По отношение на акцесорните
претенции, касаещи наказателната лихва по договора в размер на 1871,28 лв., начислена за
периода от 15.08.2018г. до 13.06.2019г.,както и за нотариалната такса от 192
лв., чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжникът, преди
подаване на заявлението, следва да се отбележи, че тези суми са претендирани за
период от първия падеж на задължението, договорено съгласно Анекс 5 (15.08.2018г.)
до 13.06.2019 г., т.е до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, поради
което тези претенции също следва да бъдат уважени (в съответствие с
разрешенията, дадени с ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г на ОСГТК
на ВКС).
Видно е от експертизата, че вещото лице е изчислило
размера на задълженията, съобразявайки се с периодите, за които са били
претендирани и процесните лихви по договора.
В обобщение изводът, който може да
се направи след обсъждане на заключението на СИЕ и на ангажираните писмени
доказателства е, че вземанията на кредитора са възникнали в размера,в който се
претендират.
По разноските:
На основание т.12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира разноски,
представил е списък до приключване на устните състезания по делото, до който
момент страните могат да представят доказателства (така и ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС).
Искането за присъждане на разноски е
основателно и следва да бъде уважено за посочените суми съгласно списъкът по
чл.80 ГПК, а именно: за сумата от 2705, 33 лв. за исковото и за сумата от 2144,23
лева - за заповедното производство. Отговорността за разноски на ответниците следва да бъде при условията на разделност.
По изложените съображения Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е
Ш И:
Приема
за установено, по предявените на осн. чл. 422 от ГПК искове, че съществуват
вземанията на ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55 против „К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
с.Синитово, обл. Пазарджик, ул.„Тридесет и трета“ №18 и против Ч.Й.Г.,
ЕГН **********,***, при условията на солидарност, произтичащи oт
Договор за овърдрафт от 30.01.2017 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
13.12.2017 г., Анекс №2 от 10.01.2018 г., Анекс
№3 от 15.06.2018 г., Анекс №4 от 13.07.2018 г. и Анекс №5 от 01.08.2018 г. към
него, за които вземания са издадени Заповед №1429 от 18.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист №1452 от
18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2489/2019г. на РС-Пазарджик, включващи следните
суми: 99 440,82 лв. -
просрочена главница, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019 г. до
окончателното й погасяване; 3207,57 лв. - просрочена редовна
лихва, начислена за периода от 16.07.2018 г. до 07.05.2019 г. вкл.; 1871,28
лв. - наказателна лихва, начислена за периода от 15.08.2018г. до
13.06.2019г. вкл.; 192 лв. -
дължими разноски за нотариални
такси.
ОСЪЖДА
„К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, с.Синитово, обл. Пазарджик, ул. „Тридесет и
трета“ №18 и Ч.Й.Г., ЕГН **********,***,
да
заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 сторените
разноски в производството, в т.ч. сумата от 2705, 33 лв. – разноски за
исковото производство и сумата от 2144,23 лв – за заповедното производство,
разделени по равно помежду им или:
по 1 352,67 лв. всеки от тях за исковото и по 1 072,12 лв. –за
заповедното.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: