Р Е Ш Е Н И Е
№
22.7.2020 г.
град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 955 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Д.Н.С. срещу С.Н.С., с която се иска съдът да
намали извършеното от П. П. С., б.ж. на гр. Велико Търново, завещателно
разпореждане 30.5.2016 г. до размера, необходим за възстановяване запазената
част на ищцата от наследството починалото лице.
В молбата се твърди, че
страните са наследници на П. П. С., б.ж. на гр. Велико Търново, починала на
25.8.2019 г., както и че със саморъчно завещание от 30.5.2016 г. наследодателката е завещала на ответника цялото си
имущество, с което е накърнена запазената част на ищцата от наследството в
размер на 1/3 ид. ч.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за
допустимост и основателност на предявения иск, като същият се признава изрично.
В открито заседание пълномощникът на ищцата
поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК, като моли за присъждане на сторените от доверителката му разноски.
Ответникът подвърждава
признанието на иска, като заявява,
че делото не е заведено по негова вина.
Великотърновският районен
съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за
наследството.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства, направеното от ответника признание на иска и искането
на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 237, ал.
1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска,
като съображенията за това са следните:
В случая са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска
срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК,
тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да
се разпорежда.
По разноските:
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 726.84 лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Противно на изложеното от ответника, в случая не са налице
всички предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото последният не би дал
повод за завеждане на иска само, ако между него и ищцата (като наследник със
запазена част) беше сключено споразумение, с което двамата уреждат отношенията си
по възстановяване на запазената част, респ. да е извършено в изискуемата форма
прехвърлянето на имуществото, за което е договорено, че е достатъчно за
възстановяване на тази запазена част. При липса на доброволно уреждане на
отношенията, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да се приложи, дори
ответникът да признае иска, тъй като правната промяна – придобиване на правата
от наследника с възстановена запазена част, може да стане само по силата на
съдебното решение (така Определение № 227 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
424/2019 г., II г. о.). В случая, макар да твърди, ответникът не ангажира
доказателства, че преди завеждане на делото е предприел постъпки за доброволно
уреждане на отношенията си с ищцата, още по-малко тези отношения да са уредени
в изискуемата форма.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателно разпореждане, извършено от
П. П. С., ЕГН **********, починала на 25.8.2019 г., направено със саморъчно
завещание от 30.5.2016 г., с което последната е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество на С.Н.С., ЕГН **********, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част на Д.Н.С., ЕГН ********** в
размер на 1/3 идеална част от наследството на П. П. С., ЕГН **********,
починала на 25.8.2019 г.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН ********** да заплати на Д.Н.С., ЕГН **********
сумата от 726.84 (седемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и четири ст.)
лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: