Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 425/25.2.2021г. Година
2021, 25.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на
13.01.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.
адм. дело номер 2967 по описа за 2020
година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във
вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба
от Министерство на културата чрез юриск. М.С., срещу Решение №260205/21.09.2020г.
по АНД №3806/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено
наказателно постановление/НП/ №7369/30.03.2020г., издадено от Зам.-министър на
културата, с което на „Веломания България“ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за извършено административно
нарушение по чл.97 ал.1, т.5 предл.1 от Закона за авторското право и сродните
му права/ЗАПСП/.
В жалбата се сочи, че
решението е постановено при нарушение на закона и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното
постановление с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната
страна.
Ответникът по касационната
жалба – „Веломания България“ЕООД, чрез адв. М., излага подробни съображения за
неоснователност на касационната жалба в депозирания отговор и в о.с.з.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен
съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност,
наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият състав установи,
че с оспореното НП №7369/30.03.2020г., издадено от Зам.-министър на културата,
на „Веломания България“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл.97
ал.1, т.5 предл.1 ЗАПСП за това, че на 16.10.2019г. в град Пловдив, в ресторант
„Авокадо“, находящ се на бул.“България“ №125А, дружеството е използвало чрез
публично изпълнение на запис произведението: 1. Michael Jackson – Heal the World /композитор и автор на
текста Jackson Michael Joe/член на BMI, представлявано от „Музикаутор“/ в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП,
без необходимото по закон съгласие на авторите или представляваща ги
организация, предвидено в чл.18 ал.1 и ал.2 т.3 и ал.3 във връзка с чл.35 и
чл.58 ЗАПСП, като по този начин е осъществило състава на административно
нарушение по чл.97 ал.1 т.5 предл. 1 ЗАПСП.
За да обоснове крайния си
извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел
от една страна, че неправилно наказващият орган е определил кой е обектът на
защита по смисъла на ЗАПСП, доколкото е установено, че песента е възпроизведена
като част от радиопрограмата на „Радио 1“, която сама по себе си представлява
съвкупност от други самостоятелни обекти на ЗАПСП и съгласно чл.97 ал.1 т.5
също е самостоятелен обект на защита от ЗАПСП, поради което и легитимиран да
носи отговорност за нарушаване сродните права на продуцента на звукозаписа, ще
е собственикът на радиото, а не лицето, което публично разпространява
програмата на радиото. На следващо място е прието, че НП е издадено от
некомпетентен орган, като са изложени съображения, че разпоредбата на чл.98в ЗАПСП регламентира общо правило на поведение, според което компетентността за
издаване на НП, е на министъра на културата или на оправомощено от него лице и
се явява обща разпоредба спрямо тази на чл.98в1 ЗАПСП,
която от своя страна предвижда специална хипотеза, отнесена към случаи на
нарушения, извършени от заведения, представляващи туристически обекти по
смисъла на ЗТ във връзка с публичното използване на обекти на сродни права.
Мотивирано е, че в случая стопанисваният от дружеството ресторант представлява
обект по смисъла на чл.3 ал.2, т.2 ЗТ и доколкото нарушението се отнася до
неправомерно публично използване на звукозапис, то компетентен да издаде НП
след датата 31.12.2018г., е съответният кмет на общината.
И не на последно място ПРС е
приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, а именно –
липсват данни разпоредбата на чл.28 ЗАНН вече да е прилагана по отношение на
ЕООД-то и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на
административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно
наказание; не е установено дружеството да е било санкционирано за други извършени
нарушения по ЗАПСП; санкционираното лице е реагирало своевременно и е
предприело необходимите действия да приведе осъществяваната от него дейност в
съответствие с изискванията на нормативната уредба.
Така постановеното решение е
правилно като краен резултат.
В случая „Веломания
България“ЕООД е санкционирано за нарушение на чл.97 ал.1, т.5 предл.1 ЗАПСП. Съгласно
тази разпоредба, който в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез
публично изпълнение на запис произведения, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на
по-тежко наказание. Предметът на нарушението, независимо чия собственост е,
може да се отнеме в полза на държавата. Отнетите вещи се предават за
унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
Според чл.98 ал.1 ЗАПСП/в
приложимата редакция/, нарушенията по чл.97 се установяват с акт, който се
съставя от длъжностни лица, определени със Заповед на Министъра на културата.
Според чл.98в ал.1 ЗАПСП/в
приложимата редакция/, наказателните постановления се издават от министъра на
културата или от оправомощен от него заместник-министър.
Съответно, според чл.98г ЗАПСП, доколкото в тази глава/Глава тринадесета Административнонаказателни
разпоредби/ не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда
на ЗАНН.
Действително, с §18 от ЗИД
на ЗАПСП е създаден чл.98в1, със следното съдържание:
(1) Кметовете на общини
упражняват контрол върху търговските обекти и туристическите обекти по чл. 3,
ал. 2 от Закона за туризма за предварително уредените права за публично
изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на
звукозаписи, на записи на филм или на друго аудио-визуално произведение или на
части от тях.
(2) Лицата, които
стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл. 3, ал. 2 от Закона за
туризма, при поискване най-малко веднъж годишно предоставят на кметовете на
общини доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение.
(3) При нарушение на ал. 2
на лицата, които стопанисват търговските или туристическите обекти по чл.3,
ал.2 от Закона за туризма, се налага имуществена санкция в размер от две хиляди
до десет хиляди лв.
(4) Нарушенията се
установяват от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на общината.
(5) Наказателните
постановления се издават от кмета на общината.
(6) Имуществените санкции по
ал. 3 се изпълняват по реда на чл. 98в, ал. 4, изречение първо и ал. 5. Петдесет
на сто от приходите от имуществените санкции постъпват по сметката на
Национален фонд „Култура“, а останалите приходи – по бюджета на съответната
община.
Според чл.98в1 ал.2 ЗАПСП обаче, съставомерно е деянието, извършено от лицата, които
стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл.3 ал.2 от Закона за
туризма, изразяващо се в непредоставяне на кмета на общината доказателства за отстъпените
им права за публично изпълнение.
А според нормата на чл.97
ал.1 т.5 предл. 1 ЗАПСП, съставомерно е деянието, изразяващо се в използване чрез
публично изпълнение на запис произведения.
Или установява се, че
нормата на чл.98в1 ал.2 ЗАПСП урежда
самостоятелен състав на административно нарушение, с което се разширява
обхватът на контрола по реда на ЗАПСП и не се урежда по нов начин наказуемостта
на деяния от вида на разглежданото в случая.
С оглед на всичко, изложено
до тук, настоящият съдебен състав намира, че както АУАН, така и НП са издадени
от компетентни органи.
На следващо място, няма
спор, че на 16.10.2019г. в град Пловдив, в ресторант „Авокадо“, находящ се на
бул.“България“ №125А, дружеството е използвало чрез публично изпълнение на запис
произведението: 1. Michael Jackson – Heal the World /композитор и автор на
текста Jackson Michael Joe/член на BMI, представлявано от „Музикаутор“/ в
нарушение на разпоредбите на ЗАПСП. Това е така, защото от събраните по делото
доказателства се установява, че към датата на извършване на нарушението, а
именно 16.10.2019г. санкционираното дружество не се е намирало в договорни
отношения с „МУЗИКАУТОР“ за разрешаване използването чрез публично изпълнение
на въпросния запис. От друга страна, доколкото се касае за заведение със
свободен достъп на неограничен брой посетители, то съдът счита, че е налице и
изискването за „публичност“ по смисъла на приложимата норма.
Не се споделя възражението
на „Веломания България“ЕООД, че не се установява законосъобразността на
използване на приложение за разпознаване на произведения от проверяващите. Достатъчно
в тази връзка е да се посочи, че законът не предвижда ред и методи за
идентифициране на изпълняваните произведения, това обаче, е основание да се
допуснат всички предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства за
установяване на нарушението, вкл. и свидетелски показания. От показанията на
разпитания в хода на въззивното производство свидетел се установява
изпълнението на точно това произведение в търговския обект, както и
техническото средство и приложението, с което това е сторено. Впрочем, същото е
посочено и в КП №7369/16.10.2019г., връчен на проверяваното лице.
В тази връзка е
представената и приета в хода на настоящото съдебно производство Заповед
№РД09-281/19.05.2017г. на Министъра на културата, с която на длъжностните лица
– служители в Дирекция „Авторско право и сродните му права“, на които със
заповед е възложено да извършват проверки, да издават задължителни
разпореждания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, да
съставят АУАН и протоколи за изземване, при изпълнение на контролните си
правомощия, когато предмет на проверката са музикални произведения, записани
изпълнения и звукозаписи, е наредено при необходимост да използват за
разпознаването им специализираните музикални приложения, сред които са и Shazam и SoundHound, каквито безспорно са
използвани и от актосъставителя.
В процесния казус не може да
бъде възприето и че се касае за маловажен случай, доколкото такъв ще е налице
само, ако процесното нарушение има по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния
вид.Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус не водят до извод за
маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН, като по делото не са установени
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществената му опасност.
Неправилно ПРС е приел, че
легитимиран да носи отговорност за нарушаване сродните права на продуцента на
звукозаписа ще е собственикът на радиото, а не лицето, което публично
разпространява програмата на радиото.
В тази връзка следва да се
посочи, че ЗАПСП защитава, както носителите на авторски права, така и
носителите на сродните им права, каквото се явява правото на продуцента на едно
музикално произведение или радио и/или телевизионна програма, поради което и
съществува съществена разлика между предмета на защита – в единия случай се
защитава авторско право, а в другия сродно на авторското право.
От събраните по делото
доказателства се установява, че конкретното произведение - Michael Jackson –
Heal the World /композитор и автор на текста Jackson Michael Joe/член на BMI,
представлявано от „Музикаутор“/ е било публично изпълнено не директно, а
опосредено от радиопрограмата на „Радио 1“, поради което и нарушени са правата
не на композитора и автора, а на продуцента на радиопрограмата на „Радио 1“,
част от която е било изпълнението въпросното произведение.
Към датата на проверката –
16.10.2019г., „Веломания България“ЕООД действително няма сключен договор с
„Музикаутор“ - сдружение за колективно управление на авторски права на
композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални
издатели. Липсват обаче данни, а и не е извършена проверка в тази насока,
налице ли е сключен договор от санкционираното дружество с „Профон“, което
дружество за колективно управление на сродни права е именно представител на
продуцентските права, които в случая са били нарушени. А както вече се посочи и
по-горе, съществува съществена разлика между предмета на защита – в единия
случай се защитава авторско право и търговецът трябва да има сключен договор за
озвучаване на заведението си с „Музикаутор“ или друго сдружение за колективно
управление на авторски права на композитори, автори на литературни
произведения, свързани с музика и музикални издатели, а в другия случай,
какъвто е процесният, се защитава сродно на авторското право, където се изисква
сключен договор с „Профон“.
При това положение, макар и
на различно основание, като е приел, че в хода на административното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на
защита на субектът на административна отговорност, вменявайки му неясно и
неправилно обвинение за извършено административно нарушение, което допуснато
съществено процесуално нарушение опорочава НП и налага отмяната му като
незаконосъобразно, ПРС правилно и законосъобразно го е отменил.
С оглед на изложеното не са
налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното
решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на
основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.3 и ал.4 АПК,
на ответника по касация се дължат извършените разноски. От страната се
представят доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, но липсва представен договор за правна защита и съдействие, от който да
се установи какъв точно е договореният между страните размер, още повече, че
този факт препятства преценката на съда досежно направените от касационния
жалбоподател възражения в тази насока. В тази връзка следва да бъде съобразено
Тълкувателно решение №6/2012г. от 6 ноември 2013г., постановено по т.д.
№6/2012г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегия, според което съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая, както вече се посочи, липсват
каквито и да било доказателства, че страната е договорила възнаграждението, за
което представя доказателства, че е заплатила, поради което същото не следва да
бъде присъдено като разноски, направени в настоящото производство.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХХІ състав:
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №260205 от 21.09.2020г.
по АНД №3806/2020г. по описа на Районен съд– Пловдив, V н.състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Веломания България“ЕООД за присъждане на разноски за тази
инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.