Р Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско дело № 1973 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от М.Л.Ж. с
ЕГН ********** с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа Затвора в
гр.Варна, трета група против
Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 иск за осъждане на Прокуратурата на Р България
да заплати сумата от 1 186 260
/един милион сто осемдесет и шест хиляди двеста и шестдесет лева/, претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди нанесени
в следствие на нарушение на чл. 5 , ал.2, чл. 6, т.2, т.3 б. „д“ от КЗПЧОС
В обстоятелствената част на
исковата молба се излага, че ищецът понастоящем изтърпява наказание лишаване от
свобода в затвора гр.Варна в зона с повишена сигурност в постоянно заключена
килия. Твърди, че на 17.07.2001 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление извършено на 17.01.2001 г. с правна квалификация чл.
152, ал.1 от КН. Твърди, че на по-късен етап наказателното производство във
връзка с това обвинение, водено под № 7047/2001 г. е прекратено с постановление
№ 612/2001 г. по опис на ДРС.
Пет години поскъсано, на 01.08.2005 г. му била определена марка
„задържане под стража“, възоснова на предположението, че след като е изтърпял наказание лишаване от
свобода за срок от 5 години, има опасност да се укрие или да извърши нова
престъпление.
На 20.12.2005 г. било
повдигнато обвинение, проведен разпит на качеството на обвиняем, на който
категорично отрекъл вина и отправил искане за събиране на гласни доказателства
и назначаване на графологична експертиза.Твърди, че преднамерено са му отказали
събиране на доказателства, както и не бил проведен нито един разпит с него. На
01.12.2006 г. бил връчен обвинителен акт срещу който подал възражение. В него
се противопоставил да бъдат присъединявани дела, наказателни производства,
които са приключени/НОХД №886/96 г. и 7047 без посочена година/. Твърди, че в
течение на цялото наказателно производство в досъдебната и съдебната фаза е
съдействал в разследването. Поискал да бъдат приобщени и други наказателни
производства в което било замесено името на пострадалата М. Т.Д., за да се
изясни , че тя е подавала сигнали за посегателства срещу личността й, и че е
обвинявала много хора в извършване на сексуални престъпления, престъпления
против свободата на гражданите и др. Според ищеца,разследващите органи са
бездействали относно установяване на всички факти свързани с обвинението и така
са прехвърлили доказателствената тежест върху него, но същевременно не са
уважили неговите доказателствени искания. Твърди, че това поведение на
бездействие е продължило 13 години.
От правна страна излага, че
с поведението си разследващите органи са нарушили чл.5, ал.2 от ЕКПЧОС като са
повдигали няколкократно обвинения в извършване на различни престъпления променяйки
неоснователно правната квалификация и добавяне нови престъпления, а накрая
обвинителния акт бил съставен за коренно различно обвинение.
От правна стана, ищецът
счита, че е нарушено негово човешко право гарантирано от разпоредбата на чл. 6,
т.2, т.3 б. „д“ ЕКЗПЧОС – да участва в разследването чрез събиране на доказателства.
От правна страна, счита, че
съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ органите на следствието и прокуратурата
са пасивно легитимирани да носят отговорност
и в тази връзка посочва ТР № 3/22004.2005 г. на ВКС. Относно вредата
излага, че в следствие на горепосочените нарушения е изпитал страх, стрес,
унижение, негодувание от неоснователни обвинения свързани с жени, беззащитност,
малоценност и безнадеждност да се пребори с мълчаливо отхвърляне на исканията
за събиране на доказателства.
С допълнителна молба,
ищецът чрез служебно назначен пр. представител, уточнява, че претенцията е с
правно основание чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ и поддържа цената на предявения иск
1 186 250 лева, като изразява становище, че претендираното
обезщетение, произтича от бездействието на разследващите органи по ДП 1122 по
опис на ОСС – Варна. Счита, че е незаконосъобразен отказът им да събират и
проверяват доказателства, които оневиняват обвиняемия. Поддържа се становището,
че при арестуването му на 30.07.2005 не са му съобщени основанието за ареста в
нарушение на чл. 5, пар. 2 от КЗПЧОС, че е бил лишен от правото да участва в
разпита на свидетелите, които са свидетелствали против него, както и отказът на
разследващите да призоват за разпит свидетелите посочени от защитата.
В ход по същество, адв. Ю.Г.
претендира за уважаване на иска и представя писмена защита, която съдържа и
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство.
В писмен отговор Прокуратурата на Р България изразява
становище за допустимост на иска и неговата неоснователност. Счита, че извън
посочените правни основания са изложените оплаквания за нарушения в
наказателния процес по конкретно наказателно производство. Счита, че обвиняемия
е имал право да обжалва постановленията на прокуратурата, които са били
свързани с разследваното по ДП 1022/2015 г. на ОСл.С Варна.
Счита, че чрез предявен иск
пред гражданския съд не може да се ревизира осъдителна, влязла в законна сила
присъда. Счита, че ищецът разполага с други правни възможности, ако счита че
присъдата е основана на непълни доказателства. На последно място е направено
възражение за изтекла погасителна давност, считано от съответните прокурорски
преписки до датата на предявяване на иска.
Съдът след като се запозна със становището на
страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност спрямо материално правните норми, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От разпита на свидетеля К.С.Р.,
с който ищецът е споделял килийно помещение в периода от 2012 до 2016 г. се
установява,че в този период, а и след това ищецът е твърдял, че е несправедливо
обвинен и осъден, тъй като не е извършил престъплението.Свидетелства за лошите
условия в следствения арест и за промените в здравословното състояние на ищеца.
Споделял е, че се чувства като пленник в собствената си държава, „болната“ му
тема е възобновяване на наказателното производство. Свидетелства, че от
задържането до настоящия момент, непрестанно е искал да бъдат извършени
следствени действия, които са му били отказани.
От разпита на свидетеля С.,
който е бил упълномощен адвокат, ангажиран със защитата на обв. Л., се
установява, че той в качеството си на защитник е извършил едно процесуално
действие – на 12.01.2006 г. подал е
молба за запознаване с материалите по СД № 1022 по опис на ОСС за 2005г.
Защитата се изразявала още и в присъствие на разпити, до 05.06.2006 г. когато
обвиняемия оттеглил пълномощията на адв. С..
От заключението по
допусната СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че няма данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните
процеси, но е засегната сферата на социалното функциониране, липса на
инициативност и мотивираност. Придържа се към отговори в т.нар. „социална
желаност“, т.е.да се представи в добра светлина. Личността на ищеца е напълно
открита в общуването и доверчива. Липсват
обективни данни за психичното състояние към 30.07.2005 г. , но съществува
експертно заключение за състоянието му към дата 26.01.2006 г. като към този
моменти и към датата на психичното освидетелстване от в.л. д-р В., няма данни
за психическо заболяване. Според заключението не се наблюдават промени в
психичния статус.
Съдът след служебна справка
в деловодната система на ВОС констатира, че
срещу ищеца в настоящото производство са образувани три наказателни дела
№ 1873/2008 г., 2244/2006 г. и 1137/2006 г.
По ЧНД № 1137/2006 г.: Делото е образувано по молба на М.Л.Ж.
за изменение на марката за неотклонение „задържане под стража“, взета по сл.д. № 1022/2005 г. по опис на ОСС
Варна. Молбата е оставена без уважение с протоколно определение от 06.06.2006
г. В мотивите на съдебния акт са обсъдени следните факти: М.Л.Ж. е задържан е на 01.08.2005 г. за извършено престъпление
по чл.152, ал.1 от НК. С постановление от 20.12.2005 година по отношение на Ж.
са били възведени две обвинения по чл.152, ал.1, т.2 от НК и две обвинения по
чл.116, ал.1, съответно по т.6 и т.12 от НК.
По НОХД № 2244/2006 г. Делото е образувано възоснова на
обвинителен акт, с който е приключено досъдебното производство по сл.д. № 1022/2005 г. Постановена е
присъда с която М.Л.Ж. е признат за
виновен в това, че
На 01.08.1996 г. при
условията на опасен
рецидив, в землището на с.
Климентово, Варненска област, се съвкупил с Л. В. Д., ЕГН **********, като я
принудил към това със сила и заплашване. За това престъпление му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
13 години, при първоначален строг затворнически режим.
На
22.05.2000 г. в землището
на с. Долище,
Варненска област, умишлено умъртвил С. А. Д., ЕГН **********, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена
жестокост, при условията на опасен рецидив. За това престъпление му е наложено
наказание доживотен затвор, без замяна.
На
17.07.2001г., при условията
на опасен рецидив,
в
землището на гр. Вълчи дол, Варненска област, се съвкупил с
М. Т.Д., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване. За
това престъпление му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 10 години.
На
20.02.2004 г., в землището
на с. Осеново, Варненска област умишлено умъртвил Р.
Г. Д., ЕГН **********,
като убийството е
осъществено от Ж.
при условията на опасен рецидив и след като е извършил друго умишлено
убийство по чл. 116 от НК, за което не е постановена присъда. За това престъпление му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.
На основание чл.23, ал.1 от НК, му е наложено
най тежкото от тези наказания – доживотен затвор без замяна, като е зачетено
предварителното задържане, считано от 27.07.2005 г.
Присъдата по обвиненията за извършени
престъпления по чл. 116 от НК е била отменена и върната за ново разглеждане. В
останалата част потвърдена.
По НОХД № 1873/2008 г. Делото е образувано след отмяна на
присъда по НОХД № 2244/2006 г. Постановена е нова присъда, с която на 13.05.2009 г. М.Л.Ж. е признат за виновен в
това, че:
На
22.05.2000г. в землището на с.Долище, Варненска
област, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил С. А.Д., ЕГН **********,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. За
това престъпление му е наложено наказание доживотен
затвор без замяна.
На
20.02.2004г., в землището на с.Осеново, Варненска
област, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Р. Г. Д., ЕГН **********, като убийството е осъществено от подсъдимия след като е извършил друго умишлено
убийство по чл. 116 от НК, за което не е постановена присъда. За това
престъпление му е наложено наказание доживотен
затвор без замяна.
Присъдата
е влязла в законна сила на 22.03.2010 г.
Наказанието от присъда по НОХД № 2244/2006 г. е
групирано с наказанието от присъдата по
НОХД № 1873/2008 г. и на М.Л.Ж. е определено най-тежкото от тях – доживотен
затвор, без замяна при първоначален специален затворнически режим.
Съдът е изискал материалите по НОХД № 1873/2008
г. и към тях са приложени всички досъдебни производства, възоснова на които са
постановени предходните осъждания. В тази връзка съдът
констатира, че първото извършено от ищеца престъпление е осъществено на 01.08.1996
г. , второто е осъществено на 22.05.2000 г. , третото на
17.07.2001 г., четвъртото на 20.02.2004 г. За тези престъпления е внесен обвинителен акт
на 01.12.2006 г. Досъдебното производство е образувано с Постановление на
Прокурор от РП Девня на 26.07.2001 г. възоснова на законен повод и достатъчно
данни за извършеното престъпление срещу М.
Т.Д., т.е. за деянието извършено на 17.07.2001 г. М.Л.Ж.
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 152, ал.1, т.2
от НК /това, за което е било образувано наказателното производство, като е била
прецизирана правната квалификация/. Мярка
за неотклонение по това досъдебно производство не е била определяна. На
26.09.2001г. разследването по делото е било приключено с мнение за
прекратяване.
Общата продължителност на
разследването е два месеца.
На 11.10.2001г., с
постановление на прокурор при ДРП, наказателното производство по ДЛ № 7047/01г.
по описа на РУП Девня е било прекратено. Постановлението не е било обжалвано.
На 14.02.2005г. е било
образувано ДП № 1022/2005г. по описа на ОСС Варна срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 142, ал.1 от НК, с пострадало лице Р.Д.. На
28.07.2005г., М.Ж. е бил временно задържан по това досъдебно производство. По
същото дело, на 30.07.2005г., той е бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 142, ал.1 отНК. С определение от 30.07.2005г., спрямо обв. Ж. е била
взета МНО „Задържане под стража" / по ДП № 1022/05г./. В хода на
разследването по това досъдебно производство е било установено, че Ж. е извършител
на убийството на Р.Д..
Извършена е била проверка
на всички завеждани до този момент дела и преписки спрямо Ж. в прокуратурите от
района на Апелативна прокуратура Варна. В това число е била извършена служебна
проверка и на прекратителното постановление РП Девня по ДП № 7047/01г. по описа
на РУП Девня. С постановление на ОП Варна от 10.08.2005г. е било потвърдено
постановлението на ДРП от 11.10.2001г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 7047/01г. по описа на ДРП. Извършена е била служебна
проверка на постановлението на В ОП от АП Варна. С постановление от 12.08.2005г., прокурор при АП Варна е отменил
постановлението на ВОП от 10.08.2005г., с което е потвърдено постановлението на
ДРП от 11.10.2001г. и е постановил ДП № 7047/01г. да се присъедини към ДП №
1022/05г. по описа на ОСС Варна. С
постановление от 17.08.2005г., следовател при ОСС Варна е обединил материалите
по ДП № 7047/01г. по описа на РУП Девня и материалите по ДП № 1022/05г. по
описа на ОСС Варна в едно производство, което да се води под номер 1022/05г. по
описа на ОСС Варна.
От този ден 17.08.2005г., в
правния мир срещу М.Ж. се води едно единствено наказателно производство - това
по ДП № 1022/05г. по описа на ОСС Варна, при това с предмет на разследване
четири престъпления, извършени спрямо четири различни лица. Престъпленията
са две квалифицирани убийства и две квалифицирани изнасилвания, едно от които
спрямо М. Д. извършено през 2001 г.
Съдът не приема тезата на
ищеца, че разследващият орган не е извършвал следствени действия по едно от
обвиненията и с това нарушил изискването на Конвенцията . Предметът на
разследване по делото е общ и за да бъде приключено разследването, по него
следва да бъдат извършени всички необходими действия, свързани с разкриване на
обективната истина по отношение на всичките четири престъпления. Освен това,
видно от протоколите за предявяване на разследването, обвиняемият не е сторил никакви искания и възражения, касаещи
обвинението му за изнасилване на Д., а възраженията и исканията му са били
свързани с обвиненията за двете убийства. Материалите
по разследването, при НПК, действащ към 2006г., а и понастоящем, се предявяват
на обвиняемия след приключване на разследването по делото. В случая, по ДП №
1022/ 05г. по описа на ОСС Варна, материалите по досъдебното производство са
били предявени на Ж. през месец април
2006г. По указания на наблюдаващият прокурор, делото е било върнато за
допълнително разследване, като след извършване на указаните действия, през месец август 2006г. материалите по
делото отново са били предявени на обвиняемия.
На 01.12.2006г. е бил
внесен обвинителен акт срещу Ж. за престъпления по чл.152, ал.З, т.4, вр. ал.1,
т.2 от НК с пострадала М. Д., за престъпление по чл.152, ал.З, т.4, вр. ал.1,
т.2 от НК с пострадала Л.Д., за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и пр.4
и т.12, пр.1 от НК спрямо С.Д. и за престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 и
пр.2 от НК- спрямо Р.Д..
Относно възражението, че на
обвиняемият Ж. и до ден днешен никой не му бил посочил мотиви, нови
обстоятелства и т.н. за възобновяване на наказателното производство по ДП №
7047/01г. по описа на РУП Девня: Постановлението на АП Варна от 12.08.2005г. по
пр. № 2431/05г. по описа на ВАЛ е приложено към материалите по ДП № 1022/05г.
по описа на ОСС Варна, които материали двукратно са били предявявани през
2006г. Разследването
по ДП № 1022/05г., водено срещу Ж. за две престъпления по чл. 116 от НК и две
престъпления по чл. 152 от НК, към което досъдебно производство с постановление
на следовател при ОСС Варна от 17.08.2005г. е било присъединено ДП № 7047/01 г.
по описа на РПУ Девня, е продължило от 14.02.2005г. до месец август 2006г.,
т.е. 18 месеца. Към този срок следва да
се прибавят и два месеца разследване по ДП № 7047/01 г. по описа на РУП Девня.
От разпита на свидетеля К.С.Р.,
с който ищецът е споделял килийно помещение в периода от 2012 до 2016 г. се
установява,че в този период, а и след това ищецът е твърдял, че е несправедливо
обвинен и осъден, тъй като не е извършил престъплението.Свидетелства за лошите
условия в следствения арест и за промените в здравословното състояние на ищеца.
Споделял е, че се чувства като пленник в собствената си държава, „болната“ му
тема е възобновяване на наказателното производство. Свидетелства, че от
задържането до настоящия момент, непрестанно е искал да бъдат извършени
следствени действия, които са му били отказани.
От разпита на свидетеля С.,
който е бил упълномощен адвокат, ангажиран със защитата на обв. Л., се
установява, че той в качеството си на защитник е извършил едно процесуално
действие – на 12.01.2006 г. подал е
молба за запознаване с материалите по СД № 1022 по опис на ОСС за 2005г.
Защитата се изразявала още и в присъствие на разпити, до 05.06.2006 г. когато
обвиняемия оттеглил пълномощията на адв. С..
От заключението по
допусната СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че няма данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните
процеси, но е засегната сферата на социалното функциониране, липса на
инициативност и мотивираност. Придържа се към отговори в т.нар. „социална
желаност“, т.е.да се представи в добра светлина. Личността на ищеца е напълно
открита в общуването и доверчива.
Липсват обективни данни за психичното състояние към 30.07.2005 г. , но
съществува експертно заключение за състоянието му към дата 26.01.2006 г. като
към този моменти и към датата на психичното освидетелстване от в.л. д-р В.,
няма данни за психическо заболяване. Според заключението не се наблюдават промени
в психичния статус.
Съдът, в иницираното от ищеца производство не може
да преценява, дали разследващите органи основателно
или неоснователно са отказали извършване на конкретни следствени действия и
от тази преценка да обосновава извод,
дали е доказано авторството на престъплението. За гражданския съд,
съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в законна сила присъда е
задължителна. Посочените текстове от конвенцията, не водят до пряка
непосредствена вреда за ищеца, тъй като негативните преживявания са следствие
от факта, че за правния мир ищецът е извършител деянията и този факт е
установен с влязла в законна сила присъда. В случай, че наказателното
производство е възобновено и се установи, че са налице други доказателства,
който доказват авторството на лице,
различно от осъдения, то тогава, че е налице факт от фактическият състав
за основателност на претенцията. Поради това, че изобщо не е започнал да тече
давностен срок, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователна. Поставения от ищеца въпрос
се отнася до задължението на ответника, който в наказателното производство
осъществява функция по обвинение да събира доказателства, които са посочени от
обвиняемия. В тази връзка, следва да се отбележи негативната тенденция,
органите осъществяващи функция по обвинение да игнорират исканията на
обвиняемите лица да се събират доказателства, които те сами не могат да
представят. Отказите, следва да бъдат изрични, а когато тези искания се отнасят
до авторството на престъплението, следва да бъдат подробно мотивирани.
Мълчаливото игнориране нарушава правото на защита. От събраните в тази посока
доказателства, се установява, че по исканията на обвиняемия са постановени
мотивирани откази, които са обжалвани пред по-горестоящия прокурор. От формална
страна липсва пропуск на органите на прокуратурата, да отговорят на поставените
от обвиняемия въпроси. Институционалният
контрол приключва пред ВКП и съдът няма право да преценява
законосъобразността на актовете на Прокурора. В съдебната фаза, като част от
наказателното производство, подсъдимия може да посочва доказателства,
подкрепящи неговата теза, но за отказът да бъдат събрани се произнася съда. При
евентуално възобновяване и постановяване на оправдателна присъда, ищецът има
право да претендира обезщетение от Прокуратурата, че не е събрала своевременно
доказателства, които го оневиняват.
Не е налице нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 -
4 на Конвенцията, тъй като на арестувания незабавно са съобщени на разбираем за него език
основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват. Тази
разпоредба не изключва правото на органите осъществяващи функция по обвинение
да попълват обвинението с нови обвинения. Не е нарушено правото на ищеца, в
качеството му на подсъдим да участва в разпита на свидетелите, което сторено в съдебната фаза. В досъдебната,
наказателното производство не е публично, затова разпита на свидетелите може да
се осъществява и в отсъствие на обвиняемия, а ако същия иска да присъства
следва да направи изрично искане пред разследващия орган. От наказателното
производство не се установява да е направено такова искане и да е поставен
незаконосъобразен отказ. От разпоредбата на чл. 2 , ал.1 от ЗОДОВ се
установява, че отговорността на държавата по реда на този закон, може да бъде
ангажирана само за нарушения по чл. 5, § 2 – 4, а не и по чл. 6,
т.2 и т.3 от КЗПЧОС, затова и в тази част, мотивите на съда по същество, не
ангажират произнасянето с настоящия съдебен акт. По отношение на тази претенция
съдът не може да се произнесе с прекратително определение, тъй като размерът на
претенцията не е дефиренциран от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Л.Ж. с ЕГН **********
с местопребиваване Затвор гр.Варна, III
та група, представляван от служебно назначения адвокат Боян Бохоров от
ВАК против Прокуратурата на Република България осъдителен иск за сумата
от 1 186 250 /един милион сто
осемдесет и шест хиляди и двеста и петдесет/ лева, претендирани като
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на чл. 5 , ал.2, чл. 6, т.2, т.3 б. „д“ от КЗПЧОС, на
основание чл. 2,
ал. 1 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА М.Л.Ж. с ЕГН ********** с
местопребиваване Затвор гр.Варна, III
та група, представляван от служебно назначения адвокат Ю.Г. от ВАК да заплати
в полза на Окръжен съд Варна, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща разноски в производството за процесуално представителство и 10
лева държавна такса за образуване на делото.
Да се издаде РКО в полза на
адвокат Ю.Г. от ВАК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт до страните.
Съдия в Окръжен
съд: