Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.10.2020 г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
първи октомври 2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен
секретар: Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията докладчик
МИНЧЕВ търговско
дело № 346 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе
предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът
твърди в исковата молба, че ответниците
са солидарно отговорни длъжници по отношение на него, като вземането му
произтича от Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2016г. (с нотариална
заверка на подписите) по силата на който предишният кредитор „Ф.Г.*‘ ООД е
прехвърлил на И.Н.К. вземането си срещу солидарните длъжници „И.“ ЕООД и И.Г.М.
(без договорните лихви и неустойката), произтичащо от договор за заем от
26.10.2016г. инкорпориран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека №
193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/
26.10.2016г на Нотариус Е.Т., рег.№ 364 на Нотариалната камара, е район на
действие - района на PC гр. С.З..
Изложено е, че съгласно
този договор за заем, заемополучателят „И.“ ЕООД е получил заем в размер 50 000
лева, която сума се е задължил да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017г.
Твърди се, че заемателят -длъжник дължи и договорна лихва в размер 2% /два
процента/ върху неизплатената част от главницата (платими до 26- то число на
всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева месечно, като първата вноска за
договорна лихва е дължима до 26.11.2016г. В договора било предвидено и че при
неплащане, на която и да е месечна лихва, цялото вземане става предсрочно
изискуемо. При просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при
настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят дължал, освен цялата
неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева. Сочи се, че договорът е подписан и от И.Г.М., в качеството
му на физическо лице - солидарен длъжник.
Поради неизплащане от
длъжника на дължимата съгласно горепосочения нотариален акт главница на
определения в договора падеж (26.10.2017г.), новият кредитор се е сдобил с
изпълнителен лист за дължимата главница.
Отбелязано е, че в
процесния случай се касае за изпълнителен лист, издаден по реда на чл.417 ГПК в
полза на кредитора И.Н.К., както следва:
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от
29.08.2018г, издаден по ч.гр.д. №4344/2018г по описа на PC - гр. С.З. (за сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2018г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 1 000 /хиляда/
лева за държавна такса и 1300 /хиляда и триста/ лева за адвокатско
възнаграждение). Въз основа на изпълнителния лист е образувано от ищеца
изпълнително дело (изп. д. № 297/2019г по описа на ЧСИ - Р.М., peг. № 868 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр.
С.З.) против ответниците, по което до настоящия момент нямало събрани суми.
По частното гражданско дело е постъпило
възражение от солидарните длъжници, поради което в законоустановения срок,
ищецът предявява настоящия иск.
Моли, съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на солидарните длъжници „И.“ ЕООД с ЕИК
********* и адрес на управление в грС.З.**, представлявано от И.Г.М. ЕГН **********
и И.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на физическо лице, че на
основание Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2016г. (с нотариална
заверка на подписите на страните, рег. № 16335/31.10.2016г, на Нотариус Д.Н.,
рег. № 181 на Нотариалната камара, договорът вписан в служба по вписванията -
гр. С.З. с вх. Рег. № 12752 от 02.11.2016г, Акт № 109, т. IV), И.Н.К. ЕГН **********,***,
има вземане към горепосочените солидарни длъжници, в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, представляващи главница по договор за заем от 26.10.2016г,
обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I,
рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г на Нотариус Е.Т., рег.№ 364 на
Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. С.З., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2018г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер на 1 000 /хиляда/ лева за държавна такса и 1 300 /хиляда и триста/ лева
за адвокатско възнаграждение. Претендира за направените по настоящото
производство разноски.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответниците заявяват, че исковата
претенция е изцяло недопустима, неоснователна и недоказана. Оспорват предявения
иск изцяло по основание и размер.
Правят възражение за нищожност на договора
за цесия, като считат, че противоречи на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, по
силата на който ищеца черпи активната си процесуална легитимация, като излагат
следните съображения:
На 31.10.2016г. е сключен договор за цесия
с цедент „Ф.Г.*“ ООД. ЕИК ********* и цесионер - ищецът И.Н.К., които договор
от външна страна не страда от пороци.
Според ответниците, нищожна обаче е клауза
в договора, която обективира нищожността на целия договор, а именно: в чл.3,
буква „Б“ - „сумата от 25 000 лева, платими от ЦЕСИОНЕРА на ЦЕДЕНТА по банков
път след събиране на горепосоченото вземане от съдебен изпълнител или при
доброволно плащане от страна на длъжника. “.
Изложено е, че за да е налице валидно
сключен договор, по силата на който се прехвърлят права, следва продажната цена
да е изцяло изплатена без да е налице отлагателно условие. В конкретния случай,
договорът за цесия е сключен, но цесионера - ищец И.Н.К., не е придобил правото
на кредитор, тъй като не е заплатил в цялост продажната цена. А плащането на
пълния размер на продажната цена е абсолютна процесуална предпоставка за
валидност на сключения договор. Посочено е, че договорът, по силата на който
цесионера - ищец черпи правата, би могъл да се приеме като предварителен такъв,
но не и като окончателен, и на следващо място нищожен, тъй като цели
заобикаляне на закона, по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Отбелязано е, че е налице удовлетворяване
на цедента „Ф.Г.*“ ООД по образувано от последния изпълнително дело
№20168680400121 по описа на ЧСИ Р.М., във връзка с което е инициирана процедура
по принудително събиране на сумите, като цедента се е удовлетворил частично по
отношение на прехвърленото вземане, след прехвърлянето му със сумата от 28 555
лв., видно и съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от
31.01.2017г., влязло в сила на 12.07.2017г., вписано в СвП с вх.рег. № 7776,
акт №г 181, том XIX/ приложение № 1/.
Сочи се, че липсва сключен договор за заем,
и че такъв не съществува и не може да бъде инкорпориран в нотариален акт № 193,
том L peг. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016 год. по описа на нотариус Е.Т.,
Нотариус с peг. № 364 с район на Действие - Районен съд гр. С.З..
Договорът за заем представлява реален,
двустранен и писмен договор. В случая, според ответниците, липсва волеизявление
за сключване на договор за заем и считат същия за нищожен.
Клаузите в договорната ипотека не заместват
сключен договор за заем. Изложени са съображения по чл. 240 ЗЗД и е посочена
съдебна практика. Ответниците сочат, че от една страна не съществува договор за
заем, а от друга липсват доказателства за предаване на паричната сума. Обръщат
внимание, че следва също така, да се има предвид, че съгласно действащата
практика солидарния длъжник има качеството на поръчител и неговата отговорност
би се запазила при условията на чл. 147, ал, 1 ЗЗД, т. е. ако в шестмесечен
срок от падежа бъде предявен иск срещу главния длъжник, което в настоящия
случай не е станало. С изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 .пр. I ЗЗД правото
на кредитора да търси изплащане на сумите от поръчителя - И.Г.М. е погасено.
Фактическият състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ
прекратяване на поръчителството, обхваща двата кумулативно дадени елемента: 1)
период от време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора
спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. Според ответниците,
в случая е налице кредиторовото бездействие от датата на изискуемостта на
вземането, а именно от 26.10.2017 год., от когато настъпва и изискуемостта на
вземането. От тогава започва да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл.147,
ал.1 ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника води до
преклудиране отговорността на поръчителя /солидарен длъжник/, защото
отговорността на поръчителя е акцесорна и е предназначена да обезпечи
изпълнението на главното задължение. Молят, съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана, както и
да се прогласи договора за цесия за нищожен. Претендират за направените
разноски, в това число и адвокатски хонорар. Молят, да им бъде дадена
възможност да направят и други искания, бележки и възражения, с оглед
становището на ищеца по отговора на исковата молба и проекта за доклад.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът пояснява и допълва
исковата молба. Намира за неоснователно възражението на ответниците за недължимост
на претендираните суми, като излага съображения.
С допълнителния
отговор ответниците вземат становище, че допълнителната искова молба
представлява изявление по хода на делото.
Отбелязват, че ищеца признава, че плащане по процесния
договор за цесия не е извършено, който факт потвърждавал направените с отговора
на исковата молба възражения. Твърди се, че ищеца не доказва фактите, от които
произтича вземането му и не ангажира доказателства. Посочват, че отбелязването
в преводите, че сумата се дава в заем, не установява по несъмнен начин заемно
правоотношение, както и че едно от платежните нареждания е с дата предхождаща
нотариален акт № 193 от 26.10.20016г.
Безспорно установено между
страните по делото е, че:
От приложеното ч.гр.д.
№4344/2018 г. по описа на PC С.З. се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2475/29.08.2018 г. и изпълнителен
лист от 29.08.2018г, за сумата от 50 000 лева главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.08.2018г. до изплащане на вземането, както
и разноски по делото в размер на 1 000 лева за държавна такса и 1300 лева за адвокатско възнаграждение. По частното гражданско дело е постъпило
възражение от солидарните длъжници, поради което в законоустановения срок,
ищецът е предявил
настоящия иск.
От договор за заем от
26.10.2016 г. инкорпориран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека
№ 193, т. I, рег.№ 2398, н. дело №
143/26.10.2016г на Нотариус Е.Т., рег.№ 364 на Нотариалната камара, е район на
действие - района на PC гр. С.З. е видно,
че заемодателят „Ф.Г.*‘ ООД е предоставило в заем на заемополучателят „И.“ ЕООД сума в размер 50
000 лева, която сума се е задължил да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017
г..
С Договор
за прехвърляне на вземане от 31.10.2016 г. (с нотариална заверка на подписите
на страните, рег. № 16335/31.10.2016г, на Нотариус Д.Н., рег. № 181 на
Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията - гр. С.З. с вх. Рег. №
12752 от 02.11.2016г, Акт № 109, т. IV, „Ф.Г.*‘ ООД е
прехвърлил на И.Н.К. вземането си срещу солидарните длъжници „И.“ ЕООД и И.Г.М..
По
делото са представени 2 бр. платежни нареждания за преведени суми от по
25 000 лв., със дата 25.10.2016 г. и 26.10.2016 г. като основание е
записано „заем“.
С оглед така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Произходът на
паричното задължение на ответниците, ищецът свързва със сключен договор за заем и
това е правното основание на осъдителната му претенция. Същото следва и от наведените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, и в тези рамки
се вмества защитата, която му се дължи от съда.
За да се уважи иска
за реално изпълнение на задължението на заемателя по договор за заем за
потребление на парична сума, следва да се установи безспорно наличието на
сключен валиден договор, обективиращо се в предаване от страна на заемодателя
на уговорената сума и неизпълнението на основното насрещно задължение на
заемателя – да я върне в уговорения срок.
Този вид договор по
правната си характеристика е едностранен, неформален, безвъзмезден и реален. Действително, по него
задължения възникват само за заемателя и за валидността му не е необходима
писмена форма, но от същността му на реален договор имплементарно следва, че той се счита сключен в момента на
фактическото предаване в собственост на заемателя на паричната сума. Тоест
единствено доказването на този положителен факт от страна на заемодателя-ищец
може непререкаемо да потвърди съществуването в правния мир на такъв
договор – доказването на юридическия факт на сключването му се състои в
доказването на предаването на сумата.
Такива еднозначни,
преки и категорични доказателства ищецът не е посочил и представил по делото. Сключения договор за заем от 26.10.2016 г.,
инкорпориран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека, уговорена между страните в
договора, не съдържа нито категорично изявление за предаване на сумата, нито
пък изявление на заемателя, инкопорирано в документите, от което може за се
направи извод, че е получил сумата. Практиката на ВКС е
последователна в схващането, че е необходимо наличието на изрично изявление или
на разписка.
Договорът
за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента
на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от
формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане
на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се
предава паричната сума/. Само по себе си учредяването на договорна ипотека в
обезпечение на заемно задължение, не доказва предаването на парите в
собственост на заемополучателя, съответно съществуването на договор за заем.
Ипотеката може валидно да обезпечи и едно бъдещо задължение по договор за
кредит. Задължение за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание,
че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ
за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването
на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него.
От представените платежни се установява предаване във фактическа власт
на ответника на суми от по 25 000 лв.. Реално те не обективират волеизявление от страна на
получателя на сумата за поемане на правно задължение за нейното връщане. От
съдържанието на банковите документи не се установява с какви конкретни
правоотношения се свързва плащането, като следва да се отбележи, че едното
платежно е с дата, предхождащо договора за заем. Наличието на банковите документи, в които не е посочено
основание за плащане, а само заем, само по себе си не доказва сключването на процесния договор, тъй като задължението може да
произтича от всякакъв друг източник.
Така след като за
цедента „Ф.Г.*“ ООД не е доказано, че е дал заемните средства, а
заемателят ги е получил, то предявеният от цесионера - ищец иск за това вземане
не е доказан и се явява неоснователен, поради което е следвало да бъде
отхвърлен.
Предвид горното,
съдът намира, че не следва да обсъжда останалите възражения на ответниците за
нищожност на договора за заем и цесия, на посочените от тях основания.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъдени да заплати на ответника И.Г.М. направените по
делото разноски. Съгласно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК се
претендират разноски в размер на 3000 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно
подписан между страните договор за правна защита и съдействие. В случая направеното от проц. представител на ищеца
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника е основателно и
следва да бъде уважено. Съобразено разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
същото следва да бъде намалено до размера на 2030 лв..
Ето защо, Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК от И.Н.К.
ЕГН **********,***, чрез адв. И.З. против „И.“
ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление в грС.З.**, представлявано от И.Г.М.
ЕГН ********** и И.Г.М. ЕГН **********, с адрес ***, като физическо лице, в
качеството им на солидарни длъжници, да се
признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 50 000 лв., /петдесет хиляди лева/, представляващи главница по договор
за заем от 26.10.2016 г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване на
договорна ипотека № 193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/
26.10.2016г на Нотариус Е.Т., рег.№ 364 на Нотариалната камара, с район на
действие - района на PC гр. С.З., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Н.К. ЕГН **********,***, да заплати на И.Г.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2030 лв./две хиляди и тридесет
лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З.
пред Апелативен съд- гр.П.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………..