Р Е Ш Е Н И Е № 1312
13.11.2019г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивски
окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание
на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св. Узунов
С участието
на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
в.гр.д.№ 1874/
2019г.
по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „ЧЕЗ Електро България“
АД –гр.София чрез юриск. Л.М., с посочен съдебен адрес:*** против Решение №
2792/ 03.07.2019г. постановено по гр.д.№ 2380/ 2019г. по описа на ПРС, с което по
отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД – гр.София е признато за установено, че О.Б.
*** не дължи сумата в размер на 880,12 лева, представляваща допълнително
начислена електроенергия за периода от 03.08.2018 г. до 31.10.2018 г., за което
вземане е издадена фактура № *********/ 08.11.2018 г. като в тежест на
жалбоподателя са присъдени направените от ищеца разноски за производството по
делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на така предявения иск. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор по
въззивната жалба от въззиваемата страна О.Б.А., представляван от адв.М.Ч., в
който отговор се оспорва основателността на въззивната жалба и се иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се на основание чл.78, ал.1 ГПК присъждане на разноски по делото пред въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал. ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с отрицателно
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от О.Б.А. *** против „ЧЕЗ Електро
България“ АД –гр.София за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата в
размер на 880,12 лева, представляваща допълнително начислена електроенергия за
периода от 03.08.2018 г. до 31.10.2018 г., за което вземане е издадена фактура
№ *********/ 08.11.2018г., въз основа на обстоятелствата: ищецът заедно с брат
си Л. Б. К. били признати за съсобственици при равни квоти по НА № 9/2003г. на
Нотариус ******, на недвижим имот, представляващ ПИ и масивна едноетажна ЖС в
него – къща с адрес: *********, който имот е електрифициран и
снабдяван с ел.енергия от „ЧЕЗ Електро България“ АД; на 13.11.2011г. братът на
ищеца Л. К. починал на 12.03.2011г., поради което ищецът останал единствен
собственик на имота, въз основа на което мотивира правния си интерес от
предявяване на установителния иск; признава се наличието на облигационна връзка
с ответното дружество, във връзка с което и правният интерес от предявяване на
иска срещу дружеството „ЧЕЗ Електро България“ АД; признава се качеството на
потребител на ищеца съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП ; при рутинна проверка на
процесния имот от ответното дружество била начислена едностранно и допълнително
за заплащане сумата от 880,12 лева с КП за периода 03.08.-31.10.2018г. и издадена съответна фактура на името на
наследодателя на ищеца брат му Л.К. по отношение на имота, който бил приет от
ищеца като наследствен; за корекцията ищецът не бил уведомяван нито за
едностранна корекция на сметката, нито за съставения по случая КП за техническа
проверка на СТИ заедно със справката за ел.енергия, вкл. не бил уведомяван по
реда на ОУ на ЧЕЗ и чл.48, ал.1 ПИККЕ за резултата от проверката, поради което
ищецът е изразил несъгласие с едностранната корекция на сметката му за минал
период и оспорил дължимостта на допълнително начислената стойност в размер на
сумата от 880,12 лева; оспорена е верността на констатациите за неправомерно
въздействие върху СТИ, съобразно КП от проверката на СТИ, вкл. на основание
чл.120, ал.1ЗЕ за това, че електромерните табла и електромерите са собственост
на оператора на електроразпределителната мрежа; формулирани са възражения за
неспазване на разпоредбите на чл.47, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 ПИККЕ, за това, че
ищецът не е подписвал КП, проверката не е извършена в присъствието на двама
свидетели, служители на оператора, не били съставени справки за неизмерени
количества ел.енергия и справка за дължима сума, които да са изпращани по
пощата с обратна разписка на ищеца, електромерът не бил предаван за експертиза
в БИМ. Въз основа на тези доводи е мотивирана липсата на основание за
ангажиране отговорността на ищеца за неизпълнение на договорно задължение, а
коригирането на сметките за доставена ел.енергия като противоречащо на
регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност, в
каквато насока е извършено позоваване на съдебна практика. Мотивирано е несъответствие
на ОУ със ЗЕ, направен е довод за незаконосъобразно определяне на корекционния
период.
Видно от представения по
делото КП № 1021562 от 31.10.2018г. от двама служители на ответното дружество
на длъжностите тех.ел.системи и в присъствието на двама свидетели е извършена
проверка на СТИ на процесния имот и констатирана направа на присъединение преди
СТИ, в резултат на което консумираната през това присъединение ел.енергия в
момента на проверката не се измервала от електромера, не се заплащала, при
установена промяна в схемата на свързване на измервателната система на
ел.енергия. Електромерът бил демонтиран и монтиран нов изправен електромер от
екип на МУД-Север. Протоколът е подписан от служител на V РУ на МВР. В резултат
на проверката и съставения КП е извършена корекция на сметка на основание р.ІХ ПИККЕ, чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ за
периода 03.08. – 31.10.2018г. чрез доначисляване използваната от потребителя
ел.енергия на база: половината от пропускателната способност на линията , чрез
която обектът е свързан към електро-разпределителната мрежа. Представени са
уведомителни писма, адресирани до лицето Л. Б. К. от 01.11.2018г. за
уведомяване относно извършената на 31.10.2018г.
проверка на обекта със СТИ, находящ се в процесния имот, начислената сума в
размер на 880,12 лева, с приложение на издадената в тази връзка фактура и
справка към нея, както и в последствие адресирано до ищеца уведомление за
същите обстоятелства въз основа на депозираното от ищеца Заявление за продажба
на ел.енергия за битови нужди от 10.12.2018г. Назначена е по делото СТЕ, по
което е депозирано заключение на в.л.инж.Л.К. в насока на това, че преизчислението
на консумираната ел.енергия е извършено в съответствие с предложението за
корекция на ЧЕЗ Разпределение като отговаря на методиката/, посочена в
предложението за корекция и 90-дневния
период по методиката, а остойностяването е извършено в съответствие с
действащите през процесния период цени на ел.енергия, утвърдени от КЕВР. Ангажирани са от ответника по делото гласни
доказателства във връзка с удостоверените в съставения КП фактически
обстоятелства и относно факта на
спазване процедурата в ПИККЕ.
За да уважи така предявения
отрицателно установителен иск районният съд с решаващите мотиви по делото е обосновал
съображения по повдигнатия основен и обуславящ правен спор по делото относно
наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката
за ел.енергия на потребителя чрез начисляване на допълнителната за плащане
сума. В тази насока независимо от извършеното от страна на ответника позоваване
на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ вр чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, вр.с чл.48, чл.51, ал.1 ПИККЕ, не е възприето наличието на спазване на
процедурата за извършване на едностранна корекция на сметката на клиента. Съгласно цитираните норми, условията, при
които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, като
са отчетени и условията, при които се извършва едностранната корекция на
сметката на потребителя и периодът на изчисление на количеството ел.енергия, от
датата на констатиране на неправилно/неточно измерване или неизмерване до
датата на монтажа на СТИ или предходно извършената проверка, но не по-дълъг от
90 дни, към който период действаща е била нормата на чл.48, ал.1 ПИККЕ.
Отчетена е и по-актуалната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК ,
обективирана в Решение №111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. на І ТО, решение
№ 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/ 2014г. на ІІ ТО и Решение № 203/ 15.01.2016г.
по т.д.№ 2605/ 2014г. на І ТО в насока на приетото, че с изменението на ЗЕ от
2012г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, но
само ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване, начините и
местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
От друга страна е отчетено също, че между страните съществуват договорни
отношения, при които по принцип важи правилото за виновния характер на
договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и
обективна / безвиновна/ отговорност с нормата на чл.48 ПИККЕ. Независимо от това на следващо място обаче е
отчетено и неизпълнение на задължението
на ответника за уреждане на необходимото съдържание на ОУ за предвиждане задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съобразно
изменението на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012г. и чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ, въз основа на което се поражда правото на ответното дружество за
едностранна корекция на сметката на потребителя. Това условие от сложния
фактически състав, даващо основание на ответника за едностранна корекция на
сметката на потребителя не е изпълнено поради неизпълнение задълженията на
ответника по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието съдържание да
отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация. В тази насока
е отчетена все още преобладаваща
практика на ВКС / в т.ч. Решение № 173/ 16.12.2015г. по т.д.№ 3262/ 2014г. на
ВКС – ІІ ТО, Решение № 203/ 15.01.2016г. по т.д.№ 2605/ 2014г. на ВКС – І ТО и
др./ Изложените фактически и правни
съображения на районния съд се споделят от настоящата въззивна инстанция като
съответстващи на съществуващата актуална
нормативна уредба и преобладаваща
съдебна практика в насока липсата на
валидни предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя на
извъндоговорно основание, вкл. при липса
изпълнението от страна на ответното дружество на предвидените за това
законови условия по чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012г. и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в които е предвидено
задължението на ответното дружество да предвиди ред и начин за уведомяване на
клиента в Общите си условия при
иницииране на процедура за
извършване на корекция на сметки и преди
извършване на тази едностранна корекция на сметката на клиента, в
каквато насока е и изричното Решение № 173/ 16.12.2015г. по т.д.№ 3262/ 2014г.
на ІІ ТО.
С въззивната жалба жалбоподателят изразява
несъгласие с решаващите мотиви на районния съд, които се споделят от въззивната
инстанция. Относно правото на доставчика
на ел.енергия да извършва корекция на сметка на клиентите за период преди
отмяната на ПИККЕ с решение на ВАС по адм.д. № 2385/ 2016г. и относно реда за
уведомяване в ОУ по реда на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ, е извършено позоваване на
Решение № 124/ 18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/ 2018г. на ВКС – ІІІ ГО, както и
относно приетото в Решение № 118/ 18.09.2017г. по т.д.№ 961/ 2016г. на ВКС – ІІ
ТО и Решение № 115/ 20.09.2017г. по
т.д.№ 1156/ 2016г. на ВКС ІІ ТО за въведена от законодателя с актуалната
редакция на ЗЕ / с изм. ДВ, бр.54/2012г. , в сила от 17.07.2012г. и влизане в сила
на ПИККЕ от 16.11.2013г./ обективна
отговорност на потребителя като изключение от общото правило за наличие на вина
при ангажиране отговорността на потребителя като се сочи, че атакуваното
решение не е в съответствие с тези постановени решения на ВКС. Както се отбеляза по-горе атакуваното решение
е постановено в съответствие с преобладаващата
към момента съдебна практика, която
е възприемана и до момента от настоящия въззивен състав, а именно Решение № 173/ 16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ІІ ТО на ВКС , Решение № 203/ 15.01.2016г по т.д.№ 2605/ 2014г на ІІ
ТО на ВКС , Решение № 111/
17.07.2015 по т.д. № 1650/ 2014г. на
І ТО на ВКС. С
оглед на това установено се явява по делото, че Общите условия на ЧЕЗ не
съответстват на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ ,
тъй като не съдържат изрична и конкретна процедура и ред за уведомяване на
клиентите при иницииране извършване на едностранна корекционна процедура на
сметката на клиента, то не е породено и правото на ответното дружество за
извършване на такава едностранна корекция на сметката и на ищеца в процесния
случай. Такъв ред за уведомяване на клиента не се съдържа и в чл.17 и чл.49,
ал.2 от представените по делото Общи условия на ответника, тъй като същите
съдържат регламентиран ред за уведомяване на клиента, но след извършване на
корекционната процедура, съответно след изготвяне на справката за дължимост на
сумите от клиента, което не създава условия за защита правата на потребителя по
смисъла на чл.143 от Закона за защита правата на потребителите. Правно ирелевантно се явява обстоятелството с
оглед представените по делото описани по – горе доказателства от ответника за
уведомяване на ищеца относно извършената корекция, тъй като уведомяването
следва да предхожда отпочване на процедурата за извършване на корекционна
процедура от страна на ответника, което е предпоставка за равнопоставено
участие в тази процедура от страна на потребителя, предвид съществуващите
договорни отношения между страните.
По така изложените съображения
следователно обжалваният съдебен акт се намира за правилен, обоснован и
законосъобразен и като такъв ще се потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за настоящата инстанция
разноски съобразно списък на разноските
по чл.80 ГПК по делото в размер на 350 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2792/ 03.07.2019г. постановено по
гр.д.№ 2380/ 2019г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което по отношение на „ЧЕЗ
Електро България” АД, ЕИК *********- гр.София е признато за установено, че О.Б.А.,
ЕГН ********** ***, не дължи сумата в размер на 880,12 лева, представляваща
допълнително начислена електроенергия за периода от 03.08.2018 г. до 31.10.2018
г., за което вземане е издадена фактура № *********/ 08.11.2018 г. , както и
„ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на О.Б.А., ЕГН **********
*** сумата 350 лева.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк Бизнес Център да заплати
на О.Б.А., ЕГН ********** *** сумата 350 лева / триста и петдесет лева/
направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: