№ 138
гр. П., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК във връзка с чл.435
ал.2 т.6 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане, с изх.№756 от 22.07.2021г. на Частен
съдебен изпълнител М.А. рег.№884, с район на действие ОС-П., постановено
по изп.д.№ 20208840400748 по описа на ЧСИ М.А., с което е отказано
прекратяване на изпълнителните действия по опис, оценка и публична продан
на несеквестируеми имоти описани в разпореждането.
В жалбата си подадена от длъжника по изпълнението СТ. Л. ИЛЬ. от
гр.П., обл.П., ул.“О.“ №30, ЕГН-**********, с поддържа ,че отказът на ЧСИ
да прекрати посочените изпълнителни действия е неправилен и
незаконосъобразен защото не е изследвал по съответния начин вещноправния
и градоустройствен статут на имотите, предмет на описа, както и че единия
представлява жилищна сграда и единствено жилище на жалбоподателя-
длъжник, а дворното място е принадлежност към същото,поради което са
несеквестируеми по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, а останалите в двора
1
сгради били второстепенни и нямат самостоятелно съществуване и не са
годни обекти на собственост, респективно на покупко-продажба и публична
продан. Моли да се отмени отказа.
Няма постъпили писмени възражения по жалбата от насрещната страна
по реда на чл.436 ал.3 изр.1-во от ГПК.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ Ангелова
поддържа, че възражението на длъжника по изпълнението и настоящ
жалбоподател, с което се искат преустановяване на изпълнителните действия
по описване на 6 имота за които страната счита, че са несеквестируеми, а
именно: 1.ПИ с идент.№55302.501.1956 по КККР на гр.П., с площ от
712кв.м. , с адрес на имота гр. П., ул.С.В. “ №3; 2. сграда с идент.
№55302.501.1956.1 по КККР,одобрени със заповед №РД-18-39 от 17.07.
2012г. на ИД на АГКК, с площ от 62кв.м. на един етаж, в същия ПИ; 3.сграда
с идент. №55302.501.1956.2 по същата КККР и за същото населено място и
адрес, с площ от 80кв.м. на един етаж в същия ПИ; 4.сграда с идент.
№55302.501.1956.3 по същата КККР и за същото населено място и адрес, с
площ от 52кв.м., на 1етаж в същия ПИ; 5.сграда с идент.№ 55302.501.1956.4
по същата КККР и на същото населено място и адрес, на 1етаж с площ от
21кв.м. в същия ПИ и 6. сграда с идент.№ 55302.501.1956.5 по същите
КККР на същото населено място и адрес, с площ от 17кв.м. на 1 етаж, в
същия ПИ .Според ЧСИ, в процесния УПИ са описани 6 различни по
големина сгради, разположени в него. Твърди се, че за процесните сгради по
скиците са записани като „друг вид сгради за обитаване“ и селскостопанска
сграда, и че няма записана сграда като жилище на длъжника по смисъла на
чл.444.т.7 от ГПК, респективно данни за надвишаване на жилищната площ
по наредбата на МС. Изложен е и довод, че съгласно справка от ГРАО,
настоящия и постоянен адрес на длъжника не съвпадат с адреса на имота,
върху който е било осъществено принудително изпълнение, и че при описа е
установено, че длъжника не обитава реално имота,че негови адрес съвпада с
адреса на който живеят неговите родители без данни за негови непълнолетни
деца и съпруга и че ако се приеме, че той обитава някоя от сградите, предмет
на описа,като жилище съгласно удостоверение за данъчна оценка на община
П. е записан само имота представляващ сграда с идентификатор
55302.501.1956.1-означен като жилище, като жалбоподателят който се явява
2
едночленно семейство му се полага 25кв.м. за жилищни нужди. Затова ЧСИ
счита ,че посочената сграда-жилище надхвърля жилищните му нужди. Счита
възражението за несеквестируемост за несъстоятелно и моли да не се
уважава.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Срещу длъжника СТ. Л. ИЛЬ. от гр.П. е образувано на 18.12.2020г.-
изпълнително производство от взискателя П. ХР. К. от гр.В., пред ЧСИ М.А. с
район на действие Окръжен съд П. за принудително събиране на парично
вземане в размер на 50000лв ведно със законната лихва по издаден от
Апелативен съд Пловдив изпълнителен лист №260070 от 16.12. 2020г. по
гр.д.№516/2020г. по описа на същия съд. С молбата за образуване взискателя
по изпълнението чрез пълномощника си адв. П. е поискал да бъде наложена
възбрана върху процесните 6/шест/ недвижими имота, описани от ЧСИ в
мотивите си към обжалваните изпълнителни действия. Нито една от сградите
не е описана в молбата на взискателя, че е с предназначение като жилище.
Върху ПИ и сградите е вписана възбрана по искане на ЧСИ на дата
05.01.2021г./л.14./. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 08.01.2021г.,като в същата са посочени имотите, които се
възбраняват. Съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл.264 от ДОПК,
№63007016812 от 11.01.2021г. издадено от Община П., е записано,че
длъжникът С.И. притежава жилище на 1 етаж, на 62кв.м. и мазе на 60 кв.м.
представляващ имот с идент.55302.501.1956.1 намиращ се ПИ с идент.
№55302.501.1956/л.38 .В приложен нот. Акт за дарение от 31.07.2017.,
№59,том ІІ, рег.№2306, нот.д.№202/2017г. на нотариус Пенка Карбанова,
процесната сграда идент.№55302.501.1956.1 е записана като друг вид сграда
за обитаване, а не като жилище, съгласно удостоверението за данъчна оценка
/л.46/.
Насрочен е опис на възбранените имоти на дата 23.07.2021г. за което
длъжникът е уведомен на дата 10.07.2021г.Съгласно приложено копие от
кадастралната карта от СГКК-П., за нито една от сградите в ПИ не е записано,
че представлява жилище, като за сградата с идент. №55302.501.1956.1 е
записано само, че представлява-друг вид сграда за обитаване. Със същото
3
предназначение са записани и още две сгради- идент.№55302.501.1956.2 на
площ от 80кв.м. и идент.№55302.501.1956.3 на 52кв.м.-л.65 и л.64. За
останалите три сгради е посочено, че същите са селско-стопански
сгради.Преди да бъде извършен опис от длъжника С.И. е постъпило
възражение на дата 14.07.2021г. като за всички обекти е заявено, че са негова
единствена собственост, осигуряват му минимални условия за съществуване
като физическо лице и са несеквестируеми на основание чл.444.,т.7 от ГПК. С
разпореждане №756 от 22.07.2021г. /л.90/ ЧСИ е оставил без уважение
искането за прекратяване на действията във връзка си извършване на
опис,оценка и публична продан на описаните имоти като е приел ,че сградите
нямат такъв статут и че дори да се вземе в предвид отразеното в
удостоверението за данъчна оценка на Община П. за сграда с идент.
55302.501.1956.1, означена в удостоверението като жилище, то на него му се
полагат само 25кв.м. жилищна площ при жилище от 62кв.м. . Извършен е
опис на процесните недвижими имоти- ПИ и сградите, на дата 23.07. 2021г.,
като ЧСИ е записал в протокола при идентификацията на сграда идент.
№55302.501.1956.1,че представлява жилищна сграда, състояща се от 4стаи на
цокъл и 80см с 5стълби от ниво терен,състояща се от един избен и 1/един/
редовен етаж. За другите сгради няма посочени характеристики, че
представляват жилища. Според заключението на експерта И.С. сградата с
идент.55302.501.1956.1 е описана като едноетажна полумасивна сграда от
избен и редовен етаж, изпълнена с каменна зидария и зидове от тухли и
кирпич на редовния етаж,подова и покривна конструкция-дървен гредоред,
покрита с керамични керемиди,обшита стреха, монтирани улуци, гладка варо-
циментна външна мазилка, дървени еднократни и двукратни прозорци,
дървени таблени врати, вътрешни покрития по стените-хоросан и тапети,
дървени тавани и елементи от стиропор,монтирани ел. и ВиК инсталации като
редовния етаж се състои от коридор и четири стаи и със съществуващи втори
вход по стълби откъм двор както и че сградата се използва за жилище. За
сграда с идент.55302.501.1956.2 на 80кв.м. е записано, че се ползва за
шивашки цех; идент.55302.501.1956.3 на52кв.м. -използва се за гараж и
склад;селскостопанска сграда с идент.55302.501. 1956.4 от 21кв.м.;
селскостопанска сграда с идент.55302.501.1956.5-17кв.м.,като пазарната
стойност на жилищната сграда е 7420лв.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
4
страна в изпълнителния процес-длъжника по изпълнението срещу
насочено принудително изпълнение по отношение на сгради и ПИ за
които длъжникът твърди , че са несеквестируеми и в предвидения от
закона срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК, законът квалифицира като
несеквестируеми вещи , жилището на длъжника, ако той и никой друг от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това,дали длъжникът живее в него.Допълнено е, че ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с Наредба на МС,надвишаващата част от него се
продава, ако са налице условията по чл.39 ал.2 от ЗС.
На първо място следва да се отбележи, че възражението на длъжника по
отношение твърдението за несеквестируемост е непълно, неясно и
несъответно на закона тъй като в него не е посочено длъжникът дали живее
самостоятелно или живее заедно с други членове на семейството, от колко
членове се състои семейството на длъжникът, колко жилища притежава
семейството, освен това което длъжникът има, къде живеят. Тези
обстоятелства са изложени от ЧСИ в разпореждането с което е отказано
искането за прекратяване на действията върху тези имоти.Следва да се
отбележи и това, че под закрилата на чл.444 т.7 от ГПК подлежи само
жилището, но не и другите обекти на правото на собственост-второстепенни
сгради като работилници, шивашки цех, селско-стопански сгради, както и
поземления имот в който се намира жилището.Нещо повече жилището е
условно несеквестируемо, само когато е единствено жилище на длъжника и
семейството му не притежава друго жилище.Освен това ако жилищната
площ е по-голяма от необходимата на обитаващия го, то разликата над
необходимата площ се изнася на публична продан.
В случая такива твърдения и такива доказателства не са ангажирани по
делото от длъжника.
Следователно на настоящия етап от развитието на изпълнителния
процес не може да се приеме еднозначно, че в случая е налице единствено
5
жилище на длъжника И. и неговото семейство няма друго жилище, както и че
жилищната площ напълно задоволява жилищните нужди на длъжника и на
семейството без да е налице свободен остатък жилищна площ над
необходимата която може да се обособи съгласно чл.39 ал.2 от ЗС.
Нещо повече, длъжникът има регистриран постоянен и настоящ адрес в
гр.П., на ул.“О.“ №30, която е различен от адреса на който се намира
процесното жилище-на ул.С.В.“ №3 Такъв адрес –ул.“О.“ №30 е посочен и в
удостоверението за данъчна оценка по чл.264 ал.2 от ДОПК, издадено от
Община П.. Описаният от ЧСИ имот на ул.С.В.“ №3 е придобит по дарение от
длъжника С.И. на 31.05.2017г. Освен това видно от данните от НБД
Население длъжникът/л.53/ е неженен, и неговия регистриран постоянен и
настоящ адрес съвпада с този на родителите му, като той е регистриран там от
2000г.
В хипотеза, че той е единствен член на семейството, неговата жилищна
площ е в обема на 25кв.м. ,като процесното жилище е от 62кв.м. /идент.
№55302.501.1956.1/, тоест налице е основание за преценка от страна на ЧСИ
да прецени точно и ясно дали е налице основание за прилагане разпоредбата
на чл.444 т.7 предложение първо или предложение последно от ГПК при
данни за жилище, което евентуално надхвърля жилищните нужди на
длъжника, което следва да бъде преценено от ЧСИ при решаване на въпроса
за евентуалното му изнасяне на публичната продан-само ако са налице
условията на чл.39 ал.2 от ЗС- да се раздели обща сграда и по съдебен ред, ако
отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно
без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените,
във връзка с чл.2 ал.1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство. За разрешаване окончателно на въпроса
относно приложимостта на чл.444 т.7 от ГПК в случая, ЧСИ следва да
използва и съответния експерт, притежаваща необходимата за това
техническа компетентност.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, с изх.№756 от 22.07.2021г. на Частен
съдебен изпълнител М.А. рег.№884, с район на действие ОС-П., постановено
по изп.д.№ 20208840400748 по описа на същия ЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника по изпълнението СТ. Л. ИЛЬ. от гр.П.,
обл.П., ул.“О.“ №30, ЕГН-**********, за прекратяване на изпълнителните
действия във връзка с извършване на опис, оценка и публична продан на
несеквестируеми имоти, описани в същото разпореждане.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7