№ 543
гр. Варна, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900435 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Ново Финанс” ООД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван
Страцимир №2 срещу В. ИГН. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****,
в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 69900
лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от договор за заем
№836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г., представляваща 60% от
предоставената заемна сума (главница) и сумата от 2100 лева,
представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от договор за заем №835-
ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г., представляваща 60% от предоставената
заемна сума (главница).
В исковата молба ищецът излага, че е изправна страна по сключените с
ответника ипотечни договори за кредит, като е предоставил уговорените
заемни суми. Твърди, че плащания по двата договора не са извършвани,
поради което вземанията по тях са обявени за предсрочно изискуеми на
основание чл.2.7. поради забава в погасяването с повече от 90 дни с изрични
изявления, връчени лично на ответника на 01.03.2021г. срещу разписка. Счита
договорите за прекратени от тази дата и претендира неустойка в размер на
60% от пълния размер на заемната сума, на основание чл.2.7. от договорите,
уговорена като компенсаторна неустойка при прекратяване на договора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер с твърдения, че не са налице предпоставките за
предсрочна изискуемост и прекратяване на договорите за кредит. Поддържа,
че според договора главницата и лихвата за първите 6 месеца се изплаща в
края на срока, т.е. на 13.08.2025г., а до тогава потребителят дължи само
договорна лихва, при това считано от 13.03.2021г. По тази причина
длъжникът не е започнал погасяване на дълга към 01.03.2021г., когато при
злоупотреба с права кредиторът е прекратил договорите, без да изчака
заплащането на първата вноска за лихва и е начислил неустойка, която
всъщност е скритата цел на договорите. Позовава се на съществено
противоречие в договорите, тъй като от една страна в чл.5.4. е предвидено
1
ежемесечно изплащане само на лихва, а според чл.2.2., б.”и”, чл.2.4. и
погасителния план, месечните вноски включват и главница.
Постъпила е молба №8510/07.04.2022г. от ответника В. ИГН. В. чрез
адв. Н., в която моли за спиране на производството по делото до решаване на
въпроса за предсрочната изискуемост на задълженията за главница и лихви по
процесните договори за кредит, предмет на разглеждане по т.д. №
20213100900436 на ВОС.
Съдът, след извършена служебна справка в деловодна система,
констатира, че т.д. № 20213100900436 на ВОС има за предмет предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК между същите страни за установяване
дължимостта на вземания по издадена по ЧГД 20213110103777 на ВРС
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както следва: 1. по договор № 836-
ВН-13.08.2020г: 116500 лв., предсрочно изискуема главница и 16180.56 лв.
договорни лихви за периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г. и 2. по договор №
835-ВН-12.08.2020г: 3500 лв. предсрочно изискуема главница и 486.11лв за
договорни лихви за периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г. и осъдителни
искове за присъждане на поискани по ЧГД 20213110103777 на ВРС в
отхвърлена част от заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
вземания, както следва: 1. сборно вземане от 485.42лв,, претендирано като
обезщетение за забава върху цялата предсрочно изискуема главница по
договор № 836-ВН-13.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване
на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК 15.03.2021г. и 2. сборно вземане от 9.72лв, претендирано като
обезщетение за забава върху цялата предсрочна изискуема главница по
договор № 835-ВН-12.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване
на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК 15.03.2021г. Делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.05.2022г.
Предмет на двете искови производства са вземания, които черпят своето
основание от договори за кредит №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. и
№835-ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г. между „Ново Финанс” ООД и В. ИГН.
В., които представляват главница, договорни лихви, мораторни лихви и
компенсаторни неустойки. В настоящото производство е предявен иск за
компенсаторна неустойка по т.2.7. от договора в размер на 60% от
главницата, дължима в случай на предсрочна изискуемост и прекратяване на
договора. За установяване на претенциите за неустойката по т.2.7. по
основание и размер, съдът в настоящото производство следва да извърши
преценка за осъществяване на предпоставките за предсрочната изискуемост
на кредита, включително наличието на просрочена главница към твърдяния
момент. Доколкото предмет на т. дело № 20213100900436 по описа на ВОС е
главницата по договорите за кредит, с влязло в сила решение ще бъде
установена нейната дължимост и изискуемост, които имат обуславящо
значение за възникване на вземането за неустойка. Силата на пресъдено нещо
следва да бъде зачетена при преценка за съществуване на вземането за
компенсаторна неустойка, чийто правопораждащ факт е надлежно
упражненото право на предсрочна изискуемост на главницата.
С оглед на изложеното, въпросът за дължимостта на главницата и
настъпването на нейната предсрочна изискуемост се явява преюдициален по
отношение на настоящото производство, поради което същото следва да бъде
спряно до приключването с влязъл в сила акт на т. дело № 20213100900436 по
2
описа на ВОС.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т. д. № 20213100900435 по описа на
Варненски окръжен съд, Търговско отделение, до окончателно приключване
на производството по т. д. №20213100900436 по описа на ВОС, Търговско
отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалния им
представител.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3