№ 95
гр. ХАСКОВО, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20225600900012 по описа за 2022 година
Т.д. № 12/2022 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх.
№ 260286/14.01.2021 г. по описа на РС Д.град, подадена от И. К. И. от гр. ****, с която е
предявил обективно съединени искове на против ЗАД „ Алианц България“ АД гр. София, а
именно: 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 26 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на
увреждания получени при ПТП настъпило на 19.04.2020 г. / с.з. 22.12.2021 г./, 2.Иск с
правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна
лихва върху претендираното обезщетение,считано от 12.05.2020 г. до окончателното й
изплащане; 3. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 281.40 лв.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени, в резултат на ПТП настъпило на
19.04.2020 г., 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на
следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 12.05.2020 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 19.04.2020 г. около 13.30 часа в с. Добрич,
обл. Хасково е настъпило ПТП между лек автомобил *****, управляван от Н. Д. Д. и лек
автомобил ****, управляван от И. И.. За реализираното ПТП бил съставен протокол №
1705132/19.04.2020 г. по описа на РУ Д.град.
Т.като изпитвал множество силни болки в областта на коляното на 21.04.2020 г.
потърсил медицинска помощ в МБАЛ „ Св. И. Рилски“, клон Стара Загора, където бил
хоспитализиран за периода от 21.04.2020 г. до 24.04.2020 г. След проведените прегледи и
изследвания било установено,че в резултат на произшествието е получил следните
травматични увреждания: прясно скъсване на менискуса на десния крак, множество травми
по цялото тяло, изгаряне на дясната предмишница и травма на дясното коляно с блокаж на
същото. Била извършена оперативна интервенция за отстраняване на увредената част на
менискуса.
1
Ищецът твърди,че възстановителният период продължил в период от около шест
месеца, като през първия месец кракът му бил обездвижен, в резултат на което бил трудно
подвижен и се налагало близките му да са постоянно около него и да му помагат в
ежедневните битови и хигиенни нужди. В резултат на преживяното ПТП здравословното му
състояние се влошило, което се отразило и на психиката му. Вследствие на изживения шок
изпитвал тревожност, нарушение на съня и вниманието, било понижено настроението му, не
желаел да управлява МПС.
При провеждане на лечението направил разходи в общ размер на 281.40 лв. за
закупуване на медикаменти и заплащане на потребителски такси в лечебното заведение.
Твърди,че водачът на МПС, причинил ПТП имал валидна задължителна застраховка „
ГО“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. Отправил молба до ответното
дружество с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, но
застрахователят отказал изплащането на такова.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи претърпени болки
и страдания в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 19.04.2020 г. / с.з.
22.12.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 12.05.2020
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 281.40 лв. представляваща обезщетение
за претърпени имуществени, резултат на ПТП настъпило на 19.04.2020 г., ведно със
следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 12.05.2020 г. до
окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че
предявените искове са допустими, но по същество – неоснователни. Алтернативно счита,че
искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е прекомерно
завишен, т.като не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва
вината на водача Д. за настъпването на ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалият, който се движел с несъобразена скорост, в
резултат на което не успял да спре при възникналата опасност и да предотврати удара.
Оспорва получените от пострадалия увреждания и наличието на причинно следствена
връзка между тях и настъпилото ПТП. Оспорва претенцията за заплащане на лихви, като
счита,че не е в забава и не дължи плащането им.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП, сключена с ответното дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани Моли да бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. М., поддържа предявените
искове. Моли съда да уважи същите в пълния предявен размер, както и да присъди
направените по делото разноски. Моли да бъде присъдено възнаграждение на адвокат на
основание чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощниците си адв. З. и адв. И.а, оспорва
предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
2
предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2020 г. около 13.30 часа в с. Добрич, обл. Хасково е настъпило ПТП между
лек автомобил *****, управляван от Н. Д. Д. и лек автомобил ****, управляван от И. И..
Съставен е протокол за ПТП № 1705132 от 19.04.2020 г., в който е отбелязано,че водачът на
лекия автомобил *** не е спрял на пътен знак Б2 и е отнел предимството на лекия
автомобил ***, в резултат на което е настъпило ПТП. В момента на произшествието са
констатирани само материални щети. Според показанията на св. Н. Д. при приближаването
на кръстовището, при знак „ Стоп“ от неговата страна за движение, е предприел навлизане в
кръстовището, т.като не видял да идва кола. В този момент в него се ударил лек автомобил,
марка ***, който след това се ударил и в друга кола. Видимо никой от пътуващите в трите
превозни средства лица не е имал увреждане. На него му бил съставен акт за нарушение.
Изложеното се установява и от показанията на св. Р.И., актосъставител.
Спрямо водачът Д. е образувано административно наказателно производство и
ангажирана неговата отговорност - акт за установяване на административно нарушение и
НП № 20 -0254-000417/14.05.2020 г.
Според заключението на ВЛ по назначената по делото САТЕ, което съдът приема
като обективно и безпристрастно дадено, от техническа гледна точка водачът на лекия
автомобил *** е могъл да предотврати настъпването на пътния инцидент, т.като е имал
достатъчно видимост още преди възникване на опасността и е бил длъжен да спре на знак Б2
/ Стоп/ и осигури прЕ.наването на движещия се по път с предимство лек автомобил ***.
Според заключението на ВЛ водачът на лекия автомобил *** е опитал да избегне удара, като
се е отклонил наляво, в насрещната лента за движение. Въпреки това с предната си дясна
част се удря странично в преден ляв ъгъл на лекия автомобил ***. След този удар се
задейства еърбека на предната дясна седалка на лекия автомобил ауди. След този удар е
последвал втори удар между на лекия автомобил *** и движещ се срещу него, но отдясно
лек автомобил ****. Водачът на лекия автомобил **** ,виждайки ситуацията, се опитал да
избегне удара, като се е отклонил в ляво. Въпреки това между двата автомобила е последвал
удар, при който са причинени само имуществени вреди на автомобилите. Няма данни за
наличие на спирачни или други следи. Според ВЛ водачът на лекия автомобил *** не е имал
техническа възможност и при незабавна реакция с аварийно спиране в момента на
възприемане на опасността да предотврати удара.
Според заключението на назначената по делото СМЕ при произшествието ищецът е
получил прясно разкъсване на менискус на дясното коляно и изгаряне на дясна
предмишница, които увреждания са в пряко причинно следствена връзка с произшествието.
Като трайна последица от скъсването на менискуса ,според заключението, може да остане
чувството на болка при промяна на времето и при натоварване на коленната става, каквито
оплаквания имал пострадалия и в момента на извършения преглед. Белегът от изгарянето
представлява козметичен дефект. Обичайният оздравителен процес е около три месеца и в
3
момента движенията на коленната става са напълно възстановени. Представените фактури
за направени разходи са целесъобразни по отношение на травмата от ПТП. В съдебно
заседание и при преразпита на ВЛ в съдебно заседание на 20.06.2022 г. ВЛ пояснява,че
описаното в медицинската документация изгаряне по своята същност не е типично изгаряне,
а ожулване, което прилича на изгаряне и което може да се получи от отварянето на
въздушната възглавница. Според ВЛ при този вид удар може да се получи травма на десния
крак. Не се ангажира с категорично становище дали при този удар се е получило скъсване на
менискуса на дясното коляно или е провокирана стара травма. При данни за предхождаща
травма на менискус на дясното коляно според ВЛ, при този удар е възможно да повтори
травма на същото място.
С оглед несигурните данни за вида и характера на получените от ищеца телесни
увреждания при процесното ПТП и данните, за предхождащо , през м. януари 2020 г.,
лечение на скъсан менискус в Еврохоспитал гр. Пловдив съдът назначи изготвянето на
тройна съдебно медицинска експертиза. Според заключението на тройната експертиза,
извършено на база на представените по делото доказателства, извършен ЯМР и преглед,
при ПТП на 19.04.2020 г. ищецът е получил контузия на дясното коляно, без нарушение на
анатомичните структури на коляното и прилежащите тъкани. Контузията е протекла с
чувство на болка и временно затруднение в движението на коляното поради болката.
Допълнително при произшествието пострадалият е получил повърхностно увреждане по
кожата на дясната предмишница, наподобяващо изменения като при изгаряне. Видно от
резултатите от изследванията на дясното коляно , направено на 04.07.2022 г. не са налице
изменения и увреждания на менискуса на дясното коляно.Предвид резултата от това
изследване, според заключението на ВЛ, извършената артроскопия на 21.04.2020 г. в
болница „ Св. И. Рилски“ в гр. Стра Загора е била неоправдана и отразеното в оперативния
протокол не кореспондира с реалното състояние на структурите на коляното. Според
заключението при произшествието е напълно възможно ищецът да е получил контузия на
коляното, като срокът, в който болката отшумява, е около 20 дни. Към момента не се
установяват трайни последици за здравето на пострадалия, свързани с произшествието от
19.04.2020 г.
Данни за увреждане на менискуса на дясното коляно няма установено и при
извършеното изследване на 03.01.2020 г. При това изследване е констатирано непълно
разскъсване на предната кръстна връзка, което може да обясни болката и затруднението в
движението на дясното коляно. Травмата от м. януари 2020 г. не е оказала влияние на
травмата от м. април 2020 г. На практика при травмата от произшествието не са получени
видими увреждания на структурата на коляното. Възможно е непълното разкъсване на
предната кръстна връзка да перистрират към момента на травмата от 19.04.2020 г. и в
периода след тази травма. Липсата на видими лезии и деформации на менискусите,
установени при ЯМР изследване на 04.07.2022 г. говори,че и при двата инцидента от м.
януари 2020 г. и от м. април 2020 г. не е налице морфологично увреждане на менискусите,
което поставя, според експертизата, под съмнение достоверността на описаното и в двата
4
оперативни протокола от проведените артроскопия. Обичайното възстановяване,
отзвучаване на болката, е за период от три до четири седмици и в никакъв случай не може да
се говори за трайно затрудняване движението на крайника/ устен доклад в съдебно
заседание/. В устния доклад отново ВЛ поясняват,че неправилно е записано в
медицинските документи „ изгаряне“. Касае се за повърхностно увреждане и няма данни
тази рана да е обработвана.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. Според
показанията на св. Т. И.а, съпруга на ищеца, след произшествието той изпитвал болки в
коляното, на което имал стара травма. Бил притеснен, т.като в момента на произшествието в
колата били и двете им деца. Възстановявал се около три месеца, през който период от
време бил обездвижен, не можел да се обслужва сам и тя се грижела за него. Свидетелката
твърди,че е имал изгаряния по тялото и други травми.
Представени и приети като доказателство по делото са епикризи и др. документи,
установяващи здравословното състояние на ищеца, както и фактури за извършени от него
разходи във връзка с провеждано лечение.
Ищецът е направил искане пред ответното дружество за заплащане на обезщетение,
за което е заведена щета 1000/20/217/500066. С писмо изх. № 310-01-4843/02.06.2020 г-
ответникът е уведомил ищеца,че следва да представи допълнително декларация и документ
за банкова сметка, след което да бъде преценено налице ли са предпоставки за изплащане на
обезщетение. Няма данни ищецът да е представил тези документи. Обезщетение не е
определено и не е заплатено от ответника.
За лек автомобил ***** е налице валидно сключена застраховка „ ГО“ с ответното
дружество /л.22/.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявените обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца в резултат на увреждания
получени при ПТП настъпило на 19.04.2020 г. и заплащане на законна лихва върху
претендираните обезщетения, са неоснователни и недоказани ,поради което следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
За да се ангажира отговорността на ответника следва да се установи по безспорен и
категоричен начин съществуването на договор за застраховка, покриващ риска
„Гражданска отговорност”, сключен между деликвента Н. Д. и ответното дружество;
противоправно деяние на деликвента, извършено виновно, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието и техния вид.
От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, САТЕ, показанията на св.
Иса,справка за наличие на застраховка „ ГО“, представената административно-наказателна
преписка и др., безспорно се установява, наличието на валидно сключен договор за
застраховка покриващ риска „Гражданска отговорност”, сключен между деликвента Н. Д. и
ответното дружество; противоправно деяние на деликвента и неговата вина.
По делото обаче не е установено по безспорен и категоричен начин,че ищецът е
претърпял уврежданията, описани в исковата молба и че те са пряка и непосредствена
последица от реализираното произшествие. В тази насока съдът намира,че следва да цени
изцяло заключението на назначената по тройната СМЕ. Показанията на св. И.а не следва да
5
бъдат кредитирани, т.като, от една страна тя е съпруга на ищеца и заинтересована от изхода
на спора и от друга, което и е по-съществено – не намират опора в събраните по делото
доказателства и преди всичко в заключенията на назначените по делото СМЕ.
Според заключението на назначената по делото СМЕ при произшествието ищецът е
получил прясно разкъсване на менискус на дясното коляно и изгаряне на дясна
предмишница, които увреждания са в пряко причинно следствена връзка с произшествието.
Заключението е изготвено на база писмени документи. В съдебно заседание и при
преразпита на ВЛ в съдебно заседание на 20.06.2022 г. ВЛ не се ангажира с категорично
становище дали при този удар се е получило скъсване на менискуса на дясното коляно или
е провокирана стара травма, което е съществено за да бъдат изградени изводи за наличните
увреждания и причинно следствената връзка на получените увреждания и реализираното
ПТП. Според заключението на назначената по делото тройна СМЕ при ПТП на 19.04.2020 г.
ищецът е получил контузия на дясното коляно, без нарушение на анатомичните структури
на коляното и прилежащите тъкани. Контузията е протекла с чувство на болка и временно
затруднение в движението на коляното поради болката. Според резултатите от
изследванията на дясното коляно , направено на 04.07.2022 г. не са налице изменения и
увреждания на менискуса на дясното коляно. Предвид резултата от това изследване, според
заключението на ВЛ, извършената артроскопия на 21.04.2020 г. в болница „ Св. И. Рилски“
в гр. Стара Загора е била неоправдана и отразеното в оперативния протокол не
кореспондира с реалното състояние на структурите на коляното. Доколкото е поставено под
съмнение отразеното в оперативния протокол и не се установява скъсване на десния
менускус при произшествието на 19.04.2020 г., то изводът, който се налага е,че ищецът не е
претърпял уврежданията, посочени в исковата молба, още по-малко се установява причинно
следствена връзка между тези увреждания и ПТП. ВЛ сочат,че е напълно възможно ищецът
да е получил контузия на коляното, както и е възможно тази болка да е резултат от старата
травма, тази от м. януари 2020 г. Според д-р П. от състава на тройната експертиза, при
непълното скъсване на кръстните връзки има един персистиращ, постоянен дискомфорт в
коляното. Т.е това субективно оплакване от болка в дясното коляно е напълно възможно да
е следствие на предходната травма. Ищецът не е потърсил незабавно медицинска помощ, а
след два дни; към момента на произшествието, видно от показанията на св. Д., не е имал
оплаквания, видимо не е имал наранявания.
Не се установява по безспорен и категоричен начин и твърдяното изгаряне по тялото,
като резултат от произшествието. Според медицинската експертиза в медицинските
документи неправилно е записано „ изгаряне“. По-скоро се касае за повърхностно
увреждане и няма данни тази рана да е обработвана. И доколкото отново е поставено под
съмнение наличното увреждане, описано в медицинските документи, и не са налице други
доказателства, които категорично да го установяват, съдът намира за недоказано полученото
увреждане и за наличието на причинно следствена връзка между него и ПТП. Други травми,
вкл. такива по тялото, няма описани в медицинските документи.
Изложеното води до извод,че ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че е получил уврежданията, описани в исковата молба, а именно: прясно
6
скъсване на менискуса на десния крак, множество травми по цялото тяло, изгаряне на
дясната предмишница и травма на дясното коляно с блокаж на същото и че следствие на
тези увреждания е търпял болки и страдания, поради което и искът за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изцяло неоснователен и недоказан. С
оглед недоказаността на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за
заплащане на лихва за забава.
Изцяло неоснователен и недоказан е и искът за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Безспорно ищецът е направил разходи, за които е
представил по делото писмени фактури и приложени към тях касов бон, установяващ
плащането, но т.като не се установи ищецът да е получил твърдяните увреждания, то не
може тези разходи да бъдат отнесени към лечението на определени травми и да се градят
изводи за относимост на направените разходи към проведеното лечение. Следва да се
отбележи и това,че в представената фактура № **********/24.04.2020 г. на стойност 184 лв.
е посочено общо“ други медицински услуги“, което въобще препятства възможността този
разход да бъде отнесен към конкретното лечение. С оглед недоказаността на главния иск
следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 2 047 лв., от които 150 лв. депозит за изготвяне
на САТЕ, 25 лв. ДТ за издаване на съдебни удостоверения, 300 лв. депозит за тройна СМЕ и
1572 лв. , с вкл. ДДС, платено възнаграждение на адвокат / л. пълномощно л.32 от гр.д.
№4182021 г. на РС Д.град за заплатено възнаграждение в размер на 404,60 лв. с вкл. ДДС –
фактура № **********/12.03.2021 г. / л.96/ и фактура №********** от 14.12.2021 г. л. 128
от настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение след увеличаване на
исковата претенция в размер на 1167,40 лв. с вкл. ДДС/. Платеното възнаграждение е в
минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2 т.1 и 4 от наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения от 2004 г., актуална към момента на направеното плащане.
Същото е съобразено и с размера на първоначално предявения иск и с размера на иска, след
неговото увеличение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. К. И. от гр. ****, ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. ****, адв. К.Г., против ЗАД „ Алианц България“ АД гр. ****, ЕИК ***, иск за заплащане
на сумата от 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи
претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на
19.04.2020 г, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,считано от 12.05.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. К. И. от гр. ****, ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. ****, адв. К.Г., против ЗАД „ Алианц България“ АД гр. ****, ЕИК ***, иск за
заплащане на сумата от 281.40 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди,в резултат на ПТП настъпило на 19.04.2020 г.,ведно със следващата се законна лихва
върху тази сума,считано от 12.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. К. И. от гр. ****, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ****, адв. К.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ Алианц България“ АД гр. ****, ЕИК *** сумата от 2 047 лв. –
7
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8