№ 12785
гр. С, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110163302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Ж. С., чрез адв. Д., срещу Ц. Н. С., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Ц. Н. С. да заплати на ищеца Д. Ж. С. следните
суми: 2000 лв., преведени на 22.01.2021 г.; 3000 лв., преведени на 02.02.2021 г.; 3000 лв.,
преведени на 22.03.2021 г.; 2000 лв., преведени на 26.03.2021 г.; 5000 лв., преведени на
13.04.2021 г.; 5000 лв., преведени на 21.04.2021 г.; 6000 лв., преведени на 10.05.2021 г.;
3000 лв., преведени на 12.05.2021 г.; 2000 лв., преведени на 17.05.2021 г.; 2500 лв.,
преведени на 28.05.2021 г.; 1600 лв., преведени на 04.06.2021 г. и 2000 лв., преведени на
18.11.2021 г., получени без основание от наследодателя на Ц. Н. С. - Н Ц С., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба -
17.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 12
дати, през периода 22.01.2021 г. – 18.11.2021 г., превела по банков път на Н Ц С. парични
средства в общ размер на 37 100 лв., както следва: на 22.01.2021 г. – 2000 лв.; на 02.02.2021
г. – 3000 лв.; на 22.03.2021 г. – 3000 лв.; на 26.03.2021 г. – 2000 лв.; на 13.04.2021 г. – 5000
лв.; на 21.04.2021 г. – 5000 лв.; на 10.05.2021 г. – 6000 лв.; на 12.05.2021 г. – 3000 лв.; на
17.05.2021 г. – 2000 лв.; на 28.05.2021 г. – 2500 лв.; на 04.06.2021 г. – 1600 лв.; на 18.11.2021
г. – 2000 лв. Поддържа, че сумите били предоставяни без правно основание, като ищцата и
Н С. били близки приятели – повече от 30 години съдружници/съакционери в една и съща
фирма. Твърди, че на 02.01.2023 г. Н С. починал внезапно, като с ищцата не оформили
отношенията си във връзка с предоставените му парични средства. Твърди, че ответникът е
единствен наследник на Н С., като ищцата поискала от Ц. С. да върне предоставените на
неговия наследодател парични средства, но той категорично отказал да стори това. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове, като осъди ответника да заплати на ищцата сумата
в общ размер на 37 100 лв., представляваща сбора от преведени по банков път на 12 дати
парични суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
1
Ответникът, чрез адв. М., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва твърденията на ищцата,
че преводите били без основание. Поддържа, че между Д. С. и Н С. е имало споразумение за
договор за управление на средства, които те в качеството си на съдружници/акционери и
управляващи дружеството са били изпълнявали неформално. От балансите на дружеството
било видно, че двамата като членове в Съвета на директорите били със заплати в размер на
923 лв., като на годишна база получавали по 11 076 лв. и с тези възнаграждения се
издържали, а ищцата е заделила и превела посочената сума в общ размер на 37 100 лв. в
периода 22.01.2021 г. до 18.11.2021 г. Твърди още, че процесните преводи с посочено
основание „захранване на сметка“ представлявало разпределяне на някаква печалба, която
не била обявявана в баланса на дружеството. Ето защо моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото преводни нареждания за кредитен превод се установява, че
в периода от 22.01.2021 г. до 18.11.2021 г. Д. Ж. С. превела по банков път на Н Ц С.
следните суми: 2000 лв., преведени на 22.01.2021 г.; 3000 лв., преведени на 02.02.2021 г.;
3000 лв., преведени на 22.03.2021 г.; 2000 лв., преведени на 26.03.2021 г.; 5000 лв.,
преведени на 13.04.2021 г.; 5000 лв., преведени на 21.04.2021 г.; 6000 лв., преведени на
10.05.2021 г.; 3000 лв., преведени на 12.05.2021 г.; 2000 лв., преведени на 17.05.2021 г.; 2500
лв., преведени на 28.05.2021 г.; 1600 лв., преведени на 04.06.2021 г. и 2000 лв., преведени на
18.11.2021 г.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Н Ц С. е починал
на 02.01.2023 г. и към тази дата е оставил за наследник по закон своя син Ц. Н. С..
Като доказателство по делото е представено и банково удостоверение изх. № 0238-94-
002789/07.02.2024 г., издадено от „УК Б“ АД на Ц. Н. С., в качеството му на наследник на Н
Ц С., в уверение на това, че към 02.01.2023 г. – датата на откриване на наследството,
починалото лице Н Ц С. е било титуляр на сметка при „УК Б“ АД с наличност към
03.01.2023 г. – първи работен ден след датата на смъртта, както следва: 345,60 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л Т Х (на
страната на ответника), който заявява, че през август месец 1998 г. започнал работа като
управител на склад в гр. Монтана и търговски представител за северозападна България на
„Л“ АД, а от месец април 2014 г. е бил и търговски директор на посоченото дружество, като
от понеделник до четвъртък е бил в гр. С, четвъртък след обяд, петък събота и неделя е бил
в гр. Монтана или при семейството си в гр. Варна. Свидетелят изяснява, че познава Д. Ж. С.
и покойния Н Ц С. от 1998 г., като г-жа С. е работила в посоченото дружество като
председател на съвета на директорите, а г-н Н С. е бил изпълнителен директор на „Л“ АД,
докато свид. Х е бил акционер в дружеството с една акция от сто. Свидетелят заявява още,
че в началото се виждал с Д. С. и Н С. само по съвещания, а в по-късен период след 2009 г.
се виждали по-често, като след 2014 г. свид. Х от понеделник до четвъртък е бил в гр. С при
тях. Отношенията между Д. С. и Н С. били приятелски, като д-р С. бил ветеринарен лекар,
тъй като при учредяването на „Л“ АД трябвало да има поне един такъв лекар, доколкото
предметът на дейност на посоченото дружество бил производство и търговия с ветеринарно
медицински препарати, а сега ветеринарно лекарствени продукти. Счетоводството на
дружеството винаги било вътрешно, като отначало имало трима счетоводители, а
впоследствие останала г-жа Илкова да изпълнява функциите на главен счетоводител.
Свидетелят изяснява още, че получил бонус за Коледа в размер на 200 лв. само веднъж, но
било отдавна – извикали го в кабинета и г-жа С. му ги дала, а след това разбрал, че и другите
колеги получили такива бонуси. На следващата година свидетелят Х не получил бонус, но
2
пък разбрал, че други колеги получили и си помислил, че не били доволни от работата му.
Впоследствие едни получавали, а други не получавали, едни по-малко, други повече, като
свидетелят не знае на какъв принцип и как се определяли. За финансите в дружеството
отговаряла г-жа С., тъй като д-р С. не можел сам да борави с онлайн банкиране, а някой
трябвало да му помага. Именно поради това г-жа С. нареждала платежните, след това
главният счетоводител ги написвал, а г-жа С. ги подписвала. Свидетелят изяснява още, че
много пъти бил свидетел на спор, при който д-р С. искал да се плати на определена фирма,
но в крайна сметка се плащало на друга, поради което той практически не искал да се
занимава с плащанията заради такива ситуации. Към всеки офис на дружеството имало
регистрирана и аптека за продажба на дребно, като аптекарката си правела дневния отчет,
описвала си ордери и ги отнасяла на г-жа С., която преброяваше парите и ги прибирала в
едно чекмедже, което играело роля на сейф. Свидетелят заявява още, че няма представа как
са се разпределяли парите, тъй като е нямал възможност да проверява счетоводството, нито
е имал достъп до банковата сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне.
С уреждането на института на неоснователното обогатяване законодателят е
регламентирал забраната определено имуществено благо да преминава от патримониума на
един правен субект в имуществения комплекс на друг - без да е налице правно основание за
това разместване на материални блага (юридически факт, годен да породи правни
последици). Следователно, разместването на имуществени блага без да е налице правно
основание за подобно разместване налага необходимостта от възстановяване на неоправдано
нарушеното имуществено равновесие.
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществения
комплекс на друго. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на предаване (плащане на
сумите), след което в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно за задържане на полученото.
Спорният между страните въпрос е свързан с основанието, на което са преведени
описаните по – горе суми, респективно липсата на такова.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е провел пълно и главно доказване на
факта на предаване (плащане на сумите) - от представените по делото преводни нареждания
за кредитен превод се установява, че в периода от 22.01.2021 г. до 18.11.2021 г. Д. Ж. С. е
превела по банков път на Н Ц С. следните суми: 2000 лв., преведени на 22.01.2021 г.; 3000
лв., преведени на 02.02.2021 г.; 3000 лв., преведени на 22.03.2021 г.; 2000 лв., преведени на
26.03.2021 г.; 5000 лв., преведени на 13.04.2021 г.; 5000 лв., преведени на 21.04.2021 г.; 6000
лв., преведени на 10.05.2021 г.; 3000 лв., преведени на 12.05.2021 г.; 2000 лв., преведени на
17.05.2021 г.; 2500 лв., преведени на 28.05.2021 г.; 1600 лв., преведени на 04.06.2021 г. и
2000 лв., преведени на 18.11.2021 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че ответникът е син
и единствен наследник на Н Ц С., починал на 02.01.2023 г., поради което на основание чл. 5,
ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 ЗН отговаря за задълженията, с които наследството е обременено.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
3
състав приема, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за получаване на сумите. Този извод не се разколебава нито от
представеното банково удостоверение изх. № 0238-94-002789/07.02.2024 г. (от което се
установява единствено каква е била наличността по банковата сметка на Н Ц С. към
03.01.2023 г., докато процесните парични суми, предмет на предявените искове, са били
преведени в периода от 22.01.2021 г. до 18.11.2021 г.), нито от показанията на свидетеля Л Т
Х, който заявява, че няма представа как са се разпределяли парите в посоченото дружество,
тъй като е нямал възможност да проверява счетоводството, нито е имал достъп до банковата
сметка. Отделно от това, не се установява свидетелят Х да е присъствал, когато са били
преведени от Д. Ж. С. в полза на Н Ц С. посочените по – горе парични суми, нито се
установява да е бил свидетел на уговорка/разговор между Д. С. и Н С. относно това на какво
основание са били преведени паричните суми. В този смисъл не може да се приеме, че
показанията на свидетеля Х се отнасят до процесните парични суми, преведени в периода от
22.01.2021 г. до 18.11.2021 г. Отделно от това, показанията на свидетеля Х са фрагментарни
и въз основа на тях не може да се направи извод за наличието на основание за получаване на
сумите.
Ето защо, предвид установените по делото фактически положения – че в периода от
22.01.2021 г. до 18.11.2021 г. ищецът е превел по банковата сметка на наследодателя на
ответника процесните суми, както и при липсата на каквито да било данни за наличие на
някакво правоотношение, с оглед на което са преведени и получени горепосочените суми,
съдът приема, че е осъществена хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и ищецът се
легитимира като кредитор на претендираните вземания, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите и доказани разноски за производството в общ размер на
5184 лв., от които 1484 лв. – държавна такса и 3700 лв. - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х С”, ***********, да
заплати на Д. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М - **, бл. *******, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, следните суми: 2000 лв., преведени на 22.01.2021 г.; 3000 лв.,
преведени на 02.02.2021 г.; 3000 лв., преведени на 22.03.2021 г.; 2000 лв., преведени на
26.03.2021 г.; 5000 лв., преведени на 13.04.2021 г.; 5000 лв., преведени на 21.04.2021 г.;
6000 лв., преведени на 10.05.2021 г.; 3000 лв., преведени на 12.05.2021 г.; 2000 лв.,
преведени на 17.05.2021 г.; 2500 лв., преведени на 28.05.2021 г.; 1600 лв., преведени на
04.06.2021 г. и 2000 лв., преведени на 18.11.2021 г., получени без основание от
наследодателя на Ц. Н. С. - Н Ц С., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба - 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Ц. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х С”, ***********, да
заплати на Д. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М - **, бл. *******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 5184 лв., от които 1484 лв. – държавна такса и
3700 лв. - адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5