№ 77
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500143 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. ИВ. М. против решение №
62/17.01.2022 г., постановено по гр.д. № 1915/2020 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в която е отхвърлен
предявеният от нея установителен иск за собственост за разликата над
признатите 248/1062 ид.ч. от имота до 409/1062 ид.ч. от имота и в частта за
разноските. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно
и постановено в противоречие с материалния закон по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да отмени решението в тази част и да
постанови друго, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че тя е собственик на 409/1062 ид.ч. от процесния поземлен
имот, а ако съдът приеме, че е приложим вариант ІІ от заключението на
вещото лице Л., моли да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че М. е собственик на 396/1062 ид.ч. от имота. Претендира
направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемите ХР. Г. Н. и Г. Н. Н. оспорват въззивната жалба и молят
1
съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение.
Претендират разноски за въззивното производство.
Въззиваемият ИВ. Н. Н. счита, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно,
законосъобразно, обосновано и мотивирано, поради което моли да бъде
оставена без уважение жалбата и да бъде оставено в сила решението на
окръжния съд в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното
производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. ИВ. М.
против ХР. Г. Н., ИВ. Н. Н. и Г. Н. Н. обективно и субективно съединени при
условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и по чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, съединени с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата твърди, че
на 19.09.2002 г. тя, майка й М. Г. Н. и брат й Н. И. Н. сключили договор за
доброволна делба на съсобствения си недвижим имот, представляващ дворно
място от 1 062 кв.м. в гр. П., кв. „П.“, ул. „П.“ № **, представляващо
понастоящем поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.П., ведно с построените в него
едноетажна с приземен етаж масивна жилищна сграда със застроена площ от
72 кв.м., магазин, долепен до жилищната сграда, с площ от 44 кв.м. и
стопанска постройка, като с този договор в дял на Н. Н. били поставени
814/1062 ид.ч. от дворното място, ведно с целия първи етаж от жилищната
сграда, както и магазинът и стопанската постройка, в дял на П.М. - 248/1062
ид.ч. от дворното място, ведно с приземния етаж, а М. Н. получила право на
пожизнено и безвъзмездно ползване на една от стаите на приземния етаж.
Ищцата счита, че с тази спогодба съсобствениците поделили единствено
сградите, но не и дворното място, а М. Н. на практика прехвърлила своя дял
от дворното място на Н. Н., което представлява продажба на идеални части,
но без да е спазена изискуемата форма по чл. 18 от ЗЗД, поради което
2
договорът за делба е нищожен в частта относно поземления имот поради
липса на предписана от закона форма. Счита също, че в тази част договорът е
нищожен и поради противоречие със закона, тъй като е нарушена
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН поради това, че дяловете в съсобствеността
върху дворното място са променени, без да се формират дялове за всички
съделители с реална собственост, както и разпоредбата на чл. 40 от ЗС,
поради това, че при делбата идеалните части от дворното място като
принадлежност към формираните дялове са неправилно изчислени и към дела
на ищцата би трябвало да принадлежат 406,90/1062 ид.ч. Въз основа на
изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора за делба в частта относно дворното място поради
липса на форма и евентуално поради противоречие със закона, както и да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик
на 1/2 ид.ч. от поземления имот, придобита от нея на основание договор за
дарение от 1975 г., нотариален акт от 2002 г. и по наследство от майка си М.
Н.. Претендира разноски.
Ответниците ХР. Г. Н., ИВ. Н. Н. и Г. Н. Н. оспорват предявените
искове и молят съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Считат,
че с подписване на договора за доброволна делба е възникнала етажна
собственост, като дворното място е изгубило своята самостоятелност и е
придобило статут на обща част, обслужваща съответните обекти,
разпределението на дворното място в съотношението, описано в договора, не
сочи на желание за прехвърляне на собственост, а е следствие от извършената
делба на обектите. В случай, че съдът приеме, че договорът за делба на
дворното място е нищожен, ответниците молят съда да разгледа
възражението им, че са придобили по давност поставените в дял на
наследодателя им Н. Н. 814/1062 ид.ч. от имота, като владението е
осъществявано от наследодателя им и съпругата му Х.Н. от 19.09.2002 г.,
когато е подписан договорът за доброволна делба, до смъртта на Н. на
14.03.2012 г., а след това от тримата ответници като негови наследници.
Претендират разноски.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от П.М. против Х.Н.,
И.Н. и Г.Н. иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба
от 19.09.2002 г. в частта, касаеща процесното дворно място, поради липса на
предписана от закона форма, прогласена е нищожността на същия договор в
3
частта, касаеща дворното място, поради противоречие със закона /чл. 40 от
ЗС/, признато е по отношение на Х.Н., И.Н. и Г.Н., че П.М. е собственик на
248/1062 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. П., като е отхвърлен искът за
разликата над признатите 248/1062 ид.ч. до 1/2 ид.ч. от имота, Х.Н., И.Н. и
Г.Н. са осъдени да заплатят общо на П.М. 1 379,80 лв. разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, а П.М. е осъдена да заплати на Х.Н. 600 лв., на
Г.Н. 690 лв. и на И.Н. 800 лв., представляващи разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от ищцата само в частта, в която е отхвърлен
предявеният от нея установителен иск за собственост за разликата над
признатите 248/1062 ид.ч. от имота до 409/1062 ид.ч. от имота и в частта за
разноските и то е предмет на въззивна проверка в тази част, а в останалата
част не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
За да бъде основателен иск по чл. 124, ал. 1 от ЗС, е необходимо да
бъде установено, че ищцата е собственик на претендираната от нея идеална
част от описания недвижим имот на претендираните в исковата молба
придобивни основания.
Като такива М. е посочила договор за дарение от 1975 г., нотариален
акт от 2002 г. и наследяване от майка си М. Н..
С договор за дарение, сключен с н.а. № **, Т. *, н.д. № ****/**** г. на
нотариус при Пловдивския районен съд, ИВ. Н. Н. със съгласието на
съпругата си М. Г. Н. е прехвърлил на децата си Н. И. Н. и П.И. Н. празно
дворно място, намиращо се в гр. П., кв. „П.“, с площ от 496 кв.м.,
съставляващо парцел ***, имот № ***, кв. ** по плана на кв. „П.“ – П., при
граници: улица, ИВ. Н. Н., С. С. Ч. и И. Д. Р..
4
С нотариален акт № **, т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на
нотариус Д. Г. с рег. № *** и с район на действие района на Пловдивския
районен съд М. Г. Н., Н. И. Н. и П. ИВ. М. са признати за собственици по
силата на изтекло в полза на ИВ. Н. Н., починал на 04.04.1979 г., по време на
брака му с М. Н. самостоятелно давностно владение в периода от 1960 г. до
1979 г. и наследяване по закон на ½ ид.ч. за М. Н. и по ¼ ид.ч. за Н. Н. и П.М.
на 566/1062 ид.ч. от дворно място с площ от 1062 кв.м., находящо се в гр. П.,
кв. „П.“, ул. „П.“ № **, съставляващо поземлен имот пл. № ***, кв. ** стар,
кв. ** нов по регулационния план на кв. „П.“, одобрен със заповед №
***/****** г. и кадастрален план, одобрен със заповед № *********** г., при
граници: от две страни улици, ПИ пл. № *** на наследници на С. Ч. и ПИ пл.
№ *** на наследници на И. Р..
С договор за доброволна делба на недвижим имот от 19.09.2002 г. М.
Г. Н., Н. И. Н. и П. ИВ. М. са поделили съсобствения си недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ от 1062 кв.м., находящо се в гр.
П., кв. „П.”, ул. „П.” № **, съставляващо поземлен имот пл. № ***, кв. **
/стар/, кв. ** /нов/ по регулационния план на кв. „П.“, понастоящем ПИ с
идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., ведно с построените в същото дворно място едноетажна с
приземен етаж масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.,
магазин, долепен до жилищната сграда, с площ от 44 кв.м. и стопанска
постройка, като в самостоятелен дял на Н. Н. са дадени 814/1062 ид.ч. от
дворното място, ведно с целия първи /над приземния/ етаж от жилищната
сграда, както и магазина, долепен до жилищната сграда, и стопанската
постройка, в самостоятелен дял на П.М. са дадени 248/1062 ид.ч. от дворното
място, ведно с приземния етаж от жилищната сграда, а М. Н. е получила
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на една от стаите на
приземния етаж, като за уравняване на дяловете Н. Н. е заплатил на М. Н. 3
000 лв. и на П.М. – 2 000 лв. и П.М. е заплатила на М. Н. 2 000 лв., а страните
са се споразумели да разпределят реално ползването на дворното място, както
следва: П.М. се е съгласила да ползва реално 248 кв.м. в северозападния ъгъл,
а Н. Н. се е съгласил да ползва реално 814 кв.м. с описани подробно граници
на тези площи.
От удостоверение № ***/*** г. на Община П. – Район „З.“ се
установява, че описаният в н.а. № **, Т. *, н.д. № ****/**** г. парцел ***-
5
***, кв. ** по стар план на кв. „П.“, одобрен със заповед № ***/******** г., е
част от поземлен имот пл. № *** по стар план на кв. „П.“, одобрен със
заповед № ***/******** г., и е част от поземлен имот пл. № *** по
кадастрален стар план на кв. „П.“, одобрен със заповед № *********** г.
Видно от скица на ПИ с идентификатор *****.***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., в него има построени
шест сгради – с идентификатор *****.***.***.1 със застроена площ от 78
кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с
идентификатор *****.***.***.2 със застроена площ от 44 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: сграда за търговия, с идентификатор *****.***.***.3 със
застроена площ от 35 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска
сграда, с идентификатор *****.***.***.4 със застроена площ от 15 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, с идентификатор
*****.***.***.5 със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда и с идентификатор *****.***.***.6 със застроена
площ от 13 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо
лице В. К., прието в първоинстанционното производство и което съдът
възприема, площта на ПИ с идентификатор *****.***.*** е 1062 кв.м.,
жилищната сграда с идентификатор *****.***.***.1 е двуетажна, приземният
етаж от нея е собственост на ищцата, а първият етаж, заедно с магазина,
долепен до жилищната сграда, и стопанската постройка – на ответниците,
предназначението на незастроената част от поземления имот е дворно място,
в северозападната му част ищцата ползва площ от 120 кв.м., обозначена на
скица № 3 към заключението на вещото лице с букви АБВГ, а в незастроената
част има градинки, плочник, клетки за гълъби и пойни птички, както и
беседка, като имотът в сегашния си вид е получен от обединяването на две
УПИ-та по предходния план /вж. обясненията на вещото лице при приемане
на заключението му в съдебно заседание на 03.04.2019 г. пред Районен съд –
Пловдив/.
От удостоверения за наследници на Община П. – Район „З.“ се
установява, че М. Н. е починала като вдовица на 01.04.2003 г. и е оставила
като наследници децата си П.М. и Н. Н., който е починал на 14.03.2012 г. и е
оставил като наследници съпругата си ХР. Г. Н. и децата си ИВ. Н. Н. и Г. Н.
6
Н..
Както вече беше посочено, с решението на окръжния съд /влязло в
сила в тази част/ е прогласена нищожността на договора за доброволна делба
от 19.09.2002 г. в частта, касаеща процесното дворно място, поради
противоречие със закона /чл. 40 от ЗС/.
Следователно след сключване на този договор е възникнала етажна
собственост по отношение на обектите в жилищната сграда, а дворното място
е останало съсобствено по смисъла на чл. 38 от ЗС, като правата на всеки от
етажните собственици в него са съразмерни на съотношението между
стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при
учредяване на етажната собственост /чл. 40, ал. 1 от ЗС/.
От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице Л.
Л.-Е., прието в първоинстанционното производство, което съдът кредитира
като компетентно изготвено, се установява, че в зависимост от това дали при
определяне на това съотношение участват само етажите от жилищната сграда
и/или магазинът и стопанската постройка П.М. следва да притежава от
396/1062 ид.ч. до 531/1062 ид.ч. от дворното място.
Видно от данъчна декларация от 27.12.2002 г. и удостоверение за
данъчна оценка от 18.09.2018 г. ищцата е декларирала, че притежава 248/1062
ид.ч. от земята на ПИ *****.***.***.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установява, че след сключване на договора за доброволна делба през 2002 г.
П.М. и Н. Н., а след смъртта му наследниците–ответници по делото са
осъществявали фактическа власт върху дворното място съобразно уговорките
по този договор, като никога не е имало спорове или неразбирателство между
тях по този повод, както и желание за промяна.
Свидетелят Н. Н., познаващ страните повече от 30 години, твърди, че
ищцата работила място от около 250 кв.м. в горния ъгъл, т.е. в
северозападната част на двора, откъм улицата, зад къщата, ползвала
бетоновата площадка пред къщата и пътеките до външната тоалетна, а Н. Н. и
семейството му ползвали останалата част от двора, в тяхната част имало
оранжерия, сеели се картофи и домати, имало и лозови насаждения.
В същата насока са и показанията на свидетеля А. Х., според когото
П.М. и синът й К. обработват около 1/3 ид.ч. от двора, в която направили
7
беседка и садели домати и краставици в един участък близо до къщата, а
останалите 2/3 ид.ч. от двора ползва И.Н., един от наследниците на Н. Н.,
като свидетелят виждал нотариално заверен документ за владеенето на тази
площ, а до завеждането на делото всеки си знаел какво ползва и нямало
претенции.
Свидетелката Н. Т. също потвърждава, че в западната част на двора
площта пред сграда № 1 по заключението на вещото лице К. и пътеките се
ползват от П.М., а южната част – от ответниците, между страните не е имало
проблем кой какво ще ползва, те били близки и до завеждане на делото
ползването е било осъществявано по този начин, не е имало спорове и ищцата
не е изказвала огорчение във връзка с ползването на дворното място.
Свидетелят К. М. /син на ищцата/ признава, че дворното място в
северозападната част по пунктира на скица № 3 към заключението на вещото
лице К. /посочено на самата скица с приблизителна площ от 120 кв.м./ се
ползва от майка му за засаждане, през 1999 г. ищцата и брат й се разбрали кой
какво ще ползва и през 2001 г. сключили доброволна делба, в имота не били
поставени огради, маркери или колчета, за да определят кой какво владее, и
всеки ползвал някаква площ от двора, имало общи пътеки и гълъбарници, а
П.М. мислела, че при делбата е взела половината от него, но докато бил жив
брат й, нямало проблем за дворното място.
Настоящият състав кредитира показанията на всички разпитани в
първоинстанционното производство свидетели, които по същността си не си
противоречат относно това, че след сключването на договора за доброволна
делба през 2002 г. П.М. и Н. Н. са започнали да ползват дворното място
според уговорките помежду си, като ищцата е обработвала около 250 кв.м. от
него, а останалите – брат й, никога между тях не е имало спорове за това и не
са уговаряли друг начин за ползването или разпределение на двора, в
съответствие с това споразумение М. е подала данъчна декларация, че
притежава 248 кв.м. от дворното място и 54 кв.м. застроена площ в имота,
като фактическата власт на страните върху имота в тези размери с
демонстрираното намерение е продължила от 2002 г. до 25.09.2018 г., когато е
заведено делото.
Следователно след сключване на договора за доброволна делба и
вследствие на осъществявана фактическа власт върху имота по начин, по
8
който страните по договора са се споразумели, и с намерението да владеят за
себе си, ответниците са придобили по давностно владение част от имота над
тази, която са притежавали по силата на чл. 40 от ЗС, без това им право да е
било оспорено от ищцата, дори напротив – тя е заявила ясно и недвусмислено
пред държавен орган какви права от имота притежава, поради което те са
станали собственици на владените от тях 814/1062 ид.ч., а ищцата е останала
собственик на 248/1062 ид.ч. от имота.
На база на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът приема, че П.М. към настоящия момент е
собственик на 248/1062 ид.ч. от процесния недвижим имот, поради което
искът й е основателен и доказан до този размер, като в тази част следва да
бъде уважен, а над него до пълния претендиран размер от ½ ид.ч. от имота
той следва да бъде отхвърлен.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същия правен извод,
решението му в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора решението е законосъобразно и в частта за
разноските, дължими на страните и изчислени съобразно уважената, респ.
отхвърлената, част от исковете и на база действителното извършени разходи
по делото.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите
Г.Н. и Х.Н. направените от тях разноски във въззивното производство в
размер от по 480 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
на процесуалния им представител адвокат Г.М..
Въззиваемият И.Н. също е претендирал разноски за въззивното
производство, но доколкото не е представил доказателства за извършени
такива, разноски не се присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/17.01.2022 г., постановено по гр.д. №
1915/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в
която е отхвърлен предявеният от П. ИВ. М. против ХР. Г. Н., Г. Н. Н. ИВ. Н.
9
Н. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с
адрес: гр. П., ул. „П.“ № **, с площ от 1062 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.****, *****.***.**** за разликата над 248/1062 ид.ч. от имота до
409/1062 ид.ч. от имота, както и в частта, в която П. ИВ. М. е осъдена да
заплати на ХР. Г. Н. 600,00 лв. разноски, на Г. Н. Н. 690,00 лв. разноски и на
ИВ. Н. Н. 800,00 лв. разноски по делото.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. ИВ. М. от гр. П., ул. „П.“ № **, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. П., бул. „Х. Б.“ № ***, ет. *, офис * /чрез адвокат А.А./ да
заплати на ХР. Г. Н., ЕГН ********** и на Г. Н. Н., ЕГН **********, двамата
от гр. П., ул. „П.“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, ап. *
/чрез адвокат Г.М./, по 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10