Р Е Ш Е Н И Е
№ 260137 гр. П., 08.04 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Въгларова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 649 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№1996 по описа на съда за 2018 година е признато за установено по иска на „МБАЛ П.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, представляван от изпълнителния директор К.М.Т., в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д., ЕГН ********** *** не е собственик на следните обекти: самостоятелен обект с площ от 60 кв.м. и самостоятелен обект с площ от 86 кв.м., последният в режим на СИО с ответника П.П.Д., ЕГН ********** ***, разположени в обект с площ от 170 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. П., ул. ****, като самостоятелните обекти не са недвижими имоти, а са погрешно отразени в КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК като самостоятелни обекти в сграда, както следва: обектът с площ от 60 кв.м. с идентификатор 55155.207.268.18.1, обектът с площ от 86 кв.м. с идентификатор 55155.507.268.18.3, а обектът, в който са разположени – като сграда с идентификатор 55155.507.268.18, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. П., ул. ****.
Осъдена е Т.С.Д. в качеството й на ЕТ „Ч.-Т.Д.“, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. **** да заплати на „МБАЛ П.“ АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, представляван от
изпълнителния директор К.М.Т., сумата от 6 804 лв. с ДДС, представляваща
незаплатен наем за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. по договор за наем
на част от поземления имот на ищеца, върху която е разположен обект с площ от
60 кв.м., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
28.05.2018 г. до окончателното плащане.
Осъден е „Ч.-2014“, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. ****, представлявано от управителя Т.С.Д.,*** АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, представляван от
изпълнителния директор доктор К.М.Т., сумата от 10 216,80 лв. с ДДС,
представляваща незаплатен наем за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. по
договор за наем на част от поземления имот на ищеца, върху която е разположен
обект с площ от 86 кв.м., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 28.05.2018 г. до окончателното плащане.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е
обжалвано от Ч.Д.,П.Д., „Ч. 2014“ ЕООД и ЕТ“Ч.- Т.Д.“.
Излагат оплаквания за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, наличие на съществени процесуални нарушения .Молят да бъде отменено изцяло и предявените искове – отхвърлени.
Съдът се произнесъл по непредявен иск, съответно не се произнесъл по предявения иск.
В доклада си съдът не разпределил правилно доказателствената тежест между страните.
Поради отказа на съда да назначи повторна експертиза останал неизяснен основния въпрос по делото, а именно дали се касае за движима вещи или недвижим имот (сграда трайно прикрепена към земята или за преместваем обект). Това било предпоставка за необоснованост на фактическите изводи, залегнали в основата на решението на съда по предявените кумулативно съединени искове.
Неправилно били оценени събраните по делото доказателства. Правото на собственост се установявало с документи, каквито жалбоподателите Д. представили. Сделките по придобиване на посочените два имота били извършени с нот.актове, което отговаряло на всички изисквания на закона за придобиване на собственост върху недвижим имот. Нотариалните актове не били оспорени от ищеца и в хода на процеса не била оборена тяхната доказателствена тежест. Имотите били заснети в КККР на гр.П.,за тях редовно били заплащани местни данъци и такси на Община П., каквито се дължат съгл. ЗМДТ от всички собственици на недвижими имоти. Намират за съществен елемент, че двата обекта са нанесени в кадастралната карта и имат идентификационни номера. Представените кадастрални скици били официални свидетелстващи документи и имали обвързваща съда доказателствена сила за вписаните в тях факти и обстоятелства, поради което съдът бил длъжен да приеме отразените обекти за сгради.
Изводите на съда, че не се касае за недвижими имоти се основали само техническата експертиза, която била оспорена от жалбоподателите като непълна, невярна и некомпетентно изготвена. По отношение на техническата част на заключението, касаещо вида на конструкцията, материалите от което е изградена, начина и на закрепване върху поземления имот, вещото лице със специалност конструктор не дало яснота. От разясненията дадени в съдебно заседание се установило, че на място не е проверявана покривната конструкция, по какъв начин и от какви материали са изградени стените на помещенията, начина на закрепване на цялата основна конструкция върху стоманобетонната плоча, обема на плочата. Заключението в конструктивната част било изградено изцяло от общите познанията на експерта за подобен вид обекти, но без да се съобрази с изпълнението на място. Останал неизяснен начина на свързване на цялата конструкция и сграда към стоманобетонната основа.
Отговорът на този въпрос бил съществен при определяне на това дали сградата е преместваем обект по см. на §5, т.80 от ЗУТ. Закрепването на конструкцията към фундамента можело да определи, дали е възможно или невъзможно преместването и в пространството, без тя да изгуби своята индивидуализация и да е налице възможност да бъде използвана на друго място със същото или сходно предназначение. По делото се установило, че конструкцията на сградата е поставена върху стоманобетонна основа, вкопана в земята на дълбочина от 0.70 м. Към нея била закрепена цялата основна конструкция на сградата, като според тях това е станало още при изграждането и. Стоманените колони, който са носещи цялата конструкция навлизат в основата, а не са закрепени чрез заварки и анкери. По този начин при едно евентуално разглобяване на сградата, стоманената конструкция ще остане вкопана в основата. Отделно от това стените били изпълнени със зидария от тухли и разбиването им ще доведе до невъзможност за бъде изградена същата стена със същите материали на друго място. Наличието на стоманобетонна основа правело невъзможно и преместването в пространството на цялата конструкцията, без тя да изгуби своята индивидуализация и възможността да бъде използвана на друго място във същото пространство със същото или подобно предназначение. За да се ползва на другото място по предназначение било необходимо изграждането на нова основа, а съществувалата остава на мястото на което е била конструкцията (според конструктора). По този начин трайно се променя и начина на ползване на земята. Въпреки наличието на тези обстоятелства (съществуването на фундамент, конструктивен елемент, който е неразделна част от сградата), вещото лице направило погрешен извод, че се касае за възможност да бъде преместена цялата сграда, и в частност обектите на жалбоподателите, без да загубят индивидуализацията си. Доверявайки се на погрешния извод на конструктора, съдът обосновал мотивите си по всички кумулативни искове, независимо че заключението не го обвързва. По делото се представили достатъчно убедителни писмени доказателства (официални документи), който установявали, че не се касае за преместваем обект, а за сграда със самостоятелни обекти:проект за преустройство на съществуващ метален павилион в работилница за баници и продажбата им, конструктивно заключение от 08.12.1999 г., разрешение за строеж №261/27.04.1999 г. от Община П., акт за установяване на годността и приемането на строеж от 21.08.1999 г.; протокол от ДПК за установяване годността на строежа от 21.01.2000 г.; разрешение за ползване №40/24.01.2000 г. от РДНСК П. в който обектът е обозначен като строеж.
Чрез тях се установявало, че се касае за „строеж" по смисъла на закона, а дефиницията на „преместваем обект" по ЗУТ е, че това е обект, който няма характеристиките на „строеж".
Щом в кадастралната карта, която безспорно е влязла в сила, двата обекта са нанесени като СОС и са им присвоени идентификационни номера, до доказване на противното този статус на процесиите обекти бил задължителен за всички субекти. Собственикът на поземления имот, в който са разположени обектите имал възможност в хода на приемане на кадастралната карта, ако е считал, че обектите са неправилно нанесени, да защити правата си. Той може, ако счита за необходимо, да поиска по надлежния ред поправка на грешка в кадастралната карта. Съдът неправилно определил правния статут на самостоятелните обекти и сградата. Необосновано приел и извода в оспореното заключение и не съобразил задължителната, обвързващо го материална доказателствена сила на официалния свидетелстващи документи - кадастралната карта и Схемите на СОС.
Този грешен извод рефлектирал и на изхода на исковете срещу третия и четвъртия ответник.
Двамата търговци не са ползвали търговски обекти, собственост на ищеца, нито пък техни обекти (недвижими и/или движими) са разположени върху ПИ 55155.207.268. Те използвали обекти ,собственост на физически лица и нямало договор за наем с ищеца.
Наличието на наемни договори за процесния период не било установено. Представени били договори, които нямат общо със страните по делото, периода за който се търси наем, както и с обекта за който се търси наем.
Издаваните от ищеца фактури за наем били заплащани до 29.07.2016 г. от едноличния търговец и до 30.06.2016 г. от ЮЛ. След тези дати в периода посочен в исковата молба, в счетоводствата на двамата търговци не били отразени задължения за наем. Липсвало съгласие за установяване на наемно правоотношение. Неправилно съдът приел, че е налице мълчаливо съгласие за установяване на договорни отношения. Напротив в съдебно заседание по реда на чл.176, ал.1 от ГПК Т.Д. в качеството си на едноличен търговец и законен представител на дружеството, изяснила мотивите да се прекратят плащанията за наем, а именно ,че са счели ,че няма основание за плащане на такъв , в какъвто смисъл било изразено становище и от юристи при ищеца. Предявени били насрещни искове от търговците за платените суми ,образувано било гр.д № 439/2018 г. по описа на PC П., което било спряно до решаване на настоящото.
На основание чл. 266, ал.З от ГПК е направено доказателствено искане:При разглеждане на делото в предходната съдебна инстанция, техническата експертиза била оспорена , с искане да бъде назначено друго вещо лице със същата специалност (конструктор) което да отговори на поставените въпроси, след като направи обстоен оглед на процесиите обекти на място. Съдът отказал, мотивирайки се, че има трудност с намирането на експерт. В нарушение на чл.200, ал.З от ГПК с този отказ били лишени от възможността да се изясни фактическата обстановка по спора. Въззивната инстанция е счела това искане за основателно и е назначила и приела две комплексни експертизи.
Оплакванията , изложени в жалбата се подържат и като доводи в писмената защита , представена в определения срок пред въззивната инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва жалбата ,намира обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо и
правилно.
Съдът се
произнесъл по предявените отрицателни установителни искове относно спора , с
който е бил сезиран , а именно отричане по съдебен ред спрямо ответниците , че
ответникът Д. е собственик на недвижимите вещи, описани в исковата молба ,
каквито са били неговите твърдения и тези на останалите ответници ,и
установяване на грешното им отразяване като такива в КККР на гр.П..
В мотивите
си съдът изрично е аргументирал правния интерес от воденето на тези искове
предвид тяхната преюдициалност относно спора между ответниците за дължимостта
на наем за ползваната площ от двора на ищеца , върху която са разположени
процесиите части като такива от метален павилион /преместваемо съоръжение/.
Неоснователни били доводите във въззивната жалба , че в доклада си съдът не бил разпределил правилно доказателствената тежест между страните. Това изявление било съвсем бланкетно от една страна , а от друга страна - в противоречие с изявлението на пълномощника на ответниците в първото съдебно заседание , че приема доклада.
Правилно
съдът приел, не се касае за недвижими
имоти.
Разпитаните
по делото свидетели били категорични във възприятията си , че процесиите вещи
са части от метален павилион , поради което ползващите ги търговци са заплащали
наем за площта от двора на ищеца , върху която е поставен този павилион. В
унисон с техните показания били и
обясненията на законния представител на ответниците - търговци, който в
тях признал , че е заплащал наем за земята, върху която е разположен металния
павилион , в който са процесиите заемани от него помещения .
3аключенията
на комплексната техническа експертиза били категорични , че процесните вещи не
са недвижими имоти ,предвид на тяхната конструкция и начин на прикрепване към
земната повърхност.
В тази насока заключението на вещото лице - инж.-конструктор с пълна проектантска правоспособност било еднозначно , че постройката представлява сглобяем метален павилион с посочване на неговия тип .
Неоснователни
били доводите в жалба за преградни стени , които щели да бъдат съборени и
невъзможно да се възстановят, тъй като такива стени не са били предвидени като
проект във връзка с преустройството.
Изцяло
неоснователни били доводите във въззивната жалба срещу решението в неговата
осъдителна част.
Установено
било ,че присъдените суми са дължими
като незаплатени наемни вноски от страна на търговците - ответници за процесния
период за съответната площ от двора на ищеца, върху която са разположени
помещенията от металния павилион , в които те са развивали своята търговска
дейност.
Молят решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
В исковата си молба, първоначално насочена срещу Ч.Д.,Т.Д. в качеството и на ЕТ“Ч.-Т.Д.“ и “Ч. *** имота му, представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. П., ул. ****, е разположен метален павилион с обща площ от 170 кв.м., в който има обособени три самостоятелни търговски помещения, две от които – едното с площ от 60 кв.м., а другото с площ от 86 кв.м., са собственост на ответника Ч.Д.Д..
Твърди, че
помещението с площ от 60 кв.м. е предоставено от ответника Ч.Д.Д. на ЕТ „Ч.-Т.Д.“
за осъществяване на търговска дейност, а помещението с площ от 86 кв.м. – на „Ч.
2014“ ЕООД.
Със становище от 5.06.2017 година първия ответник оспорил правото на ищеца да
получава наем от него ,за площта ,заемана от двата обекта , тъй като считал ,че
е собственик на самостоятелни обекти и имал право да ползва земята, доколкото е
необходимо за използване на постройката.
Подобни становища депозирали и другите двама ответници.
С това поведение ответниците предизвикали спор между
страните в основата на който бил въпросът дали се касае за самостоятелни обекти
в сграда – недвижими имоти като характеристика ,или се касае за части от
метален павилион ,като преместваемо съоръжение,тоест – движима вещ.
Плащанията от упражняващите търговската дейност били
преустановени ,съответно от м. юли и м.август 2016 година.
Към писменото становище били приложени два нотариални
акта , описани в исковата молба .С тези нотариални актове Д. придобил по силата
на сделки права върху описаните обекти. Праводателите му се легитимирали като
собственици с договори ,сключени съответно с Общината и „Х.“ ЕООД.
И двата обекта били означени със самостоятелни
идентификационни номера.
Ищецът оспорва правото на собственост на ответника
,тъй като заснемането в кадастъра на самостоятелна сграда било грешка , касаело
се за преместваем обект – метален
павилион ,съответно за отделни помещения в него.
Със заснемането на павилиона като сграда , съответно на отделните обекти в
него със самостоятелни номера било допусната грешка в кадастъра,поради
нарушението на § 182 от ПЗР на ЗУТ.
От приложените договори при извършване на
приватизационните сделки , чрез които праводателите на ответника придобили
права било видно , че предмет на сделките са били „производствени помещения“ и
„едноетажна сграда , представляваща сглобяема конструкция на бетонна основа“ с
право на ползване на земята за пет години.
Ищецът твърди ,че се касае за преместваемо съоражение,
придобито от праводателите на ответника , каквото единствено е могъл да получи
и той по силата на сделките.
Към момента на предявяване на иска ответникът Д. владеел в имота на ищеца две търговски помещения ,за които нямало сключен договор за наем, нито други уговорки.
Помещенията били предоставени на посочените търговци
,за търговски цели.
Издавани били фактури за наем и ел.енергия,получавани
от втория и третия ответник , които плащали задълженията си по тях до един
момент.
Твърдят ,че между ищецът и втория ответник има наемно
правоотношение ,като ответникът не е изпълнил задължението си за плащане по
него по изброени в исковата молба
фактури на обща стойност 6804 лева с
ДДС.
Евентуално претендират същата сума като обезщетение за
ползване на имота им.
Със същите съображения подържат ,че и с трети ответник
са в наемни правоотношения ,по които той е неизправната страна и дължи по
изрично изброени фактури сумата 10.216 ,80 лева,като евентуално основават
претенцията си и на неоснователно обогатяване.
В постъпилата искова молба е направено искане да бъде
прието за установено,че ответникът Д. е придобил въз основа на описаните
сделки обекти в преместваемо
съоръжение,като металния павилион неправилно е заснет в кадастъра като
самостоятелен обект , респективно отделните помещения в него не е следвало да
бъдат заснемани.
Направено е искане още всеки от ответниците – търговци
да бъде осъден да заплати посочените суми като дължими неплатени наеми,а
евентуално на основание неоснователно обогатяване.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск срещу Ч.Д. за същите суми ,претендирани от търговците ,като обезщетение за
неоснователното ползване на чужд имот.
След постъпване на исковата молба в съда и в процеса
на отстраняване на нередовности ищецът е посочил,че следва да бъде
конституирана като ответник ,според него необходим другар съпругата на първия
ответник П.Д.,тъй като сделката за придобиване
на обекта от 86 кв.м била сключена
по време на брака , тоест придобит е
при условията на имуществена общност. С нарочно определение съдът е
уважил това искане.
След като е постъпил отговор на исковата молба ,съдът
е счел един от предявените искове – първия – за недопустим , поради липса на
правен интерес ,като е приел ,че спор за собствеността на вещта не съществувал
между страните.
Въззивният съд е отменил това определение и дал
указания ,които са изпълнени от първоинстанционния съд.В изпълнение указанията
на съда ищецът е конкретизирал претенцията си по първия иск , като е заявил
петитум като по отрицателен установителен иск – да се приеме за установено ,че
ответниците физически лица не са собственици на недвижими имоти ,заснети и
отразени с идентификатори и тези имоти погрешно са отразени като обекти на
кадастъра в изготвената карта.
По изложените съображения моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д. не е собственик на недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.268.18.1 с площ от 60 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.268.18.3 с площ от 86 кв.м., последният придобит в режим на СИО с ответника П.П.Д., разположени в сграда с идентификатор 55155.507.268.18, цялата с площ от 170 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. П., ул. ****, които самостоятелни обекти и сградата, в която се намират, не са недвижими имоти, а са погрешно отразени като обекти на кадастъра в КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в сграда със съответните идентификатори 55155.207.268.18.1 за обекта с площ от 60 кв.м. и 55155.507.268.18.3 за обекта с площ от 86 кв.м. и идентификатор 55155.507.268.18 за сградата, заемаща площ от 170 кв.м. с местонахождение в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268, с вписан собственик Ч.Д.Д..
Моли също така да бъде осъден ответникът Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ да му заплати сумата от 6 804 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна цена за ползването на земята върху площ от 60 кв.м. по 21 бр. фактури за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на евентуалност – на основание неоснователно обогатяване.
Моли да бъде осъден ответникът „Ч.-2014“ ЕООД да му заплати сумата от 10 216,80 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна цена за ползването на земята върху площ от 86 кв.м. по 22 бр. фактури за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на евентуалност – на основание неоснователно обогатяване.
В случай, че исковете против Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч. 2014“ ЕООД бъдат отхвърлени като неоснователни, моли да бъде осъден Ч.Д.Д. да му заплати сумата от 6 804 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на заетата площ от 60 кв.м. от поземления имот на ищеца за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 10 216,80 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на заетата площ от 86 кв.м. от поземления имот за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По така предявените искове се е произнесъл и съдът. Следва обаче да се отбележи ,че диспозитива на решението по първия иск не е достатъчно коректен, което може би е дало известно основание на жалбоподателя да подържа ,че е налице недопустимо решение. Ищецът не оспорва и никога не е оспорвал правата на ищеца върху преместваеми съоръжения , той твърди, че ответникът не е собственик на недвижими имоти ,разположение в принадлежащия му недвижим имот , поради което и той да е поставен в положение да търпи това състояние. Не се касае обаче за недопустимост на решението , тъй като съдът е конкретизирал в диспозитива си ,че се касае за самостоятелни обекти , които не са недвижими имоти.
В писмените си отговори ответниците са оспорили иска.
Ч.Д. твърди,че е собственик на недвижими имоти ,
представляващи самостоятелни обекти. Нямало допусната грешка в кадастъра ,тъй
като се касаело за недвижими имоти, както по техническа характеристика ,така и
по документи. Строителството било извършено при действието на ЗТСУ през 1985
година и всички последващи конструктивни
промени били извършвани също при действието на този закон. Промените и
преустройствата били правени от праводателите му и в Общината имало техническа
документация за това. Конструкцията на
сградата била сглобяема със стоманени колони и покрив от метални ферми. Вътрешните
преградни стени били тухлени. Носещите колони били трайно прикрепени към
стомано-бетонната основа.
Позовавайки се на легалната дефиниция за преместваем
обект по смисъла на § 5 т.80 от ДР на
ЗУТ ответникът прави извод ,че се касае за недвижими имоти.
Твърди,че с ищеца няма никакви облигационни отношения
,включително и наемни и ,че не му дължи никакво обезщетение ,тъй като е собственик на самостотелни обекти от
сграда.
Оспорил е правата на ищеца върху имота ,като счита ,че
чрез представените доказателства се установяват такива права едва от 2018
година , следователно до този момент
претенцията за наем или обезщетение е неоснователна.
Оспорил е претенцията по размер.
Счита ,че като собственик на самостоятелен обект върху
чужда земя няма задължения към собственика
и притежава права по смисъла на чл.64 от ЗС.
В писмения си отговор ответницата П.Д. твърди,че е
собственик при условията на имуществена общност и на двата недвижими имота
,като по същество излага същите доводи ,като в писмения отговор на ответника Д.
Ответникът ЕТ „Ч. – Т.Д.“ не оспорва ,че извършва
търговска дейност в един от обектите ,като обаче оспорва твърдението ,че се
намира в наемни правоотношения с ищеца, както към момента ,така и за периода на
претенцията. Писмен договор за наем нямало ,нямало и отношения с такава
характеристика.
Търговския обект бил самостоятелен недвижим имот ,
принадлежащ на Ч.Д. и всички отношения с ищеца се уреждали от него. Първият
представен договор за наем бил с изтекъл срок , а вторият нищожен – тъй като
бил с невъзможен предмет. Предоставял се под наем недвижим имот ,който ищецът
не притежавал. Плащането на суми за предходни периоди било извършвано поради
грешка.
В този смисъл са и доводите в писмения отговор на „Ч. 2014“ ЕООД. Не се оспорва, че дружеството
осъществява търговска дейност в единия от обектите, твърди се няма договор за
наем. През лятото на 2016 година Ч.Д. представил доказателства и доводи, че е
собственик на имота и няма основания за плащане на наем на ищеца , поради което
и отказали да правят това. Дори поискали надплатени суми,като насрещна претенция по искане на
ищеца за плащане на електроенергия.Останалите доводи са идентични с тези на ЕТ.
След отстраняване нередовностите на исковата молба
отново са разменени книжа и предоставена възможност на ответника за отговор в
еддномесечен срок.
Ответниците Ч. и П.Д. са оспорили допустимостта на
иска, считайки, че ищецът няма правен интерес от предявяването му ,като
подържат че двамата са собственици на имотите при условията на имуществена
общност. По съществото на спора излагат доводи като в първоначалния отговор.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните ,прие за установено следното:
Ищецът се легитимира като собственик с нотариален акт № 18, том ІІ, рег. № 2370, н.д. № 179/2018 г. от 19.04.2018 г.С него „МБАЛ П.“ АД е признат за собственик на основание чл. 101, ал. 1, вр. чл. 104, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38 от ЗЛЗ на следния недвижим имот: застроено дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, който поземлен имот е с административен адрес: гр. П., ул. **** и с площ от 125 339 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване със стар идентификатор: 55155.507.3 и номер по предходен план: 64, кв. 416, парцел І – за здравеопазване и административни услуги, при съседи: 55155.503.9520, 55155.507.76, 55155.507.75, 55155.507.66, 55155.507.9, 55155.507.193, 55155.507.4, 55155.507.6, 55155.507.7, 55155.507.8, 55155.507.267, 55155.507.266, 55155.507.269, 55155.507.2, съгласно скица на поземлен имот № 15-584741/21.11.2017 г., издадена от СГКК – П. и който имот е идентичен с описания в скица № 112/02.03.2018 г., издадена от Община П., Дирекция ТСУ, поземлен имот с идентификатор 55155.507.268, съставляващ УПИ І – за здравеопазване и административни услуги в кв. 416 по плана на гр. П.. Правата на ищеца върху имота не са оспорени от ответниците.
С договор от 27.06.1994 г. между Община П. в качеството на продавач и Д.М.З. в качеството на купувач , продавачът е продал на купувача следния дълготраен актив: едноетажна сграда, представляваща сглобяема конструкция на бетонова основа, построена върху 84 кв.м., находяща се в ІІІ градска зона по градоустройствения план в двора на Окръжна болница, на ул. „Б.“, кв. 416 по плана на гр. П., при съседи: от север – плочник на Окръжна болница, от изток – градина на Окръжна болница, от запад – работилница на „Х.“ ЕООД, от юг – плочник на Окръжна болница, с право на ползване на земята под него за срок от 5 години.
На 13.04.1995 г. между Община П. в качеството на продавач и Ц.Д.С. в качеството на купувач е сключен договор, по силата на който продавачът е продал на купувача обект „Производствен обект – Болницата“, обособена част от „Х.“ ЕООД, представляваща производствено помещение от 84 кв.м. с метална конструкция и покривни ферми, с право на ползване на земята за 5 години.
Имотът е актуван с Акт за общинска собственост № 7989
от 04.08.1994 г., кв. 416, парцел ІІІ по плана на гр. П., на ул. „Б.“, при
съседи: от изток – сладкарница „З.“ на „Ф.“ ЕООД, от запад – ул. „Б.“, от север
– двор на болницата, от юг – двор на болницата.
От Община П. е издадено Разрешение за
строеж № 411/06.10.1997 г. на Д.М.З. за преустройство на метален павилион в
магазин за промишлени стоки, санитария и кафе-сладкарница.
С договор от 08.08.2002 г. Д.М.З. и А.З.З. са продали
на Л.А.П. самостоятелно обособен търговски обект с площ от 24 кв.м., със
самостоятелен вход, представляващ магазин за санитария и парфюми съгласно
одобрения архитектурен проект от 06.10.1997 г. за преустройство на източната
част на метален павилион (едноетажна сграда, сглобяема конструкция на бетонна
основа), целият с площ от 84 кв.м., находящ се в ІІІ градска зона в двора на
Окръжна болница на ул. „Б.“ в кв. 416 по плана на гр. П..
От Община П. е издадено Разрешение за поставяне на
преместваеми съоръжения за търговия и услуги на закрито № 75/20.04.2006 г. на Л.А.П.
за преместваемо съоръжение с обща площ 24 кв.м., местоположение: гр. П., УПИ
ІІІ-окр.болница, работ.поликлиника, ХЕИ и озеленяване, кв. 416, предназначение
на обекта: преустройство за магазин за помощно-технически средства за инвалиди,
санитарни материали и консумативи.
С Удостоверение № 139/27.07.2006 г., издадено от
Община П., е въведен в експлоатация обект „Магазин за помощно-технически
средства за инвалиди, санитарни материали и консумативи“ (преустройство на
павилион) с разгъната застроена площ 24 кв.м., находящ се в УПИ
ІІІ-окр.болница, работ.поликлиника, ХЕИ и озеленяване, кв. 416 по плана на гр. П.,
с административен адрес: гр. П., ул. ****.
На 01.08.2010 г. между „МБАЛ П.“ АД в качеството на
наемодател и ЕТ „Ч.-Т.Д.“ в качеството на наемател е сключен договор, по силата
на който наемодателят е предоставил на наемателя за ползване площ от 60 кв.м. в
границите на имота на наемодателя, находящ се в гр. П., ул. ****, за обслужване
на сладкарница, собственост на наемателя, изградена в посочения имот. Договорът
е сключен за срок от една година, считано от 01.08.2011 г. Уговорено е, че
договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок или предсрочно с месечно
писмено уведомление до другата страна. Действието на договора може да бъде
продължено за следващи периоди с писмено споразумение между страните.
На 17.12.2013 г. между „МБАЛ П.“ АД в
качеството на наемодател и ЕТ „Ч.-Т.Д.“ в качеството на наемател е сключен
договор, по силата на който наемодателят е предоставил помещение за търговска
дейност с площ от 60 кв.м. за възмездно ползване. Договорът е сключен за срок
от дванадесет месеца от датата на подписването му, но не по-късно от датата на
провеждане на търг или конкурс за отдаване на имота под наем. Уговорено е, че
договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок или предсрочно с месечно
писмено уведомление до другата страна. Действието на договора може да бъде
продължено за следващи периоди с писмено споразумение между страните.
На 17.12.2013 г. между „МБАЛ П.“ АД в
качеството на наемодател и ЕТ „З.-95“ в качеството на наемател е сключен
договор, по силата на който наемодателят е предоставил площ от 86 кв.м. в
границите на имота на „МБАЛ П.“ АД, ул. **** за ползване от наемателя, за
осъществяване на дейност – баничарница. Договорът е сключен за срок от
дванадесет месеца от датата на подписването му, но не по-късно от датата на
провеждане на търг или конкурс за отдаване на имота под наем. Уговорено е, че
договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок или предсрочно с месечно
писмено уведомление до другата страна. Действието на договора може да бъде
продължено за следващи периоди с писмено споразумение между страните.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 52, том ІІІ, рег. № 3521, дело № 374/2011 г. от 27.05.2011 г. Д.М.З.
и А.З.З. са продали на Ч.Д.Д. следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.507.3.18.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед
№ РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно схема №
868/22.02.2011 г., издадена от СГКК – П., с адрес: гр. П., ул. „Б.“, ет. 1,
който обект се намира в сграда № 18 с идентификатор 55155.507.3.18 на един
надземен етаж, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.507.3 с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, разположен на
първи етаж, със застроена площ по документ 60 кв.м., на 1 ниво и прилежащи
части: припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 55155.507.3.18.3, 55155.507.3.18.2, под обекта: няма, над обекта: няма.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 140, том І, рег. № 1317, дело № 115/2014 г. от 02.06.2014 г. Ц.Д.С.,
А.С. А. и Д.С. А. са продали на Ч.Д.Д. следния свой съсобствен недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.3.18.3 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК
който се намира в сграда № 18, сграда 3 на един надземен етаж с адрес на имота:
гр. П., ул. „Б.“, ет. 1, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.507.3, предназначение: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, с площ 86 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 55155.507.3.18.2, 55155.507.3.18.1, под обекта: няма, над обекта: няма.
Това са писмените доказателства, представени от
страните и удостоверяващи според тях правата им върху имота и обектите върху
него.Те не са оспорени.Към момента , когато са сключвани договорите между
страните , имота, в който се намират обектите е бил общинска собственост и
очевидно е възприеман от продавача тогава като недвижим имот.
Представени са писмени доказателства по делото , че
ответниците – търговци са плащали на ищеца потребена ел.енергия и наем.
На 05.06.2017 г Ч.Д.Д.
е заявил писмено пред МБАЛ правата си на собственик и е оспорил правото
на ищеца да получава наем за имотите му.
По делото са събрани гласни
доказателства , чрез които всъщност се установяват безспорни между страните
обстоятелства , а именно Г.Б.И., която работи в „МБАЛ П.“ АД депозира
показания,че ответниците – търговци и в момента ползват два търговски обекта в
района на болницата и заплащали наем за
„земята , върху която е разположен павилиона“.В така наречения павилион имало
три обекта- още и помещение , което се
използвало за санитарен магазин и което не е предмет на спора. Плащанията били
извършвани до 2016 година и от тогава преустановени от ответниците.
В такъв смисъл са и показанията на св.Я.В.,
що се отнася до заплащането на консумираната електроенергия. От 2016 година
ответниците прекарали самостоятелно ел.захранване на обектите и свидетелят вече
не отчитал ел.енергията им.
Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета по делото, че данъчните фактурите, издадени от „МБАЛ П.“ АД на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ за периода от 29.01.2016 г. до 30.04.2018 г. с предмет „Ел.енергия и наем“, са на обща стойност 12 534,92 лв., от които наем за помещение от 60 кв.м. – 9 072 лв. При „МБАЛ П.“ АД всички издадени фактури са осчетоводени съгласно ЗСч, както следва: данъчната основа за наема в счетоводна сметка 4100 Ниво 1: 00112; начисления ДДС – 20 % в счетоводна сметка 4532; отразени са в справките-декларации по ЗДДС и описани в дневниците за продажби ежемесечно за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г.; извършените плащания на стойност 3 487,58 лв. в счетоводна сметка 501. Плащанията по издадени в периода от 29.01.2016 г. до 29.07.2016 г. фактури са извършени в периода от месец април 2016 г. до месец октомври 2016 г. По издадените данъчни фактури в периода от 31.08.2016 г. до 30.04.2018 г. няма извършени плащания. Задълженията на ЕТ „Ч.-Т.Д. „за наем” са в размер на 6 804 лв. (облагаема стойност 5 670 лв. и ДДС 1 134 лв.). При ответника ЕТ ,,Ч.-Т.Д.“ данъчните фактури за периода от 29.01.2016 г. до 29.07.2016 г. са осчетоводени като разход. Ответникът не е регистриран по ЗДДС и не подава справки-декларации и дневници за покупки по ЗДДС.
Данъчните фактурите, издадени от „МБАЛ П.“ АД на „Ч.-2014“ ЕООД за периода от 29.01.2016 г. до 30.04.2018 г. с предмет „Ел.енергия и наем“, са на обща стойност 21 772,92 лв., от които начислен наем за помещение от 86 кв.м. – 19 072 лв. При „МБАЛ П.“ АД всички издадени фактури са осчетоводени съгласно ЗСч, както следва: данъчната основа за наема в счетоводна сметка 4100 Ниво 1: 00847; начисления ДДС – 20 % в счетоводна сметка 4532; отразени са в справките-декларации по ЗДДС и описани в дневниците за продажби ежемесечно за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г.; извършените плащания на стойност 4 754,02 лв. в счетоводна сметка 501. Плащанията по фактурите, издадени в периода от 29.01.2016г. до 29.07.2016 г. са извършени в периода от месец април 2016 г. до месец октомври 2016 г. По издадените данъчни фактури в периода от 31.08.2016 г. до 30.04.2018 г. няма извършени плащания. Задълженията на ответника „Ч.-2014“ ЕООД за наем са в размер на 10 216.80 лв. (облагаема стойност 8 514 лв. и ДДС 1 702,80 лв.). При ответника „Ч.-2014” ЕООД данъчните фактури за периода от 29.01.2016 г. до 29.06.2016 г. са осчетоводени като разход. Ответникът не е регистриран по ЗДДС и не подава справки-декларации и дневници за покупки по ЗДДС.
Размерът на пазарния
месечен наем за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. съобразно заетата от
процесните помещения на металния павилион площ в имота на ищеца, неговото
местоположение и търговско предназначение на същите е определен на 4,50 лв. на
кв.м. или в размер на 270 лв. без ДДС месечно и 324 лв. месечно с ДДС за площ
от 60 кв.м. и 387 лв. без ДДС месечно и 464 лв. месечно с ДДС за площ от 86
кв.м.
За да обоснове
основателността на претенциите си ищецът се е съсредоточил основно върху
характеристиката на обектите ,като подържа ,че се касае за преместваеми
съоръжения, които се намират на земя ,собственост на болницата , поради което
извежда и дължимостта на сумите , претендирани като наем или евентуално
обезщетение за ползване на чужд имот.
От друга страна –
тезата на ответниците физически лица е ,че са собственици на недвижими имоти,
намиращи се в УПИ на ищеца и той съответно е длъжен да ги търпи , а пък те имат
правата по чл.64 от ЗС.Съответно не дължат каквито и да било суми – било то
наем или обезщетение за ползване.
Като се има предвид
това, то основните доказателствени
усилия са били насочени към изясняване характеристиката на обектите.
Пред първата
инстанция е прието заключение на експерти-двама , които са със специалности
геодезия и по изричното искане на страните – инженер – конструктор с пълна
проектантска правоспособност.Именно осигуряването на такъв експерт е причинило
многоркратно отлагане на делото.
Експертите са посочили в заключението си, че в КККР двете самостоятелни търговски помещения с площ от 86 кв.м. и от 60 кв.м., разположени в метален павилион в поземлен имот на ищеца в гр. П., ул. „Б.” № 15, са отразени като самостоятелни обекти в сграда: самостоятелен обект с идентификатор 55155.507.268.18.3, с площ 86 кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор 55155.507.268.18.1, с площ 60 кв.м., двата – за търговска дейност. За поземления имот с идентификатор 55155.507.268, в който се намират двата обекта, е отреден УПИ I – За здравеопазване и административни услуги в кв. 416 по регулационния план на гр. П. или двете търговски помещения не са предвидени с отреждането на регулацията, т.е. двете не съответстват на трайния устройствен статут на терена, върху който са разположени, имат временен характер.
Отразеният в КККР като самостоятелен обект с идентификатор 55155.507.268.18.1 представлява сладкарница, с площ 60 кв.м., в дъното на която с частична преградна стена, е отделена складова част.
Отразеният в КККР като самостоятелен обект с идентификатор 55155.507.268.18.3 представлява работилница за производство на банички, с площ 86 кв.м., с отделени помощни помещения и помещение за търговия с банички.
Между сладкарницата и работилницата е оставен вход/врата за достъп от едното в другото помещение.
За обекта от 86 кв.м. (работилница) е изготвен проект за преустройство, като част от съществуващ метален павилион за производство на баници и продажба в парцел III – Окръжна болница в кв. 416 по плана на гр.П.. Проектът е одобрен на 27.04.1999 г. На основание одобрения проект е издадено от главния архитект на общината разрешение за строеж № 261/27.04.1999 г. за преустройство в работилница за производство и продажба на тестени изделия, на основание чл. 152 от отменения ППЗТСУ (като обект, засегнат от мероприятие по териториално и селищно устройство, т.е. обект, който не е предвиден по действащия регулационен план). Основанието, на което е одобрен проектът, показвало временния характер на процесиите обекти, чието предназначение не отговаря на отреждането на парцела към онзи момент – за окръжна болница.
За обекта са
издадени: протокол образец № 16 на държавна приемателна комисия за установяване
годността за приемане на строежа и разрешение за ползване № 40/24.01.2000 г на
строеж: „Преустройство на метален павилион на работилница за баници и
продажба”, издадено от началника на РДНСК – гр. П..
По същество чрез преустройството напълно се отделя магазина за търговия с кафе, закуски и безалкохолни напитки (сладкарница) от съществуващата работилница/пекарна за банички, която е предмет на проекта. Преустройва се в нея помещение „3”, където да се продават чрез гише към улицата баничките, а и от тук се експедират банички за други търговски обекти.
При огледа на обектите вещото лице се установило различия от одобрения архитектурен проект, свързани с преместване на врати и зидове.
Процесните обекти са част от сглобяем метален павилион, тип „Изкуство“, произведен от КПП (Кооперативно производствено предприятие) „Изкуство“ – гр. П..
Носещата конструкция на павилиона е изцяло метална и се състои от колони, покривни ферми, столици и покритие от профилна ламарина. Свързването със земната основа става чрез бетонова площадка със средна височина около 35 см. Отделните елементи са свързани и работят заедно за поемане на натоварванията върху конструкцията.
Павилионът е разделен на три самостоятелни обекта, като процесни са два от тях.
Първоначалното вътрешно разпределение, връзката между отделните помещения няма как да се установи, тъй като вещото лице не е открило проекта от 1985 г., по който инвеститорът „Х.“ ЕООД е монтирал металния павилион. Целият павилион е с отдавна завършени довършителните работи (замазки, фаянсови облицовки и др.) и инсталации. Видимо не може да се определи какъв е видът и материалът на външните и вътрешни преградни стени. При конструктивната схема на обекта – метална скелетна, всички стени, независимо от материала, са неносещи и не са елементи от носещата конструкция.
Според вида на обекта – сглобяем метален павилион със стоманена скелетна носеща конструкция, и връзката със земната основа, той представлява преместваемо съоръжение по смисъла на т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ. Преместваемите съоръжения се поставят (монтират) по реда на чл. 56 от ЗУТ. Металният павилион не отговаря на изискванията за строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ. Конструкцията на обекта може да се демонтира и премести на нова площадка. Вътрешните преградни стени могат лесно да се демонтират или разрушат без да се компрометират елементите на носещата конструкция. Съществуващата бетонова площадка не може да служи за основа за изграждане на строеж.
По тези съображения вещите лице правят извод, че постройката, включваща двата процесни обекта по 86 кв.м. (работилница за банички) и 60 кв.м. (сладкарница), е метален павилион, с временен характер (не съответства на трайния устройствен статут на терена, върху който е разположена) и преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ и не подлежи на отразяване в КККР съгласно разпоредбите на § 182, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В съдебното заседание
инженер – конструктор не е могъл да конкретизира как е направено свързването с
бетоновата основа, а е посочил вероятностите – с анкерни болтове или със
заварка. преградни стени не били част от
конструкцията , според експерта
Съдът не е
удовлетворил оспорването на заключението
от страна на представител на ответниците и съответно искане за назначаване на
повторна експертиза.
Пред въззивната
инстанция е подържано това искане , като освен доводите основаващи се на
нормата на чл.266 ал.3 от ГПК е посочено ,че по друго висящо производство между страните по същите въпроси , експерти
са дали различно становище.
Относно отразяването
на обекта в кадастралната карта ,експертите са установили идентични
обстоятелства.Установено е от заключението на експертите следното:
В кадастралната карта (КККР) на град П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е отразена сграда с идентификатор 55155.507.3.18, а след изменения в КККР по искане на собствениците на поземления имот, в който е разположена, имотът е получил идентификатор 55155.507.268, сградата съответно - 55155.507.268.18. При следните данни: застроена площ 171 кв. м, сграда за търговия, брой етажи 1, брой самостоятелни обекти 3, ул. Б. № 15.
Обектите,предмет на иска са с идентификатори;
- 55155.507.268.18.1 с предназначение „За търговска дейност" и с площ по документ 60 кв.м.;
55155.507.268.18.3 с предназначение „За търговска дейност" и с площ по документ 86 кв. м.
Сградата е съществувала преди влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и е отразена в плана на гр. П. със сигнатура „пМЖ".
С договора от 27,06.1994 г. Община П. продава на Д.М.З. дълготраен актив /недвижим имот/ - едноетажна сграда, представляваща сглобяема конструкция на бетонова основа построена върху 84 кв.м., с право на ползване на земята под него за срок от 5 години. Така продаденият недвижим имот представлява източната част на означената със сигнатура „пМЖ" сграда в парцел-„Окръжна болница, работническа поликлиника, ХЕИ и озеленяване" в кв. 416 по плана на П. към този момент.
На 04.08.1994 г. на основание чл.77 от Наредбата за държавните имоти (НДИ) (отм.) и §7, т.6 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е съставен акт за общинска собственост (АОС) №7989 на работилница за производство на топли закуски, павилионски тип, сглобяема на бетонова основа, с площ 84 кв.м., едноетажна, метална констуркция построена 1985 г. Бивш собственик на имота е „Х." ЕООД. За собственик на дворното място е посочена Община П.. Местоположението на имота е в парцел III, кв. 416 на ул. „Б.". Съседи на имота са от изток - сладкарница „З." на „Ф." ЕООД; запад - ул. „Б."; север - двор на болницата; юг-двор на болницата.Акта е съставен за недвижим имот - част от сграда, с етажност, квадратура, конструкция и година на построяване; с дефинирани местоположение и съседи - ясно описани граници със собствеността на други собственици, която част от сграда представлява западната част на означената със сигнатура „пМЖ" сграда в парцел Ш-„Окръжна болница, работническа поликлиника, ХЕИ и озеленяване" в кв. 416 по плана на П. към този момент.
С последващ договор на 13.04.1995 г., актуваният с АОС №7989 от 04.08.1994 г. недвижим имот е продаден на Ц.Д.С. като „Производствен обект - Болницата" обособена част от ЕООД „Х.". В договора имотът е описан като производствено помещение от 84 кв.м. с метална конструкция и покривни ферми с право на ползване на земята за пет години, при същите местоположение и съседи по АОС.
С разрешение за строеж №411/06.10.1997 г. на Д.М.З. е разрешено преустройство на метален павилион в магазин за промишлени стоки, санитария, кафе-сладкарница . Разрешението е дадено по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Няма посочен срок за ползване. Към датата на издаване на това разрешение чл.120, ал.4 и ал.5 от ППЗТСУ гласят:
С разрешение за строеж №261/27.04.1999 г. на Ц.Д.С. и на Община П. - собственик на земята е разрешено преустройство в работилница за производство и продажба на тестени изделия в парцел Ш-окр.болница, кв. 416. Разрешението е дадено по чл.152 от ППЗТСУ.
Преустройството за работилница за баници и продажба е прието с протокол Образец 16 от държавна приемателна комисия, назначена със Заповед №208/23.12.1999 г. на Началника на РДНСК. На Ц.Д.С. е издадено разрешение за ползване на строеж №40/24.01.2000 г.
При действието на чл.154а, ал.2 от ЗТСУ и преди влизането в сила на Закона за устройство на територията (ЗУТ), на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са съществуващи: отразена в плана на П. сграда „пМЖ", с обособени и реализирани в нея три различни обекта със самостоятелни предназначения, въз основа на одобрени проекти и разрешения за строеж, произхождащи от общински недвижим имот - сграда, разположена в общински поземлен имот, и принадлежащи на отделни собственици. При влизане в сила на ЗКИР тези обекти представляват самостоятелни обекти в сграда по определението на §1, т.1 от ДР на закона и подлежат на отразяване в КККР.
Преди влизане в сила на КККР на град П. в двора на болницата съществуват сграда със застроена площ 171 кв.м., на бетонова основа, с вътрешни тухлени стени още от построяването и през 1985 г., с обособени в нея по одобрени проекти и въведени в експлоатация самостоятелни 2 търговски (60 кв.м. и 24 кв.м) и един производствено-търговски обект (86 кв.м.), принадлежащи на три различни собственика с отделни документи. По действащия в момента регулационен план на гр. П. сградата с обектите в нея попада в кв.416 в УПИ с отреждане I - „За здравеопазване и административни услуги".
Сградата е с габаритни размери ширина 12.40 м и дължина 14.40 м на бетонната основа, със стоманена носеща конструкция съставена от колони и двускатни ферми. Покрита е с ЛТ-ламарина, монтирана върху метални столици. Таванът е окачен на долния пояс на Общата площ на сградата в КККР е 171 кв.м.
По източната и северната фасади между колоните на метални рамки са монтирани витрини. В две от междуосията по източната фасада стъклата са заменени от плоскости - снимка приложение № 2. По западната фасада стената е тухлена зидария между колоните, видно от падналата на места фасадна мазилка - снимка от приложение № 8. Фасадата от юг е витринна.
Цялата сграда е разделена по дължина от тухлен зид с дебелина 25 см и височина до окачения таван. Тази стена разделя търговската част съставена от търговска зала с размери 9.80x6.00 м и склад -3.92x1.92 м от работилницата.
В работилницата са обособени следните помещения :
Склад продукти с размери 4x3.25 м
Работно помещение с размери 6x6 м
Умивалник с размери 2.18x4 м
Съблекалня 1.5x2.5 м, душ 1.5x1.5 м, входно антре 1.88x2 м, тоалетна 1.88x1.88 м, помещение за експедиция и продажба.
Преградните стени между отделните помещения са тухлени с дебелина 12 см покрити с фаянсови плочки в голяма част от помещенията, в останалите зидарията е измазана - снимки приложение № 4. Подовете са мозаечни. Всички облицовки и настилки са стари от периода на строителство на помещенията, което видно от акта за общинска собственост е 1985 г.
Носещите стоманени колони с размери 10x10 см са замонолитени в бетонна основа с размери ширина 12.40 м, дължина 14.40 м, височина 70 см и обем 125 куб.м - снимка приложение № 2. От направеното частично изкопаване в северозападната страна на сградата е видно, че основата е вкопана в терена 30 см, а останалите 40 см са над терена .
Съблекалня 1.5x2.5 м, душ 1.5x1.5 м, входно антре 1.88x2 м, тоалетна 1.88x1.88 м, помещение за експедиция и продажба.
Имайки в предвид дебелината на външните стени 12 см и обичайния начин на изпълнение на подобен род конструкции, експерта конструктор прави извода, че колоните са прикрепени чрез заваряване към стоманени планки бетонирани в основата на сградата, след което е изпълнена подовата настилка.
Постройката е трайно свързана с монолитна основа, вкопана в терена. Всички стоманени елементи на сградата - колони, ферми и столици, изграждат нейния носещ скелет и представляват едно цяло като конструкция.
Експерта счита още,че оглед начина на закрепване със земята тази постройка не представлява преместваемо съоръжение /метален павилион/ по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Според него обекта отговаря на класификацията на определението за „строеж", като съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ такива са всички надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Крайното заключение на експерта – геодезист е ,че във всички случаи следва да намерят отражение обектите в кадастъра ,тоест заснемането им с отделни идентификатори съответства на изискванията на закона.
Предвид обема, фактическото състояние и начина на изграждане/ свързването на основните конструктивни елементи/, според експертите, обектът не може да бъде преместен в пространството, запазвайки своята физическа цялост.Крайният извод е ,че оглед начина на изграждане и трайното свързване с терена обектът не е преместваемо съоръжение (§5, т.80 от ДР на ЗУТ), а е строеж (§5, т.38 от ДР на ЗУТ).
Така депозираното заключение , което е прието от съда е оспорено от представителя на ищеца и е направено искане за нова експертиза.
Съдът е изложил мотиви в проведеното съдебно заседание и допуснал нова такава.
Удовлетворил е и искането на страната ,експертите да бъдат посочени , като бъде отправена молба до УАСГ.
На именно посочени по този начин експерти е възложено да изготвят заключение по поставената задача , поради което и доводите на ищеца , с които не приема заключението им , заради начина на формиране състава на експертизата,съдът не е счел за основателни.
В крайните си изводи заключението на тези експерти съвпада със заключението на експертите от предходната експертиза.
Отново е извършен оглед на имота и са съобразени , съдържащите се в делото писмени доказателства.
Според експертите по последното прието по делото заключение от конструктивна гледна точка сградата представлява постройка със стоманена носеща конструкция, метален покрив - двускатна трапецовидна ферма с било в средата и смесено ограждане и преграждане. Част от стените са масивни -тухли и YTONG, друга част са сглобяеми - метални рамки, шперплатови плоскости, етернитови плоскости, метални листове ламарина и дограма също смесена - ПВЦ със стъклопакети и метална с единични стъкла. Върху част от преградните и ограждащи стени е монтиран гипсокартон без конструкция - захванат с винтове към стените. Тавана на помещенията е сглобяем - метален. В магазина на тавана под ламарината е монтиран гипсокартон. Постройката има размери в план 12/14 метра. Конструкцията й е метална. Състои се от осем двуотворни трапецовидни ферми с отвори по 600cm, разположени на осово разстояние 200 см една от друга, (снимка 1). Фундирани са върху бетонна основа, която е с дебелина 28-ЗОсм, за установяването на което бяха изкопани два шурфа до нея. Бетонната площадка е изпълнена с дебелина около 30 см като горния и ръб е с кота = на котата на прилежащия терен. След разбиване на част от нея не е достигнато до армировка. Под тази бетонна площадка не се установило наличието на пясъчна възглавница -тя е изпълнена непосредствено над почвата (сн. 2, сн. 3). Над този бетон са изпълнени буто бетонни рандбалки с височина от 30 до 38 см. Горният им ръб е хоризонтален и различната им височина компенсира наклонената долна бетонна площадка (сн. 4, сн.5, сн.6 ). По горният им ръб на рандбалките е изпълнена бетонна настилка. Между двете бетонни повърхности е запълнено с инертни материали.
Металните колони са U- образни профили с размери 70/70 мм с дебелина на стената 6 мм. От външния си край са затворени с шина 70x5 мм. посредством заварки и така се образува кутиеобразен профил с външни размери 70/70 мм. (сн. 7). Колоните са бетонирани директно в буто бетонните рандбалки на дълбочина 12 -15 см. Армировка не е установена по цялата височина на рандбалката. Към колоните са заварени метални носачи за ограждащата конструкция (сн. 9). Голяма част от тях са видими по фасадната конструкция и след обзиждането й с YTONG и около дограмите по фасадите (сн. 10, сн. 11). В горният си край колоните завършват с планки, които имат пробити 4 отвора в краищата си (сн. 12). Върху тях стъпват опорните планки на покривните ферми. Отвори в планките не са използвани за монтажа на покривните ферми, а връзката между двете планки е осъществена посредством заварки (сн. 13). Тавана на помещенията е изпълнен с метална конструкция от L-образни профили заварени към долния пояс на фермите, върху който е монтирана широка LT ламарина (само с две полувълни) (сн. 14, сн.15). Подпокривното пространство е неизползваемо и е с височина от 22 до 90см (сн.1б). Покривното покритие от ламарина LT 40 а е монтирано върху столици от профили L 40x5 (винкели). Поясните пръти на фермите са изпълнени от L-образни профили с размер 60x60x6, а диагоналите са 40x40x5 (сн. 17, сн.18). Стрехите на постройката са с метална носеща конструкция и са облечени с шперплат. Преградните стени са смесен тип - масивни от единични тухли или YTONG (сн. 19) с дебелина не повече от 12 см и сглобяеми от плоскости от шпертплат (сн. 20). Ограждащите стени също са смесени. Голяма част от тях са витрини. По фасадните стени няма развити „X-връзки" за поемане на хоризонталните усилия от вятър и земетръс. Средният ред колони са обзидани с тухлена стена от единични тухли.
Западната фасада откъм улица „Б.“ е 14 метра ,като от тях - 12 метра зидария YTONG, 2 метра сглобяема фасадна стена от винкели и етернитови плоскости. Прозорците и вратата са монтирани между метални водачи, (сн. 21, сн. 22)
Фасада север - Дължина 12 метра (сн. 23). Източната част на тази фасада с дължина 6 метра е с монтирана метална дограма с единично стъкло. Цокълната част на дограмата е изпълнена от гладка ламарина заварена към профилите. Западната половина се състои от стени зидани с YTONG, в които са монтирани 2 врати от ПБЦ профили. Фасада изток (сн. 24). Състои се от метална дограма с монтирани единични стъкла. В цокълната си част (долната част) са заварени ламарини към профилите. В най - горната си част са запазени стъклата и са боядисани. От вътрешната страна на тези стъкла е монтиран гипсокартон с цел непрозрачност. Фасада юг (сн. 25). Четири метра от нея са изпълнени със зидария YTONG. В западните 2 метра на тази фасада е монтирана ПВЦ витрината. Над нея фасадата е оформена с водачи и плоскости. Останалите 4 метра за изпълнени със зидария YTONG, в която е вграден прозорец.
Конструктивните елементи на постройката,
които са свързани и представляват единно цяло като конструкция са :
Бетонна плоча на кота -0.30 от кота
терен.
Бетонни рандбалки (греди) околовръст и
под средния ред колони.
Метални колони с размер 7/7 см и
височина 290см, разположени по цялата периферия
на постройката през 200см. Среден ред
колони под билото на покрива.
Метални водачи за стенно окачване,
метални щурцове над врати, прозорци и витрини.
Метални ферми с два отвора по б метра -
обща дължина на фермата 12м. през 2 метра
осово разстояние една от друга.
Метална конструкция за таван от сдвоени L профили.
Покривни столици от 1.40x5 профил.
Покривно покритие ламарина горещо поцинкована LT 40.
Експерта е описал възможностите и начините
за демонтиране на постройката,както и възможността същото съоражение да бъде
монтирано отново на друго място.
Крайното заключение, в какъвто смисъл са и обясненията на експерта в съдебно заседание е,че обектът представлява строеж с недостатъци т.е. не изпълнява всички изисквания , отделните елементи , на който са функционално свързани и представляват едно цяло като конструкция.
Конструкцията на сградата не може да
запази физическата си цялост при демонтаж и преместване. Тя може да бъде
демонтирана и разглобена на съставни части и сглобена отново с използване на
значителни допълнителни материали.
Не се касае за „преместваем обект" по смисъла на § 5,т.80 от ДР на ЗУТ. Не може да бъде преместен без да загуби своята индивидуализация т.е. налага се да бъде разглобен, при което части от него ще бъдат разрушени. Също така поставянето му и/или премахването му ще измени трайно субстанцията и начина на ползване на земята, върху която се поставя или от която се отделя.
По въпросите , свързани с отразяването на
обектите в кадастъра отговора е
идентичен с този в предходната експертиза.
При така установеното по делото , съдът
намира от правна страна следното:
Ищецът всъщност твърди, че ответниците
физически лица притежават две помещения в преместваемо съоржение. Установено е
по делото ,че в същия обект има и трето помещение ,което е на трето за спора
лице.
Ако евентуално се касае за преместваем
обект , то ищецът не оспорва правата на ответниците върху него като движима
вещ. Оспорва характеристиката ,като твърди именно ,че се касае за движима вещ ,
а не за недвижим имот, какъвто ответниците не притежават и който неправилно е
получил своя идентификация в кадастъра. От тук извежда и правото да се да получава наем , респективно обезщетение
, тъй като преместваемото ,според него съоръжение се намира в имот , негова
собственост.
Праводателите на ответниците са закупили
имотите съответно през 1994 и 1995
година , като видно от представения договор от 13.04.1995 година ,с което е
закупено производствено помещение от 84 кв.м. от Общината , това е станало по
реда на чл.35 и следващите от ЗППДОП/отм/.,като е закупена обособена част от „Х.“
ЕООД.
В договора от 1994 година не е посочено
основание , но е посочено , е се продава дълготраен актив. В този договор изрично
е посочено , че имотът се продава с право на ползване на земята за срок от пет
години.Към момента на сключване на договора недвижимия имот , в който се намира
предмета на сделката е общинска собственост.
За обекта от 86 кв.м. (работилница) има проект за преустройство, одобрен на 27.04.1999 г. на основание чл. 152 от отменения ППЗТСУ .Този текст урежда възможността заварени сгради в недвижими имоти, засегнати от мероприятия по териториалното и селищното устройство, при всички случаи да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват съществено носещите конструкции.
За обекта са
издадени: протокол образец № 16 на държавна приемателна комисия за установяване
годността за приемане на строежа и разрешение за ползване № 40/24.01.2000 г на
строеж: „Преустройство на метален павилион на работилница за баници и
продажба”, издадено от началника на РДНСК – гр. П..
След предприемане на
тези действия през 2011 година ответникът Д. е придобил обекта от 60 кв.м. , а
другия от 86 кв.м. – през 2014 година.Той ги е придобил чрез сделки , сключени
във форма като недвижими имоти.
Договор за наем е сключен през 2010 година с ЕТ „Ч. – Т.Д.“,като
предмет на договора е площ от 60 кв.м. в границите на имота на МБАЛ „за
ползване от наемателя ,за обслужване на сладкарница, собственост на последния ,
изградена в имота“.Към този момент няма данни наемателят да е собственик на каквото и да било.През 2013
година , след като вече има доказателства , че имота е придобит от Д. отново е
сключен договор за наем с ЕТ , този път за наем на помещение от 60 кв.м.
На 17.12.2013 година
преди ответникът да придобие имота през 2014 година е сключен наемен договор за
помещение от 86 кв.м. с друг ЕТ“З.-95“.Този имот , видно от представения акт за
общинска собственост от 1985 година е бил актуван като „работилница за
производство на топли закуски, павильонски тип, сглобяема на бетонова основа“.
Освен посочените договори за наем , други наемни договори и по-точно с наемател „Ч. 2014“ ЕООД не са представени. Съдебно – икономическата експертиза по делото е дала данни за извършени плащания и издадена фактури от МБАЛ на двамата търговци за сочените в исковата молба периоди.
От изложеното до тук е видно ,че са налице неясни и
непоследователни действия на Общината ,като собственик и като администрация,
както и разнопосочни действия на МБАЛ , като собственик на имота , претендиращ
наем за него.
ЗЛЗ е в сила от 1999 година. През 2018 година МБАЛ се
е снабдила с нотариален акт за собственост на имота , позовавайки се на
разпоредбите на чл.101 и чл.104 от него. Правата и върху имота не са оспорени.
Тя всъщност е придобила имота в състоянието ,в което се е намирал – със
разположените върху него обекти.
Известна е на съда съдебна практика , формирана в решение № 127/25.11.2014 г. по гр.д.№ 3190/2014 г. ІІ гр.о. решение № 11/16.02.2015 г. по гр.д.№ 4680/2014 г. ІІ гр.о., решение № 917 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2008 г., IV гр. о., решение № 261 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 502/2014 г., I гр. о., решение № 265/25.10.2012 г. по гр.д.№ 225/2011 г. І гр.о. решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 656/2009 г. на ВКС, I гр.о. според която:Юридическият статут на обекта на собственост се определя от одобрените строителни книжа, въз основа на които той е законно изграден, а не от конструкцията му. Трайното прикрепване на обекта към терена и укрепване на конструкцията и извършването на ремонти не променят временния характер на строежа и не му придават траен градоустройствен статут. Сградите, за които е издадено строително разрешение с режим на временно строителство са законни – възможността за изграждането им е предвидено в чл. 120 ППЗТСУ отм. Те се изграждат въз основа на одобрени проекти, захранват с инженерни мрежи и временни връзки /чл. 120, ал. 4, изр. последно/. Временните постройки обаче нямат траен градоустройствен статут, т.е. изграждането им не е предвидено в регулационния план. За тях за разлика от второстепените сгради по чл. 119 ППЗТСУ отм. не се изготвя и одобрява частична квартално застроителна разработка. Съгласно чл. 120, ал.4 ЗТСУ отм. , временните постройки се запазват до заемане на терена за предвиденото по плана строителство, след което се събарят от ползвателя им. Наличието на строително разрешение за временна постройка е относимо към предпоставките за придобиване на траен градоустройствен статут, но не създава противопоставими права на собственика на терена, върху който се намират. След отмяната на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /ДВ бр. 6 от 1998 г./ по отношение на законно изградените в държавни или общински терени временни строежи, е създаден процедура по § 50а ПЗР ЗТСУ /нов - ДВ бр. 124 от 1998 г./. Дадена е възможност в установените срокове ползвателите на такива сгради да поискат установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият правото на строеж или правото на собственост върху терена. Следователно за тези сгради не е възникнала суперфициарна собственост. С приемането на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), § 17 ПР ЗУТ отново е предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до 2.07.2001 г., строежите с временен градоустройствен статут да придобият траен устройствен статут, след което на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОбС. Ако не получат такъв статут, временните постройки могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да се заплащат. Следователно нормативната уредба е създала изключение от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, е налице суперфициарна собственост. Наличието на специална правна уредба изключва приложението на общите правила на чл. 63-67 ЗС. Собственикът на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут не притежава правото на строеж за него, т.е. той няма противопоставими права на собственика на терена.
Няма никакви доказателства за
наличието на одобрени строителни книжа за постройката, не е установено да се
касае за постройки с временен статут, в резултат на извършените промени те
вече не са разположени в имоти държавна
или общинска собственост.
Както вече беше посочено и двата обекта са продадени на първоначалните им собственици ,в хода очевидно на приватизационни производства с право да се ползва земята за срок от пет години. Тази уговорка е ясна и логична ,ако се приеме, че се касае за преместваеми съоръжения. Собственика на имота – Общината към този момент е продала обектите/респективно общинското дружество/,като е постигната уговорката да се ползва и земята , тоест да останат там където са поставени за срок от пет години. По пътя на тълкуването се стига до извода при наличието на такава уговорка ,че предмет на сделките ,според страните,са били именно движими вещи.Не би могла да се обсъжда хипотезата на чл.65 от ЗС , тъй като не са налице обстоятелства , при които да се приложи този текст. Уговорката касае само ползването на земята.
Ответниците Д. са придобили
права много след изтичане на уговорения срок от пет години.
Поради изложеното , съдът намира ,че разрешаването на въпроса дали обектите се намират в преместваемо съоръжение или в строеж ,съответно дали се касае за трайно прикрепени към земята обекти, които не могат да бъдат преместени без да се наруши целостта им не решаващо , за изхода на спора.
Прието е, че характеристиката на обекта /подобрение или движима вещ/ се преценява според правилото на чл. 110 ЗС по признака „трайно прикрепен“ към земята и възможността да бъде отделен от нея, без да бъде разрушен. Преценката на съда дали един обект е преместваем или не, изисква специални знания, поради което следва да се извърши с помощта на експерти.
Именно
и поради това , съдът е приел две заключения , депозирани пред въззивната
инстанция, които са компетентни и обосновани и опровергават тезата на
експертите в заключението пред първоинстанционния
съд. Трайното прикрепване към терена е основен признак за разграничаване на
движимите от недвижимите вещи. Преценката дали е налице трайно прикрепване на
постройка към земята или е налице обект, чиято връзка с терена не е трайна и
който може да бъде демонтиран и премахнат, без да се наруши целостта му, е
конкретна и се основава на установените по делото факти.
, като решаващо значение има възможността за
демонтаж на самото съоръжение, а не на основата, на която е монтирано.
Заключението на експертите е категорично , че получилите идентификационни номера обекти се намират в постройка , която не е възможно да бъде демонтирана , така че да не се наруши целостта и.
Обекта , в който се намират самостоятелните помещения , собственост на ответника не отговаря на легалното определение ,дадено в §5 т.80 от ПЗР на ЗУШ за преместваемо съоръжение.
МБАЛ
е придобила в патримониума си по силата на закона имота и предназначението на
имота е именно за болница.
При така установеното , въззивната инстанция намира ,че оветниците Д. не са собственици на недвижими имот ,намиращи се върху имот , собственост на ищеца, което положение той да е длъжен да търпи. Това е така , тъй като техните праводатели/съответно първоначалните собственици/ не са имали такива права и ответниците не са могли да придобият повече права , отколкото праводателите им са притежавали . Без значение е ,че сделките са извършени по нотариален ред.
Ответниците не са собственици на недвижими имоти , сгради, намиращи се в имот , собственост на ответника , за да се ползват от правата по чл.64 от ЗС.
Дали
имотите са заснети като самостоятелни обекти в кадастъра и ли не е без значение
за правото на собственост.
Становището на експертите , които изхождат от формални критерии ,свързани с състоянието на обектите е ,че отразяването в кадастъра е правилно.
Изложените обаче по-горе съображения , касаещи правата на собственост, обосновават тезата , че отделните помещения в намиращата се в имота на МБАЛ сграда /строеж с недостатъци/ не е следвало да намират такова отражение в кадастъра.
Доводите на първоинстанционния съд в тази насока са напълно законосъобразни и въззивната инстанция изцяло ги възприема и се присъединява към тях.
Поради изложеното , съдът намира ,че решението ,с което са отречени правата на ответниците Д. върху недвижими имоти в имота на МБАЛ и съответно е прието че отразяването в кадастъра е неправилно е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Към ответниците – търговци са предявени искове за заплащане на наемна цена с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и ри условията на евентуалност – искове с правно основание чл.59 от ЗЗД по отношение на Д.
Няма спор по делото ,че
има два договора за наем, сключени с ЕТ
„Ч.-Т.Д.“ - от 01.08.2010 г. със със срок една година,
считано от 01.08.2011 г и на 17.12.2013
г. –със срок 12 месеца от датата на подписване на договора, но не по-късно от
датата на провеждане на търг или конкурс за отдаване на имота под наем.
Тези договори са прекратени с изтичането на
срока.
Договор за наем с
втория ответник няма данни да е сключван.
Договорът за наем е неформален и консенсуален. С него
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят – да му плати определена цена. За валидното възникване
на наемно правоотношение е достатъчно да се постигне съгласие на страните
относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно
възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му
ползване. При наличие на съгласие относно посочените съществени елементи
договорът се счита за валидно сключен.
Издаването и приемането на фактура, съдържаща
съществените елементи на договора за наем, обект и наемна цена, както и
посочването в нея на търговците, наред с факта на плащане на наемната цена от
наемателя, удостоверяват постигнатото между страните съгласие относно
съществените елементи на договора .Относно двустранните договори,
представляващи търговски сделки, се приема, че за съществуването на едно задължение
може да се прави извод от получаване на фактурата от длъжника и отразяването й
в счетоводството му, което представлява недвусмислено извънсъдебно признание на
длъжника за съществуване на задължението, посочено във фактурата.
Между ищеца и ответниците търговци са били налице
такива трайни отношения, което се установява ,както от гласните доказателства ,
така и от представените писмени такива.
Издавани са фактури за заплатен наем, които са отразени като разход в счетоводствата им и са
заплатени на наемодателя. Ответниците не оспорили обстоятелството , че са ползвали процесните обекти за
осъществяване на търговска дейност, от което следва, че са ползвали и земята,
върху която са разположени обектите.
Това е прието от първоинстанционния съд и въззивната
инстанция изцяло споделя мотивите му.
За валидността на договора за наем не е необходимо
наемодателя да е собственик на имота, а размера на претенциите е установен,
както от представените по делото доказателства , така и от заключението на
експерта , прието по делото.
По изложените съображения, присъединявайки се към
мотивите на първоинстанционния съд ,при условията на чл.272 от ГПК , съдът
намира ,че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените
по делото разноски пред въззивната инстанция, които видно от представения
списък възлизате на 4250 лева.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение ,което съдът намира за неоснователно.
Като се има предвид броя на предявените искове и
фактическата и правна сложност на делото , както и ,че размера му е съизмерим с
възнаграждението на процесуалния представител на ответниците , съдът намира ,че
следва да бъде присъдено изцяло.
По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№1996 по описа на съда за 2018 година,с което е признато за установено по иска на „МБАЛ П.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, представляван от изпълнителния директор К.М.Т., в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д., ЕГН ********** *** не е собственик на следните обекти: самостоятелен обект с площ от 60 кв.м. и самостоятелен обект с площ от 86 кв.м., последният в режим на СИО с ответника П.П.Д., ЕГН ********** ***, разположени в обект с площ от 170 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. П., ул. ****, като самостоятелните обекти не са недвижими имоти, а са погрешно отразени в КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК като самостоятелни обекти в сграда, както следва: обектът с площ от 60 кв.м. с идентификатор 55155.207.268.18.1, обектът с площ от 86 кв.м. с идентификатор 55155.507.268.18.3, а обектът, в който са разположени – като сграда с идентификатор 55155.507.268.18, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. П., ул. ****;
Осъдена е Т.С.Д. в качеството й на ЕТ „Ч.-Т.Д.“, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. **** да заплати на „МБАЛ П.“ АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, представляван от
изпълнителния директор К.М.Т., сумата от 6 804 лв. с ДДС, представляваща
незаплатен наем за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. по договор за наем
на част от поземления имот на ищеца, върху която е разположен обект с площ от
60 кв.м., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
28.05.2018 г. до окончателното плащане;
Осъден е „Ч.-2014“, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. ****, представлявано от управителя Т.С.Д.,*** АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, представляван от
изпълнителния директор доктор К.М.Т., сумата от 10 216,80 лв. с ДДС,
представляваща незаплатен наем за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. по
договор за наем на част от поземления имот на ищеца, върху която е разположен
обект с площ от 86 кв.м., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 28.05.2018 г. до окончателното плащане и присъдени разноски.
Осъжда Ч.Д.Д., ЕГН **********, П.П.Д.,
ЕГН ********** ***, Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. **** и „Ч.-2014“, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. ****, представляван от управителя Т.С.Д.,*** АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, представляван от
изпълнителния директор доктор К.М.Т., разноски ,сторени пред въззивната
инстанция в размер на 4250 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.