Решение по дело №649/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Ре Консулт“ООД, [населено място] насочена против Ревизионен акт № Р-16002623007191-091-001 от 15.04.2024г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от К. Г. Н. – Главен инспектор по приходите, възложил ревизията и П. И. А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП, [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 240 от 04.06.2024г. на Директор Дирекция “ОДОП“ при ЦУ на НАП, [населено място].

В жалбата се твърди, че оспорения ревизионен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон.

Сочи се, че спорът е правен и касае приложението на чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО и дали давността е била прекъсвана или не.

Жалбоподателят излага, че административният орган е приел за безспорно установено възникване на задължения на дружеството към ЕТ“М.-90-З.М.“ в размер на 272 891.16 лева по фактури от 2013г. и първоначално към В. Р. М. в размер на 415 583.00 лева по договор за паричен заем от 10.08.2012г. Констатирано било и че е налице ежегодно признание на задълженията между търговците, че е сключено споразумение от 2018г. за удължаване срока за издължаване по фактурите издадени от ЕТ“М.-90-З.М.“, както и че първоначално заемът към В. М. е следвало да бъде върнат до 15.08.2014г., но с анекси от 01.08.2014г. срокът за издължаване е удължен до 01.08.2019г.

Решаващия орган изложил доводи, че нито ежегодното признаване на задълженията, нито споразуменията и анексите са породили своя правен ефект и давността не била прекъсвана по какъвто и да е начин. Поради това било счетено,че задължението към ЕТ“М.-90-З.М.“ е следвало да бъде отписано през 2018г., а към В. М. през 2019г. Съответно органът приел, че споразумението между “Ре консулт“ ООД и ЕТ“М.-90-З. М. е без достоверна дата, а ежегодните потвърждавания на задълженията не са прекъснали давността с оглед разпоредбата на чл.- 46 от ЗКПО, като отделно от това признанието следвало да е достигнало до кредитора по несъмнен начин. По отношение дължимите суми към В. М. било прието, че анексът от 01.08.2014г. е ирелевантен с оглед 46 ЗКПО, като освен това не било отбелязано кои са лицата подписали анекса и поради това същия нямал доказателствена сила и бил съставен за постигане благоприятен резултат за ревизираното лице. Тези изводи на органа според жалбоподателя противоречали на закона. Действително нормата на чл. 46 от ЗКПО определяла срок от 3, респ. 5 години от възникване на задължението, за да бъде същото отписано, но с оглед останалите закони, същата следвало да дължи сметка и дали давността е била прекъсвана или не. В случая било безспорно че давността за задълженията спрямо ЕТ“М.-90-З.М.“ била многократно прекъсвана, а по отношение задължението към В. М. падежът на същото бил на 01.08.2019г. и поради това не били налице основанията за приложение на чл. 46, ал.1 от ЗКПО.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания ревизионен акт, ведно с потвърждаващото го решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт в писмена защита.

Ответникът в производството - Директор Дирекция "ОДОП "- [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в писмена защита ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на „Ре Консулт”ООД, е била извършена ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък попадащи във времевия обхват от 01.01.2018г. до 31.12.2022г.

Ревизията е възложена със ЗВР№ Р-1602623007191-020-001 от 06.12.2023г., издадена от В. П. А. – Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив(л.56) връчена електронно на 11.12.2023г. (л.58), изменена със ЗИЗВР № Р-1602623007191-020-002 от 09.02.2024г, (л.135), по отношение срока за извършване на ревизията, връчена електронно на 09.02.2024г.(л.137). За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16002623007191-092-001 от 25.03.2024г. (л.44), изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия, съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Събраните при проверката доказателства са приобщени като доказателствени средства в хода на ревизионното производство.

Установените обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.

Ревизионният доклад е връчен по електронен път на 25.03.2023г.(л.52).

Срещу ревизионния доклад са депозирани възражения от „Ре Консулт“ ОДД с вх. № ЦУ-14 от 01.04.2024г.(л.148)

Производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-16002623007191-091-001 от 15.04.2024г. (л.38) от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата

РА е връчен на дружеството на 17.04.2024г. (л.42) и същият е оспорен изцяло, с жалба с № 20-33-30 от 29.04.2024г. (л.30).

С Решение № 240 от 04.06.2024г. (л.23) на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и оспорения ревизионен акт е потвърден.

Решението е връчено на ревизираното лице с известие за доставяне на 18.06.2024г. (л.22). Жалбата срещу ревизионния акт е подадена на 01.07.2024г. (л.18) .

Горната непротиворечива между страните фактическа обстановка се установява от доказателствата съдържащи се в административната преписка.

За изясняване делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на Д. Д. М. осъществяваща счетоводството на „Ре консулт“ООД и С. А. М. - съпруга на управителя на оспорващото дружество и предходен управител на последното.

По отношение договора за кредит между дружеството-жалбоподател и В. М. св.М. сочи, че документите по договора са изготвени от В. М., която е нотариус. Според свидетелката документите са подписани от В. М., съответно договорът е подписан от Т. М. и после анексът пак е изготвен от В. М. и подписан в нейната кантора. Заявява, че е присъствала на подписването на договора и на анекса, в качеството й на счетоводител. При предявяване на свидетелката на анекса от 01.08.2014 г.находящ се на л. 69 – гръб от делото, св.М. потвърждава, че това е процесният анекс както и че в същия фигурират подписите на С. М. и на В. М.. Самата тя не била подписала анекса и в него нямало нейн подпис.Оригиналите от договора и анекса според свидетелката се намирали при В. М.. Дружеството разполагало само с копия и когато ги изискали от нея, тя отново им ги изпратила на служебния имейл.Това били същите документи, които били представени – договора, споразумението, декларацията.

По отношение споразумението от 2018 г. между „Ре Консулт“ ООД и ЕТ „М. 90 – З. М.“, св. М. заявява, че посоченият едноличен търговец е извършил строителството на сградата, на която „Ре Консулт“ ООД е собственик, като „Ре Консулт“ ООД е имало задължение към ЕТ „М. 90 – З. М.“ в размер на около 272 000 лева. Споразумението било именно за разсрочване на разплащането. Сочи, че към момента всичко е изплатено. По отношение подписване на споразумението от Т. М., заявява, че последната и С. М. са сестри. Т. М., първоначално е била управител на дружеството, след което такъв станала С. М.. Понеже строителството било по време, когато Т. М. била управител, сметнали, че е по-добре тя да подпише съответното споразумение, защото е запозната с всичко, което се е случвало. С. М. знаела за това споразумение и присъствала на подписването на споразумението. Тези задължения били потвърждавани от „Ре Консулт“ ООД към ЕТ „М. 90 – З. М.“ с уведомителни писма. Всяка година при счетоводното приключване правели такива потвърдителни писма за вземания и задължения на всяка една фирма. Така било по Закона за счетоводството. Допълнително свидетелката излага, че води счетоводството на „Ре Консулт“ откакто е основано дружеството, не работи на трудов договор към последното, а е към счетоводна кантора, която го обслужва. Към м. декември 2023г. били останали 172 000 лева от задължението, които били разплатени тази година. Тоест това разплащане било направено през м. април 2024 г. по банков път.

Свидетелката С. А. М. сочи, че В. М. е сестра на З. М. и е изготвила всички документи по кредита. При предявяване на анекс от 01.08.2014 г. находящ се на л. 69 гръб от делото, свидетелката посочи, че анекса й е познат и е подписан в кантората на В. М.. Свидетелката подписала анекса в качеството на заемател, а В. М. като заемодател. При предявяване на свидетелката на договор за заем от 10.08.2012 г., находящ се на лист 68, 69 от делото, свидетелката посочи, че подписа за заемодател ан е на В. М., а на заемател на Т. М., която е сестра на св. М.. Твърди, че й е известно споразумение за задълженията на „Ре Консулт“ ООД към ЕТ „М. 90 – З. М.. Подписано било, за да се изплатят задълженията, а свидетелката знаела за задължението като управител. За това било подписано и споразумението и свидетелката нямала нищо против. Самата тя била управител на дружеството от 2014г., и към настоящия момент също била негов управител. Към момента на сключване на споразумението между ЕТ „М. 90 – З. М.“ и „Ре Консулт“ ООД също била управител на последното. При предявяване на свидетелката на споразумението от 03.01.2018 г., находящо се на л. 107 по делото, същата посочва че в него няма нейн подпис, както и че сестра й го е подписала.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган.

Предмет на настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16002623007191-091-001 от 15.04.2024г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от К. Г. Н. – Главен инспектор по приходите, възложил ревизията и П. И. А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП, [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение №240 от 04.06.2024г. на Директор Дирекция “ОДОП“ при ЦУ на НАП, [населено място], с който спрямо оспорващото дружество са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 26 997.78 лева главница и 14 739.04 лева лихва и за 2019г. в размер на главница от 41 686.71 лева и лихва в размер на 17 465.92 лева.

С ревизионния акт са определени задълженията за периода и на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионния акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения.

Според настоящия съдебен състав, актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. Спорът между страните не е по фактите, а по правото и конкретно дали е налице основание за приложение на чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО спрямо оспорващото дружество за 2018г. и 2019г.

Съгласно чл.46, ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от посочените в т.1-6 обстоятелства. Според т. 1 това е изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с 5 годишен давностен срок, от момента в който задължението е станало изискуемо. В ал.2 на с.р. е посочено, че визираните разпоредби не се прилагат, когато в годината на настъпване на обстоятелството по посочената ал.1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.

Институтът на погасителната давност на задълженията е регламентирана в ЗЗД. Според чл.110 от ЗЗД изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от чл. 114, вр. с чл. 84 от ЗЗД, че изискуемо е задължението чиито падеж е настъпил, а според чл.114 от ЗЗД, ако е уговорено че вземането става изискуемо след покана, то давността започва да тече от деня в който задължението е възникнало.

В случая от доказателствата съдържащи се в административната преписка се установява безспорно, а и не се спори между страните, че на 10.08.2012г. между В. Р. М. в качеството на заемодател и „Ре консулт“ ООД в качеството на заемател е сключен договор за заем(л.68-гръб), по силата на който заемодателят се задължава да прехвърли на заемателя сума в размер на 465 583 лева. Съгласно чл. 2 от договора заемателят се е задължил да върне сумата в срок до 15.08.2014г. Не се спори между страните по отношение обстоятелството, че 50 000 лева са върнати на В. М. с документ № ********** от 19.02.2013г. по банков път, а и същото се установява от приобщените по делото доказателства като част от административната преписка(л.101 гръб). След тази дата остатъчният размер на задължението на “Ре консулт“ ООД, към посоченото физическо лице възлиза на 415 583 лева.

По делото е представен анекс от 01.08.2021г. с който В. М. и „Ре консулт“ ООД представлявано от С. А. М. са постигнали споразумение, че остатъка от сумата по договора за заем сумата от 415 583 лева която дружеството следва да върне, ще бъде върната в срок до 01.08.2019г.(л.69 гръб). Няма спор между страните, че физическото лице заемодател и оспорващото дружество са свързани лица по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ДОПК, няма спор и че дължимата сума по договора за заем- остатък от задължението – 415 583.00 лева не е изплатена през 2019г. Безспорно е също, че това задължение не е отписано.

Установява се също, че през 2013г., ЕТ“ М. – 90- З.М.“, [населено място] е издал общо 9 бр. фактури на оспорващото дружество - № ********** от 31.11.2013г., №********** от 30.12.2013г., № **********/22.11.2013г., № ********** от 31.10.2013г., № ********** от 30.09.2013г., № ********** от 30.08.2013г. и ********** от 31.07.2013г., № ********** от 28.06.2013г., и №********** от 28.02.2013г.(л.126-гръб – л.130 гръб) по които спрямо „Ре консулт“ ООД са формирани задължения общо в размер на 272 891.16 лева.

По делото е представено и споразумение от 03.01.2018г., сключено между ЕТ“М.-90-З. М. от една страна и „Ре консулт“ООД от друга представлявано от Т. А. М., според което дължимите суми по фактури към ЕТ „М. 90-З. М.“ в размер на 272 891.16 лева, ще бъдат изплащани при постъпване на приходи от продажби на недвижими имоти(л.107).

Няма спор между страните, че ЕТ и оспорващото дружество са свързани лица по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ДОПК, както и че през 2020, г.2021г. и 2022г. са платени съответно 28 000, 32 000 и 39 000 лева, а в периода 2013г.- 2018г., вкл. не са плащани суми по фактурите, както и че задължението не е било отписано.

Несъмнено представените анекс и споразумение преди издаване на РА имат характера на частен документ, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Същите нямат достоверна дата и на основание чл.181 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК съдът не следва да ги кредитира. Но дори и да биха могли да бъдат кредитирани, същите са ирелевантни за целите на производството и конкретно по отношение прилагането на чл. 46 , ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКПО. Ирелевантни са и събраните по делото гласни доказателства. Това е така, понеже нормата на чл. 46 от ЗКПО е специална, тя не е обвързана с института на погасителната давност, както правилно е прието от административния орган, а само с изтичане на определен брой години от момента в който задължението е станало изискуемо. Обстоятелството, че задължението на един правен субект към друг не е погасено по давност, че е признавано пред кредитора и след изтичане на пет години от момента в който е станало изискуемо, не води до основание за неприлагане на чл. 46 от ЗКПО. За приложението на нормата е необходимо 1. задължението да е станало изискуемо, 2 . от момента в който задължението е станало изискуемо, да са изтекли 3, респ. 5 години, в зависимост от това дали предвидения давностен срок за погасяване на задължението е три или пет години и 3. в годината в която изтича съответния 3 годишен или 5 годишен срок задължението да не е погасено като изплатено или да не се отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението. Изтичането на посочения срок(3 или 5години) на практика води след себе си като последица, че данъчно задълженото лице вече няма основания счетоводно да води съответните задължения като разход, а следва ги третира като приход. Допълнително сключените споразумения между В. М. от една страна и „РЕ консулт“ООД от друга и от последното дружество и ЕТ“М.-З.М.“ биха да се относими в гражданско правните, респ. търговско правните взаимоотношения между посочените лица, с оглед защита кредитора, но в случая са без правно значение за целите на данъчното облагане.

Няма спор, че вземането по договора за заем сключен с В. М., е станало изискуем на 15.08.2014г. на която дата настъпва падежа уговорен между страните. В пет годишен срок от посочената дата – 15.08.2019г., процесното вземане не й е изплатено. При това положение приложима е нормата на чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО, при което счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019г. е следвало да се увеличи съм сумата на задължението по процесния договор. Това не е сторено от дружеството.

По задълженията произтичащи от издадени от ЕТ “М.-90-З.М.“ фактури – сумите по фактурите са изискуеми на датата на издаване на последните – жалбоподателя не твърди да е уговарял различен срок, нито пък се ангажират доказателства в такава насока. Следователно крайният пет годишен срок за изпълнение на задълженията по всяка една от деветте фактури е настъпил през 2018г. Няма спор между страните, че суми по задълженията от процесните фактури не са изплащани на доставчика по същите от ревизираното дружество – не се твърди обратното от жалбоподателя, нито се установява от доказателствата по делото, Поради което счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018г. е следвало да бъде преобразуван по правилата на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗКПО.

Обстоятелството, че след изтичане на процесния 5 годишен срок дружеството на три пъти е изплащало частично суми по фактурите или че видно от показанията на св. М. и остатъка от задължението по фактурите е изплатен през м. април 2024г., не води до различен правен извод. Същият единствено е основание за приложение на ал.3 на чл. 46 от ЗКПО, според която норма когато ал. 1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със: 1. сумата на погасеното през текущата година задължение;2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението.

Жалбоподателят не е оспорва обстоятелството, че декларираният от него финансов резултат за 2018г. и 2019г. е именно във вида и размера посочен в РА и в РД, а именно загуба в размер на -2 935.99 лева за 2018г., и увеличение от 22.53 лева за 2018г., и печалба в размер на 1284.13 лева и пренасяне на данъчна загуба от предходни години от 1284.13 лева за 2019г.

При липса на спор по тези факти, то следва да се приеме, че правилно органът е изчислил, че за 2018г. данъчният финансов резултат на оспорващото дружество в резултат на преобразуването му - като се признае изцяло натрупаната данъчната загуба от предходни години в размер на 2913.46 лева и се извади същата, както и сумата от 22.53 лева от новоустановения приход от 272 913. 69 лева /неизплатеното задължение към ЕТ“М.-З.М.“/, то дружеството е с данъчна печалба от 269 977.77 лева, и дължимият от същото корпоративен данък за календарната година 2018г. от 10 на сто, възлиза на 26 997.78 лева.

Поради изложеното правилно и за 2019г. органът е изчислил, че данъчният финансов резултат на оспорващото дружество в резултат на преобразуването му, при което законосъобразно не е призната декларирана от дружеството натрупаната данъчната загуба от предходни години в размер на 1284.13 лева/предвид регулирането на всички данъчни загуби за предходната 2018г. с ревизионният акт, то няма основание за намаление на финансовия резултат с посочената сума доколкото вече липсват суми представляващи данъчна загуба, които да могат да бъдат пренесени към 2019г./, и оттук не се признае се признае същата декларираната от оспорващия сума като печалба в размер на 1 284.13 лева, а се прибави същата към новоустановения приход – 415 583.00(неизплатеното задължение към В. М.) то дружеството е с данъчна печалба от 416 867.13 лева и дължимият от същото корпоративен данък за календарната година 2019г. от 10 на сто, възлиза на 41 686.71 лева, както правилно е възприето в оспорения акт.

По лихвите: съгласно чл. 9 от ЗКПО за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъците такси и други подобни държавни вземания, върху публичното задължение за данъци се дължи лихва в размер на законната лихва, определена с акт на МС, а електронен софтуер за изчисляването й се намира на сайта на Националната агенция за приходите на електронен адрес [интернет адрес]. Касае се за технически изчисления, поради което назначаването на вещо лице не е необходимо. Общия размер на изискуемия корпоративен данък за 2018г. е в размер на 26 997.78лева. Същият е бил дължим от 01.04.2019г.(съгласно чл.93 от ЗКПО преди изменението му с ДВ бр.104 от 2020г. в сила от 01.01.2021г. ) съответно лихвата за закъснение върху тази сума е в размер на 14 739.04 лева, както е посочено в оспорения акт. За 2019г. дължимият корпоративен данък възлиза на 41 686.71 лева. Същият, по - силата на посочената по-горе норма, е дължим считано от 01.04.2020г., съответно лихвата за закъснение е в размер на сумата 18 519.75 лева. В ревизионният акт е определен по-нисък размер на лихвата, а именно в размер на 17 465.92 лева, какъвто би бил дължим след изменението чл.93 от ЗКПО в сила от 01.01.2021г., но което изменение не е било действащо през 2020г., когато данъкът е станал изискуем. Доколкото посоченото в оспорения акт е по-благоприятно за данъчно задълженото лице, съдът не разполага с възможност да изменя ревизионния акт в частта на установените лихви за 2019г. в насока увеличаването им.

Предвид изложеното оспорения акт следва да бъде потвърден като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на съществените административно производствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

С оглед изхода на спора основателна се явява само претенцията на ответника за разноски и същата следва да бъде уважена.

Ответникът претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Последното, определимо по реда на чл. 161, ал.1, изр. последно от ДОПК, вр. с чл.7, ал.1, т.5 и чл.8, ал.1, от Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 8685.58 лева.

По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ре Консулт“ООД, [населено място] насочена против Ревизионен акт № Р-16002623007191-091-001 от 15.04.2024г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от К. Г. Н. – Главен инспектор по приходите, възложил ревизията и П. И. А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП, [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 240 от 04.06.2024г. на Директор Дирекция “ОДОП“ при ЦУ на НАП, [населено място].

ОСЪЖДА „Ре консулт“ООД, с ЕИК ********* да заплати на НАП разноски по адм.дело № 649/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 8685.58 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.