№ 108
гр. Търговище , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20203530200997 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8
от ЗДвП.
Образувано е по жалба от И. С. Р. от ******** с ЕГН: **********,
действащ чрез процесуалния си представител адв.К.П. – АК – София против
електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2731278 на ОДМВР –
Търговище. Считайки електронния фиш за неправилен, незаконосъобразен и
постановен в противоречие с административнонаказателните разпоредби,
жалбоподателят желае отмяната му. В с.з. жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Посредством пълномощник – адв.С.Й. – АК-
София, представя молба, с която жалбата се поддържа.
Ответната по жалбата страна – ОДМВР- Търговище, редовно призована,
не изпраща представител в с.з. От същата, посредством гл.юрисконсулт Ж., е
депозирано писмено становище с изложени съображения за неоснователност
на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като
законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
С автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARH CAM S1" с
фабричен № 11743с4 било установено, че на 26.04.2019 г, в 16.58ч. по ПП
I-4, извън населено място - в участъка на км.231+300, в посока към
гр.Варна e управляван т.а. ”Грейт Уолл Ховер“ с рег. № ********** със
скорост 83 км/ч. при разрешена скорост до 60 км/ч. Предвид това, на
09.05.2019г. от ОДМВР – Търговище бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2731278. В същия било посочено, че
автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от
80 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч. В
ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е
било с 20 км/ч. Предвид това, на жалбоподателя като собственик на
автомобила за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП с ел.фиш била наложена
глоба в размер на 50.00лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал.
Чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане…“ В случая, обжалваният ел. фиш
съдържа задължителните реквизити, изискуеми от чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП,
включително място на нарушението. Налице е яснота относно елементите от
състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателя.
2
От представеното извлечение от АИС – КАТ е видно, че обжалваният
ел.фиш е издаден на 09.05.2019г. Следователно са спазени сроковете по чл.34
от ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от
ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, се уреждат условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е
прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от
същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. От анализа на цитираните норми
следва извод, че деянията от този вид могат да се установяват и
санкционират посредством издаване на ел. фиш както чрез използване на
стационарни, така и чрез мобилни АТСС, както е и в случая. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
(чл.9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВАС.
Съгласно чл.10, ал. 1 от Наредбата, "за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението." В настоящия
случай такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е приет по
делото като писмено доказателство. Последният удостоверява използваната
автоматизирана техническа система, мястото на осъществявания контрол,
посоката, в която е осъществяван контрола, въведения за конкретния пътен
участък скоростен режим, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение на скоростта до АТСС, режима на измерване, началото и края на
работната смяна, номерата на първия и последния запис и др. изисквания по
Наредбата. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като
протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда т.е. на
мобилната АТСС. Данните от протокола, ведно с приобщения снимков
материал от записа, извършен от мобилната АТСС, съдържащ дата и час,
3
доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания
участък (км.231+300 от ПП I-4). Видно от представеното писмо от Областно
пътно управление – Търговище, в този участък от пътя с пътен знак В26 е
въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч. По делото са представени
доказателства за техническа годност и изправност на техническото средство
към момента на констатиране на нарушението (удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. и писмо от БИМ за
извършена първоначална проверка на системата № АУ -000029- 64140/
11.12.2017г. и протокол за последваща проверка № 74-С-ИСИ/ 29.10.2018г
със срок на валидност една година).
Съдът намира обаче за недоказано обстоятелството, че измерената от
техническото средство скорост е принадлежала именно на процесния
автомобил. От приложението към удостоверението за одобрен тип средство
за измерване е видно, че техническото средство е с вградено разпознаване на
регистрационните номера. При наличие на няколко автомобила на снимката
е възможно да се установи на кой от тях е принадлежала измерената скорост
– маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента
на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на
преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези
маркери. В случая от приложената към делото снимка № 11743с4 / 0099315 е
видно, че на нея са заснети три превозни средства. Видно е също, че
превозното средство, определено от пресичането на въпросните маркерите не
е автомобила с рег. № **********, а е автомобила, който е лявостоящ
спрямо процесния, по посока на движението му. Следователно, съобразно
цитираното по-горе правило, в момента на заснемане на изображението,
лазерният лъч не е измервал скоростта на автомобила с рег. № **********,
респ. измерената скорост на движение от 83 км/ч не е принадлежала на този
автомобил.
От представената справка от Централна база - КАТ се установява, че
към момента на извършване на нарушението т.а. ”Грейт Уолл Ховер“ с рег.
№ ********** е бил собственост на жалбоподателя. Предвид изложените по-
горе съображения обаче, изводът, че посредством същия жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, е необоснован и
незаконосъобразно му е наложена глоба на основание чл.189, ал.4 във вр. с
4
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен. Предвид този извод, искането на ответната
по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
От процесуалния представител на жалбоподателя също е направено
искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото и
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е основателно. По делото са
представени два договора за правна защита и съдействие –л.11 и л.50, според
които направените от жалбоподателя разноски са в размер общо на 900лв. за
адвокатски възнаграждения. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия
адвокатски съвет. В случая от ответната по жалбата страна е направено
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Съгласно
чл.18, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл.7, ал.2 на базата на половината от размера на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Според чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредбата, за защита по дело с интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай предмет на обжалване е
електронен фиш, с който е наложена глоба в размер на 50 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност. По същото е проведено едно
съдебно заседание, на което процесуален представител на жалбоподателя не е
присъствал. Предвид изложеното и съобразно правилата на 18, ал.1 във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 150лв. Доколкото издателят на електронния фиш е
ОДМВР - Търговище, именно същата в качеството й на юридическо лице
/чл.37, ал.2 от ЗМВР/ следва да понесе разноските по делото.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2731278
на ОДМВР – Търговище, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да заплати на И. С. Р. от ********,
ж.к. „******************************* с ЕГН ********** сумата от
150.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6