Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
08.01.2020г., гр.Бяла
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка
Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 290 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от
Х.И.М., ЕГН ********** *** против НП № 823 от 01.11.2019г., издадено от Директора
на Регионална дирекция по горите – Русе, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.213,
ал.1, т.1 от ЗГ.
Жалбоподателят счита, че
така издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
поради което се иска неговата отмяна. На следващо място се сочи, че
административнонаказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, водещо
до материална незаконосъобразност на издаденото НП и обосноваващо неговата
отмяна.
Въззиваемата страна
застъпва становище за неоснователност на жалбата и се моли същата да не се
уважава, като бъде потвърдено така издаденото наказателно постановление.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Х.И.М. живее на адрес ***.
В края на месец април (на 30.04.2019г.) в района на селото се разразила буря,
следствие на която били свалени множество дървета и клони, които затруднявали
движението по пътната мрежа. В тази връзка било организирано почистване, като
първо били отстранени падналите дървета по главния път, а впоследствие и в
останалата част на селото. Кметът на селото, св.И., потърсил съдействие от
общинския кмет за осигуряване на хора и техника във връзка с почистването. След
почистването на главния път, св. И. отишъл в местността „Раздол“, но не могъл
да стигне до „старите кошари“, за което казал на М. да разчисти, за да може да
се придвижи по-напред. Казал му също така да прибере разчистените дърва в домът
си, за което му издал служебна бележка. М. разчистил пътя към „старите кошари“,
като прибрал дървата в двора на къщата си. На 18.10.2019г. св. М. съвместно с
колегата си И. С. К. извършили проверки на няколко къщи в селото, във връзка с
подаден сигнал в ДГС – Бяла. Стигнали до къщата на жалбоподателя, на когото
обяснили, че следва да извършат проверка за наличие на незаконна дървесина.
Жалбоподателят пуснал служителите в двора си и в негово присъствие била извършена
проверка, при която в двора на къщата била установена незаконна дървесина от
орех, айлант и джанка, която възлизала на 2,5 куб. пространствени метри.
Поискали от жалбоподателя да представи документи за произхода на дървесината,
при което той предал издадената от кмета на селото служебна бележка. Св. М.
обяснил на жалбоподателя, че това не представлява документ, който доказва законния
произход на дървесината и съставил констативен протокол за установената
дървесина, като на жалбоподателя били дадени предписания да представи документи
за нея. След като не били представени такива документи, пристъпили към
съставянето на акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на НП №
823/01.11.2019г., НП № 822/01.11.2019г., служебна бележка от 10.05.2019г.
издадена от кметски наместник на с. К. В., Акт бл. № 001606 от 18.10.2019г. и
Акт бл. № 001607 от 18.10.2019г., писмо, извадка за природно бедствие от
01.05.2019г.; заверени копия на НП № 823/01.11.2019г., известие за доставяне на
НП, писмо на Национална поща от 01.11.2019г., констативен протокол серия СЦДЛ №
015053 от 10.10.2019г., писмо от ТП ДГС – Бяла с изх. № РД111005 от
24.10.2019г. до Директора на РДГ гр.Русе, Акт № 823, Серия СЦДП бл. № 001606 от
18.10.2019г., заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и
храните. По делото се събраха гласни доказателства, посредством проведения в съдебно
заседание разпит на актосъставителя и св. И..
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в
съответствие с процесуалните правила съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗЗП, каквото
се явява и Директора на Регионална дирекция по горите гр.Русе, оправомощен със
Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните.
Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Установява се по делото,
че макар от обективна страна да е формално осъществено нарушението, то липсва
субективния елемент за неговото извършване. Това произтича от обстоятелството,
че жалбоподателят е действал с увереност за правомерност на извършените от него
действия, предвид издадената му от кмета на селото служебна бележка и
възлагането му за почистване на пътя в местността „Раздол“. Посоченото от него
се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и от показанията на св.
И., който в проведеното съдебно заседание потвърди, че е възложил на жалбоподателя
да почисти и да прибере дървата, за което му е издал и служебна бележка. Въпреки,
че св. И. сочи, че е запознат с реда за извозването на дърва, посочва че
предвид възникналата ситуация следствие на природното бедствие не е имало
възможност да минат по законния ред. Още повече, че след като служителите са
констатирали дървесината в двора на жалбоподателя и са узнали от него за
издадената му от кмета бележка, те са посетили и разговаряли със св. И. по този
повод, който заявил, че повече няма да издава такива бележки. Тоест, самият
актосъставител се е убедил, че на жалбоподателя действително е била издадена
такава бележка и той не е имал умисъл в извършване на нарушението, а е действал
съобразно даденото му разрешение от кмета на селото. Не на последно място
следва да се посочи, че и предвид ситуацията, която е продиктувала действията
на жалбоподателя може да се говори за случай на крайна необходимост по смисъла
на чл.13 от НК.
Само това дава
достатъчно основание на съда да приеме, че така издаденото наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
За пълнота на
изложението следва да се посочи още, че видно от представения отговор с изх.№
РДГ11-4334 от 27.11.2019г. от Директора на РДГ – Русе във връзка с дадени
указания за представяне на доказателства относно годността на техническото
средство – ролетка и представяне в оригинал на служебната бележка иззета със
съставянето на акта, административно-наказващия орган е издал наказателното
постановление в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН – без да съобрази направените
възражения и представените доказателства, както и при неизясняване на спорните
обстоятелства. Данни за това се съдържат именно в посочения отговор, в който е
посочено, че не може да бъде представена процесната служебна бележка, тъй като
същата се намирала в ТП-ДГС гр.Бяла, което не представлявало структура на
Изпълнителна агенция по горите гр.София. Следователно при преценката с оглед
законосъобразността и обосноваността на акта, АНО не е разполагал с всички
доказателства по преписката, което представлява съществено нарушени на
процесуалните правила при издаването на обжалваното наказателно постановление.
Впрочем,
данни за отказ от установяване на действителната фактическа обстановка се
установяват и по отношение на актосъставителя, който в показанията си сочи, че
жалбоподателят макар да е пожелал да покаже откъде са събирани дървата, те
отказали, тъй като това не ги интересува.
На последно място съдът
намира, че АНО не е направил законосъобразна преценка за маловажността на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението може да се квалифицира като
маловажен случай, противно на изразената позиция в проведеното съдебно
заседание. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
"маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне
на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се
изведат от чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен
случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Отнесено към административните нарушения, съдът
приема, че следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената
опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и
пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на
нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното
отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя,
поради което „маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
В случая и при
известните и на проверяващите обстоятелства, наказващият орган е можело на
основание чл.28 от ЗАНН да предупреди жалбоподателя, с което и целите на чл.12 ЗАНН биха се постигнали.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 823 от 01.11.2019г., издадено
от Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с което за нарушение на
чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите на Х.И.М., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/