М О Т И В И
към Присъда № 260009/11.05.2021г.
по НОХД № 82 по описа за 2021 година на
Районен съд Раднево
Районна
прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево е повдигнала обвинение
срещу Г.З.К. - роден на ***г***, общ.Раднево, бълг. гражданин, средно образование, пенсионер, неженен, неосъждан, ЕГН ********** и
същият е предаден на съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 06.02.2021г. в гр.Раднево управлявал МПС – лек
автомобил „ххххххххх“, с рег.№ СТ хххх СН с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред
съобразно Наредба № 30/2001г. на Министерство на правосъдието, Министерство на
вътрешните работи и Министерство на здравеопазването с протокол за химическа
експертиза № А-25/08.02.2021г. на БНТЛ при ОД МВР – Стара Загора.
По искане на подсъдимия Г.З.К. и защитникът му, производството по делото е
проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите.
Представителят на
Районна прокуратура гр.Стара Загора - Териториално отделение гр. Раднево
поддържа обвинението и го намира за установено и доказано по несъмнен начин.
Относно вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К. счита,
че с оглед на извършеното от него престъпление, следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде редуцирано
с една трета при приложение на чл.66 от НК относно неговото изпълнение, както и
глоба съобразена с имущественото състояние на подсъдимия. По отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС представителят на прокуратурата
счита, че на подсъдимия К. следва да се наложи такова в срок от осем месеца.
Предлага лекия автомобил „хххххххххххх“,
с рег.№ СТ хххх СН, собственост на подсъдимият да
бъде отнет в полза на Държавата.
Подсъдимият К. и защитникът му по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 от НПК,
се съгласява да не се провежда разпит на всички свидетели, съгласява се при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи
от досъдебното производство.
Подсъдимият К. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Бяха приети и
прочетени писмените доказателства от досъдебната фаза, както и
новоприетите в съда, след което съдът обяви за приключено съдебното следствие и
бе даден ход по същество.
Защитата на подсъдимия адв.Ж. пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, предвид обстоятелството, че същият се
признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт и
квалификацията на деянието. Моли съда при определяне на наказанието да съобрази
действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на К. обстоятелства
и да наложи на същия предложените от представителя на РП – Стара Загора, ТО
Раднево наказания.
Съдът установи, че самопризнанието на
подсъдимия К. се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателствени материали, като на основание чл.372,ал.4 от НПК обяви, че
ще ползва тези доказателства без да събира нови в съдебното следствие. Поради
горното съдът премина от съдебно следствие по общия ред в процедурата по
Глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция“.
Подсъдимият Г.З.К. /по същество и при последната си дума/ заявява, че изпитва
съжаление за станалото, осъзнава грешката си и моли за по - ниско наказание.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че съда с протоколно определение е одобрил
изразеното от подсъдимия съгласие доказателствата от досъдебното производство и
самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За времето от 08.30
часа до 20.30 часа на 06.02.2021г.
свидетелите Р. В. А. и Д. Р. Д. – полицейски служители към РУ – Р., били
назначени в наряд. Около 18.55 часа на посочената дата в изпълнение на
служебните си задължения двамата се
движели с патрулен автомобил по ул. „ххххххххххх“ в гр.Раднево. В близост до СУ
„Г. М.“ забелязали, че в зоната на пътен знак В-27 е спрян лек автомобил „хххххх“
с рег.№ СТ хххх СН, чийто водач не бил в него. Св.А. предприел съставяне на
уведомление за извършено нарушение, което да постави на автомобила. По същото
време до автомобила приближил подсъдимия К., който заявил, че е негов водач.
Въпреки, че бил уведомен, че ще му бъде съставен фиш за извършено нарушение по
ЗДвП, той се качил в автомобила, привел го в движение и потеглил в посока към
ул. „Г. Д.“. Свидетелите го последвали, като подали светлинен сигнал.
Подсъдимия К. възприел сигнала и спрял на ул. „Г. Д.“ пред входа на СУ „Г. М.“. Докато разговаряли
с него свидетелите установили, че от него се излъчва мирис на алкохол и
предприели извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с ф.№АRВВ-0092.
Подсъдимия К. възпрепятствал извършването на проверката, като не подавал достатъчно количество въздух.
Поради това той бил отведен в РУ – Р., където му бил издаден талон за
медицинско изследване. В сградата на РУ – Р. подсъдимия К. още веднъж бил
изпробван за употреба на алкохол с горепосоченото техническо средство, което
отчело 2,02 промила алкохол в издишания от обвиняемия въздух, след което той
бил отведен във ФСМП гр.Раднево, където предоставил кръв за кръвна проба. Видно
от протокола за извършена химическа експертиза, концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия К. е била 1,4 на хиляда.
Тази фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствените материали, събрани в досъдебно
производство № 327 зм- 31/2021г., приети и прочетени в процедурата по Глава 27
от НПК.
От
правна страна, анализът на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, води до следните изводи : както от обективна, така и от субективна
страната с горното подсъдимия Г.З.К. е
осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК – на 06.02.2021г. в гр.Раднево управлявал МПС – лек
автомобил „ххххххххххх“ с рег.№ СТ хххх СН с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред
съобразно Наредба №30/2001г. на Министерство на правосъдието, Министерство на
вътрешните работи и Министерство на здравеопазването с протокол за химическа
експертиза № А-25/08.02.2021г. на БНТЛ при ОД МВР – С. З.
Управлението на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, сочи
на деяние по чл. 343б, ал.1 от НК.
От обективна страна е установено, че
подсъдимият К. на инкриминираната дата е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред съобразно Наредба №30/2001г.
на Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и
Министерство на здравеопазването с протокол за химическа експертиза №
А-25/08.02.2021г. на БНТЛ при ОД МВР – Стара Загора.
От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК – съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването на тези последици.
Считайки обвинението за безспорно доказано, съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 1
от НК.
За да определи следващото се на подсъдимия наказание,
съдът отчете, че извършеното от него деяние не представлява тежко престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Също така подсъдимият не е осъждан, изразява
съжаление, оказал е пълно съдействие при разследване на престъплението, не е
оспорвал констатациите на проверяващите, сътрудничил за разкриването на
обективната истина по делото и не е създавал обструкции по време и след
проверката.
Видно от
справката за нарушения по ЗДвП, подсъдимият има налагани административни наказания за други освен по
настоящето дело нарушения, което показва, че нарушението на правилата за
движение и конкретно на разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП е единичен случай в
неговата практика като водач на МПС.
От правна
страна анализът на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
води до следните изводи :
За извършеното
от подсъдимия Г.З.К. престъпление се предвижда наказание от една до три години
лишаване от свобода и глоба от 200лв. до 1000лв. При определяне размера на
наложеното наказание съдът съобрази отегчаващите и смекчаващи вината
обстоятелства и поради наличието единствено на смекчаващи обстоятелства - чистото
съдебно минало, направените самопризнания наложи на подсъдимия Г.З.К. наказание
от една година лишаване от свобода.
Поради факта, че съдебното следствие протече по реда
на Глава 27 от НПК съдът намали по реда на чл.58А, ал.1 от НК това наказание с
една трета, като окончателното наказание се определи на осем месеца „лишаване
от свобода“. Тъй като бяха налице материалноправните предпоставки на чл.66,ал.1 от НК /чисто
съдебно минало, наложено наказание до 3 години „лишаване от свобода“ и бе
направена преценка, че за постигане на целите на наказанието не е нужно същото
да се изтърпява ефективно/ съдът отложи изпълнението за изпитателен срок от 3
години.
На основание чл.343г от НК съдът лиши
подсъдимия Г.З.К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 8
месеца, който срок съдът също счете за подходящ да изиграе поправителна роля,
предвид конкретните изложени по-горе обстоятелства по случая.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК
съдът приспадна времето, през което подсъдимият К. е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 06.02.2021г.
Във връзка с направеното от
прокурора искане за отнемане в полза на държавата на управляваното от
подсъдимия Г.З.К. МПС – лек автомобил съдът съобрази следното: Действително от
представената справка за регистрация на лекия автомобил той е собственост на
подсъдимия и именно него К. е управлявал при извършаването на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват приложение на чл.53, ал.1, б.”а”
от НК.
Съгласно чл.53, ал.1 б.” а” от НК
независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите,
които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за
извършване на умишленото престъпление, т.е. средството на престъплението докато
според б.”б” на същия текст предметът на престъплението се отнема само когато
това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма
при транспортните престъпления не съществува.
Според правната теория основния
разграничителен белег между „предмет” и „средство” на престъпление е, че при
първото са касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от
наказателния закон или за материална предпоставка за съществуването на това
обществено отношение, но винаги е част от самото отношение , а при второто- за
нещо външно на последното , с което деецът избира да си послужи за да го
увреди. Превозното средство няма как да бъде нещо външно за защитените
обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил
за да ги увреди-напротив превозните средства е важен елемент на самите
обществени отношения по транспорта,
защото цитираните престъпни състави визират нарушение на правилата за безопасна
експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно безмислени без последните.
Поради това, че автомобилът е предмет
на престъплението и предвид липсата на изрична разпоредба при транспортните престъпления
за отнемане съдът не уважи искането на прокурора и постанови вещественото
доказателство: МПС – л.а. „хххххххххххс
рег. № СТ хххх СН, да се върне на собственика Г.З.К..
На основание чл.183, ал.3 от НПК съдът
постанови подсъдимия Г.З.К. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С. З.
направените по досъдебното производство разноски в размер на 44,80лв.
Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът
намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,
както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция
на закона.
Причината за извършване на деянието следва да
се търси в ниската правна и гражданска култура на подсъдимия и незачитане
разпоредбите на ЗДвП.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: