Решение по дело №379/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 35
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20207130700379
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 24.03.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди  двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело379 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

           Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл.166 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл.27 ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

              Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „****”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, община Летница, ул. „****“ ***, представлявано от управителя Т.И.Д., чрез адв. М.Г.П. от Пл.АК, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/312/02638/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8560/2 от  14.07.2020 година, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на едноличният търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 74458, 33 лева. 

              Релевираните в жалбата доводи са за незаконосъобразност на оспорения акт с искане да бъде отменен изцяло, тъй като е незаконосъобазен, като издаден при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел.

              Жалбоподателят твърди, че администратвният орган е издал процесния акт на грешно основание, тъй като органът е следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/2008г., а установената нередност не се субсумира под хипотезата на чл.46, ал.3, т.4 от Наредба № 29/2008г., като активите, които ЕТ “*******” е придобила са налични и се използват по предназначение. Твърди, че АУПДВ е немотивиран, тъй като в него няма преценка в рамките на следващите 5г. дали могат да бъдат предприети оздравителни мерки. Излага, че изпълнението на приходите, записани в бизнес плана не е задължително, тъй като това не е част от предмета на Договора, както и че ДФЗ „сам е поел стопанския риск от неизпълнението на този нереален бизнес“. Счита, че липсва задължение за търговеца да разкрие работни места. Сочи, че активите установени от ДФЗ като неизползвани по  предназначение са налични и не установяват случай по чл.46, ал.3, т.4 във вр. с чл.43, ал.1, т.1 от Наредба № 29/2008г. Счита, че неправилно административният орган е определил размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.   

                      В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат П.. Поддържа жалбата и претендира  присъждане на сторените разноски по представения списък. Поддържа, че административният орган не е прекратил договора, и поради това не може да се позове на разпоредбата на чл.46 от Наредба №29/2008г. Твърди също, че бизнес плана е неравноправна клауза. В писмена защита са изложени подробни съображения по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя представения Списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

               Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалният си представител-адв.Н.Б., счита жалбата по същество за неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила оспорения акт като действителен, правилен, обоснован, мотивиран и законосъобразен. Подробни съображения по същество са изложени в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

               По делото е безспорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че ЕТ „****” е ползвател по Договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен с изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, и приложените към него Анекс № 2 от 28.05.2015г. и Анекс № 3 от 27.07.2015г.

             Предмет на Договора е предоставяне от ДФЗ на Ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, свързана с осъществяването на Проект № 11/312/02638 от 16.05.2013г., като срещу предоставената помощ Ползвателя поема задължения, подробно описани в раздел IV „Права и задължения на страните“.

             Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 162 933,30 лв. и представлява 70 % от одобрените, и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с осъществяването на цитирания проект, от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България. С горепосочените Анекс 2 от 28.05.2015г. и Анекс 3 от 27.07.2015г. страните променят сключения договор, като договарят, че размера на финансовата помощ ще се определя съобразно таблицата за одобрените разходи по проект с ИД 11/312/02638.

                За да сключи договора оспорващият търговец е кандидатствал по реда на Наредба № 29 от 11.08. 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана за краткост по-долу „Наредба № 29 от 2008г.“/ и представя, съобразно изискванията /чл. 16, съобразно приложимата редакция/ на същата Наредба №29 от 11.08.2008 г. бизнес план за “Ремонтиране и обзавеждане на Къща 1 *****и Къща 2 *****по плана на с. ****, общ. Летница, обл. Ловеч“.

               Видно от представения от едноличния търговец бизнес план, с който е кандидатствало за отпускане на помощта, същият се е задължил да ремонтира две къщи за гости за селски туризъм в с.****, община Летница, област Ловеч. Според част IV наименована „Финансово - икономически статус - Приходи и разходи“, таблица 2 „Производствена и търговска програма“ на бизнес плана, ЕТ “*******” се е задължил след ремонта на двете къщи, за 2016г., 2017г. и 2018г. да реализира приходи от продажби на следните услуги: нощувка и закуска,  механа.  

            В одобрения бизнес план са заложени за всяка една година от изпълнението му годишни приходи от нощувки и закуски + механа в размер на 64 995,00 лв. за 2016 г.; 108 615.00 лв. за 2017 г. и 108 615.00 лв. за 2018 г.

              В Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, дружеството се е задължило да поддържа общо 3 броя производствен персонал.  В тази връзка при подаване на бизнес плана кандидатът попълва Таблица 5 ”Разходи за заплати и социални осигуровки“, в случай, че същият поема задължение да поддържа определен брой работни места. В нея кандидатът подробно описва разходите за заплати и социални осигуровки, като посочва: Заетия персонал по групи /Длъжностите на персонала се описват в три групи: управленски, административен и производствен/, както за предходната година, така и за всички прогнозни години, включени в бизнес плана, в колона А; Броя на заетия персонал (по години и по групи), в колона Б; Месечното възнаграждение на персонала по групи, в колона В; Годишната сума на разходите за заплати, в колона Г; Социалните осигуровки /по години и по групи/, в колона Д; Общите разходи за заплати и социални осигуровки.

              В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проекта е определен като допустим, сключен е договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него.

             Договорът е сключен на основание чл.31, ал.2  от Наредба № 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. , наричана по-долу „Наредба № 29 от 11.08.2008 г.“

              В предмета на договора е предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя, регистриран под УРН: 550758, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №11/312/02638 от 16.05.2013г.  /т.1.1/. Предвидено е, че Фондът изплаща помощта по т.1.1 при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове /т.1.2/.

             С договора /т.4.1/ ДФ „Земеделие” е приел да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията. Контрол за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност, може да бъде извършван от представители на PA, МЗХ, Сметната палата, ЕК, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите, като в съответствие с т.4.4 буква „б“ буква “д“ и буква „е“ от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г. Регламентирано е, че Фондът има право да откаже изплащане на финансовата помощ, на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато Ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор или по Наредба №29 от 11.08.2008 г.

                   Според точка 4.12 от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г. „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи”.

                    С  т.4.18, от договора ползвателят е поел задължение  да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.

            Видно от точка 8.1 на раздел VIII, наименован „Отговорност“,  в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.47 от Наредба №29 от 11.08.2008г. 

               В раздел IX „Други условия“, т.9.1 буква „г“ страните по договора са приели, че по смисъла на договор №11/312/02638 „Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиранепо мярка 312.

               При извършени проверки на място от ДФ „Земеделие“, резултатите от която са отразени в Контролен лист за проверка на място, в периода 19.07.2019г.-24.07.2019г., е установено че реализираните приходи от нощувка и закуски, механа за 2016г. са в размер на 0 лв, за 2017г. - 0 лв и за 2018г. - 1590 лв.  В допълнение към горното ДФ „Земеделие“ е извършило административни проверки в НАП за броя на заетите лица.   Съответно е установено, че са налични данни и информация за неизпълнение на договорни и нормативни задължение на ползвателя.

               С приложеното по делото на лист 585 писмо изх. № 01-2600/8560 от 28.10.2019г., жалбоподателят е бил уведомен от ДФ „Земеделие“ на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане. В същото подробно са посочени неизпълнението на бизнес плана в частта за реализираните приходи и неизпълнението на задълженията за поддържане на заети лица.

              С писмото е било разяснено на същия, че при извършени проверки на 26.06.2016г. и извършена проверка на място след плащане в периода 19.07.2019 г. - 24.07.2019 г. по проект №11/312/02638 от 12.11.2014 г., както и извършени допълнителни административни проверки, служители на ДФ „Земеделие“ са констатирали: по т.1  неспазване на т.4.12 и 4.18 от договора за БФП, както и т.9.1, буква „г“ от него, където е заложено, че „одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008г. документи /включително и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от Ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312, респ. чл.16, ал.2 от посочената по-горе Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 -2013 /за краткост Наредба №29 от 11.08.2008 г./. С оглед установеното при проверката на място, че не са достигнати прогнозните стойности за приходите, заложени в Бизнес плана. При заложеното в одобрения бизнес план за всяка една година от изпълнението му годишни приходи от нощувки и закуски + механа в размер на 64 995,00 лв. за 2016 г.; 108 615.00 лв. за 2017 г. и 108 615.00 лв. за 2018 г., изпълнението на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017г. и 2018 г./ е в размер на 0.56 % от заложените приходи, като реализираните приходи по проекта са само от нощувки и закуски.  Разяснено е, че кандидатите за помощта по мярката са длъжни при кандидатстване да изготвят и представят бизнес план и определят стойностите по него. Този бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е причината да бъде одобрен проекта на жалбоподателя и той да получи безвъзмездно финансиране от фонда. Посочено е, че според разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. бизнес планът следва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, от сключване на договорът, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от тази наредба. Цитирана е и допълнителната разпоредба на § 1, т.6 и т.19 от Наредба №29 от 11.08.2008 г.

              По т.2 е посочено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 3 (три) работни места- производствен персонал.  При проверката на място е установено, че в период от 3 цели финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в дружеството няма осигурени лица. Същото е потвърдено и от извършената справка в електронната страница на НАП за всички действащи трудови договори.  

              Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три финансови година е прието за нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор №11/312/02638 от 12.11.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, буква „г“ от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008г.

                Отразено е, че кандидатите, с оглед нормативното изискване, са длъжни да изготвят и представят бизнес план и определят стойностите в него. И именно представеният от ЕТ „*******“ бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е станало основание да бъде одобрен проект №11/312/02638 за субсидиране от страна на Държавен фонд „Земеделие“.

              По т.3 е установено несъответствие в количествата на част от финансираните активи. При подаване на заявка за плащане №11/312/02638/3/01 е представен приемо-предавателен протокол за обзавеждане от 14.09.2015 г., в който по изброените позиции е установено несъответствие в количествата на финансирани активи: 1. “Телевизор - SAMSUNG Mod.UE32J5100AW, сериен №08353SJGB12442Z“ - при заявка за плащане е заявен и платен 1 брой на стойност 223.31 лв. При извършената проверка на място е установен 0 броя; 2. „Плочник - барбекю 11 - маса 100*120см“ - при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 64,15 лв. При извършената проверка на място е установен 0 брой; 3. „С 4 стола стандартни“ - при заявка за плащане са заявени и платени 4 броя на обща стойност на позицията 51.97 лв., като при извършената проверка на място са установени 0 броя; 4. „Маса със 4 столове - кръгла 90см. диам” - при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 54,41 лв. При извършената проверка на място са установени 0 броя; 5. „Хамак“ - при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 170,53 лв. При извършената проверка на място е установен 0 броя; 6. „Миндер с възглавници - ъглов - 140/60/30см.+ 130/б0/30см.“ - при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 81.20 лв., а при извършената проверка на място е установен 0 броя; 7. „Кухненски плот с умивалник и шкаф — стандартен 224” — при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 175.40 лв. При извършената проверка на място е установен 0 броя; 8. „Рафтове - 200/30см. Двойни” - при заявка за плащане са заявени и платени 2 броя на обща стойност на позицията 113,69 лв. с установени 0 броя при извършената проверка на място са установени. Също и абсорбатор TURBOAIR TIVOLI 12, WH/F/69, като 2 броя са заявени и платени на обща стойност на позицията 93,39 лв., които не са монтирани и не функционират по предназначение. Установеното по т.3 представлява нарушение на задълженията на ползвателя разписани в т. 4.17 буква „а“ от договор №11 /312/02638 от 12.11.2014 г. и чл.43. ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008г., съгласно които за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект.

             По т.4 от УП е отразено, че при извършената проверка на място на 26.06.2019г. ЕТ не е поставил табела в съответствие с изискванията на т.4.17, буква „е” от договора съгласно което в срок от 5 години от сключването на настоящия договор същият  е длъжен да спазва условията на чл.50 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.  В цитирания чл.50 от Наредба №29/2008г. в ал.1 изрично е посочено, че „Ползвателят на помощта се задължава след извършване на окончателно плащане по проект по реда на тази наредба за срок 5 години от сключване на договора за отпускане на финансова помощ да постави и поддържа на видно място табела с информация за подпомагане на дейността му от ЕЗФРСР, когато е одобрен за финансова помощ с обща стойност на проекта над левовата равностойност на 50 000 евро - на мястото/местата, където се извършва инвестицията.”. За резултатите от проверката ползвателят е уведомен. Като от последващата извършена проверка в периода 19.07.2019г.-24.07.2019г. е установено, че неизпълнението не е отстранено, като при проверката е присъствал ползвателят, който е подписал контролния лист без забележки.

              Посочено е, че за констатираното неизпълнение на описаното в т. 1 от писмото, съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“  и по т.2 от писмото, съгласно т.18 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора /по 74 458,33 лв./.

            За констатираното неизпълнение на описаното в т.3 от писмото, съгласно т.2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. се налага санкция в размер на изплатената финансова помощ за активите, които не се изпълзват по предназначение /по 1 028,05лв., представляващи стойността на липсващите активи /.

             За неизпълнение на описаното в т.4 от писмото, съгласно т.9 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. се налага санкция в размер на 2% от изплатената финансова помощ, възлизаща на 1 489,17 лева.   

               Посочено е ,че в съответствие с чл.3, ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/  е определен общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде Решение за налагане на финансова корекция, а именно 74 458,33 лева, представляваща най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. 

               На същият е бил предоставен и 14-дневен срок за възражения и допълнителни доказателства.

               Извън предоставения срок ползвателят ЕТ „****” е подал Възражение с писмо вх. № №01-6500/8560 от 26.11.2019 г. /л.592/ срещу направените констатации с искане да бъде прекратено стартиралото производство по установяване на публично задължение и да не бъде налагана посочената финансова корекция, с придружени  данъчни декларации за 2016г. и 2018г. и фактури за предоставени услуги. Описани са проблеми по осигуряване на финансирането, които забавили изпълнението и реално функционирането на къщите започнало започнало през 2017/2018г. По отношение на бизнес плана е изложено, че когато бил одобрен касаел отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 162933.30 лева, от които са получени 50%. Изложено е, че неразкриването на работните места, заложени в бизнес плана, се дължи на невъзможност да се изплащат заплати на трети лица, наред с икономическата среда в региона, както и че всички активи са налични и констатациите в тази връзка са неоснователни.

              Видно от преписката със заявка за окончателно плащане от 15.10.2015г., едноличният търговец е заявил за изплащане съобразно действително извършените инвестиции финансова помощ в размер на 135 777,75 лв. и с писмо за оторизация на авансово плащане РОТ №10254 от 02.06.2015г. е извършено плащане на сума в размер на 72 700лв. С писмо за оторизация на окончателно плащане РОТ №11/312/02638/3/01 №01 от 22.12.2015г. е извършено окончателно плащане на сума в размер на 1 758, 33лв., като  с уведомително писмо за одобрение № 1417/312 от 18.01.2016 г. ползвателят е уведомен, че му е наложена редукция в размер на 61 319, 42 лв., поради което и общо изплатената сума е в размер на 74 458, 33лв.

               На 14.07.2020 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/312/02638/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8560/2 от  14.07.2020 година, като мотивирано е приел за неоснователни направените възражения.

                Видно от оспореният акт, на основание чл.20а, ал. 1, чл.27, ал.3 ал. 4 и ал.7 от ЗПЗП, чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 във връзка с чл.2 и чл.16, ал.1 и ал.2, чл.43, ал.1, т.1 и чл.50 във вр. с §1, т.6 и т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и с оглед т.4.4, б. “б“ вр. т.4.12, т.4.16, т.4.17 б.“а“ и б.“е“, т.4.18 и т.8.1 от Договор №11/312/02638 от 12.11.2014 г., т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“, т.18, т.2 и т.9 от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР е определено публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/ в размер на 74 458,33 лева.    

             Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 21.07.2020 г. /л.647/.

 

 

              По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. 

              За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа експертиза, по която заключението на вещото лице е прието без възражения от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено доколкото съответства на останалите доказателства по делото. По искане на оспорващият е изслушан един свидетел.  

    Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК /предвид данните за връчване на АУПДВ на 21.07.2020г., и входирането на жалбата срещу него в Държавен фонд „Земеделие” на 05.08.2020 г./, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

      

 

 

 

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

              При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед изменената в ДВ бр. 51/2019 г. алинея 5 на чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, според която Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл е и разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай попада в цитираната хипотеза. При това, следва да се приеме, че издателят на акта – изпълнителният директор на ДФ - е компетентен по степен и материя орган, при което актът е валиден административен акт.  

                Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването му. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. Мотивите в него дават възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за относими от административния орган, като  подробно са обсъдени възраженията и доказателствата, представени от бенефициера.

               При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на административно производствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира при издаване на АУПДВ.   

              Производството по издаване на акта е образувано след извършена проверка за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица при РА на ДФЗ, съгласно чл.45, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие /чл.26, чл.28 и чл.34 АПК/.  Преди да издаде оспорения акт, административният орган с писмо изх. № 01-6500/8560 от 28.10.2019г., е уведомил жалбоподателят, на основание чл.26 ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради установеното от извършените проверки неспазване на договорни и нормативни задължения, описани по т.1, т.2, т.3 и по т.4 от писмото, и за констатираното неизпълнение е определен размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 74 458.33  лева, представляващи 100% от получената субсидия, осигурил му е възможност да участва в развилото се административно производство, да подаде възражения, от която възможност се е възползвал. В хода на производството по издаване на оспорения акт са изпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл.35 и чл.36 от АПК/.

               Процесният акт на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден и на основание разпоредбите на относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл.63, §1 от Регламент № 1306/2013 г., поради което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта.

              В чл.11, т.4 от ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“, а съобразно чл.11а, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Следователно специалният закон – ЗПЗП, урежда не само случаите през програмен период 2014 – 2020 г., но и през предходния програмен период.

               Съгласно чл. 20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл.20а, ал.1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Несъмнено вземанията, възникващи въз основа на административен договор, представляват публични държавни вземания, което е видно от текста на чл.27, ал.5 от ЗПЗП и се събират по реда на ДОПК, с издаване на АУПДВ.

             Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите, извън основанията на ал.6 от чл.27 от ЗПЗП, се установява с издаване именно на АУПДВ по реда на ДОПК. Видно от фактическите основания за издаване на акта, той се основава на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 12.11.2014 г. бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия. В този смисъл актът се основава именно на неспазване критериите за допустимост, които не се сочат в текста на чл.27, ал.6 от ЗПЗП.  

            Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало на 28.10.2019г., с изпращане на уведомителното писмо, с което ползвателят е уведомен за стартиране на процедурата и на дружеството е предоставена възможност за депозиране на възражение и доказателства, от която бенефициерът се е възползвал. Извършените проверки на място са в изпълнение на правото на Фонда, съгласно т.4.1, т.4. 2 и т. 4. 3 от договора от 12.11.2014 г. да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително контрол по изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ. При тези проверки на място следва да се проверява и счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информацията, респективно може да изисква от ползвателя документи, сведения и справки. Изрично е посочено, съгласно т.4.3 от договора, че правата по т.4.2, описани по-горе се отнасят и за времето след предоставяне на помощта, за установяване на целевото й използване съобразно условията на договора. Ето защо извършването на проверките съставлява част от правата на фонда, произтичащи от сключения договор между страните.

            Предвид факта, че е предоставена възможност на едноличния търговец да се запознае с конкретните констатации на Фонда, съответно фактическите и правни основания за започване на производството, на страната е предоставена възможност да се защити, поради което процесуалните й права в това производство не са нарушени, вкл. и от посоченото в края на уведомителното писмо, че ще бъде издадено решение за финансова корекция, след като в началото на същото е уведомен за започнало производство по издаване на АУПДВ. Видно от подаденото Възражение срещу констатациите в уведомителното писмо оспорващият ясно е възприел, че се касае за производство по АУПДВ. В този смисъл записаното в края на уведомителното писмо, че ще бъде издадено решение за финансова корекция, след като в началото на същото е уведомен за започнало производство по издаване на АУПДВ дори и да е  нарушение, то така допуснатото не е от кръга на съществените, тъй като не е нарушило правото на защита на жалбоподателя и не се е отразило върху правния резултат.

              В резултат на изложеното съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производство по издаване на оспорения АУПДВ.   

              Неоснователно е и оплакването за неправилно приложен материален закон.

              Материалноправните основания за отнемането на предоставената със средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони помощ за процесния програмен период се съдържат в разпоредбите на приложимите към този програмен период Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика/ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр.1/– чл. 33, § 2, във връзка с чл.72, §2 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 от 20 септември 2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони /ЕСФРСР/, като те са детайлизирани в материалноправните разпоредби на на чл.46, ал.1, 2 и 3, чл.16, ал.1 и ал.2, чл.43, ал.1, т.1 и чл.50 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.

                Оспореният акт е издаден на основание чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ и не използва придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

              Според даденото в раздел IX „Други условия“, т.9.1 буква „г“ от  договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г., определение „Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя при кандидатстването по мярката и одобреното от Фонда заявление за подпомагане заедно с изискуемите, според Наредба №29 от 11.08.2008г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план.

               Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.  един от задължителните реквизити към заявлението за подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата. В § 1, т.6 и т.26 на ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. са описани значенията на понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Дефиницията на § 1, т.19 от ДР на тази наредба сочи, че „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл.26, ал.1 от Наредба №29/. При което не би могло да се твърди, че бизнес планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част от договора и не задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си ангажименти. В този смисъл бизнес-планът е неразделна част от договора. Това е така, тъй като в текста на т.9.1, б. „г“ от Договора се сочи, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, включително и предоставения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес-план. 

             Следователно при преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план, въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране.

                     Безспорно приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16 ал.1 Наредба № 29 от 11.08.2008г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект.

             Установено с доказателствата и съдебно икономическата експертиза /СИЕ/  жалбоподателят не е спазил изискванията за приходи през посочените по - горе години, заложени в приложения към проекта му бизнес план, както и че същият не е поддържал 3 /три/работни места през 2016г., 2017г. и 2018г., както е залегнало в бизнес плана. Констатирано е, а и това се потвърждава от данните по делото и представените от самия ЕТ счетоводни документи, че приходите от подпомаганата дейност за всички проверени /три пълни/ финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., като установеното изпълнение на бизнес плана е съответно 0,56% от заложените финансови показатели, съдържащи се в Таблица №2 „Производствена и търговска програма“ на бизнес плана.

              Съдът приема, че преценката на контролните органи по отношение на изпълнението за заложените в бизнес плана параметри е правилна.

               От доказателствата по делото и заключението на приетата СИЕ се установява, че размерът на предоставената финансова помощ на ЕТ “*******” по Договора и анексите към него е сума в размер на 74458,33 лв. Доказано е и установеното неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план. В тази връзка съгласно  заключението на вещото лице, бизнес планът на ползвателя е оценен от ДФЗ и актуализиран, със съгласието на ползвателя, в изпълнение на задължението на фонда да извърши оценка на бизнес плана. Коригирания и оценен бизнес план предвижда ползвателя да реализира за 2016г. приходи в размер на 64 995лв, за 2017г. 108 615 лв., и за 2018г. също 108 615лв. Преди оценката и актуализацията на бизнес плана ползвателят е записал приходи за 2016г. -57 330 лева, за 2017г.-114 660 лева и за 2018г. - 114 660 лева. Съпоставянето на  стойностите преди и след актуализацията на бизнес плана установява, че за 2016г. са увеличени приходите, които ползвателя следва да изпълни със 7 665лв., като за 2017г. и 2018г. са намалени с по 6 045 лв. или за двете години намалението на предвидените за реализацията приходи е 12 090 лв. За трите години /общо/ приходите, които ползвателя следва да реализира са намалени с 4 425 лв., след оценката и актуализирането на бизнес плана.

Независимо от горното за 2016г. и за 2017г. ДФЗ е посочило, че жалбоподателят е реализирал приходи от нощувки в размер на 0 /нула/ лв. Същото установява и вещото лице.

             Следва да се отбележи, че според констатираното в Контролен лист за проверка на място от 24.07.2019г. за 2018г. жалбоподателят е реализирал приходи от нощувки в размер на 1590 лв. При това в АУПДВ е допусната техническа грешка, при записване на реализираните приходи, като за 2018г. отново са записани приходи 0 /нула / лв. Изводът за допусната техническа грешка се извежда и от обстоятелството, че установеният процент на изпълнение на бизнес плана в АУПДВ е 0,56% от заложените приходи, колкото е установено и в заключението на СИЕ. Предвид голямото неизпълнение на бизнес плана е без значение кои от приходите ще бъдат взети предвид-дали записаните приходи в първоначалния бизнес план или приходите, записани в оценения бизнес план, тъй като на практика е налице 0% изпълнение за две последователни години.

              По отношение оспореното задължение за създаване на нови работни места, следва да се съобрази, че съгласно чл.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, като една от тези цели е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Съгласно т.4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя финансова помощ.

               В чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е посочено, че бизнес планът трябва да доказва, както икономическа жизнеспособност, така и устойчива заетост. В допълнителните разпоредби на наредбата в § 1, т.26 е дадено легално определение на понятието „Устойчива заетост“, според което това е „запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.“ Във връзка с изпълнението на това изискване ползвателят попълва Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“. В процесния случай при подаване на бизнес плана  ЕТ “*******” е попълнил таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, и видно от записаното в него, дружеството се е задължило да сключи трудови договори с определен брой лица -3 работни места производствен персонал.   

               От събраните по делото доказателства и СИЕ се установява, че жалбоподателят не е поддържал 3/три/работни места производствен персонал през 2016г., 2017г. и 2018г., както е залегнало в бизнес плана.

Видно от доказателствата и СИЕ за трите години едноличният търговец “*******” не е назначавал никакви лица на трудов договор или граждански договор, на които да е заплащал заплати и/или здравно и социално осигуряване. Представените по делото доказателства, че на Т.И.Д. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че същата се е самоосигурявала като собственик на ЕТ са ирелевантни към предмета на АУПДВ. Тъй като самоосигуряването на Д.като собственик на ЕТ не е записано като задължение в бизнес плана, а в същия е записано, че ползвателя ще поддържа производствен персонал. Използваните лични средства на физическото лице Т.Д., с които е заплащала осигурителните си вноски като физическо лице не са относими, към поетото задължение от ЕТ „*******” да поддържа производствен персонал. При това правилно и законосъобразно административнят орган е приел, че оспорващият не е изпълнил задължението си за поетият брой заети лица. Съответно изпълнението на бизнес плана за поддържане на 3 /три/работни места производствен персонал през 2016г., 2017г. и 2018г. е 0%, както е отбелязано в акта.

               Правилно в АУПДВ е прието, че посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три финансови година представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор №11/312/02638 от 12.11.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, буква „г“ от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008г.

               В жалбата са развити доводи за невъзможност  с оглед човешкият ресурс в с.**** да се открият работни места, че няма желаещи в селото, които да искат да работят в къщите за гости и намирането на персонал е сериозно препятствие. Доколкото изложеното има пряко отношение към изпълнението на договора, е следвало оспорващият да уведоми ДФ „Земеделие”. В този смисъл е заложеното в т.4.16 от договор № 11/312/02638, според която  „Ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор.“ Видно от доказателствата такова уведомление не е постъпвало във ДФ „Земеделие”.  

              Относно посоченото в оспореният АУПДВ, че определени активи, които са заявени и заплатени на ЕТ “*******” не са монтирани и не функционират по предназначение и доводите на оспорващият в тази връзка, следва да се съобразят констатациите от извършената проверка на място на 26.06.2021г. и последващата проверка на място в периода 19.07.2019г.- 24.07.2019г., с които е констатирано несъответствие в част от количествата и вида на финансираните активи. Фактическата установеност от тези проверки на място сочи, че ползвателят не е поставил указателна табела, указваща че финансирането е извършено с подкрепата на ЕЗФР. Видно от преписката Т.Д.е подписала без забележки контролния лист за проверка на място на 24.07.2019г. Проверките на място, съгласно чл.37, ал.4 от ЗПЗП се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство. Проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител /чл.26, ал.4 ЗПЗП/. Докладът за резултатите от проверката е обективиран в изготвения и надлежно подписан контролен лист за проверка на място. От една страна, в производството по настоящото дело верността на двата протокола за проверка на място не е оспорена, съответно доказателствената сила на тези официални свидетелстващи документи не е опровергана по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. От друга, констатациите на вещото лице в тази връзка  се основават на възприятия, получени във времето преди около година и половина след извършените проверки на място, за да бъдат съотнесени   обективно към момента на извършваните проверки от контролния орган. Дори към момента на извършения оглед от вещото лице, активите да са били налични и използвани по предназначение, съоветно указателната табела да е била поставена, това не установява по безспорен начин, че преди това активите са били налични и монтирани, съответно указателната табела е била поставена, поради което оспорването на констатациите в АУПДВ относно посочените активи се явяват неоснователни и недоказани.

              Необосновано с доказателствата оспорващият твърди, че активите не са част от одобрените за финансиране. Тъй като съгласно   заключението на вещото лице в приетата СИЕ /т.19/ активите са платени на ЕТ “*******”, като  наложената редукция в размер на 61319,42 лв. е за неизпълнение на СМР на къща 1 и къща 2.

              Доводите на ПП на оспорващият, че ДФЗ е имал задължение да предостави едномесечн срок за изпълнение на задълженията му за използване на придобитите активи по предназначение, както и за поставяне на указателна табела са неоснователни. Според т.4.17, б.“а“ от  Договора задължение на ползвателя е в срок от 5г. от сключване на настоящия Договор е да използва активите, предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначение и за целите, които са им отредени. Безспорно по делото беше доказано, че активите, които е установено, че не се използват по предназначение са предмет на подпомагане по договора. Задължението на ползвателя е с ясно и точно записано в Договора, с посочен начален срок - „от сключване на Договора“. Същото представлява нарушение на задълженията на ползвателя разписани в т.4.12 и 4.17 буква „а” от договор №11/312/02638 от 12.11.2014 г. и чл. 43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008г., съгласно които за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект.

            Точка 4.17, б.“е“ от Договора задължава ползвателя да спазва условията по чл.50 от Наредба №29/2008 г. –„Ползвателят на помощта се задължава след извършване на окончателно плащане по проект по реда на тази наредба за срок 5 години от сключване на договора за отпускане на финансова помощ да постави и поддържа на видно място табела с информация за подпомагане на дейността му от ЕЗФРСР, когато е одобрен за финансова помощ с обща стойност на проекта над левовата равностойност на 50 000 евро - на мястото/местата, където се извършва инвестицията.“ Безспорно е в случая, че задължението на Ползвателя да постави и поддържа указателна табела е след извършване на окончателно плащане, т.е. след 22.12.2015г. Доказателствата по делото сочат, че за ЕТ “*******” одобрената финансова помощ по Договора е в размер на 162 933, 30 лв., което е над левовата равностойност на 50 000 евро. При извършената проверка на място, за резултатите, от която ползвателя е бил уведомен, е изрично отбелязано, че липсва поставена указателна табела, като при следващата проверка на място към дата 24.07.2019г. ползвателят все още не е бил поставил табелата.

             Отделно, с  уведомителното писмо изх. № 01-152-6500/107 от 29.07.2019г. на едноличният търгавец е предоставена възможност да направи своите забележки и възражения в указания 14-дневен срок. Възползвайки се от дадената възможност на 23.08.2019г. е представил Обяснителна записка, в която взема отношение единствено по неизпълнението на бизнес плана. Видно от преписката в последващите си писма ползвателя, не уведомява ДФЗ за поставена указателна табела, съответно за използване на активите по предназначение. Отделно, доводите на процесуалният представител /ПП/ на оспорващия, че ДФЗ следва да прави периодични проверки, за да следи дали ползвателя е изпълнил задължението си да постави табела, съответно да използва активите по предназначение се явяват необосновани, доколкото не намират опора в сключения между страните Договор, както и в действащата нормативна уредба.

               От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови параметри, което води до нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора, съгласно които ползвателят на помощта е длъжен да извърши одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора.

               След като при извършените проверки е установено посоченото, то налице е безспорно нарушение на поет ангажимент от страна на бенефициера по т.4.12 от ДБФП, който ангажимент се изразява в непостигане на предвидени финансови показатели, а с това се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепени със средствата от ЕЗФРСР /така например решение № 4752 от 22.04.2020 г. на ВАС/. В практиката на ВАС е многократно застъпено разбирането, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проекта му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана по Приложение № 3 към чл.16 от Наредба №29 от 11.08.2008г. е финансово икономическият статут на проекта, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. преценката доколко проекта води до реализиране на целите по чл.2 задължително преминава през анализ на два фактора, които са основание за вземане на решение за одобряване на подпомагането по смисъла на чл.27, ал.3, т.1 от Наредбата. Приходите са част от одобрения от бизнес плана, който е част от одобрения проект, като те са носители на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 2008г.

            Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е  индикация, че бенефициерът не е разходвал средствата ефективно, което   противоречи на чл.30 §2, предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012г.

           Установеното неизпълнение представлява нарушение на изискването на чл.16, ал.2 от Наредбата, както и неизпълнение на целите на мярката, посочени в чл. 2 и по - конкретно, т.2 на същия член.                              

            Предвид това, че бизнес планът е част от проекта за подпомагане, който ЕТ се е задължил да изпълнява съгласно т. 4.12 и 4.18 от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г., неразкриването на заложените работни места е в нарушение и на посочените договорни разпоредби.

            Посоченото неизпълнение на бизнес плана в частта относно приходите за мониторираните години се вписва в материално правните хипотези и на чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 2008 г.  

             Непостигане на заложените в бизнес плана нива на заетост води до непостигане на нормативно заложената цел за подобряване качеството на живот, повече и разнообразие на възможностите за заетост и повишаване на доходите в селските райони. В този смисъл  осъществената с финансовата помощ на ДФ „Земеделие“ инвестиция не се използва за постигане на целите, за които е отпусната.

            При тези данни настоящият състав на съда счита, че административният орган правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал.1 и ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г., тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения на ползвателя след изплащане на финансовата помощ. Правилно административният орган се е позовал в решението си и на т.8.1 от договора, които предоставят възможност на Фонда да поиска връщане на цялата или част от помощта, ако ползвателят на помощта не е изпълнил някои свои нормативни или договорни задължения. В случая е безспорно установено, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес плана финансови показатели, които представляват индикатори за изпълнението на проекта, поради което непостигането им води до отмяна на финансовата помощ.

            Доколкото разликата между чл.46, ал.1 и чл.46, ал.3 от Наредба №29/2008г. е ясно разграничена от законодателя, а именно - чл.46, ал.1 е приложима в случаите, когато ползвателят на помощта не изпълнява нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, като ал.3 е приложима във всички случаи, когато на ползвателя са платени суми, включително и авансово и междинно платени такива, както и че описаните неизпълнения не е задължително да имат характер на договорни задължения, жалбоподателят неоснователно твърди, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/2008г. , а установената нередност не се субсумира и под хипотезата на чл.46, ал.3, т.4 от Наредба № 29/2008г.

               Съгласно чл.46, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.  разплащателната агенция определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

              В случая за всяко едно от констатираните нарушения ДФЗ е определил размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ.

               Съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, както е в случая, и това е продължило две финансови години, размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100%, което в случая правилно е определено в размер на отпусната помощ от 74458,33 лева, за нарушението по т.1. За нарушението по т.2 в АУПДВ, съгласно т.18 от Правилата, когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост и времетраенето на нарушението е до две финансови години, подлежи на възстановяване 100% от предоставената финансова помощ по Договора, поради което правилно е определена подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на 74458,33 лева.  

Относно нарушението по т.3 в АУПДВ, съгласно т.18 от Правилата, когато е установено, че ползвателя не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение и нарушението засяга по-малко от 50 % от стойността на изплатената финансова помощ по договорасе налага санкция в размер на изплатената финансова помощ на активите, поради което е определена подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на 1028,05 лв. За нарушението по т.4 в АУПДВ, съгласно т.9 от Правилата, когато нарушението не е отстранено в едномесечен срок от уведомяването се налага санкция в размер на 2% от изплатената финансова помощ, възлизаща в размер на 1489,17 лв.

               Правилата са утвърдени от изпълнителния директор на ДФЗ-РА, каквото изискване поставя  разпоредата на чл.27, ал.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители и са обнародвани в ДВ бр.69 от 30.2019 г. Посочените правила са действащ нормативен административен акт и именно въз основа на тях следва да бъде определена подлежащата на възстановяване финансова помощ за установеното от административния орган неспазване по договор № 11/312/02638 от 12.11.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година.

               Съгласно чл.3, ал.1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. Заявката за авансово плащане на жалбоподателя е подадена на 12.05.2015г.  С оглед горното правилно ДФ „Земеделие“ е определил окончателната подлежаща на възстановяване финансова помощ, сума в размер на 74458,33 лева.

             Това е и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения АУПДВ, за което и според упоменатото в договора се дължи законната лихва върху тази сума, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.

              В този смисъл не е нарушен принципа на правото на защита, както се твърди в жалбата, поради неяснота за начина, по който административният орган е определил размера на подлежащата за възстановяване сума. Жалбоподателят е имал яснота за дължимото си поведение още при подписване на договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия договор изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и е установена ясно отговорността при неизпълнението на тези задължения. В случая правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения и същите нямат обратно действие както твърди жалбоподателят. При издаване на акта органът се е позовал на нормата на чл.46, ал.1 от Наредба № 30/2008 г., която дава самостоятелно основание за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, от друга страна критериите за налагане на средствата са разписани в ал.2 от същия правен тект. Както към момента на получаване на финансовата помощ, така и към момента на издаване на оспорения акт, съгласно нормите на чл. 27 от ЗПЗП ответникът има правомощието да определи размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС, българското законодателство и сключения административен договор. Тази норма не ограничава изпълнителния директор на ДФЗ за приложението на конкретна програма. В случая размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен въз основа на настъпили юридически факти – нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не променят техните правни последици – възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил както договорните си, така и нормативните задължения, поради което за административния орган е възникнало материалното право да поиска връщане на изплатените суми. Налице е неизпълнение на договора, но нарушението засяга и целите на мярката, по която е получена помощта, засяга и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали жизнеспособността на проекта/ както е посочено в мотивите на АУПДВ/.  

               Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че с процесния АУПДВ са му вменени за плащане публични вземания, размерът на който е определена въз основа на разпоредбите на Правилата и че този акт, не е годно правно основание за налагане на санкции спрямо ЕТ “*******”  и  не са били в сила при сключване на Договора, както и че същите не могат да имат обратно действие.

             Съгласно чл.142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Административният орган следва да приложи действащите нормативни актове към датата на издаване на административния акт, в случая това е моментът на издаване на АУПДВ и съобразно това ДФ „Земеделие“- РА правилно е приложила Правилата. 

              АУПДВ е издаден на 17.07.2020г., поради което публикуваните в Държавен вестник бр.69 от 30.08.2019 г. Правила са приложими в това производство, и не им е придадено обратно действие, както се твърди от жалбоподателя. Разликата между обратната сила на правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическия факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон. В този смисъл е съдебната практика, застъпена в Решение № 3618/ 10.03.2020г. по адм.д. 14154/2019г. на ВАС, I отд., потвърдено с Решение № 15545 от 15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020г., Петчленен състав.

              С разпоредбата чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП законодателят оправомощава изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издаде Правилата, същите са обнародвани в „Държавен вестник“ /бр.69 от 30.08.2019г/, и е налице компетентност на органа издал акта, както и е спазено изискването за обнароднване, като при издаване на Правилата е спазена предвидената процедура по глава трета от Закона за нормативните актове /ЗНА/, приложима редакция към момента на приемането им.

              Следва да се съобрази, че приетите от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“- РА правила не извършват преценка на юридически факти, настъпили преди одобрението им. С тези Правила не се установяват нарушения на задължения на ползвателя и не се променят правните последици, настъпващи вследствие на нарушение на задълженията. Тъй като още преди приемането на Правилата законодателят в Наредба №29 от 2008г. е определил видовете нарушения на договорни и нормативни задължения на ползвателите по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ по ПРСР 2007-2013 г. и ясно са посочени правните последици при установяване на тези факти - правото на ДФ “Земеделие“ - РА да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ, като  имат за цел да създадат ясни и прозрачни правила при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите, при които ДФ “Земеделие“ - РА упражни правото си да иска възстановянане на изплатената помощ, при наличие на нарушения на задълженията на ползвателя по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ по ПРСР 2007-2013 г. с тях .

Съгласно чл.2, ал.1 правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ. Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на договорни задължения на бенефициера, произтичащи от договор от 12.11.2014 г.  за отпускане на финансова помощ по мярка 312, процесните правила са приложими към установените нарушения. Ползвателят на помощта има яснота за точния обхват на задължението му по сключения договор за финансово подпомагане и правните последици от неизпълнение на тези задължения, които водят до изискуемост на вече платената финансова помощ в частичен или пълен размер на много по-ранен етап, съобразно клаузите на сключения от него Договор- т.8.1 от същия.

              Правила не водят до нарушаване на принципа на правна сигурност при установяване на задължение за подлежаща на възстановяване помощ и не е нарушен приниципа на нарушените правни очаквания. Относно принципа на оправданите правни очаквания Съдът на ЕС е постановил, че ползвателят на субсидия не може да се позове на такава защита, в случай че не е изпълнил някое от условията, с които е обвързано отпускането на субсидията (в този смисъл решение Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorzienin EU:C:2008:165, т.56).

               Принципно финансовата корекция чрез решение на органа или чрез АУПДВ е начин да се възстанови положението преди извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е признат за недопустим или незаконосъобразен, т. е. да се поправи причинената вреда, и се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния проект. В този смисъл този акт не е санкция, а вид договорна отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с подписването на договора за предоставяне на БФП, както е посочено от органа.

                По отношение доводите на оспорващият за прогнозния характер на бизнес плана и за липсата на нормативно изискване за спазване на икономическите показатели в него следва да се съобрази, че от административният орган е отчетен прогнозния характер на заложените в бизнес плана приходи, като при оценката на изпълнението на бизнес плана, според Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е приет един достатъчно голям толеранс от 50% от заложените в бизнес плана такива, а именно санкции се налагат когато не бъдат постигнати поне 50% от заложените приходи, като в случаите на липса на реализация на поне 20 % от същите санкцията е по-висока, тъй като това засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16 ал.1 Наредба № 29 от 11.08.2008г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект. Предвид факта, че самото понятие „икономическа жизнеспособност“ има нормативно определено съдържание в § 1 т.6 от ДР от Наредбата, като генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Действително разходите са относими към реализирането на инвестицията, обаче реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл.2 от Наредбата, както бе посочено по-горе в мотивите.

                      Безпротиворечива и многобройна е практиката на Върховния админстративен съд, според която показателите на бизнес плана са задължителни за постигането им и неизпълнието им е неизпълнение на  сключения с ползвателя договор, застъпена в Решение №15820 от 21.12.2020г. по адм.д. 7814/2020г., Четвърто отделение; Решение №15570 от 15.12.2020г. по адм.д. 8311/2020г., Осмо отделение; Решение №282 от 09.01.2020 г. по адм.д. 6598/2018г., Четвърто отделение; Решение №17356 от 18.12.2019г. по адм.д. 9321/2019г., Първо отделение; Решение №3184 от 28.02.2020 г. по адм.д. 7468/2018г., Четвърто отделение; Решение №5040 от 04.04.2019г.по адм.д. 4307/2018г.,Четвърто отделение; Решение №4933 от 03.04.2019г. по адм.д.4912/2018г., Четвърто отделение и др.

            Съгласно §1, т.9 от допълнителните разпоредби на Правилата „Период на мониторинг“ е период, определен за съответния кандидат, съгласно чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и посочен в договора за безвъзмездна финансова помощ. Проверките, извършени от ДФЗ са за период от 3 пълни финансови години, като периодът на мониторинг на ДФЗ е в срок от 5 години от сключване на Договора, и  са извършени в рамките на мониторинговия период, а именно на 26.06.2019г., както и на 24.07.2019г. В случая при откриване на производството и при издаване на АУПДВ се взети предвид резултатите от проверката, отнасящи се до годините, в които се осъществява мониторинг от ДФЗ. Правилата също разграничават какъв следва да е размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ в зависимост от продължителността на незпълнението по години.

              Анализа на доказателствата и приложимото право налагат извода, че по делото не се доказа изпълнение на приходите, заложени в бизнес плана. Недоказани са твърденията в жалбата, че е налице икономическа жизнеспособност на проекта на ползвателя към датата на издаване на АУПДВ.

             Неоснователно жалбоподателят твърди, че не му е предоставена възможност в рамките на следващите 5г. да предприеме оздравителни мерки, предвид, чепериодът на мониторинг по отношение на ЕТ “*******“  е до 12.11.2019г., а извършените проверки на ДФЗ са в периода 25.06.2019г.-27.06.2019г. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от Правилата, определя, че в случаите, когато е констатирано нарушение на нормативно или договорно задължение в края на мониторинговия период и когато отстраняването на нарушението не е възможно до изтичане на този период, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя при спазване на следните правила: а)     в случай че в подходящ и съобразен с естеството на нарушението срок, определен от ДФ „Земеделие“ - РА, ползвателят представи доказателства за отстраняването му, се прилагат правилата за определяне на частично възстановяване на финансовата помощ, ако такова е предвидено в графа „Размер на частичното възстановяване“ от приложението към правилата за съответното нарушение; б) в случай че в срока по буква „а“ ползвателят не представи доказателства за отстраняване на нарушението или когато в графа „Размер на частичното възстановяване“ от приложението към правилата не е предвидена възможност за частично възстановяване на финансовата помощ за съответното нарушение, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е равен на пълния размер на изплатената по съответния договор финансова помощ.

             Видно от уведомителното писмо изх. №01-152-6500 /107 от 29.07.2019г., към което е приложен и контролния лист за проверка на място е предоставена възможност на ЕТ “*******” в 14- дневен срок да приложи доказателства по направените от ДФЗ констатации, каквито не са представени.   В писмо изх. № 01-6500/8560 от 28.10.2019 г. до ЕТ “*******”, ДФЗ отново предоставя възможност на Ползвателя да приложи доказателства, като такива не са представени доказателства и не са предложени „оздравителни мерки“.

             Съобразно чл.41 от Наредба 29/2008г. „Ползвателят може да подаде искане за промяна на договора в РА. Към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на основателността на искането“. Видно от доказателствата ЕТ “*******” не е искала промяна на договора. Този факт беше установен и от показанията на свидетеля, който заявява, че при извършваните проверки на място, самият свидетел е уведомявал служителите на ДФЗ за срещаните трудности свързани с намиране на работна ръка, както и при извършване на строителните дейности, но не му е известно да е искана в писмена форма промяна на Договора.  В тази връзка не бяха представени по делото доказателства. Не се представиха такива и за твърденията, че едноличният търговец е искал тълкуване на клаузите на сключения Договор.

                        Сочените от оспорващият доводи за наличието на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на едноличният търговец свързани с невъзможност да бъде намерена работна ръка, заеми, които търговеца има към трети лица, както и че гостите са спрели да идват в къщата, заради срутване в района на водопад Крушуна, не са от категорията, които да обосноват обективна невъзможност за изпълнение, непреодолима сила или стопанска непоносимост. Така изтъкнатите затруднения, не са непредвидими, неочаквани и непреодолими по своя характер. Жалбоподателят е изготвил бизнес план, в който е направил анализ на средата, в която ще развива дейността, включително и възможност за наемане на работна ръка, направил е анализ на конкурентната среда и мястото, където ще развива дейността си. Дори посоченото да бъде преценено като обуславящо обективна невъзможност за изпълнение, непреодолима сила или стопанска непоносимост, задължение на Ползвателя е да уведоми писмено другата страна в подходящ срок в какво се състои невъзможнстта и възможните последици от нея. Съгласно чл.4, §2 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306 /2013 на Европейския парламен и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие „Случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства се съобщават писмено на компетентния орган, като се придружават от съответните доказателства, които са задоволителни за него, в срок от петнадесет работни дни, считано от датата, на която бенефициерът или упълномощеното от него лице, е в състояние да направи това.“ В случая това не е направено.

               По дело не доказа наличието на причини, поради които се е стигнало до неизпълнението, които да попадат и в хипотезата на форсмажорни обстоятелства, изчерпателно изброени в хипотезата на §1, т.27 от ДР на Наредба №29 от 2008г., а именно: а. Смърт на ползвателя на помощта; б. Продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в. Експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; г. Тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; д. Разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е. Епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител.

               Няма данни срутването в района на водопад Крушуна да е въздействало на земята в имота на ползвателя. Отделно от горното съгласно чл.48, ал.2 от Наредба№29/2008 г. “Ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи, което в случая не е сторено.

               Правно необосновани се явяват твърденията на оспорващия, че бизнес плана представлява неравноправна клауза, която противоречи на целите на ЗПЗП. Предвид изложеното по-горе относно разписаната процедура за отпускане на финансиране и нейните цели няма как да се приеме бизнес плана в приходната част за неравноправна клауза, както иска оспорващият. Както и това, че АУПДВ е издаден в нарушение на чл.6 от АПК, тъй като с него не се възстановява положението отпреди отпускането на помощта. Ползвателите са надлежно и предварително информирани за задължението за спазване на правото на Съюза и свързаното с него национално право и за последиците от това неспазване. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка от ПРСР ползвателят на помощта се е задължил да изпълнява критериите за допустимост, ангажименти или други поети от него задължения, произтичащи от подпомагането. Задължението за изпълнение е пряко следствие на изпълнението на предмета на договора и не е резултат от неравноправна клауза, недобросъвестност или несправедливост, каквито доводи са наведени в писмената защита на жалбоподателя.  

               Поради изложените съображения, съдът приема, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването му, и следва да бъде оставен в сила като законосъобразен, а подаденото срещу него оспорване да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Не са налице основания за прогласяване на нищожност и наведените възражения в тази насока са неоснователни.

    По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни, като са представени списъци на разноските по чл.80 от ГПК и необходимите писмени доказателства в тази връзка. 

  Ответникът претендира сумата от 3616.50 лева, в това число платено възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лева и 3316.50  лв. с ДДС, възнаграждение за един адвокат, платено съгласно фактура №**********/15.09.2020 г. /л. 797/, издадена от Адвокатско дружество „Митровски и съдружници“ по Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020г. /на л.796/, преупълномощило адв.Н.А.Б. с пълномощно на л.675 от делото. Предвид съдебната практика и §2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. начисленото ДДС е част от сторените съдебни разноски. Направеното възражение от ПП на жалбоподателят за прекомерност е основателно, тъй като с оглед размера на публичното държавно вземане /74458.33лв./ и минималният размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението възлиза на 1228.04 лева с ДДС, като претендираното от 3316.50  лв. с ДДС се явява необосновано завишено. С оглед на това и на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да заплати в полза на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер общо на 1528.04 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1228.04 лева, с включен ДДС и платено възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лева.

   Водим от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,      

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЕТ „****”, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: с. ****, община Летница, ул. „****“ ***, представлявано от управителя Т.И.Д., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02638/3/01/04/01, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, с изх. № 01-6500/8560/2 от  14.07.2020 година. 

              ОСЪЖДА ЕТ „****”, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: с. ****, община Летница, ул. „****“ ***, представлявано от управителя Т.И.Д., да заплати на Държавен фонд земеделие –   гр.София, разноски по делото в размер на1528.04 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и четири ст./   лева.

   Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: