Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.02.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдeбно заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 15855/19
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу отказа
на ЧСИ В.М.да намали адвокатското възнаграждение на взискателя
по изп.дело N 20198600401924. Твърди се от жалбоподателя, че отказът е незаконосъобразен,
защото по изп.дело реално не са извършени действия с
цел удовлетворяване вземането на взискателя по изп.лист, поради което взискателят
има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изп.дело, но не и за водене на изп.дело.
Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски на съдебния
изпълнител, с което се отказва намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и да се определи от съда размерът на таксата по
т.26 ТТР към ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата
М.К.Г., която е взискател по изпълнението, е
представила отговор, с който оспорва възраженията на жалбоподателя с довода, че
на 05.11.2019 г. е подадена молба с искане да се извърши от съдебния изпълнител
проучване имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху банкова
сметка. ***рху банковата сметка на длъжника, след
който вземането по изп.лист е погасено в резултат на
принудително събиране.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в
които сочи, че от страна на процесуалния представител на взискателя
е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, в
резултат на който принудително е събрана сумата.
Жалбата
е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N 20198600401924 на ЧСИ В.М.е
образувано по молба на М.К.Г. въз основа на изп.лист
от 30.10.2019 г. на СРС, 40 с-в, по гр.дело N 559/2018 г., с който длъжникът „Т.С.“
ЕАД е осъден да заплати сумата от 372,09 лв. – съдебни разноски, сумата от 301,04
лв. – разноски по заповедното производство, както и сумата от 372 лв. –
разноски във въззивното производство.
С молбата съдебният изпълнител е овластен с правата по чл.18 ЗЧСИ да определи начина на
изпълнение.
Представен е договор за правна защита от
04.11.2019 г. , от който се установява, че взискателят
и авд.Х.са уговорили адвокатско възнаграждение от
351,58 лв. за образуване и водене на изп.дело.
На 05.11.2019 г. взискателят
чрез своя процесуален представител е подал молба, с която е поискал да се
извърши от съдебния изпълнител имуществено проучване на длъжника и налагане на
запор върху банкова сметка.
Представено е платежно нареждане от 11.11.2019 г., в което се сочи, че длъжникът е наредил да се
преведе по сметка на съдебния изпълнител сумата от 1848,96 лв.
На 13.11.2019 г. съдебният изпълнител е
отказал да намали поради прекомерност адв.възнаграждение
на взискателя и размера на таксата по т.26 ТТР към
ЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред
съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.
Според съда постановлението за разноски на
съдебния изпълнител, с което в тежест на длъжника е възложено адвокатско
възнаграждение на взискателя за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, е незаконосъобразно. Това е така, защото единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие по
изпълнението се изразява в подаването на молбата на 04.11.2019 г. за образуване
на изпълнително дело и в подаванеро на молба от
05.11.2019 г., в която се иска да се наложи запор върху банкова сметка, ***.лист
е било погасено на 11.11.2019 г. - преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение.
Дългът по изпълнителния лист е погасен изцяло на 11.11.2019
г. - преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което в тежест на
длъжника по изпълнението следва да се възложат разноски за адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, защото дългът не е погасен след изтичане на срока
за доброволно изпълнение в резултат на осъществени по молба на взискателя изпълнителен способ.
На взискателя
се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело, когато дългът е
погасен преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, а не в резултат
на осъществени след този срок изпълнителни способи. В случая след изтичане на
срока за доброволно изпълнение не са били предприети спрямо имуществото на
длъжника принудителни действия, тъй като дългът е погасен още в срока за
доброволно изпълнение, поради което няма основание в тежест на длъжника да се
възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Това е така, защото след срока за доброволно изпълнение реално не са извършени действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Следва
да се спомене, че с поканата за образуване на изпълнително дело взискателят е овластил и възложил на съдебния изпълнител по реда на
чл.18 ал.1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение. Това обстоятелство също
подкрепя извода, че на взискателя се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело – в размер
на 200 лв., предвиден в Наредба N 1 от 09.07.2004 г.
На 05.11.2019 г. е била подадена молба, с която е поискано от
процесуалния представител на взискателя да се приложи
конкретен изпълнителен способ – запор
върху банкова сметки на длъжника, но доколкото в молбата от 04.11.2019 г. за
образуване на изп.дело не е бил посочен начин на
изпълнение, следва да се приеме, че с
тази молба е отстранена нередовността, защото посочването на начин на
изпълнение представлява част
и е задължително съдържание на молбата за образуване
на изпълнителното дело - чл. 426 ал. 2 ГПК. Следователно за посочването от
взискателя на изпълнителен способ не се дължи отделно
адв.възнаграждение от това за образуването на изп.дело, доколкото след срока за доброволно изпълнение не
са сторени изпълнителни действия по съответния изпълнителен способ.
При общ дълг по изпълнителния
лист в размер на 1045,13 лв. таксата по т.26 ТТРЗЧСИ възлиза на 103,61 лв., а след прибавяне на ДДС
се получава сумата от 124,33 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а
според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес, който се равнява на размер на присъдената с изпълнителния лист сума.
Следователно няма основания таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените
в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
В т.26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен
нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата следва да се начислява върху материалния интерес, който се определя от размера
на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което
възлиза на 1045,13 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение на взискателя
до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело
- чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г., както и да се намали размерът на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 124,33 лв. Причината за образуване на делото е
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не поведението на взискателя, поради което в настоящето производство не
следва да се присъждат съдебни разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за
разноски от 13.11.2019 г. на ЧСИ В.М., с което е отказано да се намали размерът
на адвокатско възнаграждение на взискателя по изп.дело N 20198600401924 до минималния размер от 200 лв., както и да намали размерът
на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя М.К.Г. по изп.дело
N 20198600401924 на ЧСИ В.М., възложено в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, както и размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 124,33 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.