№ 125
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502499 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 60259/02.09.2022г. от „Изток Инвест 96“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез пълномощника му адв. П. Т. от ВАК,
срещу решение № 2422/21.07.2022г., допълнено с определение № 12404 от 08.11.2022г.,
постановено по гр. дело № 16827/2021г. на ВРС, X-ти състав, с което е отхвърлен
предявения иск от въззивника срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, за
приемане да установено в отношенията между страните, че „Изток Инвест 96“ ЕООД не
дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 2162,87 лв., представляваща начислена и
незаплатена сума за ползвана електрическа енергия за периода от 01.05.2021г. до
30.05.2021г., за която е издадена фактура № ********** от 14.06.2021г., както и е
прекратено производството в частта, с която е предявен иск от „Изток Инвест 96“ ЕООД,
ЕИК *********, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК *********, не дължи на
ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 1081,44 лв. с ДДС,
представляваща начислена сума междинно плащане за месец 06.2021г. – 50 % от стойността
на задължението за месец 05.2021г., за която е издадена фактура с номер ********** от
1
14.06.2021г., поради недопустимост.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, предвид допуснато
нарушение на материалния закон, изразяващо се в непълно и неправилно тълкуване и
прилагане на относимите законови норми, както и на действащи между страните договорни
клаузи.
По отношение прекратителната част на решението, намира, че искът за установяване
недължимостта на сумата от 1081,44 лв. е допустим. Излага доводи, че вземането за тази
сума произтича от един и същи факт, както и другата сума, а именно отчетено количество
ел. енергия за месец 05.2021г., а в образуваното гр.д. № 12525/2021г. на ВРС се оспорва
размера на отчетено количество ел. енергия за месец 06.2021г.
По отношение на отхвърлителната част от решението счита, че районният съд е
разрешил погрешно спорния въпрос между страните, а именно – къде следва да се намира
СТИ и налице ли са съглашения между страните или техните праводатели по този въпрос.
Твърди, че обектът е следвало да се захранва с ел. енергия чрез изтегляне на кабел от ТП
1118 до ел. табло тип ТЕПО, в което следвало да се постави СТИ, монтирано на фасадата на
сградата на ползвателя. Намира, че границата на собственост между съоръженията на
страните се намира именно в ел. таблото. Изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че приложение следва да намери чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ, съгласно
който мястото на измерване съвпада с мястото на присъединяване. Отправеното искане е да
се отмени обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от „Изток Инвест 96“ ЕООД срещу „Енерго – Про Продажби“ АД с искане да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3244,31 лв., на основание
потребена ел. енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Орех 1“, представляващ складова
база, с аб. номер **********.
Ищецът излага в исковата молба, че на 26.03.2021г. страните са сключили договор за
продажба на ел. енергия за обект в гр. Варна, ул. „Орех 1“, представляващ складова база, с
аб. номер ********** и кл. номер **********. С получена фактура от 14.06.2021г.
ответникът претендирал от ищеца заплащане на сумата от 2162,87 лв. с посочено основание
– електрическа енергия за периода 01.05.2021г. – 30.05.2021г., както и фактура пак от
14.06.2021г. със сума за плащане от 1081,44 лв. с ДДС – междинно плащане за месец
06.2021г. Излага се, че определянето на количеството потребена ел. енергия е едностранно
извършено действие от ответника, като не бил ясен начинът на определянето му. Оспорва се
2
вземането на ответника за тези суми да е изискуемо. По повод възражение от ищеца е
извършена проверката от ответното дружество, при която е установило, че електромерът,
който отчита, се намира на повече от 50 метра разстояние от имота, както и че захранващият
кабел, излизащ от електромера, преминава голямо разстояние необезопасен, открит и
минаващ през няколко имота, преди достигането му до обекта. Сочи се, че описаните във
фактурите количества ел. енергия не са били реално доставени до обекта на ищеца. СТИ не
отговаря на нормативните изисквания за точност и местоположение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Сочи се, че искът
е недопустим в частта, в която се иска установяване недължимост на сумата от фактурата с
номер ********** от 14.06.2021г., тъй като вече има висящ иск по ч.гр.д. с номер
12525/2021г. по описа на ВРС. В останалата си част искът е неоснователен. Процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната ел. енергия. Дължи се на
основание сключения между страните договор. СТИ е било в метрологична годност и с
дистанционен отчет. Била извършена проверка на обекта и на СТИ, като е установена
правилна схема на свързване. Обектът е присъединен на ниво „ниско напрежение“. Мястото
за присъединяване на обекта е ТП 1118. Спазени са всички законови изисквания и мястото
на мерене, предвид ПИКЕЕ. Двете атакувани от ищеца фактури са издадени на осн. чл. 12, т.
1 и чл. 12, т. 2 от сключения помежду им договор.
С обжалваното решение предявения отрицателен установителен иск е отхвърлен за
сумата от 2162,87 лв. и производството е прекратено по отношение сумата от 1081,44 лв.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция от
26.03.2021г. се установява, че страните по делото се намират в облигационни
правоотношения, в които „Изток Инвест 96“ ЕООД е клиент и потребител, а „Енерго Про
Продажби“ АД е доставчик от последна инстанция на ел. енергия. Договорът е подписан от
представители на двете страни, като подписите не са оспорени. Към договора е представено
Приложение 1, видно от което обектът, за който се доставя ел. енергия от ответното
дружество е с аб. номер **********.
Видно от фактура № ********** от 14.06.2021г. начисленото задължение на ищеца е
в размер на 2162,87 лв., а основанието е доставена ел. енергия за периода от 01.05.2021г. до
31.05.2021г.
Видно от фактура № ********** от 14.06.2021г. начисленото задължение на ищеца е
в размер на 1081,44 лв. с ДДС, а основанието е междинно плащане за м.06.2021г. – 50% от
стойността за месец май 2021г.
От Решение № Л – 410 от 01.07.2013г. на ДКЕВР се установява, че „Енерго Про
Продажби“ АД притежава лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция.
3
От допуснатата по делото СТЕ се установява, че процесният електромер АМТ В2Е с
фабричен номер 1127031800348442 е произведен през 2018г. Преминал е първоначална
метрологична проверка през 2018г. Метрологичната му годност изтича през 2022г. Към
месец май 2021г. електромерът е бил метрологично годен. Потребеното количество ел.
енергия за м.05.2021г. е в размер на 8032 кв.ч. Приложената цена за ел. енергия е изчислена
съобразно приложимата методика, посочена в чл. 2, т. 11 от договора от 26.03.2021г. В
случая е налице точно измерване на електрическата енергия. При такава ситуация се издава
фактура за процесния период, а именно от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. Общо за целия
период левовата равностойност на начислената електроенергия за доплащане от 8032 кв.ч. за
стопански абонати е 2162,87 лв. Обектът е присъединен на ниво НН (ниско напрежение).
Меренето се извършва също на ниво НН. Монтажът на електромерното табло, тип ТЕПО 1,
е на границата на собственост. Има положена нова кабелна линия НН от ТП 1118 до
електромерното табло. Мястото на измерване не е в точката на присъединяване с ТП 1118.
Меренето се извършва в електромерно табло, тип ТЕПО 1, на границата на собственост. В
открито съдебно заседание вещото лице заяви, че самото електронно табло е поставено на
мястото на фасадата на трафопоста. Мястото на присъединяване не е в трафопоста, а е в
самото електромерно табло. Границата на собственост е изходящите клеми от електромера в
електромерното табло.
Видно от допълнително споразумение от 17.10.2016г. към договор за присъединяване
на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, сключено между „Енерго – Про
Мрежи“ АД и „Еко Уикенд и Спа“ ЕООД на 20.05.2016г., мястото на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа е ТП 1118. Посочено е, че присъединяването на
обекта ще бъде извършено чрез монтаж на електромерно табло тип ТЕПО – 1Т на границата
на собственост, полагане на нова кабелна линия „ниско напрежение“ от ТП 1118 до ел.
табло, монтаж на средство за търговско измерване. „Еко Уикенд и Спа“ ЕООД е
дружеството, което е било собственик на обекта и е ползвало ел. мрежа за същия адрес.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е съществуването на валидно облигационно
4
правоотношение помежду им, основано на договор за доставка не електрическа енергия, по
силата на който ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че
процесната сума е начислена на основание редовен отчет на СТЕ за месец май 2021г.
Спорно се явява обстоятелството дали ответното дружество е доставило начисленото
количество ел. енергия и дали СТИ отговаря на нормативните изисквания и
местоположение.
Съгласно член 120, алинея 1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се измерва със СТИ – собственост на оператора на електропреносната мрежа,
оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна
мрежа -, разположени до или на границата на имота на клиента. Във втората алинея на
цитираната разпоредба е посочено, че границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно
изискванията на наредбата по член 116, алинея 7 и на правилата по член 83, алинея 1, точка
6.
С наредбата по член 116, алинея 7 от ЗЕ се определят условията и реда за
присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или
снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите
съоръжения и това е Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, в която с разпоредбата на член 28 е
регламентирано, че границата на собственост между електрическите съоръжения на
съответния мрежови оператор и тези на клиента се определя от начина на присъединяване и
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6/04.04.2014г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и
разпределителните ел. мрежи, електромерните табла се монтират до или на границата на
имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа.
С правилата по член 83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ се регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. В член 14, алинея 1 от действащите
ПИКЕЕ е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има
такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай е установено, че обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско
напрежение и измерването е също на ниво ниско напрежение. При това положение мястото
на измерване следва да бъде определено съгласно втората хипотеза на член 14, алинея 1 от
ПИКЕЕ, тоест мястото на присъединяване към електропреносната, съответно
5
електроразпределителната мрежа. Процесното СТИ е монтирано в електромерно табло,
разположено на фасадата на ТП 1118, тоест в точката на присъединяване към
електроразпределителната мрежа, което е видно от заключението на вещото лице по СТЕ. В
този смисъл е и изричната уговорка по допълнително споразумение № 1 от 17.10.2016г., от
която въззивникът е обвързан в качеството си на правоприемник на дружеството, сключило
договора за присъединяване. Установеното налага извод за спазване изискванията на чл.14,
ал.1 от ПИКЕЕ вр. чл.120, ал.1 от ЗЕ. От заключението на вещото лице се установява, че
процесното СТИ е технически изправно и метрологически годно, поради и което
измереното с него количество електрическа енергия е действително потребено и следва да се
заплати неговата равностойност от крайния потребител. Същата е коректно определена в
съответствие с нормативно определените цени за периода на всички предоставени услуги.
Посочената установеност по делото обосновава извод за наличието законно
основание на въззиваемата страна да начисли, респ. задължение на въззивника да заплати
сумата от 2162,87 лв., представляваща стойност за ползвана електрическа енергия за периода
от 01.05.2021г. до 30.05.2021г., за която е издадена фактура № ********** от 14.06.2021г.
Предвид наличието на влязло в законна сила решение по гр.д. № 12525/2022г. на ВРС, част
от предмета на което е начислената сума за междинно плащане за месец 06.2021г. – 50 % от
стойността на задължението за месец 05.2021г., за която е издадена фактура с номер
********** от 14.06.2021г., искът в тази част се явява недопустим.
Съвпадащите правни изводи на двете съдебни инстанции налагат потвърждаване на
обжалваното решение.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1092 лв. с ДДС. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за
основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел.
енергия, производството е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е
имало спор по фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., в редакцията
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 13.10.2022г., а именно
824,52 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2422/21.07.2022г., допълнено с определение №
12404 от 08.11.2022г., постановено по гр. дело № 16827/2021г. на ВРС, X-ти състав
ОСЪЖДА „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр. Варна,
6
ул. „Орех“ № 1 да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г
сумата от 824,52 лв. /осемстотин двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7