РЕШЕНИЕ
№…59
гр. Самоков, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Н. сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1286 по описа на съда за
Й.И.А. *** е предявил срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София
иск за заплащане на сумата 1663,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение
за извънреден труд, положен в периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 17.12.2019
г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 250,00 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото формирано
по тримесечия главно задължение, за период с начални моменти от първо число на съответния
месец, следващ месеца на настъпване на изискуемостта на плащането, до общ краен
момент – 17.12.2019 г.
Ищецът
твърди, че работи по служебно правоотношение в ответната Областна Дирекция на Министерството
на вътрешните работи – София (ОДМВР – София) и изпълнява служебните си
задължения в Районно управление (РУ) – Самоков. Твърди, че в исковия период е
полагал нощен труд, който поради липсата на изрична регламентация не е
преизчислен, а е следвало при прилагане на Наредба за структурата и организацията
на работната заплата да бъде преизчислен с прилагане на коефициент 1.143 към
дневен труд. При дължимото според ищеца преизчисление за него бил формиран
извънреден труд, възнаграждение за който се претендира в горепосочения размер.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по изцяло
правни съображения, които се свеждат до неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и съдържащия се в нея
механизъм за преизчисляване на нощния труд към дневен с посочения коефициент
поради специалния статут на ищеца като държавен служител в системата на МВР.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Д. Симитчиев, който заявява, че поддържа исковете.
Ответникът се представлява от
пълномощника си юрк. П. Иванова, която заявява, че оспорва исковете и поддържа
становището по тях, изразено с отговора на исковата молба.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са обективно съединени искове – с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР – в редакцията на тази
разпоредба, действаща в исковия период, обн. ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание
допустими, а по основателността им съдът намира следното:
Страните не спорят за обстоятелствата, които се
установяват и от събраните по делото доказателства, че в исковия период ищецът е
бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно
правоотношение с ответната ОДМВР – София като държавен служител - полицейски
орган, както и че в същия период той е полагал нощен труд.
Установява се от приетото по
делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че в
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на работни смени
съобразно месечни графици, както и че периодът, за който се заплаща нощен труд
на ищеца в ответната ОДМВР – София, е на тримесечия, като справките за
положения нощен труд се подават от РУ – Самоков. Изплащането е в месеца,
следващ съответното тримесечие. За отработения нощен труд по 8 часа на смяна на
ищеца е заплащано възнаграждение по 0,25 лв. на час. От експертното заключение
се установява размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца по години,
както и че за процесния период същият е полагал нощен труд и часовете нощен труд
общо са в размер на 1680 часа. За тези часове нощен труд на ищеца е заплатено
възнаграждение по 0,25 лв. на час (колона 5 от заключението по ССчЕ).
Установява се също, че ако нощният труд бъде преизчислен в часове при
коефициент 1,143, той ще възлиза на 1920 часа, като разликата, за която не е
заплатено възнаграждение е от 240 часа (колона 7 от заключението по ССчЕ).
Вещото лице е посочило, че преизчислените 240 часа като извънреден труд,
формират възнаграждение на база основното часово трудово възнаграждение на
ищеца увеличено с 50 % – в размер на 1694,25 лв. (колона 10 от заключението по
ССчЕ), което не е изплатено. Размерът на лихвата за забава върху преизчислените
суми за приравнения нощен към дневен труд на тримесечна основа считано за
период с начални моменти от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане, до общ краен момент 17.12.2019 г., възлиза на 216,66 лв. Съдът
кредитира заключението по ССчЕ като компетентно изготвено въз основа на
обективните данни за полагания от ищеца нощен труд в процесния период.
Въз основа на събраните
доказателства съдът приема за установено, че в процесния период ищецът е
положил общо 1680 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1920 часа дневен труд. От тях
извънреден труд представляват 240 часа, за които ищецът има право на
възнаграждение в размер 1694,25 лв.
Основният спорен въпрос между
страните е правен – дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове
дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143
и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
съответно да се начисли и заплати като такъв.
В настоящия си състав съдът
намира, че този спорен въпрос следва да получи положителен отговор.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според действащата в процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 9 (понастоящем
ал. 10) от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Обстоятелството, че в действащата
в процесния период Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.
ДВ, бр. 60/2016 г.) липсва разпоредба за превръщането на нощните часове в
дневни, каквато е била разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от отменената с нея Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.
69/2014 г.) не може да обоснове извод, че такова превръщане в процесния
период е недопустимо за държавните служители – полицейски органи съгласно чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Едва с § 52 на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/2020 г., в
сила от 11.07.2020 г. по арг. от § 105 от този закон) е създадена новата ал. 4
на чл. 187 от ЗМВР, с която превръщането на нощните часове в дневни за държавните
служители в МВР е получило специална законова регламентация, но тази разпоредба
е влязла в сила след края на процесния период, поради което не намира приложение
към конкретния случай.
В целия процесен период е действала
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007
г.). В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ /8:7 = 1,143/.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата следва да се
приложи по аналогия с оглед съществуващата празнота в специалната подзаконова
нормативна уредба в процесния период. Тази аналогия е допустима с оглед
установения в чл. 16 от Конституцията на Република България принцип на защита
на труда и този принцип е валиден независимо от вида на правоотношението, по
което трудът се полага. Това особено важи за нощния труд съгласно легалното му
определение, дадено в чл. 140 от КТ. Не следва лице, което полага нощен труд по
трудово правоотношение да се окаже в по-благоприятно положение относно
изчисляването и заплащането на този труд от лице, което също полага нощен труд
по служебно правоотношение. Обстоятелството, че за държавните служители в МВР
са установени по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено
време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното
им правоотношение, по-ранно пенсиониране и други, е неотносимо към защитата на
положения от тях нощен труд, поради което е неоснователен доводът на ответника
в отговора на исковата молба, че предвид тези „привилегии” преизчисляване на
нощния труд в дневен в исковия период не било необходимо и било нормативно
изоставено. Неоснователен е и доводът на ответника, че служителят би получил
два пъти увеличение на възнаграждението си – веднъж по 0,25 лв. за всеки час
положен нощен труд и още веднъж – след превръщането на нощните часове в дневни.
Не е спорно, че за положения от ищеца нощен труд му е начислено и платено
възнаграждение в процесния период, но за тази част от нощния труд, която след
превръщането на нощните часове в дневни се явява извънреден труд, на същия се
дължи възнаграждение на отделно основание.
Ето защо съдът намира исковата
претенция за доказана по основание. При липсата на изменение на иска за възнаграждение
за извънреден труд по реда на чл. 214 от ГПК и в съответствие с диспозитивното
начало същият следва да бъде уважен в предявения му размер, въпреки че според
заключението на ССчЕ възнаграждението за извънреден труд се установява в по-голям
размер от заявения с исковата молба. Върху главницата от 1663 лв. следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на тази сума. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава е основателен до размера 216,66 лв. съгласно
ССчЕ и в този размер следва да бъде уважен, а за разликата над него до
предявения размер от 250 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. Поради това и с оглед
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК по сметка на Самоковския районен съд разноските, включващи
дължимата държавна такса за производството съобразно материалния интерес в
установения от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК размер от 116,52 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице в размер 45 лв. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер 350 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
което не е прекомерно с оглед броя и цената на исковете. От тази сума
ответникът следва да заплати на ищеца част в размер 343,90 лв., съразмерна на
уважената част от исковете. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение,
определимо в размер на 100 лв. по Наредбата за заплащане на правната помощ,
което е дължимо от ищеца пропорционално на отхвърлената част от исковете до
размер на 1,74 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – София, с адрес гр.
София, ул. „Гео Милев” № 71, да заплати на Й.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***, .. на основание чл. 187, ал.
5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн.
ДВ, бр. 81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата 1663,00 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за период от 17.12.2016
г. до 17.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба на 17.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата 216,66 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно
задължение за период с начални моменти от 01.01.2017 г. до 01.10.2019 г. и общ
краен момент 17.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.А. срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – София иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД В ЧАСТТА МУ за разликата над 216,66 лв. до пълния предявен
размер от 250,00 лв. за същия период, като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, да заплати
на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, ..,
сумата 343,90 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Й.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, сумата 1,74 лв. за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, с адрес гр. София, ул.
„Гео Милев” № 71, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 116,52
лв., представляваща държавна такса по уважените искове, както и сумата 45,00
лв., представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза, както и по 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителни листа за всяка от присъдените суми, в случай, че те не бъдат
внесени доброволно.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: