№ 384
гр. Сливен, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500480 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Подадена е жалба от юриск.Й., пълномощник на „ ЕОС Матрикс“
ЕООД - взискател по изпълнително дело № 20179150401120 против
разпределение на постъпили суми от 30.08.2021 г. на ЧСИ Гергана Грозева.
В жалбата се твърди, че изготвеното разпределение е неправилно. С
привилегия при разпределение следвало да се ползват сумите само за ДНИ
(данък недвижими имоти), но не и ТБО ( такса битови отпадъци). В тази
насока имало практика на съдилища от Софийския апелативен район. Моли
се изготвеното разпределение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
По делото е постъпило становище от Община Сливен, в което е
посочено, че жалбата е неоснователна. Моли се същата да не бъде уважена.
По делото не са постъпили становища от останалите заинтересовани
лица по изпълнителното дело.
В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ Гергана
Грозева подробно е описала фактологията по делото и въз основа на нея се
сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Развити са подборни
съображения относно неоснователността на жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
1
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20179150401120 по описа на ЧСИ Грозева
първоначално е образувано по молба на „ СИБАНК“ АД с правоприемник
„ОББ“ АД против „ ТОНИ КА“ ЕООД със седалище гр. Сливен за събиране
на задължения по изп.лист от 07.06.2010г. Вземането на взискателя „ ОББ“
АД е било цедирано на „ ЕОС Матрикс“ ЕООД и той е бил конституиран като
взискател по делото на 11.04.2018г. По делото е имало възбранен имот, който
след множество опити за продажба е бил продаден на 28.05.2021г. за сумата
от 70 001.00лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила. На 30.08.2021г.
е било извършено разпределение на постъпилите муси между взискателите по
делото. В полза на Община Сливен ( присъединен взискател по право) били
разпределени суми в общ размер на 33 202.24лв., от които 16 501.94лв. –
данък недвижими имоти и 16 700.30лв. – таса битови отпадъци. Останалите
разпределени суми не са предмет на обжалване.
Извършеното разпределение било съобщено на жалбоподателя на
31.08.2021г., а частната жалба е депозирана на 03.09.2021г. – в рамките на
законоустановение тридневен срок.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата
е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Неоснователно е оплакването от неправилно присъединени такси за
ДНИ и ТБО. Съществува трайна и константна практика, както на СлОС, така
и на БАС ( Р 359/19.08.2019 г. БАС по ч.гр.д. 282/2019г., Р 578/19.08.2019 г.
СлОС по в.гр.д. 403/2019г., Р 564/02.08.2019 г. на СлОС по в.гр.д. 393/2019 г.),
че вземанията за ДНИ и ТБО са превилигеровани вземания и се събират с
предпочитание по правилата на чл. 136 ал. 1 т.2 от ЗЗД. Таксата "битови
отпадъци" за имота представлява общинско вземане, което е изрично
регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. З от ДОПК като публично, Местните
такси са публични вземания и поради това, че приходите от тях постъпват в
общинските бюджети на осн. чл. 9а, ал. З, ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци
възниква по повод собствеността върху недвижим имот находящ се на
територията на определена община. За възникване на задължението е
достатъчно съответната община да предоставя услугата на цялата си
2
територия. Таксата битови отпадъци се начислява за плащане от лицата,
които са данъчно задължени за заплащане на данъка върху недвижимата
собственост съгласно чл. 64 ЗЦГДТ, а не от лицата, които се ползват от
услугата, т. е. таксата не се дължи за ползването на услугата, а за
предоставянето й. Юридическите белези на таксите и данъците са еднакви-и
таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно
преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а
методът на правно им регулиране е властнически. Привилегиите по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД са регламентирани с влизане в сила на закона от 1951 г. и не са
променени, независимо от настъпилите промени на публичните субекти с
приемането на ЗМДТ от 1998 г. Несъмнено нормите, създаващи право на
предпочтително удовлетворяване при принудителното изпълнение са
императивни и не подлежат на разширително тълкуване, но това не изключва
тяхното смислово тълкуване. Действителният смисъл може да бъде разкрит
при съпоставката с други норми, създаващи привилегии на публичните
субекти при събиране на вземанията им. В този смисъл е разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 6 ТЗ, според която държавата и общините са поставени в един
ред по отношение вземанията им за данъци и такси. Ето защо възражението е
неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като
такава следва да я остави без уважение.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на юриск.Й., пълномощник на „ ЕОС
Матрикс“ ЕООД - взискател по изпълнително дело № 20179150401120 против
разпределение на постъпили суми от 30.08.2021 г. на ЧСИ Гергана Грозева.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред БАС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4