РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Ямбол, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20222300600096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Б., подадена чрез
пълномощника – адв. Д.А. срещу Присъда № 260077/27.09.2021 г.
постановена по НЧХД № 1520/2020 г. по описа Районен съд – Сливен, с която
въззивницата е призната за виновна в това, че на **.**.****г. в гр. ****** в
сграда на „********* ******" ЕАД е казала на П. Г. Г. нещо унизително за
нейната чест и достойнството, в нейно присъствие, а именно „Умри мъстийо
мръсна, жива да не си, че ми причиняваш това" - престъпление по чл. 146,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78А от НК е освободена от
наказателна отговорност като е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваната присъда е
незаконосъобразна и несправедлива. Сочи се, че след анализ на събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че въззивницата е
извършила престъплението, за което е привлечена към отговорност. Твърди
1
се, че съдът, кредитирайки неправилно показанията на св. П. К. и св. С. К. и
игнорирайки показанията на Б. и Б., които са непосредствени свидетели, е
приел за установена фактическа обстановка, която е различна от
действителната. Жалбоподателката твърди, че от фактическа страна не е
изяснен по категоричен начин и факта, дали действително е изрекла
посочените обидни думи и дали действително същите са били насочени към
частната тъжителка, за да е налице престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.
Въззивницата счита, че от субективна страна също не са се събрали
доказателства, че К.Б. е изрекла обидни думи по адрес на Г. и то такива,
засягащи нейното достойнство и чест, действайки с пряк умисъл. Настоява се
въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимата за невиновна в извършване на
престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.
В открито съдебно заседание въззивницата К.Б., редовно
призована, не се явява. За нея се явява адв. А., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Пледира се присъдата на Районен съд –
Сливен да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна.
Въззиваемата П.Г., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. Х., която оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на атакуваната
присъда.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно
възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:
П.Г. работи като юрисконсулт в „********** - *****" ЕАД,
където се съхранявали радиатори, иззети и приети за пазене вследствие на
извършен опис на движими вещи. Такива радиатори са били иззети и по
2
изпълнително дело № ***/****г. по описа на ЧСИ М. М., длъжник по което е
св. В. Б.. На **.**.****г., около 14,30 часа, при посещението си в
„********** - *****" ЕАД, подсъдимата и съпругът били посрещнати от
частната тъжителка и нейният колега- М. Д.. Последните завели семейство Б.
до склада, където се съхранявали част от радиаторите, при което подсъдимата
се възмутила, че тези радиатори не били нейни. Дошъл и св. П. К. –
изпълнителен директор на дружеството. Част от радиаторите били
натоварени, след което семейство Б. със своя автомобил и св. К., заедно с
П.Г., двамата с автомобила на св. К. се запътили към друг склад, където също
имало радиатори. Подсъдимата и нейния съпруг били уведомени, че ще им
бъде нужна помощ, тъй като радиаторите са тежки и се намират на втория
етаж, поради което семейство Б.и извикали сина си - Г. Б. да помага, като през
това време започнали да пренасят радиаторите. При пренасянето,
подсъдимата и нейният съпруг изпуснали един от радиаторите, при което В.
също паднал, но не бил нито агресивен, нито обиждал, за разлика от К. Б.,
която изпуснала нервите си и изрекла следните обидни думи по адрес на П.Г.:
„Умри мастийо мръсна и жива да не си". При тези думи, частната тъжителка
се разплакала и била заведена в автомобила на св. К. от последния, а след
като си тръгнали семейство Б., П., тъй като не се чувствала добре, поискала от
св. К. да бъде освободена, за да се прибере.
По това време в сградата, на втория етаж до лабораторията,
докато се разигравали тези събития, се намирал и св. С. К., който е бил
посрещнат от частната тъжителка Г., за да вземе дестилирана вода за
разреждане на сварена от него ракия. Св. К. възприел случващото се
непосредствено- видял изпуснатия радиатор и чул следните обидни думи:
„мастийо мръсна, да умреш, жива да не си", отправени от подсъдимата към
частната тъжителка. По това време тубите с дестилирана вода на св. К. били
изнесени, взел ги и си тръгнал.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата
обстановка въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели: П.
К., С. К., Г. Б., частично от показанията на св. В. Д. и въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
3
На тези доказателства първоинстанционният съд, в частите, които
е кредитирал, резонно се е доверил. Въззивният съд ще отбележи, че
правилно Районен съд – Сливен е акцентирал на показанията на свидетелите
П. К. и С. К., за които е преценил правилно, че са логични, последователни и
безпротиворечиви, пресъздаващи непосредствените впечатления на двамата
преки и незаинтересовани от изхода на делото свидетели на случилото се.
Правилно районният съд не е кредитирал показанията на св. В. Б.
и обясненията на подсъдимата, тъй като противоречат на останалия
доказателствен материал, кредитиран от съда. Правилно съдът е отчел и
заинтересоваността на последните от изхода на делото. Освен това правилно
не е кредитирал показанията на св. В. Д. в частта, в която се цели да се
докаже, че подсъдимата не е конфликтна личност и че изречените думи не
фигурират в нейния речник, тъй като свидетелката не е очевидец, а и
пресъздава какво е поведението на К.Б. в нормална ситуация, а не когато
последната е ядосана.
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност
решаващият съд правилно е приел за установена описаната по отношение на
главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява
дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този
процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да
стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция
на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на
онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно
наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 –
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 –
характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите
обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук
настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие доказателства
които не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития,
съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради
своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници –
писмени документи, заключения на вещи лица, показания на
4
незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски
възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая
решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на свидетелски
показания на очевидци, незаинтересовани от изхода на делото и писмени
доказателства и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика,
правилно е установил главния факт в процеса.
Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от Районен
съд – Сливен и настоящия състав по същество са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват
фактите относно извършеното деяние, авторството, времето и мястото на
извършване на престъплението – отправяне на думи от страна на
подсъдимата, унизителни за честта и достойнството на П.Г., по адрес на
последната и в нейно присъствие, а именно: „умри мастийо мръсна, жива да
не си че ми причиняваш това" .
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 146, ал. 1 от НК, затова че на **.**.****г. в гр. Сливен в сграда на
„**********-*****" ЕАД е казала на П. Г. Г. нещо унизително за нейната чест
и достойнство в нейно присъствие, а именно „умри мастийо мръсна, жива да
не си че ми причиняваш това".
От съвкупната преценка на кредитираните доказателства по
делото (посочени напред в изложението) се установява по безспорен начин
авторството на престъплението, като в тази насока Районен съд – Сливен е
изложил достатъчни аргументи, които въззивният състав споделя и счита за
ненужно да ги преповтаря детайлно. Безспорно в такава насока се
показанията на свидетелите П. К. и С. К.. ЯОС се солидаризира c тези мотиви
на първостепенния съд, като намира, че свидетелските показания са логични,
пресъздават непосредствените впечатления на свидетелите от това, което са
видели и чули, незаинтересовани са и показанията им са житейски обясними.
Изпълнителното деяние на обидата има две форми. Първата му
5
форма се осъществява чрез думи (изрично) и се заключава в казване на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.
Втората форма на изпълнителното деяние на обидата се осъществява чрез
действие, жест (мълчаливо) и се заключава в извършване на нещо унизително
за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.
В случая е налице първата форма на изпълнителното деяние,
което е осъществено чрез изричането на унизителни за честта и
достойнството думи по адрес на П.Г. в нейно присъствие. Безспорно от
обективна страна подс. К.Б. е осъществила всички признаци от състава на
престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК, като вследствие на казаните от нея
обидни думи по адрес на П.Г. и в нейно присъствие, на последната са били
засегнати честта и достойнството , оценката за себе си причинени. ЯОС
намира, че в конкретния случай е налице каузалитет между действията на
подсъдимата и причиненото на частния тъжител.
Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на
районния съд, че от субективна страна деянието е осъществено от подс. К.
Б. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Тя е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е
съзнавала, че казаните от нея думи по отношение на тъжителката са
унизителни за честта и достойнството й, но е целяла те да бъдат възприети от
нея и да я засегнат. Подсъдимата, като човек с достатъчен житейски опит,
логично е целяла настъпването именно на такъв резултат и действията ,
предвид настъпилия инцидент, по повод на който са изречени обидните думи,
показват едно целеустремено поведение, насочено към засягане честта и
достойнството на частната тъжителка.
Ето защо ЯОС счита, че правилно решаващият съд е приел, че
подс. К. Б. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което я е признала за виновна
по така предявеното ѝ обвинение.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Въззивният съд намира за неоснователно твърдението на
въззивницата, че съдът, кредитирайки неправилно показанията на св. П. К. и
6
св. С. К. и игнорирайки показанията на Б. и Б., които са непосредствени
свидетели, е приел за установена фактическа обстановка, която е различна от
действителната.
ЯОС, счита, че всички доказателствата, кредитирани от Районен
съд – Сливен и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват
фактите относно извършеното деяние, авторството, времето и мястото на
извършване на престъплението – изричане на унизителни за честта и
достойнството думи по адрес на П.Г. в нейно присъствие, а именно: „Умри
мастийо мръсна, жива да не си, че ми причиняваш това“. Кредитираните
показания на св. К. и св. К. по съществото си разкриват непосредствените
възприятия на двамата свидетели, които са присъствали на мястото, където е
извършено деянието, като последните съдът намира за незаинтересовани от
изхода на делото лица, поради което ползва с доверие показанията им и не
намира основания да се съмнява в тяхната достоверност. Районният съд
внимателно е проверил всички събрани доказателства по делото и е направил
съответните логически изводи. Всеки един извод е следствие от направен
анализ на доказателствения материал, събран по делото, и кореспондира с
последния.
Въз основа на изложеното, ЯОС намира установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка за правилна.
Относно възражението, че от субективна страна също не са се
събрали доказателства, че К.Б. е изрекла обидни думи по адрес на Г. и то
такива, засягащи нейното достойнство и чест, действайки с пряк умисъл,
същото ЯОС намира за неоснователно по вече изложени по-горе
съображения, които смята за ненужно да преповтаря.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Материалната норма предвижда за осъщественото престъпно
деяние по чл. 146, ал. 1 от НК наказание „Глоба” от хиляда до три хиляди
лева.
Обосновано и правилно, при индивидуализацията на наказанието,
7
РС – Сливен е съобразил, че от умишленото престъпление няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, а подсъдимата К.Б. е с чисто съдебно
минало, поради което са налице формалните предпоставки за
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по смисъла на чл. 78а, ал. 1 от НК – кумулативно
изискуемите от закона предпоставки, несъмнено са налице. При определяне
на конкретният размер на административното наказание, решаващият съд
правилно е преценил ниската степен на обществена опасност на дееца. В този
смисъл правилно и обосновано е отмерено наказание „Глоба” в минималния
законов размер от 1000 лева – наказание с което биха се изпълнили
генералната и специална превенция, визирани в нормата на чл. 36 от НК.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260077/27.09.2021 г. постановена
по НЧХД № 1520/2020 г. по описа Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8