№ 845
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110117654 по описа за 2022 година
„,,,,,”АД е предявил срещу И. П. Ч. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумите, както следва: 17682.31 лева, представляваща неоснователно получена
от ответницата сума, формирана като сбор от осъществени от нея трансакции
в периода 05.03.2020-29.01.2021, 373.32 лева за мораторна лихва върху
главницата за периода от 14.01.2022-31.03.2022, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът излага, че между страните е сключен договор за дебитна карта
от 29.11.2010, по силата на който е открита на ответницата банкова сметка с
IBAN BG3,,,,,27 при ищеца, за което е издадена и дебитна карта, като
платежният инструмент е бил многократно преиздаван.Посочва, че дебитната
карта е използвана от ответницата и в периода 05.03.2020-
29.01.2021.Допълва, че по сметка на ответницата са постъпвали суми,
предени от съпруга й Але,,,,,ев, отразявани по 2 канала.Пояснява, че по
първия канал постъпленията са били под формата на авторизационно
електронно съобщение, осчетоводявани са в левова равностойност в рамките
на секунди, под формата на незабавен превод, а по втория канал-няколко дни
по-късно се получава файл със същия авторизационен код, който също е
1
осчетоводяван и сметката на ответницата е заверявана отново със същата
сума чрез разчетна операция VISA.Твърди, че поради това едни и същи
преводи с еднакъв авторизационен код на наредителя са осчетоводявани 2
пъти, като разликата в сумите се дължи на разликата във валутния курс за
съответната дата. Посочва, че след повторното заверяване ответницата е
усвоявала наличните средства по сметката си чрез извършване на трансакции
в периода 05.03.2020-29.01.2021, надхвърлящи с общо 17 682.31 лева
действително получените от нея суми по банковата сметка.Твърди, че е
изпратил на ответницата покана за доброволно изпълнение на задължението
за възстановяване на процесната сума, връчена чрез ЧСИ Борис Велинов на
31.12.2021.Претендира и лихва за забава.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен
представител е подала отговор на исковата молба. Твърди, че при
осъществяването на всяка от трансакциите е действала
добросъвестно.Навежда твърдение за неизпълнение на задълженията на
банката за уведомяване на обслужващия картата оператор за размера на
покритието по банковата сметка, респ.за одобрявае на трансакциите.Твърди,
че клаузата на чл.33, ал.2 от ОУ е неравноправна.Оспорва поканата за
доброволно изпълнение да е валидно връчена.Оспорва акцесорната претенция
за лихви.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор №91 от 29.11.2010г. за дебитна карта за
физически лица Visa Electron, сключен между „,,,,,”АД и И. П. Ч..
По делото е представено искане от 08.02.2018г. за издаване на дебитна
карта за физически лица от И. П. Ч..
С протокол от 08.02.2018 е предоставена на И. П. Ч. дебитна карта
заедно с ПИН код.
С покана за доброволно изпълнение от 16.11.2021 „,,,,,”АД е поканила
И. П. Ч. да възстанови сумата от 17 682.31 лева, с която неоснователно се е
обогатила.Видно от разписката поканата е връчена при условията на чл.47 от
ГПК.
2
По делото е представен и протокол за удостоверяване връчването на
квижа от 31.12.2021г.
По делото е представено и извлечение от разплащателната сметка в
лева на И. П. Ч..
Съгласно заключението на ССЕ има двойни заверки на постъпления по
сметка с IBAN BG3,,,,,27 с титуляр И. П. Ч., тъй като постъпленията са се
отразявали по два канала.По първи канал постъпленията са били под формата
на авторизационно електронно съобщение, осчетоводени са в левова
равностойност в рамките на няколко секунди и са постъпили по сметката на
ответника.По друг канал няколко дни по-късно се получава файл със същия
авторизационен код, който също е осчетоводен и със съответната сума в лева
отново е заверена сметката на ответника.По тази причина едни и същи
преводи с еднакъв авторизационен код на наредителя са осчетоводени два
пъти в банковата сметка, по която е издадена дебитната карта и тя е заверена
двойно с незначителна разлика в сумата в лева, дължаща се на разлика във
валутния курс за съответната дата.Двойно заверените постъпления по
сметката на ответника са ,както следва: постъпления по първи канал –
17 710.59 лева и постъпления по втори канал -17 682.31 лева.Съгласно
заключението на ССЕ по сметката на ответницата са постъпили суми-29 броя
в общ размер на 776 500 рубли от нейния съпруг Але,,,,,ев.Съгласно
заключението на ССЕ всички преведени по сметката на ответницата суми
/включително и двойно преведените/ са усвоени напълно от И. П. Ч..Съгласно
заключението на ССЕ за периода от 05.03.2020 до 29.01.2021 неправомерно
получените суми от И. П. Ч. , преведени от нейния съпруг Але,,,,,ев са в
размер на 17 682.31 лева /втори канал/.Съгласно заключението на ССЕ
мораторната лихва върху неправомерно получената сума от И. П. Ч. в размер
на 17 682.31 лева за период от 15.01.2022 до 01.04.2022, е в размер на 373.32
лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор №91 от 29.11.2010г. за дебитна карта за
физически лица Visa Electron е издадена от „,,,,,”АД в полза на ответницата
И. П. Ч. дебитна карта..Ответницата не оспорва подписа си в договора.
С оглед на което съдът приема, че ищецът и ответницата са в
облигационни отношения по силата на договора за дебитна карта.
3
По делото е представено искане от 08.02.2018г. за издаване на дебитна
карта за физически лица от ответницата И. П. Ч..
С протокол от 08.02.2018 е предоставена на ответницата И. П. Ч.
дебитна карта заедно с ПИН код.Видно от отбелязването ответницата е
предала старата си карта и е получила карта 4880*********1278.Ответницата
не оспорва подписа си в протокола за получаване на картата.С оглед на което
съдът приема, че ответницата е получила издадената нова дебитна карта.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че има двойни
заверки на постъпления по сметка с IBAN BG3,,,,,27 с титуляр И. П. Ч., тъй
като постъпленията са се отразявали по два канала.По първи канал
постъпленията са били под формата на авторизационно електронно
съобщение, осчетоводени са в левова равностойност в рамките на няколко
секунди и са постъпили по сметката на ответницата.По друг канал няколко
дни по-късно се получава файл със същия авторизационен код, който също е
осчетоводен и със съответната сума в лева отново е заверена сметката на
ответницата.По тази причина едни и същи преводи с еднакъв авторизационен
код на наредителя са осчетоводени два пъти в банковата сметка, по която е
издадена дебитната карта и тя е заверена двойно с незначителна разлика в
сумата в лева, дължаща се на разлика във валутния курс за съответната
дата.Двойно заверените постъпления по сметката на ответника са ,както
следва: постъпления по първи канал – 17 710.59 лева и постъпления по втори
канал -17 682.31 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че за периода от
05.03.2020 до 29.01.2021 неправомерно получените суми от И. П. Ч. ,
преведени от нейния съпруг Але,,,,,ев са в размер на 17 682.31 лева /втори
канал/.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че всички
преведени по сметката на ответницата суми /включително и двойно
преведените/ са усвоени напълно от И. П. Ч..
С оглед на което съдът приема, че с повторно получените постъпления
по сметката и с усвояването им ответницата се е обогатила неоснователно.
Възраженията на ответницата за отпуснат овърдрафт са ирелевантни по
делото.
В случая е доказано имуществено разместване между патримониума на
ищеца и патримониума на ответницата с двойно преведените и осчетоводени
4
суми в размер на 17 682.31 лева.
Ответницата не е доказала основание за задържане на сумите.От
заключението на ССЕ се установява, че сумите са усвоени изцяло.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съгласно Тълкувателно решение №5/2017 от 21.11.2019 на ВКС при
връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да
изпълни.Когато кредиторът е дал допълнителен срок в поканата за
изпълнение, забавата ще настъпи с изтичане на този срок.
Видно от протокола за удостоверяване връчване на книжа ответницата е
уведомена за дължимите суми с покана за доброволно изпълнение, връчена й
по реда на чл.47 от ГПК на 31.12.2021. В поканата е предоставен срок за
доброволно изпълнение 2 седмици от получаване на поканата.
С оглед на което ответницата е изпаднала в забава, считано от
14.01.2022, като от този момент се дължи и лихва за забава.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че лихвата за забава
за периода от 14.01.2022-31.03.2022 възлиза на сумата от 373.32 лева.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 722.23 лева за държавна такса, сумата от 1060 лева – адвокатско
възнаграждение, 150 лева – депозит за ССЕ, 800 лева – депозит за особен
представител.По отношение на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същото е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат
5
от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба №1,
възлиза на сумата от 2025 лева.Размерът на адвокатското възнаграждение от
1060 лева е под минималния размер.Независимо, че същото е заплатено на
двама адвокати, на ищеца се дължи адвокатското възнаграждение в
минимален размер за един адвокат.В случая адвокатското възнаграждение е в
размер по- малък от минималния размер за 1 адвокат.Поради това
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
С оглед на изложеното в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 2732.23 лева, от които 722.23 лева- държавна такса, 1060
лева – адвокатско възнаграждение, 150 лева – депозит за ССЕ и 800 лева –
депозит за особен представител.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. Ч., ЕГН**********, с адрес:,,,,,д, ул. ,,,,,,”№37, със
съдебен адрес:гр.,,,,н”№9, ет.2, чрез адв. Обидимска-особен представител, да
заплати на „,,,,,”АД, ЕИК83,,,,едалище и адрес на управление:гр.С,,,,,ля”7, със
съдебен адрес:гр.София, ул. „6-ти септември”№12, чрез адв. С., на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 17682.31 лева,
представляваща неоснователно получена от И. П. Ч. сума, формирана като
сбор от повторно получени суми и осъществени от нея трансакции в периода
05.03.2020-29.01.2021, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от
373.32 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2022-
31.03.2022.
ОСЪЖДА И. П. Ч., ЕГН**********, с адрес:,,,,,д, ул. ,,,,,,”№37, със
съдебен адрес:гр.,,,,н”№9, ет.2, да заплати на „,,,,,”АД,ЕИК83,,,,едалище и
адрес на управление:гр.С,,,,,ля”7, със съдебен адрес:гр.София, ул. „6-ти
септември”№12, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2732.23 лева-
6
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7