Р Е
Ш Е Н
И Е
05.04.2021г.
Казанлъшкият районен съд,
наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието
на секретаря Елена Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН
дело №70/2021г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №24-002828/ 21.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Стара Загора. Районна потребителна кооперация-Г. останала недоволна от наложеното й наказание и
моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши
цялостна проверка на констативния акт/АУАН/ и наказателното постановление, като
прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът
приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение №24-002828
от 03.12.2020г., е приел за доказано, че при извършена проверка от негови
служители по спазване на трудовото законодателство на 03.12.2020 г. на място в
Районна потребителна кооперация-Г., находяща се в град Г., на ул.„***, по
представени документи било установено, че РПК-Г. в качеството си на работодател
не е изпълнила, на горепосочения адрес, в срок до 02.11.2020г., задължително
предписание, дадено от контролен орган-Дирекция „Инспекция по труда“-Стара
Загора, на основание чл.404,ал.1,т.12 от Кодекса на труда с протокол №ПР2028208
за извършена проверка на 30.09.2020г. и 05.10.2020г., връчен на 06.10.2020г., а
именно: „Работодателят РПК-Г. да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършена работа на В.К.У.за месец февруари 2020г. в размер на 732,52лв.- чиста
сума за получаване за изработените от нея 20 дни през месец февруари
2020г./видно от ведомост за заплати за месец февруари 2020г. на РПК-Г./, съгласно
изискването на чл.128,т.2 от Кодекса на труда, със срок на изпълнение
02.11.2020г.
Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“-Стара Загора приел, че с горните действия РПК-Г. е нарушила
разпоредбата на чл.415,ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416,ал.5, във
вр. с чл.415,ал.1 от КТ, й наложил имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и
петстотин/ лева.
Актът бил съставен на 03.12.2020г. в
присъствието на представляващата кооперацията
И.П. и предявен на същата, която не е възразила срещу него. Не го е сторила и с
писмено възражение в 3-дневния срок, съгласно чл.44 от ЗАНН. Така на 21.12.2020г.
наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното НП.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя М.Д.И., АУАН
№24-002828/ 03.12.2020г., НП №24-002828/21.12.2020г., протокол от извършена
проверка и други. Показанията на свидетелката И. съдът кредитира напълно,
доколкото същите са последователни, обективни, непротиворечиви и кореспондират
с останалия събран по делото доказателствен материал.
Настоящият
състав констатира, че при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка
за отмяна на НП на това основание.
В акта,
а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и
ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той е сторил,
в развилото се съдебно производство.
Със
специален закон- Кодекс на труда са уредени отношенията между работници и
служители от една страна и работодатели от друга, както и реда за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
каквото в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото възнаграждение,
като в правомощията именно на служителите на „ИТ“ е вменено задължението за
проверки и налагане на принудителни административни мерки, регулиран е реда и
основанията за тяхното прилагане и възможността за контрол от страна на съда. Ето защо и даването на
задължителни предписания от Д„ИТ“ и последващият контрол по изпълнението им и
издаването на НП при неизпълнение от страна на задължените лица не е самоволна,
а строго регламентирана дейност.
Закрилата
на труда и осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са сред
основните права на човека, посочени и от Конституцията/чл.48,ал.5/, като
Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на условия за
осъществяване на това право/чл.48,ал.1/.
В
случая даденото задължително предписание е индивидуален административен акт,
който поради неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен
акт, който е породил целените с него правни последици, включително ангажиране
на административно-наказателна отговорност за адресата.
Следва също
да се има предвид, че макар съдържанието на предписанието- да се изплати
уговорено трудово възнаграждение на работник,да съвпада с правилото за
поведение,регламентирано в чл.128,т.2 от КТ,то същите две деяния-по чл.128,т.2
и чл.415,ал.1 от КТ остават различни нарушения, предвид нееднаквите си
фактически състави. Същите биват
осъществявани по различно време, а именно- нарушението по чл.128,т.2 от КТ- в
момента, когато трудовото възнаграждение падежира, съгласно уговореното между
страните или по реда на чл.270 от КТ и не бъде осъществено плащане, а това по
чл.415, ал.1 от КТ- след изтичане срока за изпълнение на предписанието, при
липса на такова изпълнение.
На
следващо място- нарушенията по чл.128,т.2 от КТ и чл.415,ал.1 от КТ намират
израз и в съвсем различно по характера си противоправно поведение- бездействие,
като в случая по чл.128, т.2 от КТ се касае за неизплащане на трудово
възнаграждение, а в този по чл.415,ал.1 от КТ- за неизпълнение на предписание,
отново бездействие. Поради изложеното двете деяния могат да бъдат осъществени
както заедно, така и поотделно, като работодателят може да не изплати трудовото
възнаграждение на свой работник, осъществявайки състава на чл.128,т.2 от КТ,
след което да изпълни предписание на компетентния орган да изплати трудовото
възнаграждение в оказания от предписанието срок, като по този начин спази
задължението си в този смисъл.
С оглед
на всичко гореизложено законосъобразно и правилно административният орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.416,ал.5, във вр. с чл.415,ал.1
от КТ и му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. Фактът, че не са
били изплатени трудови възнаграждения само на двама работници, води съда до
извод, че наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл.27,ал.1-3 от ЗАНН
и определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежестта на
нарушението,значимостта на нарушените обществени отношения и е годно да
реализира целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен
състав няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН. Наличието на
предпоставките на тази разпоредба следва да се преценява от гледна точка
признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ, а те
са два: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на
Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки
изключва приложимостта на
привилегирования състав. В случая нарушението не само, че не е било
отстранено веднага след установяването му, но не е отстранено изобщо, тъй като
и до настоящия момент не са представени доказателства дължимото трудово
възнаграждение на визирания в НП работник(В.К.У.) да е изплатено от РПК-Г..
Гореизложените
изводи, според съда, препятстват възможността настоящия случай да бъде
определен като маловажен. Нещо повече- същите дори обуславят и по-висок размер
на наложената имуществена санкция, доколкото е налице очевидна упоритост от
страна на жалбоподателя да не изпълни договорните си задължения, респ. да неглижира
указанията на контролния орган.
За
пълнота на изложението съдът намира за уместно да уточни, че не споделя
възражението на жалбоподателя, относно това, че трудовото възнаграждение на В.К.У.било
дължимо за период, през който било наложено извънредно положение на територията
на страна и търговските обекти били затворени, тъй като същото не съответства
на истината, а именно-че неплатената заплата на цитирания работник е за положен
от него труд през месец февруари 2020г., а извънредното положение във връзка с Covid-19 бе въведено през месец март 2020г.
Предвид
всичко изложено дотук атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и на основание
чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-002828/
21.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара
Загора, с което на РПК-Г., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
е наложена имуществена санкция в размер на 1500(хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: