Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 31.07.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I Гражданско
отделение, 26-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6916 по
описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.430, ал.1 от Търговския закон, вр. с
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
С исковата молба „Ю.Б.“ твърди против Б.М.И.,
че 10.04.2008 г. между нея и „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД) е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36463/10.04.2008г., по силата на който Банката предоставя
на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 190 260 евро по курс „купува" за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 50 100 евро по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита - за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в
швейцарски франкове на 140 160 евро по курс „купува" за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за други разплащания, а
кредитополучателят се задължава да го върне, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на договора. Съгласно чл.3, ал. 1 от договора за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б." АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Кредитополучателят погасява
договора на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата в която е
усвоен – швейцарски франка. При просрочие или при предсрочна изискуемост на
кредита кредитополучателят дължи и лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта). Кредитополучателят
заплаща на банката и следните такси: 1/ такса за управление 2/комисионна и
3/административна такса. С договора е уговорен краен срок на погасяване 240
месеца, считано от датата на усвояване. Страните са сключили допълнителни споразумения,
съгласно които са променили условия по договора, в т.ч. и на размера на
задълженията.
С
нот.покана с рег.№ 1238 от 17.04.2018 г. на Нотариус А.Г., ответникът е бил
уведомен за предсрочна изискуемост на целия кредит и поканен да заплати задълженията
си в едноседмичен срок. С нотариална покана с peг. № 1239, том I, акт 183 от 17.04.2018 г. на нотариус А.Г.
длъжникът бил уведомен, че вземанията по
договора за кредит, прехвърлени на „Б.Р.С." АД, са прехвърлени обратно на
„Ю.Б." АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
23.12.2016 г.
Поддържа се, че кредитополучателят е в
забава относно задължението за плащане на дължими месечни вноски: 72 непогасени вноски за главница, считано от 10.06.2012
г. и 72 непогасени вноски за лихва, считано от 10.06.2012г. и тъй като не е
погасил задълженията си, за Банката възниквал правен интерес от завеждане на
настоящия иск за непогасените с предвидената в чл.110 и чл.111 от ЗЗД давност
вземания, част от общо дължимите се от ответника.
ИСКАНЕТО
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сума, съставляваща ЧАСТ от общо дължимите суми по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36463/10.04.2008г., ведно с прилежащите му Анекс от
23.01.2009г.; Допълнително споразумение от 30.08.2010 г., Допълнително
споразумение от 16.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.02.2011 г.,
Допълнително споразумение от 07.09.2011г., Допълнително споразумение от
30.09.2011 г., Допълнително споразумение от 20.03.2012г. и Допълнително
споразумение от 26.04.2012 г., в общ размер на 229
719, 61 швейцарски франка (двеста двадесет и девет хиляди седемстотин и
деветнадесет швейцарски франка и шестдесет и един сантима), от които:
228 350,29 швейцарски франка (двеста двадесет и осем хиляди триста и петдесет
швейцарски франка и двадесет и девет сантима) - ЧАСТ
от главницата за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г.;
899.66 швейцарски франка (осемстотин деветдесет и девет
швейцарски франка и шестдесет и шест сантима) - банкови такси за
периода от 10.06.2015г. до 21.05.2018г.;
469.66 швейцарски франка (четиристотин шестдесет и девет швейцарски франка и
шестдесет и шест сантима) - застраховки
за периода от 24.11.2015г. до 21.05.2018г., както и
1 997,00 лева (хиляда деветстотин деветдесет и седем лева) - нотариални разноски за периода от
26.03.2018г. до 21.05.2018г., ведно с дължимата законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди
направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.
В срока по 367, ал.1 от ГПК ответникът оспорва
изцяло иска по основание и размер; оспорва наличието на договорно
правоотношение с Банката; оспорва действието
спрямо него на договора за цесия, с който вземането е прехвърлено
обратно на Банката – кредитор; прави евентуално възражение за погасяване на
вземанията по давност. Поддържа, че клаузата на чл.14, ал.5 от договора е неравноправна, тъй като поставя
кредитополучателя в по-неблагоприятно положение, поради увеличаването на
размера на дълга. Освен това не било ясно с кои именно просрочени задължения се
увеличава същия – с просрочените главници, лихви, такси или просрочени плащания
по застраховки, или те се претендират на друго основание. Със становище от
01.03.2019 г. от ответника се оспорва действителността на клаузите на договора
за кредит, предвиждащи кредитът да се усвоява и погасява в швейцарски франкове,
въпреки че това не е валутата, в която се дължат (чл.1, ал.1 ал.3 чл.2, ал.1 и
ал.3, чл.6, ал.2 от договора и чл.22, ал.1 и ал.2 ), както и на клаузите предвиждащи
едностранно увеличение на лихвите, тъй като Банката е събрала под формата на
месечни погасителни вноски в повече от дължимата сума. Сочи се, че същите са нищожни
на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради липса
на съгласие и основание. Кредитът на практика е усвоен в евро и следва да се
погасява в тази валута, поради което клаузите, предвиждащи право на банката да
се освободи от задължението си като го отпусне и събира вноски по кредита в различна
валута са неравноправни, тъй като попадат в приложеното поле на чл.143, ал.1,
т.2, т.11, т.13 и т.14 от ЗЗП и нищожни. Изтъква се, че към момента на
сключване на договора за кредитополучателят не е имало яснота относно размера
на отпуснатия кредит в шв.франка, не е знаел и не е могъл да знае какъв ще е
размера на задължението му в същата валута, като той не е бил определен, нито е
бил определяем, тъй като е поставен в зависимост единствено от волята на
банката да определя валутния курс към бъдещ момент на неопределени в договора
основания. Позовава се на неравноправност на клаузите, с които се прехвърля
изцяло валутния риск върху потребителя, тъй като не съставени на ясен и
разбираем език и не попадат в изключенията на чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и несъответствие с изискванията на чл.58 от ЗКИ. Със
становището си ответникът се позовава на
нищожност на клаузите от договора, даващи право на Банката едностранно да
увеличава лихвата и оттам и месечната погасителна вноска, на основание чл.143,
т.10 и т.12 от ЗЗП.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, по свое
убеждение прие за установено следното:
Установи се, че правоотношенията между страните са породени от сключен на 10.04.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, със сегашно наименование „Ю.Б.„ АД и ответницата Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36463, по силата на който Банката е предоставила кредит, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 190 260 евро по курс „купува“ на шв.франк към евро в деня на усвояване, който се е задължил да го върне при условията и срокове посочени в договора с краен срок 240 месеца. С договора е уговорено /чл.1, ал.3/, че в деня на усвояването страните подписват Приложение №1, в което се посочва приложимия към същата дата курс „купува“ на швейцарския франк, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в тази валута. В ал.5 е посочен механизма, по който се определя приложимия курс „купува“ на швейцарския франк. Съгласно чл.2, ал.3 от договора усвоеният кредит в шв.франка се превалутира служебно в евро по търговски курс „купува“ на шв.франк към еврото на Банката и се превежда по посочена по банкова сметка ***, срещу заплащането на такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката. Уговорена е годишна лихва по кредита в размер на БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (към момента на сключване 4, 5 %) плюс договорна надбавка 1, 15 пункта. Съгласно чл.6, ал.2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен. В ал. 4 е посочен механизма, по който се определя курс „продава“ при погасяването и служебното превалутиране на средства по сметки на кредитополучателя. Съгласно чл.6, ал.3 от договора е предвидено право на Банката едностранно автоматично да промени размера на лихвения процент и погасителни вноски, в случай на промяна на БЛП за жилищни кредити по време на действието на договора. За промяната на лихвения процент по кредита в шв.франка, или в друга валута, Банката се е задължила да уведомява кредитополучателите чрез съобщения в банковите салони или интернет страницата й /чл.12, ал.2/.
От допълнителното заключението на вещото лице по ССчЕ е видно, че на датата на подписване на Приложение № 1 от 16.04.2008 г. сума в размер на 308 673 шв.франка е постъпила по банкова сметка ***, но същата е блокирана и при това положение от титулярът не може да се извършва разпореждане със средствата по нея. Извършеното в деня на усвояване превалутиране на кредита е по търговски курс/кръстосан курс на „Ю.Б.“ АД от 1, 622371 шв.франка към 1 евро, по механизъм описан в допълнителното заключение на вещото лице от 17.06.2019 г., като в резултат на това не се е получила курсова разлика. Получената сума в евро след превалутирането е 190 260, 43 евро.
Видно от представения договор за цесия и приложение №1, на 15.05.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.” АД и "Б.Р.С." АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, Банката и Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от същия на дружества или институции от EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Б.Р.С.“ АД или финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Съгласно изр. последно Банката се задължава да уведоми за това кредитополучателя, като прехвърлянето ще има действие от дата на уведомяването. Видно от договора за цесия и Приложението, представляващо неразделна част от него и на основание чл.27 от Договор за кредит от 10.04.2008 г., всички вземания по кредитите, сред които е и процесното вземане, с всички обезпечения са прехвърлени на "Б.Р.С." АД. На основание чл.3, във връзка с чл. 1 от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит дружеството встъпва в правата на удовлетворения кредитор –Банката.
По делото са представени и приети като доказателства, както Договора за кредит HL36463/2008 г., Приложение 1 от 016.04.2008 г. и погасителен план, така и сключените в последствие с цесионера Анекс от 23.01.2009 г. за частично предсрочно погасяване, Споразумение от 16.02.2011 г., Допълнително споразумение от 30.08.2010 г., Допълнително споразумение от 16.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.02.2011 г., Допълнително споразумение от 07.09.2011 г., Допълнително споразумение от 30.09.2011 г., Допълнително споразумение от 20.03.2012 г. и Допълнително споразумение от 26.04.2012 г., както и погасителни планове. Съгласно допълнителните споразумения страните са уговорили съществуващите и непогасени задължения и начислените в периодите на облекчено погасяване договорни лихви да бъдат реструктурирани към размер на редовната и непогасена главница. Дължимите от кредитополучателя такси са уговорени в чл.4 от договора – такса за управление 1, 5 % еднократно, годишна такса управление 0, 3 % върху размера на непогасената главница. Съгласно чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря и за разноските, свързани с оценка, предоставяне и застраховане на обезпечения и принудително изпълнение върху него, каквито съставляват и претендираните с исковата молба нотариални такси.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г. Приложение №1-11, неразделна част от договора, „Б.Р.С.“ с ЕИК ******е прехвърлило на „Ю.Б.” АД, всички свои вземания по кредитите, заедно с всички обезпечения и други принадлежности срещу цена формирана като сбор от индивидуалните цени на всички прехвърлени с договора вземания. С договора за цесия (Приложение №1,) са били прехвърлени и вземанията, произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот и сключените към него Допълнителни споразумения. Кредитополучателят е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента с уведомление, връчено на 19.04.2018 г. с нотариална покана рег.№ 1239 от 17.04.2018 г. на Нотариус с рег. № 031 на НК А.Г.. По делото са представени доказателства за наличието на представителна власт на лицата, чрез които дружеството е извършило тези действия /л.146-149 от делото/, поради което възражението на ответната страна за недействителност на уведомяването е неоснователно. С нотариална покана рег.№ 1289 от 17.04.2018 г. на Нотариус с рег. № 031 на НК А.Г., връчена на 19.04.2018 г. ответницата е била уведомена от новия кредитор, че поради неиздължаване на вноска по кредита към 03.01.2018 г. и на основание чл.19, вр. с чл.18 от договора за кредит Банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице – основно и допълнително, по допуснатата и изслушана съдебно счетоводна експертиза, се установи, че неплатеният остатък от кредита, след извършеното по анекс №1 частично предсрочно погасяване на главница е 288 587, 34 швейцарски франка /табл.1/, неплатената възнаградителна лихва – 115 031, 59 шв.франка /табл.2/. От заключението се установява и размера на таксите, застраховките на обезпечението и разноските, които съгласно договора са за сметка на кредитополучателя. С оглед на изложените от самия ищец твърдения в исковата молба, както и от експертното заключение, се установява, че за период преди посочения в исковата молба /т.е. преди 10.06.2013 г./ и извън общия петгодишен давностен срок, са останали неплатени суми в размер на 6658, 76 шв. франка главница и 16852, 66 шв.франка възнаградителна лихва. Вземания в този размер и за период не са предмет на исковата претенция. Изчислената от вещото лице в допълнителното заключение и дължима за този период наказателна лихва е дадена в табл.2 на допълнителното заключение, а размера на таксите в табл.3, която също е извън предмета на иска.
Видно от заключението кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на датата 18.04.2019 г., за което длъжникът е уведомен с нотариална покана. Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана. С решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. е прието, че релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира дори и в самата искова молба. В случая такова връчване е извършено надлежно и датата на връчване на уведомлението е преди датата на исковата молба. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, по тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
С оглед на горното, съдът намира за несъстоятелни доводите на ответната страна за липсата на основание за възникване на вземане за процесните суми, които касаят период преди датата на предсрочната изискуемост, както и за неоснователно възражението за погасяването им по давност, тъй като се претендират вземания за главница с падеж след 10.06.2013 г., т.е. пет години преди подаване на исковата молба и на акцесорни парични вземания, които не се обхващат от приложимия спрямо тях погасителен срок.
От заключението на вещото лице се
установява стойността на платените от кредитополучателя суми, изчислена в евро
по приложения търговски курс при датата на усвояването -56 123, 21 евро, и
по курса към датите на плащането им -61980, 01 евро /табл.6/, както и валутната
разлика между тях – 5 856, 80 евро
/ или равна на 8147, 54 шв. франка, по курс към датите на погасявене - - по задача
15, колона 8, табл.10/. В допълнителното заключение –стр.8, по същия начин вещото лице изяснява какъв е
размера на дължимите по кредита месечни вноски от датата на последното плащане
до предявяване на иска – по валутния курс към датата на усвояване и
превалутиране /16.04.2008 г./ при условие, че в същият няма промяна - 127 038, 03 евро, и по курса шв.франк
към евро към датите на падежите на вноските, с отчитане на измененията на
валутния курс – 180 206, 88 евро. Следователно по-благоприятно за
потребителя е било да извършва
погасяването на кредита, съобразно курса на шв.франк/евро към деня на усвояване
на кредита, тъй като валутната разлика е положителна величина и се равнява на 53 168,
85 евро. Както се посочва и в допълнителното заключение /стр.13/ на вещото лице
обаче и в този случай не е налице надплащане, тоест кредитополучателят не е
надвнесъл суми по кредита.
От
експертното заключение е видно, че за периода от сключване на договора когато е
бил 5, 65 % , до датата на предсрочната изискуемост годишния лихвен процент по
кредита е претърпял изменения /стр.9/, както към повишаване, така и към
намаляване на лихвения процент. При условие, че лихвеният процент не е бил
променян към датата на последното плащане по кредита, ответникът би дължал
сумата от 27 173, 13 шв.франка за лихви, които са платени в по-малко от
първоначално уговореното в договора за кредит, тоест отново е в неизпълнение на
това договорно задължение. Установи се още, че при действие на първоначалния
погасителен план съобразно параметрите на кредита и ГЛП 5, 65 %, без да се
прилагат допълнителните споразумения, ще е налице увеличена главница в размери,
посочени в допълнителното заключение стр.5 в размер на 23602, 21 шв. франка,
както и наказателни лихви 4201, 04 шв.франка.
В отговора на въпросите в допълнителното заключение вещото лице изяснява, че размерът на БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове по данни на ищеца се определя от действаща към датата на сключването на договора Методология за определяне на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове. Компонентите, включени Методология за определяна на БЛП, която твърдят да е приложима към датата на сключване на договора са първо -„Трансферна цена на ресурса”, включващ пазарните лихвени мерители Софибор, Юрибор и Либор, Рискова премия приложима за Банката при привличане на финансов ресурс и Директни нелихвени разходи на Банката свързани със задължителни минимални резерви към БНБ и ФГФБ, и второ – Буферна надбавка, включваща оценка на нивото на риска под форма на лихвена премия и абсорбира временни сътресения на пазара до 0, 50 % на годишна база. Вещото лице изяснява, че в Методологията не се съдържа формула за начина, по който се изчислява БЛП и относителното тегло на всеки един от тези компоненти спрямо общия размер на БЛП, а те само се посочват. Договорът не предвижда основания или обективни критерии за промяна на БЛП, нито реферира към метод или формула, която да обхваща конкретно изброени компоненти в обща зависимост и при съответно дялово тегло, и която да посочва в каква посока и в какъв размер следва да се променя БЛП при съответно изменение на конкретни обективни обстоятелства. Такъв документ не е бил предоставен на кредитополучателя.
С оглед на горното, съдът намира, че в оспорените клаузи от процесния договор за изменение на лихвения процент не са определени обективни, обосновани обстоятелства, при чието проявление би възникнало потестативното право на банката едностранно да променя договорения лихвен процент и съдържанието им е напълно и неясно. Прилаганият лихвен процент по процесния кредит към датата 18.04.2018 г. е в размер на 6, 95 %, при 4, 5 % към момента на сключването на договора. В таблица 3 към заключението на вещото лице са посочени размера на начислените наказателни лихви - 43 313, 28 шв.франка, но същите не са предмет на предявените искови претенции.
Съобразно изложеното, като взе
предвид допълнителното заключение на вещото лице, съдът приема за установено,
че след приспадане на предсрочно погасените суми от кредитополучателя и
прибавяне на остойностената от вещото лице валутна разлика при изчисляване на
стойността на кредита по валутния курс към деня на усвояването, общо погасените
суми по него са 99 200, 21 шв.франка,
а общия размер на неплатените задължения към датата на исковата молба са:
просрочена главница 56 017,60 шв.франка по 72 месечни вноски с настъпил
падеж за исковия период, просрочена възнаградителна лихва 93 236, 43 шв.
франка, която не е предмет на исковата претенция. В заключението са посочени и просрочените
месечни такси с настъпил падеж /прилож.2, колона 14/, откъдето е видно, че за
процесния период те възлизат на сума надвишаваща претендирания размер от 899,
66 лв., което обосновава извод за доказаност на претенцията в пълен размер. С
допълнителното заключение на вещото лице се установи какъв би бил размера на
дължимите суми по кредита, при условие, че кредитът е усвоен в евро и че е приложен
погасителен план и ГЛП на кредит в тази валута, за периода на действие на
договора /табл. 1/, при което дължимия размер на главницата се равнява на
33093, 30 евро. От представените писмени доказателства преводни нареждания
/стр.131, 132/ е видно, че ищецът е заплатил нотариални такси в размер на 1997,
00 лева.
При така изложеното, съдът от правна страна
прие следното: Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за
банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430 -432 от ТЗ. Същият е формален, тъй като законът
предвижда писмена форма за действителност, срочен, двустранен, възмезден
и консенсуален (договора се счита за сключен от момента на постигане на
съгласието). Съгласно Договора, за банката - кредитор възниква задължение да
предостави уговорената парична сума, като срещу това задължение
кредитополучателят има насрещни задължения, а именно: да върне главницата,
заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение;
да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и
изпълнението на договора и да даде обезпечение.
Спрямо същия са
приложими разпоредбите на ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на физическо
лице потребител по см. на §13, т.1 от ЗР на ЗЗП и Директива 93/13 на Съвета, на което по
силата на договора за кредит е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност. Съгласно цитираната
Директива и съдебната практика, предвид императивния характер на разпоредбите
уреждащи потребителската защита, съдът е задължен служебно да извърши преценка
относно неравноправността на клаузи в договора, която е от значение за извода
дали оспорените като неравноправни клаузи са източник на права и задължения и
за основателността на иска. Това задължение възниква при въведено надлежно
възражение или при изложени от страна на ответника по делото фактически и
правни основания за наличието на неравноправни клаузи на договора – вж.Решение
№ 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., така и практиката на
СЕС относно тълкуване на чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори - Решение по дело С-243/08 на
СЕС. В случая ответникът се позовава на неравноправност на клаузите касаещи
преизчислението на размера на кредита и на вноските по курса на шв.франк към
евро, макар че това не е валутата, в която кредитът е реално усвоен и на клаузите за
едностранно изменение на
лихвения процент.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 от ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените в закона случаи. Клаузите в процесния договор не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В тази насока съдът съобрази съдебната практика на ВКС, изразена в Решение №77/22.04.2015 по гр.д.№4452/14 на ВКС III ГО; Решение №424 от 02.12.2105 1899/2015 г. на IV ГО. Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни, че включването на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е на банката с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, като в съдебната практика еднозначно се приема, че подписването им не означава отпадане на тежестта на доказване.
С клаузата на чл.20 от договора е уговорено, че кредитополучателят
се съгласява и поема за своя сметка риска и всички вреди от промяна на обявения
курс купува/продава на шв.франк, валутата в която е уговорен кредита, към евро
и е декларирал, че разбира икономическия смисъл и правните последици на чл.6,
ал.2 (погасяване във шв.франка) и чл.21-23. Съобразно чл.6, ал.2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен, а
в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева (или респ. евро) по свои
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен
във валутата на кредита и в лева или евро. Погасяването се извършва след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава”
на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и
оправомощава банката.
В чл.20, ал.1 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в
български лева или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски
франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на
превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за
превалутирането се дължи и комисионна. Според чл.21 от договора,
превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
По спорният въпрос дали тези неиндивидуално договорени клаузи отговарят на изискването да добросъвестност и са уговорени във вреда на потребителя и дали и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя, съдът взе предвид следното:
С решение по дело С-186/16 на СЕС, постановено по приложението на Директива 93/13 на Съвета са дадени критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на държавите - членки на Европейския съюз. За неравноправността на клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление) е формирана съдебна практика на СЕС, която се позовава на това, че валутата в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление и договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута и че следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ***но средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски (решение по дело С-119/17). Съгласно практиката на ВКС в постановените Решение № 295 от 22.02.2019 по т.д.№3539/2015 г., ВКС II ТО, решение №384/29.03.2019 по т.дело № 2520/2016 на ВКС, II ТО и Решение № 294/27.03.2019 г. по т.дело № 1599/2017 г. на ВКС II ТО, се приема, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката за неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП.
Оспорените клаузи касаещи превалутирането размера на кредита и месечните вноски попадат в обхвата на чл.4 пар.2 от Директива 93/13, като клаузи определящи основните престации по договора. В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС е посочено, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. Съгласно чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2 ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Разпоредбата на чл. 4, пар.2 от Директива 93/13 установява това изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите (в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на СЕС), но условие за това е клаузата да е изразена на ясен и разбираем език. Както е изяснено в мотивите към първия въпрос в решение по дело С-26/13 тълкуването на разпоредбата на чл.2 е ограничително и евентуалното наличие на разлики между валутните курсове купува/продава, който трябва да се използва за погасяване на кредита, не е „възнаграждение“ и следователно наличието на неравноправен характер на съответствието на това възнаграждение, като насрещна престация за услуга не подлежи на преценка съгласно чл.4, пар.2.
Съгласно съдебната практика на СЕС не се
прави преценка на неравноправния характер на посочените в споменатата
разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен
случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от
продавача или доставчика (в случая от банката), на ясен и разбираем език
(разрешението е дадено и в т.32 от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по
C-484/08). Съобразно разясненията дадени
т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2
от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна
клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите
за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на
добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, следва да се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само
да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в
която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В
т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е
добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута
той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще
му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато
потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това
положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката
е предоставила на съответните потребители цялата относима
информация, която им позволява да преценят икономическите последици от
клаузата за финансовите им задължения.
С въведената с Директива 93/13 на Съвета
система на защита, се изхожда от това, че потребителят е в положението на
по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика. В случая изцяло в
тежест на ответника е бил възложен риска от промяна на валутния курс шв.франк/евро,
който както към момента на сключването му, така и в периода на действие на
договора не му е бил известен и не е бил ясно посочен механизма за
превалутирането. Съгласно погасителния план погасителните вноски са ежемесечни,
поради което всяка една от тях се превалутира при различен курс, който зависи
изцяло от колебанията на валутния пазар и от Банката, тъй като тя определя
собствения си обменен курс. В резултат потребителите – кредитополучатели, без
да са търговци поемат валутен риск, а равновесието между правата и задълженията
на Банката и потребителите значително се нарушава във вреда на последните,
поради което клаузите отговарят на общите критерии за неравноправност по чл.143
от ЗЗП. Действително за Банката би настъпила същата негативна последица от
понижаване на курса на франка, спрямо лева, независимо че това не е уговорено
изрично в договора. За разлика от потребителят обаче, който формално декларира,
че е запознат с риска от повишаване на размера на дължимите вноски, Банката
като финансова институция разполага с информация за актуалните котировки на
валутата, така и за прогнозите относно промяната им, като част от професионалната
си дейност и има механизми за преодолее риска /вкл. с повишаване на лихвения
процент по договора/. Съдът намира, че в случая не се доказа Банката да е дала
на потребителя и да му е разяснила цялата информация относно потенциално
значимите икономически последици от поемане на задължение в шв.франка, при
необходима валута в евро, както и цялата информация относно обстоятелствата
съществува ли устойчив темп на поскъпване на шв.франк, както и да го е уведомила
за това при констатирането на тези обстоятелства по време на действието на
договор, за да може той да поиска да превалутира дълга си /чл.20/. Дадена
договорна клауза може да е носител на неравноправност между страните, проявяваща
се и в хода на изпълнение на договора и в този случай потребителят- ответник не
е бил защитен. Дори и да се приеме знание за конкретния размер на кръстосан
курс шв.франк/евро, при който е бил превалутиран дълга в деня на усвояването,
за потребителя не е било ясно конкретния размер на кредита в шв.франкове и не
може да се очаква от него да може сам да преизчисли, както общия размер на кредита, така и размера
на отделните погасителни вноски, съобразно определените от Банката валутни
курсове. Това е предпоставка за непредвидимост какво се дължи на кредитодателя,
още повече че се касае за дългосрочен договор за закупуване на недвижим имот и
кредитопоучателят трябва да е така информиран, че да може да извърши тази
преценка в дългосрочен план. За да е реално информиран потребителя, е
необходимо обстоятелствата за които декларира че са му известни и е съгласен да
следват от ясни прозрачни условия в договора, каквито в случая не са налице. Допълнителен
аргумент за това, че клаузите са неясни и неразбираеми е, че в чл.2, ал.1 не е
посочена в каква валута е сметката, по която се превеждат след превалутирането,
нито пък е посочен с цифри курса на съответната валута. От заключението на
вещото лице се установи, че разликата в курса на франка спрямо еврото към момента
на отпускане на кредита формира увеличен размера на дълга, спрямо изчисленият
такъв по курса към деня на сключването, респ. усвояването му.
На следващо място, постигнатото съгласие между съконтрахентите в чл. 3, ал. 1 от процесния договор е за променлива годишна лихва, представляваща сбор от БЛП на банката за жилищни кредити в шв.франка, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка, като в ал. 5 е прието, че действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, но никъде в договора не е посочено как и по каква причина е допустимо изменението на БЛП. Дори и да се приеме, че Методологията за определяне на базисен лихвен процент и стойности на БЛП е била оповестена по подходящ начин и е била известна на ищеца и макар част от посочените в този акт основания за изменение на възнаградителната лихва да са от обективно естество, съдът намира, че те не представляват - съобразно смисъла, приет в Директива 93/13 ЕИО от 1993 г. и съдебната практика на СЕС, "основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва", тъй като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на съответния обективен показател, нито е предвидена правната възможност този БЛП да бъде намаляван при намаляване на нефиксирания индекс /променлив компонент/, формиращ възнаградителната лихва. Следователно банката е обезпечила за себе си правото произволно да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна, за постигане на своите стопански задачи, т. е. за реализиране на търговска печалба.
Клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 – относно правото едностранно да променя приложимите лихви към кредита, не са и сред изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП, нито на чл.144, ал.2 т.1 във вр. с чл.143, т.10 от ЗЗП и са неравноправни. В процесния договор за кредит няма предвидена възможност за кредитополучателя при едностранно увеличение на възнаградителната лихва, след уведомление от Банката да го прекрати незабавно при промяна без предизвестие от банката на лихвения процент по него. В договора не е уговорена такава възможност за потребителя да прекрати неговото действие, каквато се изисква от нормите на чл. 144, ал.2, т.1 и т.2 ЗЗП. Нищожните клаузи, въз основа на които е изменен размера на лихвата, по който е постигнато съгласие, не обвързват страните и постигнатите допълнителни споразумения, с които са договорени взаимни отстъпки от размера на дълга, определен възоснова на нищожни клаузи също са нищожни – арг. от чл.366 от ЗЗД. В този смисъл е съдебната практика в Решение № 65 от 06.07.2018 г по т.д.№ 1556/2017 на ВКС, I ТО, Решение №98/25.07.2017 на ВКС I ТО по т.дело № 535/2016 г. В частта, с която в допълнителни споразумения към договор за кредит е постигната уговорка за прибавяне на размера на изтекли лихви към редовна главница на просрочени задължения за лихви, върху които да се начисляват лихви представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който не е допустим при договаряне извън хипотезите на чл.294, ал.1 от ТЗ, по специално с потребител. В този смисъл е решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д.№ 1504/2018 г. на ВКС, II ТО.
С оглед на горното оспорените клаузи са неравноправни, поради което са нищожни, на основание чл.146 от ЗЗПотр и нямат правно действие. Тъй като договорът за кредит не може да се изпълни без оспорените клаузи за превалутиране на дълга и вноските, при констатиране на неравноправност такива биха могли единствено да се заместят от диспозитивна разпоредба на националното право /чл.146, ал.5 от ЗЗП, чл.6 от Директива 93/2013; решение по дело С-26/2013 г. на СЕС/, но такава не съществува. Дори когато една такава клауза за уговорен кредит в чужда валута е нищожна, тя не може да се замести или измени от съда, като се присъди дължимата сума по кредита в лева. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока /Решение на СЕС по дело С-618/10/, но при съмнение има право да тълкува тези клаузи по по-благоприятен за потребителя начин, във връзка с всички останали клаузи по договора, като вземе предвид стоката или услугата – чл.145, ал.1 от ЗЗПотр. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че в разглеждания случай ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 56 017, 60 шв.франка, съставляваща просрочена главница по 72 месечни вноски с настъпил падеж за исковия период, чиито размер е установен от заключението на вещото лице, съобразно приложимите към датата на сключване на договора лихвен процент и валутен курс на усвоената спрямо договорената валута. Също така предвид даденото от вещото лице заключение, съдът счита че следва да се осъди ответника да заплати и дължимите се и просрочени вземания за застраховка и такси по кредита, в размер на исковите суми. Основателна и доказана от представените писмени доказателства е и претенцията за сумата от 1997, 00 лв. за нотариални такси платени от ищеца и дължими от кредитополучателя по силата на договора, поради което следва да се осъди ответника да ги заплати. В останалата част искът за присъждане на главница е неоснователен и следва да се отхвърли с решението по делото.
Договорът за кредит, сключен между Банката и кредитополучателите е договора, който поражда спорното вземане, поради което извършеното прехвърляне не се отразява върху същото. С договора за цесия между първоначалния и новия кредитор се цели да се измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без той да е страна по него. Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Само при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем – Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.дело № 2230/2016 г. на ВКС, I ТО. В случая се установи, че съгласно клаузата на чл.4.1. от договора за цесия уведомяването за прехвърлянето на вземането, може да бъде валидно извършено от цесионера и от цедента. Факт е, че длъжникът е уведомен за цесията преди предявяване на иска, както и за предсрочната изискуемост и то е произвело действието си спрямо длъжника. Независимо от това за цесията длъжникът се счита уведомен и с връчването на исковата молба по настоящето дело (вж. решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.). Договорът за цесия поражда действие спрямо длъжника от деня на съобщаването, доколкото цели да го защити от опасността да плати неточно, или да плати два пъти. Ответницата не е релевирала възражения в този смисъл, а и от доказателствата по делото се установи, че носител на вземането е ищеца, поради което той е активно легитимиран да предяви иска си и същият е допустим.
Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 3899, 83 лв. за дължима и внесена държавна такса, сумата от 2805, 72 лв. за разноски
за адвокатско възнаграждение и сумата от 251, 18
лв. за възнаграждение на вещо лице.
Следва да се осъди ищеца да
заплати на ответницата сторените от нея разноски за възнаграждение на вещо
лице, съобразно отхвърлената част от исковете.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.М.И., ЕГН ********** да заплати на “Ю.Б.” ЕИК: ******дължимите се суми
по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 36463/10.04.2008г. в размер на: 56 017, 60 швейцарски франка, съставляваща падежирала
главница за
периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г.; 899, 67 швейцарски франка - банкови
такси за периода от 10.06.2015г. до 21.05.2018г.; 469, 67 швейцарски франка
- застраховки за периода от 24.11.2015г. до
21.05.2018г. и 1 997,00 лева - нотариални разноски за периода от
26.03.2018г. до 21.05.2018г., ведно с
дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба 23.05.2018 г.
до окончателното им изплащане, както и 283, 59 лв. разноски за възнаграждение на вещо
лице, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г.
в останалата му част – над уважения размер,
до размера от 228 350,29 швейцарски франка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.М.И., ЕГН ********** да заплати на “Ю.Б.” ЕИК ******сумата
от 3899, 83 лв. разноски за държавна такса, сумата от 2805, 72 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение и сумата от 251, 18 лв. разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: