РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. гр.Мадан, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100111 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД против А.
Д. Ф., с са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, (като частен правоприемник-цесионер на
„Юробанк България“ АД - цедент), за които са издадени по ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа
на PC Стара Загора, Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, а именно:
7530,00 лева - главница, ведно със законна лихва за периода от 10.04.2014 г. до изплащане на
вземането, 282,05 лева - договорна лихва за периода от 21.08.2013 г. до г., 261,59 лева -
наказателна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 21.01.2013 г. между „Юробанк България“ АД, като
кредитор и А. Д. Ф., ЕГН: **********, като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № *. Съгласно чл. 1 от договора за кредит, е предоставен е кредит в
размер на 7530,00 лева (седем хиляди петстотин и тридесет лева). Съгласно чл. 2 от
договора, кредитът се отпуска по сметка на кредитополучателя с IBAN: *. Съгласно чл. 5 от
договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви,
е 21.01.2023 г. Поради преустановяване погасяването на задължението по Договора за
кредит, кредиторът „Юробанк България” АД е приложил санкциите, предвидени в чл. 15, ал.
5 от Договора за кредит: „При непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по настоящия договор, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото ида е волеизявление на страните. На
основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, Банката може да поиска
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество
на кредитополучателя по установения в закона ред. Вследствие на неизпълнението на
задълженията от страна на кредитополучателя по договора за кредит, кредиторът „Юробанк
България” АД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като
е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, срещу
1
кредитополучателя. Образувано е ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа на PC Стара Загора, по
което съдът се е разпоредил в полза на „Юробанк България" АД да се издадат Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист за следните суми: 7530,00 лева
главница, ведно със законна лихва за периода от 10.04.2014 г. до изплащане на вземането;
282,05 лева договорна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2014 г.; 261,59 лева -
наказателна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2014 г.; 620,12 лева разноски по
делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано от първоначалния
кредитор „Юробанк България“ АД изпълнително дело № 202/2014 г. по описа на ЧСИ
И.Л.Б., с per. номер * при КЧСИ и район на действие ОС Стара Загора. По силата на
Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от 18.01.2016 г., „Юробанк
България” АД прехвърли на „ЕОС Матрикс“ ЕООД пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Юробанк България“ АД, като
кредитор и А. Д. Ф., като кредитополучател, Договор за потребителски кредит № * от
21.01.2013 г. В случай че длъжникът оспори, че не е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземането от „Юробанк България” АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, то ищецът моли да бъде
прието, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства, сред които и самия договор за цесия,
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощно от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. С оглед настъпилото частно правоприемство на
вземането„ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по образуваното
изпълнително дело № 202/2014 г. по описа на ЧСИ И.Л.Б., с peг номер * при КЧСИ и район
на действие ОС Стара Загора. Производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
във връзка с т. 8 ГПК през 2018 г. и е преобразувано по депозирана от представляваното от
мен дружество молба в ново изпълнително № 335/2018 г. по описа същия съдебен
изпълнител, което е висящо към датата на депозиране на исковата молба. На 21.08.2024 г. А.
Д. Ф. била получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 335/2018 г.
по описа на ЧСИ И.Л.Б., с peг. номер * при КЧСИ. Предвид подаденото възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК и дадените указания за предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, за „ЕОС Матрикс“ ЕООД възниквало правно основание за воденето на настоящото
производство. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Възразява, че исковата молба е нередовна предвид
липсата на посочени плащания от кредитополучателя. Не оспорва сключването на Договор
за потребителски кредит № */18.01.2013, между „Юробанк България“ АД и ответника и
получаването на сумата от 7 530,00 лева. Сочи, че към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, въз основа на
което е образувано частно гражданско дело № 1485/2014г. по описа на PC Стара Загора, не е
била настъпила предсрочна изискуемост на вземането, претендирано от кредитора, тъй като
той не е изпращал, и длъжникът - сега ответник — не е получавал уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Поради това, дори да са били налице основания,
предвидени в договора за кредит за обявяване на предсрочна изискуемост, след като
кредиторът не е уведомил длъжника за упражняване на правото си да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем, то липсва предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че договор за
потребителски кредит № */18.01.2013г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11
ал. 1 т. 9-11 от Закона за потребителския кредит в сила към датата на сключването му поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в посочения материален закон, като
излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че от недействителността на договора
за кредит е посочена в чл. 23 ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност на част от вземанията като се позовава на Тълкувателно решение №
3/2023 от 21.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. Общото събрание на Гражданската
и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Посочва, че доколкото исковата
молба е постъпила в съда на 18.10.2024г., вземането в частта за главница е погасено за
2
вноските с настъпил падеж преди 18.10.2019г., а в частта за възнаградителна лихва е
погасено изяло за вноските с настъпил падеж преди 18.10.2021 г. Моли за отхвърляне на
иска поради погасяването му по давност. По изложените съображения взема становище за
неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ответника бил сключен Договор за потребителски
кредит № * с посочена дата в договора 18.01.2013 г. и дата на усвояване 21.01.2023г., по
силата на който на ответника му била предоставена сумата от 7530 лева.
От представеното към исковата молба заверено копие от Договор за потребителски
кредит № */18.01.2013 г. е видно, че договорът е сключен на 21.01.2013г. и е за срок от 10
години до 21.01.2023 г., като кредитополучателят А. Д. Ф. се задължила да погасява кредита
на равни анюитетни месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния план на
21-то число на съответния месец, с размер на всяка вноска 31.38 лева през първите девет
месеца от срока на издължаване на кредита и 121,33 лева за периода след първите девет
месеца до крайния срок на договора, изчислена съгласно действащия към датата на
сключване на договора БЛП. Съгласно чл. 15, ал. 5 от договора при непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката
за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява
действието на договора. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № от 10.04.2024 г.
по описа на РС Стара Загора е издадена Заповед № 839 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1485/2014
г. по описа на РС Стара Загора, с което е разпоредено длъжникът А. Д. Ф. да заплати на
кредитора Юробанк България АД сумата от 7530 лева – главница по договор за
потребителски кредит * от 21.01.2013 г., 282,05 лева – договорна лихва за периода от
21.08.2013 г. до 14.03.2014 г., 261,59 лева – наказателна лихва от 21.08.2013 г. до 24.03.2014 г.
и законна лихва от 10.04.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата 620,12 лева –
разноски по делото. На 11.04.2014 г. е издаден и изпълнителен лист за цялата сума.
Въз основа на молба от 11.06.2014 г. от взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД до
ЧСИ И. Б., рег. № * на КЧСИ е образувано изпълнително дело №202/2014г. срещу длъжника
А. Д. Ф. за вземанията по издадения на 11.04.2014 г изп. лист по ч.гр.д. № 1485/2014 г. по
описа на РС Стара Загора. В хода на изпълнителното производство са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника, като на длъжника е изпратена ПДИ изх. №
4580/12.06.2014 г. до регистрирания адрес в гр. Стара Загора, като видно от отбелязването
върху съобщението адресатът не е открит на регистрирания адрес, поради което е залепено
уведомление. На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 6964/10.10.2014 г. до адрес в *, която
също не е връчена на адресата, а върху документа е отбелязано, че лицето не живее на
посочения адрес. На 07.07.2015 г. е извършена справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на длъжника в Служба по вписванията при РС Мадан. На
11.03.2016 г. е постъпила молба от ЕОС МАТРИКС ЕООД, с която уведомява съдебния
изпълнител, че на 18.01.2016 г. се сключил договор за цесия между Юробанк България АД и
ЕОС МАТРИКС ЕООД, по силата на който вземането е цедирано в полза на ЕОС МАТРИКС
ЕООД, като впоследствие ЕОС МАТРИКС ЕООД е конституирано като взискател по
изпълнителното дело. На 18.05.2016 г. е постъпила молба от ЕОС МАТРИКС ЕООД, с която
уведомява съдебния изпълнител за актуалния размер на дълга. На длъжника е изпратена
ПДИ изх. № 4492/22.06.2016 г. до адрес в *, което не е връчено. На длъжника е изпратено
съобщение изх. № 3302/18.05.2016 г. до адрес в * за конституиран нов взискател по
изпълнителното дело, което е върнато като невръчено. На 13.06.2018г. с разпореждане на
ЧСИ е постановено прекратяване на изпълнително дело 202/2014 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
3
от ГПК.
Въз основа на молба от 10.09.2018 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД до ЧСИ И. Б. е
образувано изп. д. № 335/2018 г. за процесните вземания по изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1485/2014 г. по описа на РС Стара Загора против длъжника А. Д. Ф.. В хода на
изпълнителното производство са изготвени справки за имущественото състояние на
длъжника. На длъжника е изпратена ПДИ изх. № 7219/15.11.2018 г. до адрес в *, която ПДИ
не е връчена на длъжника.
На 29.01.2019 г. е постъпила молба от ЕОС МАТРИКС ЕООД за налагане на запор на
сметките на ответника в Обединена Българска Банка АД. Изпратено е запорно съобщение
изх. № 752/31.01.2019 г. до Обединена Българска Банка АД за налагане на запор върху
банковите сметки на ответника. От страна на Обединена Българска Банка АД е постъпило
писмо от 08.02.2019 г., видно от което сметките на ответника са блокирани, като има запор
по друг изпълнителен лист и дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на
авоари.
На длъжника е изпратена ПДИ изх. № 745/31.01.2019г. до адрес в *, като поради
обстоятелството, че адресата не е открит на адреса е залепено уведомление. Постъпила е
молба от 19.11.2020 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД да бъдат извършени справки в Регистъра на
банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки. Постъпила
е молба от 01.12.2020 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД за налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника в Юробанк България АД. Изпратено е запорно съобщение изх. №
13620/01.12.2020 г. до Юробанк България за налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника, като с писмо от 29.12.2020 г. от Юробанк България АД предоставят информация,
че към датата на налагане на запора 07.12.2020 г. по банковата сметка на длъжника липсва
авоар. На длъжника е изпратена ПДИ изх. № 13608/01.12.2020 г. до адрес в *, като поради
обстоятелството, че адресата не е открит на адреса е залепено уведомление. На 03.10.2022 г.
е постъпила молба от ЕОС МАТРИКС ЕООД за налагането на запор върху сметките на
длъжника в Общинска Банка АД. Изпратено е запорно съобщение изх. № 13142/05.10.2022 г
до Общинска Банка АД, връчено на 10.10.2022г.. На 05.10.2022 г. е постъпила молба от ЕОС
МАТРИКС ЕООД да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за
съществуването на регистрирани банкови сметки на длъжника. Изпратено е запорно
съобщение изх. № 13143/05.10.2022 г. до Първа инвестиционна банка АД за налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника, връчено на 10.10.2022 г.
На длъжника е изпратена ПДИ изх. № 13146/05.10.2022 г. до адрес в *, като поради
обстоятелството, че адресата не е открит на адреса е залепено уведомление.
Постъпила е молба от 04.11.2022 г.от ЕОС МАТРИКС ЕООД да бъде наложен запор
на сметките на длъжника в Първа инвестиционна банка АД.
Постъпила е молба от 19.06.2023 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД да бъде извършена
справка за съществуването на банкови сметки на длъжника
Постъпила е молба от 09.04.2024 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД да бъде извършена
справка за съществуването на банкови сметки на длъжника и за съществуващи трудови
договори. Постъпила е молба от 05.07.2024 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД да бъде наложен
запор на сметките на лицето в Банка ДСК ЕАД. Изпратено е запорно съобщение изх. №
11949/08.07.2024 г. до Банка ДСК АД за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, като видно от писмо от 15.07.2024 г. запорът е наложен по банковата й сметка. На
15.07.2024 г. е съставен протокол, съгласно който в кантората на ЧСИ И. Б. се обадила по
телефона А. Д. Ф. във връзка с наложен запор върху банкови сметки в Банка ДСК, като
същата заявила, че живее в *. На длъжника е изпратено съобщение изх. № 13035/22.07.2024
г. за връчване чрез Кмета на *. На 16.08.2024 г. е съставен протокол от служител в кантората
на ЧСИ И. Б., съгласно който е проведен разговор с връчител на Община Р., която обяснила,
че е посетила адреса на А. Ф., но длъжника е казала, че документите по делото ще получи
адвокатът й. В късен следобед в кантората на ЧСИ е получено обаждане от адв. О., която
заявила че на 5-ти или 6-ти август е получила ПДИ и съдебни книжа от приозвката Община
4
Р.. На длъжника е изпратена ПДИ изх. № 14452/16.08.2024 г. до адрес в гр. Р., която е била
връчена по поща на 19.08.2024 г. На 16.08.2024 г. е получено възражение от А. Д. Ф., чрез
пълномощника адв. М. О. против Заповед за изпълнение № 839/11.04.2014 г. С
Разпореждане, връчено на молителя на 19.09.2024 г. му е указано да предяви установителен
иск за вземанията си по издадената Заповед за изпълнение № 839/11.04.2014 г в едномесечен
срок. Настоящият иск е предявен пред РС Стара Загора на 18.10.2024 г. – в
законоустановения едномесечен срок, поради което е процесуално допустим.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно
от която Сумата по Договор за потребителски кредит № */21.01.201 Зг е усвоена на
21.01.2013г в размер на 7530 лв по банкова сметка № * с титуляр А. Д. Ф.. А. Д. Ф. по
Договор за потребителски кредит № */21.01.2013г е платила 199,84 лв ,с които са погасени
199,44 лв. договорна лихва, 0,40 лв. -наказателна лихва. След дата 16.01.2014г, не е
извършвано плащане по Договор за кредит от 21.01.2013 г. Последно плащане на суми за
погасяване на кредита по Договор за кредит от 21.01.2013 г. е на 16.01.2014г лихва - 49,60
лв. ,наказателна лихва -0,40 лв. От постъпилите платени суми, не са отнасяни за погасяване
на главница. Към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист -10.04.2014г, Задължението по Договор за потребителски кредит №
*/21.01.201З г е 8073,64 лв, от които усвоена и непогасена главница -7530 лв., договорна
лихва - 526,86 лв., -период 21.08.2013г-24.03.2014г, наказателна лихва -16,78 лв.- период
21.08.2013г-24.03.2014г. Актуалният размер на дължимите суми за главница, договорна и
наказателна лихва за периода от 21.08.2013г до 24.03.2014г към датата на изготвяне на
заключението ,като бъдат взети предвид извършените от ответника плащания (ако има
такива ) датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК като не се взема предвид сумите, събрани чрез осъществено принудително
изпълнение по образуваното срещу ответника изпълнително дело №202/2014г по описа на
ЧСИ И. Б. и преобразуваното под №335/2018г по описа на същия съдебен изпълнител, с
оглед разрешението по т.9 от тълкувателното решение № 4 от 18.06.2014г по т.д 4/2013г на
ОСГТК на ВКС: На гърба на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.1485/2014г от 11.04.2014г
Старозагорски районен съд са посочени изплатени чрез ЧСИ И.Б. 4235,14 лв, на 12.09.2024г;
Задължението по Договор за потребителски кредит № */21.01.2013г е 8073,64 лв.: -усвоена и
непогасена главница -7530 лв., договорна лихва - 526,86 лв. за период 21.08.2013г-
24.03.2014г, наказателна лихва -16,78 лв.- период 21.08.2013г-24.03.2014г.
Съдът кредитира заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД. Уважаването на същия налага на първо място установяване
на активна процесуална легитимация у ищеца, произтичаща от придобито вземане спрямо
ответницата въз основа на договор за цесия.
Като доказателство по делото е приет Договор за прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г. между Юробанк България АД и ЕОС Матрикс ЕООД, съгласно който
вземанията на Юробанк България АД срещу ответницата А. Д. Ф. произтичащи от
процесния Договор за потребителски кредит от 21.01.2013г. са прехвърлени на ЕОС
МАТРИКС ЕООД. Към исковата молба е представено уведомление за извършеното
прехвърляне на вземанията от Юробанк България АД, чрез пълномощника си ЕОС Матрикс
ЕООД, адресирано до длъжника А. Димитова Ф. съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Представено е
и пълномощно от Юробанк България, с което упълномощават ЕОС МАТРИКС ЕООД (т. 9 от
пълномощното) във връзка с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. да
уведомят съгласно условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД физическите лица – длъжници по
договори за потребителски кредити за прехвърлянето им. По делото няма данни за връчване
на уведомлението до длъжника – ответницата преди връчване на препис от исковата молба с
приложенията към нея.
5
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Обстоятелството, че цесията засяга
интересите както на страните по договора, така и на трето лице - длъжника, налага
извършването на допълнително действие съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл.
99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т. д. №
3501/2015 г., І т о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.), съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от
цесионера (новия кредитор). Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със
стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата
молба на цесионера и е достигнало до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В практиката на ВКС се приема още, че съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие, но това не означава,
че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник (така решение № 204/25.01.2018 г. по т.
д. № 2230/2016 г., І т. о., решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., решение
№ 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. и др.). Това становище е аргументирано
с разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, според която представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това което упълномощителят е изявил
(чл. 39 ЗЗД) и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством
повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, по силата на
принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. това
упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. По делото е представено пълномощно, по силата
на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземанията по договора за цесия от 18.01.2016 г., а уведомлението за цесия изхожда от
цедента Юробанк България АД, чрез пълномощник – цесионера ЕОС МАТРИКС ЕООД. В
уведомлението се съдържат данни за извършената цесия с договор от 18.01.2016 г., както и
че вземането по договора за кредит от 21.01.2013 г. е прехвърлено на ЕОС МТАРИКС ЕООД
и считано от датата на получаване на уведомлението кредитор по описаното парично
вземане е именно ищецът, т. е. уведомлението за извършената цесия изхожда от
легитимирано лице - представител на Юробанк България АД, и поражда правно действие
спрямо длъжника с получаването му от последния. В случая уведомлението за извършената
цесия поражда действие от връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
на ответника, вкл. договор за цесия, уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и пълномощно
за уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията. Ето защо съдът приема за
доказано обстоятелството относно надлежното съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД на ответницата, с което и осъщественото прехвърляне на вземанията поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което и ищецът се легитимира като
надлежен кредитор на процесните вземания.
Съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихви. Съгласно чл. 116, буква
"б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, б. „Ж“ давност не
6
тече докато трае съдебния процес относно вземането. Съгласно процесуалноправната
разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 10.04.2014 г., към която
дата задълженията по договора не са били погасени по давност, доколкото падежа на
първата вноска по договора (включаща само възнаградителна лихва) е 21.02.2013 г., падежа
на 10-тата вноска по договора (първата вноска включваща главница след изтичане на
гратисния период по договора) е 21.11.2013г., т. е. до датата на депозиране на заявлението
10.04.2014 не са изтекли нито изискуемият 5 годишен срок за главницата и 3 годишен срок
за лихвите за погасяване на вземанията по давност.
Съдът намира за основателно въведеното с отговора на исковата молба възражение,
че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не била настъпила
предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки:
обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по
договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия
случай липсват данни длъжника да е уведомен за волята на кредитора да упражни правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което съдът приема, че предсрочна
изискуемост на вземанията преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК не е настъпила. В настоящия случай обаче намира
приложение т. 1 от ТР 8/02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК ВКС, съгласно което
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Към датата на
приключване на съдебното дирене 21.05.2025 г. всички вноски по договора са с настъпил
падеж (падежът на последната вноска е 21.01.2023 г.), поради което изначално не е налице
процесуална пречка при наличието на останалите материални предпоставки за дължимост на
процесните вземания същите да бъдат присъдени в настоящото производство.
По изложените от ответника възражения за недействителност на договора за
потребителски кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 т. 9-11 от ЗПК, съдът намира следното:
По отношение на валидността и последиците на сключеният между ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД и ответницата Договор за потребителски кредит от 21.01.2013г важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК (Обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.) когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност.
Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита промелнива годишна
7
лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на България АД за потребителски
кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в
размер на -8,20 лева. Към момента на сключване на договора БЛП на Юробанк България АД
за потребителски кредити е в размер на 13.200 %. За периода след първите девет месеца до
крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката
промелнива годишна лихва, формирана от сбора на ГЛП на Юробанк България АД за
потребителски кредити в лева плюс договорна надбавка в размер на 0.800 лева. Съгласно чл.
3, ал. 6 от Договора БЛП се определя от Съвета на директорите на Банката или от комитет
към Съвета на Директорите (към датата на подписването на договора от Комитета по
управление на активите и пасивите, като отразява пазарните (бенчмаркови) лихвени
мернтели (Софибор, Юрибор, Либор); рисковата премия, приложима за Банката при
привличане на финансов ресурс, директните нелихвени разходи на Банката по привличане
на финансов ресурс; оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-
кредитоспособните клиенти; както и временните пазарни сътресения в лихвените нива в
размер до 0.50 % (на годишна база)
С описаните уговорки е уредена възможност за промяна в условията за издължаване
на кредита, обвързана от неясни критерии, които са неизвестни за потребителя към момента
на сключване на договора. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент не
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти –
пазарни индекси и/ или индикатори. Потребителят не е получил достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато
методологията, създадена от кредитора, като нейни вътрешни правила не е част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен (в този см. решение №
95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о. на ВКС). Ето защо не е изпълнено
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит да съдържа
условията за прилагането на лихвения процент. Освен това в процесния договор не е
посочен коректно цифром или словом първоначалният лихвен процент по кредита.
Лихвеният процент към момента на сключване на договора за кредит, както и условията по
прилагането му при променлив такъв, са съществени елементи на договора, като
некоректното им посочване представлява нарушение на императивното изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора годишният процент
на разходите (ГПР) по разрешения кредит е 14.93 % процента, а общата сума, дължима от
кредитополучателя, е 14 258.60 лв., изчислени към момента на сключване на договора.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР кои точно компоненти точно са
включени в него и как се формира същия от 14,93 %. В тази връзка следва да се отбележи, че
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба
е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е
спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай ГПР не отговаря
на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е в размер от 14.93%, но не
8
става ясно кои конкретни разходи са включени при изчислението му. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт.
Предвид изложеното и наличието на нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, настоящия състав констатира изначална нищожност на
договора за потребителски кредит и приема, при основателност на претенцията, че подлежи
на връщане чистата стойност на кредита, но не и на лихви и други разходи, включително и
претендираните от ищеца възнаградителна лихва и наказателна лихва по арг. от чл. 23 от
ЗПК. Чистата стойност на кредита възлиза на 7530 лева, от която сума следва да бъдат
приспаднати извършените преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение плащания от длъжника в размер на 199,44 лева, установени от заключението на
ССЕ, които изначално са били отнесени за погасяване на задължения за договорна и
наказателна лихва. С оглед изложеното предявеният иск е основателен за сумата от 7 330,56
лева – главница, като за разликата до пълния предявен размер от 7530 лева- главница, както
и за 282,05 лева – договора лихва и 261,59 лева – наказателна лихва следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в настоящото и в заповедното производство. По настоящото
производство ищецът е реализирал разноски в размер на 300 лева за съдебно-счетоводна
експертиза, 161,47 лева за държавна такса, като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100 лева с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото. От общия размер на разноски от 561,47 лева по
съразмерност с уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 505,32 лева за исковото производство. По отношение направените в заповедното
производство разноски от ищеца от общия им размер от 620,12 лева по съразмерност следва
да бъдат възложена сумата от 558,11 лева в тежест на ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковата претенция.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ответникът
се представлява представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото следва да бъде определено в минималния предвиден в Наредба №
1/2004 г. размер за дела с определен материален интерес от 400 лева за исковото
производство, както и 100 лева за заповедното производство, като по съразмерност с
отхвърлената част от иска в полза на пълномощника следва да бъде присъдена сумата от 40
лева за исковото производство и 10 лева за заповедното производство. Предвид изложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Д. Ф., ЕГН: **********, с адрес:* дължи на
ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *, в
качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД, въз основа на Договор
за цесия от 18.01.2016 г., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № */11.04.2014 г. по ч. гр. д.
№ */2014 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: сумата от 7330,56 лева (седем хиляди
триста и тридесет лева и петдесет и шест стотинки) – главница по договор за
потребителски кредит * от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г.
до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 7 330,56 лева до пълния предявен размер от 7530 лева, иска за сумата от 282,05 лева -
договорна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2014 г., и иска за сумата от 261,59 лева -
9
наказателна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2024г.
ОСЪЖДА А. Д. Ф., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ЕОС МАТРИКС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: * сумата от 505,32 лева
(петстотин и пет лева и тридесет и две стотинки) разноски за настоящото производство и
558,11 лева (петстотин петдесет и осем лева и единадесет стотинки) разноски по ч.гр.д.
№ */2014 г. по описа на РС Стара Загора по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: * да заплати на адв. М. М. О., БУЛСТАТ *, АК С., съдебен адрес: *, сумата от
40 лева (четиридесет лева) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв за настоящото производство и 10 лева (десет лева) адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по ч.гр.д. № */2014 г. по описа на РС Стара Загора
по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10