№ 74
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора А.Янков
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 2/21.01.2022 г., постановена по НОХД № 528/2021
г. по описа на Окръжен съд – Хасково, подсъдимият Г. Н. Ш. е признат за
виновен в това, че на 21.07.2020 г. в землището на гр. Д., при управление на
МПС - лек автомобил марка „А.“ с рег. № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на К.Д. Ж., като деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. “Б“,
предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 НК е
осъден на две години и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от пет години.
На основание чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия
Г. Н. Ш. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по
делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени
1
направените по делото разноски, включително и тези от частните обвинители
за възнаграждение на повереник.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв.
А.Б., в качеството му на повереник на частния обвинител И.Д.К., с оплакване
за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания лишаване
от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Прави се искане
атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като бъде увеличен в максимален
размер наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и
съразмерно на него да бъде увеличен и размерът на наказанието лишаване от
право да управлява МПС.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв.
Д.С., в качеството му на защитник на подсъдимия Г.Ш.. В жалбата се излагат
доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от право да управлява МПС, като се прави искане размерът на
същото да бъде намален.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният
обвинител И.К. и неговият повереник адв. Б. – редовно призовани, не се
явяват. С постъпилата по делото молба адв. Б. заявява, че поддържа жалбата
частния обвинител, а жалбата на подсъдимия счита за неоснователна, поради
което моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител И.К. не
изразява становище.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив също
изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Счита, че
жалбата на частния обвинител е частично основателна. Предлага размерът на
наложеното на подсъдимия наказание да бъде увеличен, като бъде определен
при условията на чл. 54 НК, при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Частните обвинители И.Ж., Г.К. и П.К. подкрепят становището
на прокурора.
Не се явява частният обвинител П.К. – редовно призован и не
изразява становище.
Подсъдимият и неговият защитник не поддържат жалбата си и
направеното с нея искане. Считат, че жалбата на частния обвинител И.К. е
2
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предлагат
присъдата на окръжния съд да бъде потвърдена.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.
313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбите на подсъдимия и частния обвинител И.К. са
процесуално допустими. Разгледани по същество – частично основателна е
само жалбата на частния обвинител К..
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
За да постанови обжалваната присъда, окръжният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Г. Н. Ш. бил роден в гр. Ч., но живеел на семейни
начала с лице от женски пол в гр. М.. Двамата имали три деца. В същия град
живеела и сестрата на подсъдимия - И.Н.Ш., която съжителствала на семейни
начала със свидетеля Р.М.С., който не бил правоспособен водач на МПС.
Подсъдимият бил правоспособен водач от 06.06.2019 г. и
притежавал свидетелство за управление на МПС № *** за категории „В“ и
„М“, но бил системен нарушител на ЗДвП и към месец юли на 2020 г. имал
съставени 7 наказателни постановления и 13 фиша за нарушения на правилата
за движение.
Подсъдимият притежавал микробус и лек автомобил „А.“ с рег.
№ ***, като автомобила закупил, но не пререгистрирал на свое име. През
месец юли на 2020 г. подсъдимият заедно с някои от близките си, сред които
свидетелят Р.С. и други хора от гр. М., общо 8-9 човека, пътували, за да берат
бамя в землището на с. Б., общ. Д.. За целта всяка сутрин се събирали в
центъра на гр. М. и подсъдимият с микробуса си ги откарвал до блока с
бамята, а след приключване на работния ден ги връщал обратно в гр. М..
Свидетелката А.А.Д. живеела в гр. Д. и също се познавала с
подсъдимия, двамата били приятели и понякога излизали заедно.
Пострадалият К.Д. Ж. нямал съпруга и деца. Живеел в гр. М.
сам, като обитавал къща в съседство със свидетеля Д.Д., при който работел
като пастир. В свободното си време пострадалият се придвижвал с велосипед,
3
който взимал от друг съсед – свидетеля Т.Д.. С велосипеда, освен в гр. М.,
често ходел до гр. Ч. и гр. Д..
На 21.07.2020 г., сутринта, подсъдимият с микробуса откарал
хората до зеленчуковия блок с бамя в землището на с. Б. и работил там до
обяд. След това се прибрал до гр. М., взел лекия автомобил „А.“ с рег. № ***
и с него отишъл до гр. Д. от където взел свидетелката А.Д. и близките й и ги
откарал до гр. Х., за документи от паспортна служба. След това ги върнал в
гр. Д., оставил автомобила в гр. М. и следобяд, около 15 часа, с микробуса
отишъл до блока с бамята и прибрал работниците в гр. М..
После подсъдимият взел отново лекия автомобил „А.“ с рег. №
*** и посетил барче в гр. М., където играл карти със свои познати до около 21
часа. След това с автомобила отишъл до гр. Д. и взел отново свидетелката Д.,
като двамата се върнали до гр. М. и около час стояли в автомобила. После
подсъдимият откарал свидетелката обратно в гр. Д., където я оставил.
След 23 часа на същата дата, подсъдимият тръгнал сам с
автомобила да се връща обратно към гр. М.. Движел се по третокласен път №
663 в посока юг – север, от гр. Д. към гр. М.. Било тъмно, пътят,
представляващ част от републиканската пътна мрежа, бил асфалтов, сух, с
двупосочно движение и широчина на пътното платно 7.20 м, разделено на две
срещуположни ленти за движение. От двете страни на пътя имало изграден
банкет със широчина 180 см, покрит с чакъл и пясък, като от източната му
част в посока от към гр. М. (т.е. север) имало изграден бетонен отводнителен
канал с широчина 160 см. От западната част на пътя, в същата посока, имало
поставен километричен знак „21 км“ обърнат с лицевата си част на юг и
обозначаващ разстоянието до гр. Ч. (впоследствие, при огледа на
местопроизшествието, приетият ориентир е точка на асфалта отстояща на 1.60
м западно от този знак, като явно измерването е направено в посока от
точката към знака, а в обратната, посоката е изток). В този участък пътят
правел лек завой, който бил десен по посоката на движение на подсъдимия с
автомобила и не ограничавал видимостта му. Осевата линия между двете
пътни ленти в участъка била непрекъсната.
По същото време пострадалият К.Д. Ж. се прибирал по същия
път, в същата посока - от гр. Д. към гр. М. и в указания участък преди
километричния знак „21 км“ бил слязъл от велосипеда и се движел пеш върху
4
пътното платно на 70 см - 80 см западно от източния банкет, в същата пътна
лента, в която се движел и управляваният от подсъдимия автомобил. С
дясната си ръка бутал велосипеда, на чийто заден калник имало поставен
червен светлоотразител.
От своя страна подсъдимият управлявал автомобила по пътя в
указаната посока със скорост 70 км/ч и преди да наближи участъка, по който
се движел пострадалият, превключил на къси светлини, понеже се разминал с
насрещно движещо се друго МПС. При движението си с автомобила по
указания начин и скорост, поради невнимание и разсейване, подсъдимият не
забелязал на късите светлини на фаровете си пострадалия и бутания от него
велосипед и с предната дясна част на автомобила си го ударил отзад. Мястото
на удара било на 36.60 м северно и на 6.50 м източно от ориентира, в
източната пътна лента, по която се движели двамата. В момента на удара
пострадалият също бил в движение, като десният му крак бил опорен и зад
левия. При удара тялото на пострадалия се възкачило върху дясната част на
предния капак на автомобила, а главата му се ударила в долната дясна
половина на предното панорамно стъкло, от което то там се спукало. След
това тялото на пострадалия било носено от автомобила около 28 метра по
посоката на движението му и паднало в дясно, при което се счупило
страничното дясно външно огледало на автомобила. При изпадането от
автомобила, тялото на пострадалия се превъртяло и прохлузило по банкета на
пътя и се установило по гръб в отводнителния канал с глава, ориентирана на
север (по посоката на движение на автомобила).
След удара велосипедът, който пострадалият бутал, в резултат
на инерционните сили продължил движението си напред, завъртял се и
паднал в същия отводнителен канал, с предната си част насочена в обратната
посока - на юг и преди тялото на пострадалия.
От своя страна подсъдимият изобщо не задействал спирачната
уредба на автомобила преди, по време и след ПТП и се прибрал в гр. М..
Паркирал автомобила на улицата пред дома си, а на следващата сутрин
откарал с микробуса хората до зеленчуковия блок в землището на с. Б., за да
берат бамя. Така, минавайки по същия път, подсъдимият видял силует на
човек в отводнителния канал и велосипеда, който разпознал, че е ползваният
от пострадалия. Притеснил се, но не казал на никого за случилото.
5
След като оставил останалите хора да берат бамя, подсъдимият
поискал от свидетеля Р.С. да се върнат до гр. М. и по пътя му казал за
настъпилото ПТП, но не му съобщил, че тогава ударил пострадалия и че
вероятно е починал. При разговора подсъдимият поискал свидетелят да
прибере автомобила „А.“ с рег. № РВ *** в двора на дома си и, ако го питат,
да казва, че той го управлявал инкриминираната вечер. Свидетелят се
съгласил, видял че по автомобила има следи от удар в дясната му част и го
прибрал в двора си в гр. М..
Същевременно, пак сутринта на 22.07.2020 г., от пътуващи по
пътя лица бил подаден сигнал на тел. 112 за трупа на пострадалия в
отводнителния канал.
По повод сигнала от органите на МВР бил извършен оглед на
местопроизшествие за което се съставил протокол и фотоалбум (л. 17 – л. 34
от ДП) и образувано досъдебното производство. При огледа било описано
състоянието на произшествието – пътя, пътни знаци, маркировка, банкет,
отводнителен канал, трупа на пострадалия и дрехите, с които бил облечен -
основно в тъмната цветова гама, велосипеда и следите от ПТП, включително
части от детайли на автомобила, сред които и част от предна декоративна
лайсна, характерна за съответния модел автомобили от марката „А.“ и
предприети действия по установяване на извършителя.
В резултат на оперативно - издирвателните мероприятия на
22.07.2020 г. полицейските служители достигнали до автомобила на
подсъдимия, който намерили паркиран в двора на свидетеля Р.С., за което се
съставил също протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 35 -
л. 44 от ДП). При огледа било описано и фотографирано състоянието на
автомобила, ведно с повредите в резултат на ПТП, основно в дясната му
предна част и слънцеобразното счупване в дясно на предното панорамно
стъкло. С протокол от същата дата автомобилът бил предаден доброволно от
свидетеля С. по досъдебното производство (л. 45 от ДП). Първоначално,
съгласно уговорката с подсъдимия и без да знае действителното положение,
свидетелят заявил на полицейските служители, че той управлявал автомобила
в инкриминираната вечер. Малко по-късно, като разбрал, че при ПТП е
причинена смъртта на пострадалия, свидетелят казал на полицейските
служители истината, че автомобилът бил управляван от подсъдимия и
6
последният бил установен.
След огледа на местопроизшествието, трупът на пострадалия
бил откаран в МБАЛ – Х. в Отделението по съдебна медицина и аутопсиран
от съдебния лекар д-р Е., който изготвил Съдебномедицинска експертиза на
труп № 129/2020 г. (л. 99 - л. 101 от ДП). Според нейното заключение,
причината за смъртта на пострадалия била съчетана травма при автомобилна
злополука, изразяваща се в:
• черепно мозъчна травма - дълбоки охлузвания на кожата по
лицето, разкъсно - контузна рана и охлузване на черепния покрив, счупване
на кости на лицевия череп, счупване на черепния покрив, кръвонасядане на
меките обвивки на черепа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, кръв в
мозъчните стомахчета;
• гръдна травма - охлузвания по кожата на гърдите и корема,
счупване на ребра двустранно, контузия на сърдечната торбичка, сърцето и
белите дробове;
• коремна травма - разкъсване на слезката, ретроперитонеален
хематом вляво, разкъсване на дръжката на червата, кръвоизлив в коремната
кухина;
• разчленяване на симфизата (срамната кост), счупване на
костите на дясната подбедрица в областта на глезена, рани и дълбоки
кръвонасядания по долните крайници.
В заключението е посочено, че установените увреждания били
тежки, несъвместими с живота, а смъртта е настъпила за минути.
Уврежданията били причинени по механизъм на действие от твърди тъпи
предмети при автомобилна травма по начина и обстоятелствата, установени
на досъдебното производство, т.е. смъртта е в пряка причинно - следствена
връзка с ПТП.
На досъдебното производство били назначени автотехническа
експертиза изготвена от вещото лице инж. Р.Н. (л. 106 – л. 119 от ДП) и
комплексна автотехническа и трасологична експертиза с фотоалбум към нея,
изготвена от същия автоексперт и вещото лице Р.Г. - трасолог (л. 123 – л .143
от ДП). За нуждите на експертизите вещите лица огледали велосипеда и
автомобила и не констатирали върху тях следи, сочещи, че при ПТП е имало
7
удар между двете превозни средства. След съпоставяне нараняванията на
пострадалия, установени от съдебномедицинската експертиза и следите от
ПТП на местопроизшествието и върху автомобила, управляван от
подсъдимия, вещите лица са категорични, че при ПТП пострадалият е бил
пешеходец, като изводите им в посочените заключения относно причините и
механизма на ПТП са идентични.
Според заключенията, при ПТП подсъдимият е управлявал
лекия автомобил със скорост от 70 км/ч, опасната му зона за спиране била 61
метра и скоростта му е била технически съобразена с видимостта, формирана
от осветената зона от фаровете на автомобила на къси светлини, която била
50 м пред левия и 75 м пред десния фар според Европейския стандарт (за
дълги светлини е 150 м). Завоят също не ограничавал видимостта на
подсъдимия в рамките на опасната зона. Посочено е, че пострадалият
пешеходец с бутания от него велосипед, движещ се попътно на 70 см - 80 см
западно от източния край на пътя, попадал в светлинния сноп на фаровете на
автомобила и подсъдимият е имал техническата възможност да го забележи
на не по-малко от 65 метра и да предотврати ПТП като го заобиколи, намали
скоростта, или спре в рамките на опасната си зона, която била по - малка от
осветената на къси светлини, т.е. от видимостта му. Според вещите лица,
техническите причини за настъпване на ПТП от страна на подсъдимия били
ненаблюдаване на пътната обстановка пред автомобила, а от страна на
пешеходеца - ненавлизането в източния банкет при забелязване светлините на
автомобила, тъмното му облекло, липсата на светлоотразителна жилетка при
движението си през нощта по пътя, наличието единствено на заден
светлоотразител на велосипеда.
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
окръжният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин въз
основа на направеното от подсъдимия самопризнание, тъй като то е
подкрепено напълно от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и заключенията на изготвените експертизи. Правилен е
изводът на съда, че посочените доказателства категорично и
безпротиворечиво установяват авторството на престъплението, механизма,
мястото, времето, обстановката на извършването му. Обосновано е прието, че
изразеното от подсъдимия самопризнание изцяло съответства на останалия
събран по делото и безпротиворечив доказателствен материал. Настоящата
8
инстанция възприема изцяло изложеното от окръжния съд, поради което е
ненужно да го преповтаря.
При така установената фактическа обстановка обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият Г. Н. Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „Б“, предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. НК за това, че
на 21.07.2020 г., в землището на гр. Д., при управление на МПС - лек
автомобил марка „А.“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на К.Д. Ж. с ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.
От обективна страна за посоченото престъпление е безспорно,
че на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал лекия си
автомобил „А.“, с рег. № ***, със скорост от 70 км/ч, която е била разрешена
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – 90 км/ч. Движел се през нощта, по пътя извън
населено място, на къси светлини, при които левият фар е осветявал на 50
метра, а десния - на 75 метра пред автомобила, а опасната му зона за спиране
е била 61 м. От събраните по делото доказателства се установява, че
скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила при ПТП, е била
именно 70 км/ч и съобразена с пътната обстановка по смисъла на чл. 20, ал.2
от ЗДвП, тъй като опасната му зона за спиране при посочената скорост е била
по - малка от зоната му на видимост, формирана от късите светлини на
автомобила и конкретно от тази на десния фар. При това положение
подсъдимият е могъл обективно и е бил длъжен да възприеме опасността на
пътя - пострадалия с велосипеда и да предприеме действия по
предотвратяването на ПТП, каквито е могъл да стори. В случая ПТП е
настъпило, защото подсъдимият, поради невнимание и разсейване при
управлението на МПС, не е възприел своевременно пострадалия като
опасност на пътя, въпреки обективната си възможност да го възприеме и така
е нарушил задължението си като водач на МПС, вменено му с разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП според която, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Именно това
подсъдимият не е сторил и така е настъпило ПТП, довело до смъртта на
пострадалия, което е и съставомерният резултат. Безспорно установено по
делото е също, че след ПТП подсъдимият е напуснал местопроизшествието
9
без уважителна причина и се е опитал да се укрие, което установява и
квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието“.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост при условията на небрежност, като форма на вината.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и могъл да ги предвиди, като съгласно
посочената норма на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е имал задължение като водач на
лекия автомобил да следи непрекъснато с необходимото внимание пътната
обстановка в рамките на видимостта си и да контролира автомобила, който
управлява.
При определяне на наказанието окръжният съд е отчел високата
степен на обществена опасност на деянието и ниската такава на подсъдимия,
за която са взети предвид смекчаващи отговорността му обстоятелства - чисто
съдебно минало (с оглед настъпила реабилитация за осъждането му за
престъпление по чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 НК); сравнително
младата му възраст; наличието на деца, за които да се грижи; липсата на
други престъпления в значителен период от време след изтърпяване на
наказанието по единственото му осъждане, за което е реабилитиран; липсата
на конкретни негативни характеристични данни в справката от органите на
МВР; изразеното съжаление за извършеното; дадените обяснения още на
досъдебното производство, в които е направил самопризнания, спомогнали
донякъде за установяване на обективната истина и съпричиняването от страна
на пострадалия за настъпилото ПТП. Като отегчаващи вината са приети
опитът на подсъдимия да прикрие авторството си на престъплението, чрез
искането от свидетеля С. той да се представи като автор на деянието пред
органите на МВР и данните за предишни нарушения по ЗДвП, за които са му
налагани административни наказания, в краткият период от придобиване на
правоспособност за управление на МПС. При съвкупната преценка на всички
обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието е прието, че
са налице многобройни такива, поради което наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл. 58, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
НК.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на окръжния
съд, тъй като намира за необосновано разширен кръгът на смекчаващите
10
обстоятелства, а някои от отчетените са надценена значимост. Доводът, че
подсъдимият е на млада възраст, не може да бъде възприет, тъй като към
датата на инкриминираното деяние същият е навършил 31 г., а, както е
известно, съдебната практика приема, че деецът е на млада възраст, когато е
близко до тази след пълнолетието. Не следва да бъдат приети като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсата на други
престъпления в значителен период от време след изтърпяване на наложеното
му наказание лишаване от свобода, както и липсата на конкретни негативни
характеристични данни в справката от органите на МВР. Липсата на други
престъпления, извършени след предходното му осъждане, са довели до
настъпването на реабилитация по право, което от своя страна е довело и до
чистото му съдебно минало, вече отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Що се отнася до липсата на негативни характеристични данни,
действително, това от една страна е похвално, но от друга, при липса и на
положителни такива, само по себе си също не следва да бъде отчитано за
облекчаващо отговорността обстоятелство, още повече и с оглед всеобщото
задължение за правомерни действия и поведение. На направеното от
подсъдимия признание и изразено съжаление също не следва да се отдава
прекомерна тежест, тъй като това е част от избраната от него процедура –
съкратено съдебно следствие и е зачетено от законодателя при начина на
определяне на вида и размера наказанието. В противен случаи посочените
обстоятелства ще доведат до двойното им отчитане.
Същевременно, необосновано е неглижирано като отегчаващо
обстоятелството поведението на подсъдимия като водач на МПС. От
приложената на л. 153 – л. 156 от ДП справка за нарушител се установява, че
срещу Ш. има издадени 7 броя наказателни постановления (НП) и 13 броя
фиша за нарушение на правилата по ЗдВП. Две от НП (от 13.07.2016 г. и от
14.03.2019 г.) са за управление на МПС без правоспособност, т.е. преди
подсъдимият да притежава свидетелство за управление на МПС (издадено на
07.06.2019 г.), едно НП (от 03.10.2019 г.) - за това, че като участник в ПТП е
напуснал местопроизшествието и едно (от 01.04.2020 г.) – за това, че при
завиване наляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещите
се пътни превозни средства. Тези данни категорично не подкрепят извода на
окръжния съд, че те само донякъде характеризират подсъдимия като системен
нарушител на правилата за движение по пътищата. Напротив, преценени
11
съвкупно и с множеството извършени нарушения, за които срещу него са
издадени фишове, те говорят обратното – още преди да стане правоспособен
и в краткия период след това до процесната дата, подсъдимият се е проявявал
като водач на МПС, който перманентно не е спазвал правилата за движение
по пътищата, което поведение е кулминирало с извършване на
инкриминираното деяние.
С оглед изложеното и направената корекция относно наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства и оценката на тяхната тежест
съпоставена с тази на отегчаващите, въззивният съд счита, че в случая не са
налице условията на чл. 55 НК, тъй като от една страна, липсват многобройни
смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, а, от друга
страна, и най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява
несъразмерно тежко на извършеното. Въз основа на съвкупната преценка на
обуславящите отговорността обстоятелства, наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл. 54, ал. 1 НК при превес на
смекчаващите такива в размер на пет години лишаване от свобода, като след
законовата редукция с 1/3 окончателният размер трябва да е три години и
четири месеца лишаване от свобода.
Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното с
въззивната жалба на подсъдимия искане да бъде намален размера на
наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС. Във връзка с
отчетените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, последните
включващи и изцяло отрицателната характеристика на подсъдимия като
водач на МПС, настоящата инстанция счита, че наказанието лишаване от
право да управлява МПС също следва да бъде увеличено от пет години на
шест години.
Въззивният съд счита, че в този си размер и двете кумулативно
предвидени наказания за извършеното от подсъдимия престъпление са
справедливи, съответни на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и на целите по чл. 36 НК, поради което искането на частния обвинител
за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в максимална степен и
съответно на него – увеличаването на наказанието лишаване от право на
управление на МПС, също не може да бъде удовлетворено. В посочения дотук
смисъл относно размера на наказанията на подсъдимия,
12
първоинстанционната присъда следва да бъде изменена.
С оглед размера на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода не са налице основанията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
на неговото изтърпяване, поради което присъдата на окръжния съд в тази й
част следва да бъде отменена.
Налице са основанията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, поради
което за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание три
години и четири месеца лишаване от свобода следва да бъде определен
първоначален общ режим
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по
делото веществени доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи неговата отмяна.
С въззивната жалба на частния обвинител се претендира да
бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за
повереник, без да е посочен техния размер. Към жалбата и в материалите по
делото липсват доказателства в подкрепа на направеното искане, поради
което настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
С оглед на изложеното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2
вр. с чл. 334, т. 3 НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 2/21.01.2022 г., постановена по НОХД №
528/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, както следва:
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия Г. Н. Ш.
наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода на ТРИ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия Г. Н. Ш.
наказание лишаване от право да управлява МПС от пет години на ШЕСТ
ГОДИНИ.
13
ОТМЕНЯ приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на
наложеното на подсъдимия Г. Н. Ш. наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия Г. Н. Ш. наказание три години и четири месеца лишаване от
свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14