№ 928
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100900909 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба на „Б.В.Л.“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Връбница, бул.“****, представлявано от
управителя И.Х.Б. чрез адв.Д. Г. П. от САК за откриване на производство по
несъстоятелност на „М.Ш. СОФИЯ“ ЕООД , с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“****, /Стоково тържище „Слатина – Къра“ АД, склад 402/,
представлявано от управителя С.Ц.Ц. поради неплатежоспособност, евентуално
свръхзадълженост, която аргументира с това, че дружеството не е в състояние да изпълни
изискуеми парични задължения, свързани с търговската му дейност
Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда доказателства – писмени доказателства, данни от
Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите, както и заключението на
изслушаната съдебна-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на
търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от
фактическа страна следното.
„М.Ш. СОФИЯ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със
седалище към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ в района на Софийски градски
съд.
Молителят твърди, че със Споразумение за уреждане на задължения от 27.04.2020г. с
нотариално удостоверяване на подписите peг.№748 от 27.04.2020г. на нотариус С.М. с peг.
№389 на НК и район на действие СРС, „Б.В.Л." ООД и „М.Ш. СОФИЯ“ ЕООД със стара
фирма „М.Б.“ са приели за установено, че „Б.В.Л.“ ООД е доставило на „М.Ш. СОФИЯ”
ЕООД стока на обща стойност от 45 096.25 (четиридесет и пет хиляди деветдесет и шест
лева и двадесет и пет стотинки) лева с вкл. ДДС, от които 38 706.25 лева с вкл. ДДС по
фактури за 2019година и 6 390 лева с вкл.ДДС по фактури за 2020година. В тази връзка
страните по споразумението изрично са декларирали, че това вземане е съществуващо,
действително по основание и размер, ликвидно и изискуемо към датата на подписване на
1
споразумението. Съгласно същото „М.Ш. СОФИЯ” ЕООД се е задължило да заплати на
„Б.В.Л.“ ООД цялата сума в размер на 45 096.25лв. в срок до 7 (седем) дни, считано от
датата на подписване на споразумението - 27.04.2020г. Страните уговорили и че
неплащането в срок прави вземането незабавно изискуемо за всички суми по всяка от
издадените фактури, описани в приложението, неразделна част от споразумението, без за
това да е необходимо нарочно писмено уведомление за доброволно изпълнение.
Молителят твърди, че задължението на „М.Ш. СОФИЯ” ЕООД към „Б.В.Л.“ ООД
към момента, а именно 45 096.25 лева с вкл.ДДС, от които 38 706.25 лева с вкл, ДДС по
фактури за 2019 година и 6 390 лева с вкл. ДДС по фактури за 2020 година, е безспорно,
доколкото същото е признато в Споразумение за уреждане на задължения от 27.04.2020г. с
нотариално удостоверяване на подписите peг.№ 748 от 27.04.2020г. на нотариус С.М. с peг.
№ 389 на НК и район на действие СРС, като неговата изискуемост е настъпила на
04.05.2020г. Сочи, че сделката е търговска и неплащането на безспорно и изискуемо вземане
свидетелства за неплатежоспособност на дружеството.
До края на първото по делото съдебно заседание на основание чл.629, ал.5 от
ТЗ, по депозирана молба от 15.05.2024г. съдът е присъединил като кредитор на ответното
дружество „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“****. Този
кредитор предявява вземанията си на основание договори за овърдрафт от 2019г. и анекси
към тях, обезпечени с договори за залог на търговско предприятие и движими
вещи.изложени са твърдения, че поради неплащане в срок на задълженията на длъжника по
договора за овърдрафт по разплащателната сметка, Банката е връчила лично покани за
обявяване на договора за предсрочно изискуем на кредитополучателя и солидарните
длъжници, съответно на 01.06.2020г. и на 05.06.2020г. Договорът е обявен изцяло за
предсрочно изискуем, считано от 18.06.2020г. Кредиторът е посочил, че общият размер на
задължението по договора за овърдрафт № 000OD-L-000281/12.04.2019г. е 1 940 543,16лв., а
по договор №000OD-L-000283 от 15.04.2019г. за овърдрафт общият размер на задължението
е 890 930,84лв.
Настоящото производство има за предмет установяване евентуалното състояние на
неплатежоспособност на „М.Ш. СОФИЯ” ЕООД в хипотезите на чл.608 от ТЗ, съответно на
свръхзадълженост. В действителност, за да бъде открито производство по несъстоятелност
съгласно чл.625 от ТЗ молбата трябва да е подадена /в една от хипотезите/ от кредитор по
търговска сделка, т.е. откриването на производство по несъстоятелност предполага и
доказване на активната материалноправна легитимация на молителя, обусловена от
принадлежността му към кръга на субектите по чл. 625 от ТЗ. Доколкото обаче настоящото
производство няма за предмет конкретно установяване на вземанията като основание и
размер на кредиторите на длъжника, както и най-вече с оглед присъединяването на друг
кредитор /“Първа инвестиционна банка“ АД/ с пълноценни процесуални права в
производството, съдът приема, че дължи произнасяне по същество. За пълнота съдът излага,
че счита доказано качеството кредитор по смисъла на чл.625 от ТЗ на „Б.В.Л.“ ООД,
доколкото от представените в производството доказателства /Споразумение за уреждане на
задължения,/ се установява това. Въпреки, че вещото лице не заявява категорично
становище за нередовно водено счетоводство от страна на длъжника, от всички събрани
доказателства по делото, от пасивното поведение на длъжника и отказът му да предостави
пълната счетоводна информация за целите на експертизата, от липсата на заявен за
обявяване в Търговския регистър ГФО след 2020г., такъв извод е вероятен. На практика
състоянието на воденото счетоводство от страна на длъжника, редовността на счетоводните
записи, състоянието и стойността на активите и пасивите на длъжника са неизвестни от
2021г. Въпреки, че не би могла да се приложи презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, липсата
на пълна актуална счетоводна информация /която се потвърди и от вещото лице при
изготвяне на експертизата/ води до изводи за нередовно водено счетоводство от страна на
длъжника.
Сключеното от „Б.В.Л.“ ООД и „М.Б.“ ООД Споразумение за уреждане на
задължения от 27.04.2020г. е такова, отнасящо се до търговска сделка. Съгласно т. 1 на чл.
2
608, ал. 1 от ТЗ, хипотезите, касаещи търговските сделки са алтернативни - породени от
търговска сделка или отнасящи се до търговска сделка. Вземането на молителя „Б.В.Л.“
ООД по това споразумение произтича от търговска сделка, сключена с длъжника за
доставена стока на обща стойност 45 096,25лв. с ДДС, с поетото от последния задължение
да изплати вземането на „Б.В.Л.“ ООД.
По делото се установиха изискуеми задължения и към други кредитори.
От постъпилата справка от НАП ТД София вх.№57944/21.05.2024г. се установяват
изискуеми публични вземания на държавата към 06.10.2022г. в размер на 201 495,25 лева,
които са обезпечени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.01.2024г.
„Първа инвестиционна банка“ АД претендира да е кредитор с изискуеми вземания
по:
- Договор № 000OD-L- 000281/ 12.04.2019 г. за овърдрафт, сключен на 12.04.2019г.,
между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД , ЕИК *********, като кредитор и
кредитополучател „М.Ш. СОФИЯ “ ЕООД ЕИК :**** /с предишно наименование „М.Б.”
ЕООД/ и Солидарните длъжници : „М.К. СОФИЯ ЕООД /с предишно наименование „Д. БГ“
ЕООД/, „М.П.“ ЕООД / с предишно наименование „Д.О. БГ” ЕООД/ и В.А.С. ЕГН
**********. Банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по
разплащателната сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на
1760 000 (един милион седемстотин и шестдесет хиляди лева), предназначен за оборотни
средства. Банката е връчила лично покани за обявяване на договора за предсрочно изискуем
на кредитополучателя и солидарните длъжници, съответно на 01.06.2020г. и на 05.06.2020г.
Договорът е обявен изцяло за предсрочно изискуем, считано от 18.06.2020г. Кредиторът е
посочил, че общият размер на задължението по договора за овърдрафт № 000OD-L-
000281/12.04.2019г. е 1 940 543,16лв.;
- Договор №000OD-L-000283/15.04.2019г. за овърдрафт по разплащателна сметка,
сключен на 15.04.2019г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 27.09.2019г., между ПИБ АД
като кредитор и кредитополучателя „М.Ш. СОФИЯ“ ЕООД, /с предишно наименование
„М.Б.” ЕООД и солидарните длъжници “В.А.” ЕООД, ЕИК ****, “САВ К.” ЕООД, ЕИК
****, „Д. БГ ” ЕООД, ЕИК ****, “Б.П.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, „М.П.‘‘ ЕООД (с предишно
наименование „Д.О. БГ” ЕООД) и В.А.С. ЕГН **********, Банката е приела да извършва
разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално
допустим размер на дебитното салдо в размер на 855 000.00 (осемстотин петдесет и пет
хиляди лева). С подписването на Анекс №1 от 27.09.2019г., срокът на ползване на
овърдрафта, при условията на Договора е бил продължен до 30.09.2020г. Със същия Анекс
№1, страните се договорили, че крайният срок за погасяване на всички задължения на
Кредитополучателя и Солидарните длъжници по Договора се удължава до 01.10.2020г.,
включително.
Поради неплащане банката е връчила покани за обявяване на договора за предсрочно
изискуем, считано от 18.06.2020г.
Банката твърди състояние на неплатежоспособност на длъжника, като се позовава на
спрени плащания, както и на презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ.
Предвид изложеното съдът ще анализира налице ли са основанията за
неплатежоспособност за „М.Ш. СОФИЯ” ЕООД. Състояние на свръхзадълженост се
въвежда само като твърдение в молбата на първоначалния молител, но не се развиват
каквито и да е аргументи за това. В тази връзка съдът ще разгледа евентуално състояние на
свръхзадълженост, само ако не бъде установена неплатежоспособност или ако началната
дата на свръхзадължеността предхожда началната дата на неплатежоспособност.
По делото е допусната и назначена СИЕ. Вещото лице посочва, че от страна на „М.Ш.
СОФИЯ” ЕООД не са му предоставени междинни счетоводни отчети, опис на активи и
пасиви с данни за вземания и задължения по кредитори, падежи, аналитични записи.
В експертизата е представен анализ на имуществената структура на „М.Ш. СОФИЯ”
ЕООД за периода 2019 – 2020г. Сумата на дълготрайните активи е, както следва: към
3
31.12.2019г. – 894 хил. лева, към 31.12.2020г. –232 хил. лева. Краткотрайните активи към
31.12.2019г. и 31.12.2020г. заемат значителна част от имуществото на дружеството. Към
31.12.2019г. общият размер е 4 855хил.лв., към 31.12.2020г. е в общ размер 4 569хил.лв.
Към 31.12.2019г. дружеството разполага с 36 хил.лв. и към 31.12.2020г. – не разполага с
парични средства.
По отношение на пасива вещото лице е направило същите съпоставки за периода
2019г.-2020г. Задълженията на дружеството с данни от балансите за 2019г. и 2020г. са със
съществени високи стойности, както следва – към 31.12.2019г. в общ размер 5 722 хил.лв. с
отн.дял 99% от пасива на баланса в т.ч. краткосрочни / изискуемост до 1г./ - 5 676хил.лв. от
тях задължения към финансови предприятия 2523 хил.лв. с отн.дял 44% от пасива на баланса
и дългосрочни /над 1г./ - 46 х.лв., посочени като други задължения. Към 31.12.2020г. в
баланса на дружеството са отчетени задължения в общ размер на 4 632 хил.лв. с отн.дял 96%
от пасива на баланса в т.ч. краткосрочни – 368 хил.лв. и дългосрочни – 4 264 хил.лв., от тях
задължения към финансови предприятия в размер на 2 125 хил.лв. или 44% от пасива на
баланса.
Вещото лице изследва и коефициентите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на предприятието на длъжника.
Показателите на коефициента на обща ликвидност на дружеството като
съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения в периода 2019г.-
2020г. са в следните граници. За 2019г. отчита незадоволителна стойност 0,85 - показател за
по-висока задлъжнялост на дружеството от разполагаемите краткотрайни активи. Всички
краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на текущите задължения. Към
31.12.2020г. стойността на показателя е 12,42. Дружеството не е успяло да събере
вземанията си, има застой на обръщаемост на материалните запаси, не притежава парични
средства, липсват инвестиции и не е било в състояние да погасява текущите си задължения.
Вещото лице е посочило, че през наблюдаваните периоди дружеството не разполага с
достатъчно ликвидни активи и се отчита недобра и задълбочаваща се обща ликвидност на
краткотрайните активи.
Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между
сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на
краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета
стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи
трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. Този коефициент изключва
влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във
времето за разплащане. Към 31.12.2019г. този коефициент е в референтната граница – 0,66 и
незначително малко над референтната граница към 31.12.2020г. – 1,09.
Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да
покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната
стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават
замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За целия изследван
период стойностите на този коефициент не са в референтните граници. Вещото лице прави
извод, че дружеството се е затруднявало да погасява текущите си задължения с наличните
парични средства.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните
средства и краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на този показател е над 0,3
– всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от
задълженията. Стойностите на този показател за изследвания период не са в референтни
граници, а значително под тях. Липсата на парични средства и висока степен на
задлъжнялост показва абсолютна невъзможност на дружеството да обслужва дълговете си.
Изводите на вещото лице са, че цифровото изражение на коефициентите за
ликвидност в динамичен план показват критично икономическо и финансово състояние на
„**** СОФИЯ“ ЕООД за отчетния период 2019 – 2020г.
4
Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за
оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо
предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на
собствения капитал и привлечения такъв. Референтните граници на този коефициент са
между 0,33-1. В периода 2019г.-2022г. този коефициент е под референтните стойности,
което означава, че дружеството използва привлечен капитал, като резултат не генерира
печалби и показва пълна финансова зависимост от използването на чужди средства.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието
от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като
трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко
задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние
да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е
по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на
средства е по-голяма. За анализирания период този коефициент е над 1, като за 2019г. е
173,39 и за 2020г. – 27,41, което показва, че предприятието не работи ефективно и е силно
зависимо от поведението на кредиторите си.
Коефициентът на ефективност на разходите показва с 1 лев разходи колко общо
приходи реализира дружеството. Цифровото изражение на коефициентите за ефективност на
разходите в динамичен план показват, че за периода 2019г. – 2020г. с направените разходи
дружеството е реализирало по - голям размер приходи, което е благоприятно за развитието
му: през 2019г. с 1 лв. разходи са реализирани 1,005 лв. приходи; през 2020г. с 1 лв. разходи
са реализирани 1,013 лв. приходи.
Коефициентът на ефективност на приходите показва с 1 лев приход срещу колко
лева разходи е постигнат. За периода 2019г. – 2020г. Коефициентът на ефективност на
приходите е съответно 0,99 и 0,93, което показва, че 2019г. в дружеството 1 лв. приходи е
получен от средно 0,99 лв. вложени разходи, а през 2020г. – 1 лв. приходи е получен от 0,93
лв. разходи. Изчислените коефициенти за ефективност на приходите показват , че приходите
за тези периоди превишават разходите т.е. постигната е рентабилност на приходите.
Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби характеризира
крайните резултати от дейността на предприятието и показва каква стойност на финансовия
резултат се постига с 1лв. приходи от продажби.
Към 31.12.2019 г. Коефициент на рентабилност на приходите от продажби и
Коефициент за рентабилност на активите са съответно 0,006 и 0,008, далеч по-ниски от
приетите нормативните стойности за двата показателя не помалка от 0,05. Това показва, че
способността на предприятието да носи доход е под общоприетите нормативи.2 Над
норматива за същата година е Коефициент на рентабилност на собствения капитал като
същият е достигнал стойност 1,03 при нормативно определената - Не по-малко от 0,05. Това
показва, че делът на печалбата в собствения капитал е в референтна стойност-
предприятието не работи на загуба. Към 31.12.2020г. Коефициент на рентабилност на
приходите от продажби и Коефициент за рентабилност на собствения капитал са съответно
със стойности 0,11 и 0,80 – са достигнали приетите нормативните стойности за двата
показателя „не по-малка от 0,05”. Това показва, че дружеството не е формирало отрицателен
финансов резултат от дейността си. Под норматива за същата година е Коефициент на
рентабилност на активите с достигната стойност 0,03 при нормативно определената - не по-
малко от 0,05. Това показва, че 1 лв. от активите на дружеството е донесъл печалба, която е с
по-малък размер от нормативно-определената.
Според експертизата, към 14.05.2024г. кредитополучателя - „**** СОФИЯ“ ЕООД“
дължи на кредитора си - "Първа инвестиционна банка" АД сумата от 2 831 474,00лв. по два
броя договори за овърдрафт.
Посочено е в експертизата, че задълженията са просрочени и обявени за предсрочно
5
изискуеми на 18.06.2020г. По Договор № 000ОD – L – 000281/12.04.2019г. е издадена и
влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 22.09.2020г.,
последвало е гражданско дело, на основание на което банката се е снабдила с Изпълнителен
лист.
По Договор № 000ОD – L – 000283/15.04.2019г. е издадена и влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист в полза
на банката по гражданско дело №28765/2020г. Подписани са договори за обезпечения на
вземанията на банката, както следва: - по Договор №000OD - L - 000281/12.04.2019 г. –
Договор за залог на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, включващ движими вещи, транспортни средства и материали по
опис, сключен на 10.05.2019 г., Договор за залог на Движими вещи сключен на 10.05.19г., и
Договор за залог на движими вещи (Вендинг машини) сключен на 10.05.19г. между
кредитора и кредитополучателя за обезпечаване на изпълнението на задължението на „****
СОФИЯ“ ЕООД, заедно с всички солидарни длъжници. - по Договор №000ОD - L -
000283/15.04.2019г.: Вземанията на „ПИБ” АД са обезпечени с Договор за финансово
обезпечение с предоставяне на залог от 10.05.2022г., учреден върху наличностите на
сметките на Кредитополучателя, открити в Банката.
Вещото лице сочи, че липсват данни за размера на задълженията на „**** СОФИЯ“
ЕООД общо и по кредитори, основания, актуален размер и падежи.
Задълженията на дружеството с данни от балансите за 2019г. и 2020г. са със
съществени, високи стойности общо по години, както следва: Към 31.12.2019г. в общ размер
5 722 х. лв. с отн. дял 99% от пасива на баланса, в т.ч. краткосрочни (изискуемост до 1 год.)
– 5 676 х. лв. от тях задължения към финансови предприятия 2523 х.лв.с отн. дял 44% от
пасива на баланса и дългосрочни (над 1 год.) – 46 х.лв., посочени като Други задължения.
Към 31.12.2020г. в баланса на дружеството са отчетени Задължения в общ размер 4 632 х.
лв. с отн. дял 96% от пасива на баланса, в т.ч. краткосрочни (изискуемост до 1 год.) – 368 х.
лв. и дългосрочни (над 1 год.) – 4 264 х. лв., от тях 36/45 задължения към финансови
предприятия в размер на 2 125 х. лв. или 44% от пасива на баланса.
Kъм 31.12.2019г. дружеството отчита в баланса си задължения по получени аванси в
абсолютен размер 808 х. лв. всички до 1 година с отн. дял в пасива на баланса 14% и съотв.
към 31.12.2020г. дружеството отчита получени аванси в размер 610 х. лв. и отн. дял 13% от
пасива на баланса, всички вече дългосрочни.
Към 31.12.2019г. дружеството отчита в баланса си задължения към доставчици в
абсолютен размер 1 695 х. лв. краткосрочни – до 1 година с отн. дял в пасива на баланса
29% и съотв. към 31.12.2020г. -1 529 х. лв. с отн. дял 31% всички над 1 година
/дългосрочни/. Към 31.12.2019г. - 696 х. лв. и отн. дял 12% в пасива на баланса, от тях до 1
година 650 х. лв. 11% и над 1 година 46 х. лв. - 2% от пасива на баланса, в т.ч.: - 3адължения
към персонала до 1 година - 46 х. лв. - 1%; - Осигурителни задължения до 1 година - 14 х. лв.
- под 1%; - Данъчни задължения до 1 година - 27 х. лв. с относителен дял под 1%.
2. Към 31.12.2020г. - 368 х. лв. и отн. дял 8% в пасива на баланса, от тях до 92 х. лв.
до 1 година с отн. дял 2%, в т.ч.: - 3адължения към персонала до 1 година – 128 х. лв. – 3%; -
Осигурителни задължения до 1 година – 57 х. лв. – 1%; - Данъчни задължения до 1 година –
91 х. лв. с относителен дял 2% В сравнение с двата отчетни периоди дружеството е отчело в
балансите си намаление на Другите задължения през 2020г. спрямо 2019г. и увеличение на
задълженията към персонала, данъчни и осигурителни задължения.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл.607а, ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
6
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че длъжникът е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на
неплатежоспособност, не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите,
не може да ги покрие със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията
в обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество
достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите,
което прави молбата по чл.625 ТЗ основателна.
Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана
неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения към търговци, свързани с търговската му
дейност, както и към Държавата. Тези задължения не са изпълнени, което предполага
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Напротив – анализът на
коефициентите в динамичен план установява трайно и сигурно влошаване на финансовото
състояние на дружеството. Съгласно установеното, финансово състояние на дружеството
след 31.12.2019г., коефициентът на обща ликвидност е бил под референтната стойност 1
(неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били коефициентът
незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност /последните два са извън референтните
граници през целия изследван период/, на финансова автономност и реципрочният
коефициент на финансова задлъжнялост.
По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г.
по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Този коефициент обаче не следва да се разглежда
изолирано от всички други, доколкото всеки от тях дава различен разрез на финансовото
състояние на търговеца. В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е
възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към
момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали
с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси
краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите. В този смисъл, ако всички
останали коефициенти са извън определените граници, за да се счете, че дружеството може
да функционира без опасност за кредиторите му, коефициентът за обща ликвидност, дори да
е в референтна стойност не следва да е единствен за извода дали търговецът е
платежоспособен. Освен характеристиката на активите за изчисление на коефициента на
обща ликвидност като краткотрайни, същите е много важно да бъдат и ликвидни, за да
гарантират платежоспособността на дружеството. Състоянието на неплатежоспособност е
обективно такова, като за него следва да се вземат предвид всички аспекти и съотношения
на активите и пасивите, както и управлението им, а не само съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. При извършване на анализа на
цялостното икономическо състояние на длъжника за извеждане на извод за
неплатежоспособност, както и с цел да бъде определена началната дата на
неплатежоспособността, следва да се преценят всички установени в процеса изискуеми
парични задължения, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ, независимо дали те са намерили
отражение в счетоводните книги на длъжника за изследвания период, а така също съдът е
длъжен да съобрази структурата на активите, като от значение за коефициентите на
ликвидност е дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към
свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не - Решение №18 от 10.05.2019г. по
7
т. д. №1845/2018 г., I ТО, ВКС. От установеното в експертизата не се установява ликвидност
на активите, нито събираемост на вземанията, за да бъдат отчетени същите като сигурен
критерий за определяне на стойността на коефициента. В този смисъл съдът намира за
доказано, че трайните финансови затруднения на длъжника са започнали още през 2020г.,
като същите са се задълбочили през следващите години. Затрудненията на длъжника не са
били временни, напротив същите са се развивали трайно в негативна посока. След
31.12.2019г. икономическото състояние на длъжника търпи трайно влошаване.
Съдът намира, че са налице и презумпциите за неплатежоспособност по чл.608, ал.3 и
ал.4 от ТЗ, като същите не бяха оборени от доказателствата, събрани в процеса.
Съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори. Безспорно се установи спиране на
плащанията както към кредиторите – молители в производството, така и към държавата.
Към първоначалния молител „Б.В.Л.“ ООД плащанията може да се счете, че са спрени още
на 04.05.2020г., когато не е платено на падеж по Споразумение за уреждане на задължения
от 27.04.2020г. Към кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД плащанията са спрени на
01.06.2020г. когато е връчена покана за обявяване на кредита по договора за овърдрафт за
предсрочно изискуем. Към Държавата длъжникът е спрял плащанията най-късно на
06.10.2022г., когато са наложени обезпечителните мерки.
Съгласно чл.608, ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение. В производството се установи, че на 12.10.2020г. длъжникът е получил 4
покани за доброволно изпълнение по изп.д.№922/2020г. при ЧСИ С.Н., рег.№805, като в
рамките на 6 месеца вземането на банката е останало изцяло неудовлетворено.
Следователно с оглед на доказване на предпоставките на презумпцията и предвид
установеното финансово икономическо състояние на ответното дружество, следва да се
приеме, че „**** СОФИЯ“ ЕООД е неплатежоспособно, след като не може да изпълни свои
изискуеми парични задължения по търговска сделка в шестмесечен срок от поканата за
доброволно изпълнение.
Като извод от горното, началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена на 04.05.2020г., след която дата се установява, че длъжникът е бил в
невъзможност да плаща задълженията си към кредиторите си. Въпреки, че има данни за
финансови затруднения на дружеството в погасяване на задълженията му в по-ранен
момент, съдът приема посочената начална дата като безспорната, от която се установява
вече трайната невъзможност да обслужва задълженията си не само към отделен кредитор, а
към установените такива в производството.
Само на основанията, предвидени в чл.608, ал.3 и ал.4 от ТЗ за длъжника е налице
състояние на неплатежоспособност.
С оглед установяване на неплатежоспособността на ответника, съдът не следва да
разглежда заявената при условията на евентуалност свръхзадълженост на длъжника.
Към датата на приключване на устните състезания по делото не беше установено
дружеството да разполага с парични средства или имущество, годно да покрие началните
разноски в производство по несъстоятелност. Съдът е указал на заинтересованите лица за
възможността да предплатят разноски за продължаване на производството по
несъстоятелност, но в предоставения срок такива не са постъпили по сметка на СГС.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 608 ТЗ вр. чл.630
ал. 2 ТЗ, поради което дружеството ще следва да бъде обявено в несъстоятелност с всички
произтичащи от това последици.
На длъжника, кредиторите и всяко заинтересовано лице следва да бъде указано, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
8
от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или
ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за
предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 10 000 лева (чл. 632, ал.
2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено
задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.
На основание чл.620 ал.3 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноските на молителите по молбата по чл.625 от ТЗ. За кредитора „Б.В.Л.“ ООД разноски
в размер на 3250лв. за заплатена държавна такса и адвокатски хоН.р, съгласно приложения
списък по чл.80 ГПК. За кредитора ПИБ АД – 250лв. държавна такса, 360лв. юк
възнаграждение и 1000лв. разноски за експертизата. Сумата ще бъде събрана от масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.Ш. СОФИЯ“ ЕООД , с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, /Стоково тържище „Слатина
– Къра“ АД, склад 402/, представлявано от управителя С.Ц.Ц. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА
Й ДАТА - 04.05.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „М.Ш. СОФИЯ“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, /Стоково
тържище „Слатина – Къра“ АД, склад 402/.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „М.Ш. СОФИЯ“ ЕООД , с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“****, /Стоково тържище „Слатина – Къра“ АД, склад
402.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.Ш. СОФИЯ“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, /Стоково
тържище „Слатина – Къра“ АД, склад 402.
СПИРА производството по т.д.н. №909/2024г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-24 състав.
УКАЗВА на длъжника, неговите кредитори и всяко заинтересовано лице, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписване на решението, по молба на заинтересованото лице, ако бъде удостоверено, че е
налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд
сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 10
000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от
вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде
поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде
изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от
КСО от дружеството.
ОСЪЖДА „М.Ш. СОФИЯ“ ЕООД , с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“****, /Стоково тържище „Слатина – Къра“ АД, склад 402/ да
заплати на „Б.В.Л.“ ООД направените по делото разноски в размер на 3250 лева съгласно
9
списъка по чл.80 ГПК и на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, гр.София,
бул.“**** - 250лв. държавна такса, 360лв. юк възнаграждение и 1000лв. разноски за вещо
лице.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10